Практика · Върховен касационен съд · 11 Ноември 2020
Глоба за частен съдебен изпълнител при нарушение на местната компетентност
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители обжалва решение на Дисциплинарната комисия, с което на ЧСИ е наложено само порицание за нарушаване на правилата за местна компетентност. ЧСИ е наложил запори върху сметки и заплата на длъжник от друг район, преди да установи дали длъжникът притежава имоти в неговия район на действие. Върховният касационен съд приема, че с оглед предишните дисциплинарни наказания на ЧСИ санкцията е твърде лека, и я увеличава на глоба от 1000 лева.
Какво приема съдът
При определяне на дисциплинарното наказание на частен съдебен изпълнител задължително се отчита неговото дисциплинарно минало и тежестта на нарушението, като предприемането на принудителни мерки без установена местна компетентност обосновава налагане на глоба вместо порицание.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен съдебен изпълнителместна компетентностдисциплинарно наказаниеглобазапор на сметкиизпълнително дело
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 11.11.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1628 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба, подадена от Съвета на Камарата на ЧСИ, чрез юрисконсулт А. Д. против решение от 05.11.2019 г. по д.д.№ 15/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на частен съдебен изпълнител И. И., рег. /№//, район на действие Окръжен съд Габрово, наказание порицание за извършено нарушение на чл.427 ГПК по изп.дело /№/. Искането е за отмяна на постановения акт и за постановяване на решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ в размер на 1000,00 лв. Поддържа се, че решението на Дисциплинарната комисия по дисциплинарното дело е постановено при явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като частният съдебен изпълнител е действал в нарушение на императивно установена норма, определяща местната компетентност на органа на изпълнението, както и поради факта, че срещу ЧСИ И. са налице няколко образувани дисциплинарни производства, две от които са приключили с влезли в сила решения за налагане на дисциплинарни наказания по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ, а именно: за 8 000,00 лв. и за 500,00 лв. В конкретния случай наказанието е определено без да се извърши цялостна преценка на обстоятелствата по чл.53 от Устава на КЧСИ, като не е взето предвид и дисциплинарното минало на частния съдебен изпълнител. От частен съдебен изпълнител И. И. не е постъпил писмен отговор. Постъпило е становище от Министъра на правосъдието, с което се иска да се остави в сила решение от 05.11.2019 г. по д.д.№ 15/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, като правилно и обосновано. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на Съвета на Камарата на ЧСИ, който поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становище и доказателствата по делото, намира следното: По делото няма спор за фактите, а за вида на следващото се наказание. Безспорно е, че ЧСИ И. е образувал на 06.07.2018 г. изп.дело /№/ по молба на адвокат Р.-М. Х. от АК Габрово като пълномощник на „Елит Кар Трейдинг” ООД, [населено място], въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2018 г. на Районен съд Враца. Длъжник по изпълнителното дело е Х. В. П. с адрес [населено място], общ.Враца, [улица]. В молбата за образуване на делото взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника и е посочил, че ако не се установят недвижими имоти, иска делото да се препрати на ЧСИ Ц. Д., рег. № 900, район на действие Окръжен съд Враца. Възложени са и правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Частен съдебен изпълнител И. е извършил проучването, като на 09.07.2018 г. е наложил запори върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД и в „Първа инвестиционна банка” АД, като на същия ден на длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение чрез кмета на [населено място]. На 18.07.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като от работодателят е постъпил отговор, че същото е под установения в закона минимум.След така извършените действия, ЧСИ И. е констатирал, че на територията на ОС-Габрово не са открити недвижими имоти, собственост на длъжника и с разпореждане от 18.07.2018 г. е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил материалите по него на ЧСИ Ц. Д.. С протокол от 08.08.2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Д.. Съгласно действащата към датата на образуване на изпълнителното дело разпоредба на чл.427 ГПК /изм. ДВ, бр.86 от 2017 г./, молбата за изпълнение може да се подаде до съдебния изпълнител, в чиито район се намират: 1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението; 2. Движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника; 3. постоянният адрес или настоящият адрес на взискателя или длъжника-по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане; 4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника и 6. Имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. В конкретния случай, местната компетентност на ЧСИ И. И., с район на действие ОС-Габрово, би могла да бъде стабилизирана единствено ако бъдат открити недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се на територията на ОС-Габрово, тъй като в случая, съобразно посоченото в молбата, като определяща за местната компетентност намира приложение т.5 на чл.427 ГПК, а именно компетентен е съдебният изпълнител по постоянен или настоящ адрес на длъжника. Следователно ЧСИ И. е следвало единствено да извърши справка за притежавани от длъжника недвижими имоти, и ако установи, че същият не притежава такива на територията на съответният Окръжен съд, веднага да препрати изпълнителното дело на компетентния съдебен изпълнител, без да предприема каквито и да било други действия по същото. Наложените от ЧСИ И. запори върху вземания по банкови сметки и върху трудово възнаграждение на длъжника, преди да установи дали е компетентен, са извършени при грубо нарушение на правилата за местна компетентност, определени в чл.427 ГПК. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира, че оплакването в жалбата за несъразмерност на наложеното наказание „порицание“ към извършеното нарушение, е основателно. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, други провинения на наказаното лице, цялостната му професионална дейност. Тези критерии са установени в чл.53 от Устава на КЧСИ чрез принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая дисциплинарният състав е изложил, че доколкото извършеното нарушение е формално, за същото следва да бъде наложено минималното наказание, предвидено в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 ЗЧСИ, а именно „порицание“. При определяне на наказанието, дисциплинарният състав не е отчел факта, че срещу ЧСИ И. са налице няколко образувани дисциплинарни производства, две от които са приключили с влезли в сила решения за налагане на дисциплинарни наказания по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ, а именно: глоба в размер на 8 000,00 лв. и глоба в размер на 500,00 лв. Съобразявайки горното обстоятелство, настоящият състав намира, че видът на наказанието, определено от дисциплинарния състав е несъответен на извършеното нарушение, изразяващо се в неспазване на императивни процесуални правила за местната компетентност при извършване на изпълнителни действия. Ето защо, обжалваното решение, с което на основание чл.68, ал.1, т.1 ЗЧСИ на ЧСИ И. е наложено наказание „порицание“ е незаконосъобразно и следва да бъде изменено, чрез налагане на наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ, а именно „глоба“ в минималния размер от 1 000 лв., доколкото макар и съществено, нарушението не е засегнало имуществената сфера на длъжника. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. Наредбата за заплащане на правната помощ, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение от 05.11.2019 г. по д.д.№ 15/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител И. И., рег. /№/, район на действие Окръжен съд Габрово, е наложено наказание - порицание за извършено нарушение на чл.427 ГПК по изп.дело /№/, като НАЛАГА наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ - глоба в размер на 1 000,00 лв. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител И. И., рег. /№/, район на действие Окръжен съд Габрово с адрес на кантората [населено място], [улица], да заплати на Съвета на Камарата на ЧСИ с адрес [населено място], [улица], сумата от 100,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 11 Ноември 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.