Обезщетение за некомпенсирани дежурства на военнослужещ и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№50163

София, 25.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4825/2017година

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Я. С. Гениев, чрез адв. М. П., против въззивно решение №III-84/21.8.2017г. по гр.д.№1090/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен състав. С това решение е потвърдено решение № 752 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 708/2015 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната част, с която са отхвърлени: искът с правно основание чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ за горницата над 882,26 лева до пълния претендиран размер от 9040,36 лева и за периода от 01.02.2004 г. до м. септември 2011 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава за горницата над 156,03 лева до пълния претендиран размер от 6280,37 лева и за периода от 01.02.2004 г. до 05.02.2012 г.; искът по чл.212, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане от ответника на сумата от 253 лева, представляваща неизплатена разлика между заплатеното и действително дължимо основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; искът за присъждане на сумата от 64,74 лева – претендирана за периода от 01.02.2012 г. до 05.02.2015 г. мораторна лихва върху главницата от 253лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника Военно формирование 32890-Бургас сумата от 874 лева, представляваща извършени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Първоинстанционното решение в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради неточно приложение на материалния закон – счита, че разпоредбата на чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ е неприложима, че относимата материалноправна норма е чл. 152, ал. 4 ПКВС (отм.); че е нарушен чл. 120 ЗЗД – давността не се прилага служебно.Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенциите в пълен размер.

В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния представител е подадена писмена защита, с която се поддържа жалбата.

Военно формирование 32890 – [населено място], в представен писмен отговор чрез старши юрисконсулт С. Б. взема становище за неоснователност на жалбата. В проведеното открито съдебно заседание не се представлява. От същия чрез процесуалния представител старши юрисконсулт П. Н. е подадена писмена защита, с която се поддържа изложеното в отговора и становището за неоснователност на жалбата, като възразява, че ищецът, сега касатор, не е подавал молба до командира на поделението да бъде компенсиран с почивки, каквато била практиката. Счита, поради това, че вземането е погасено с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който е трябвало да поиска с молба компенсация, а не да чака прекратяване на трудовото правоотношение.

Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение в частта му по самостоятелния иск с правно основание чл.212, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане от ответника на сумата от 253 лева, представляваща неизплатена разлика между заплатеното и действително дължимо основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и по акцесорния спрямо него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 64,74 лева – претендирана за периода от 01.02.2012 г. до 05.02.2015 г. мораторна лихва върху главницата от 253лв., следва да се остави без разглеждане, тъй като цената на претенциите е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол. Съгласно цитираната норма не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове за трудово възнаграждение с цена до 5 000 лв. Поради това, жалбата на касатора в тази й част е недопустима за разглеждане и касационното производство следва да се прекрати .

Касационната жалба в останалата й част е редовна и допустима.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 56 от 15.02.2022 г. по следните въпроси, обобщени и уточнени от съда, за които е преценено, че е възможно да са разрешени в противоречие с установената с ТР по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика: След като военнослужещ, давайки 24-часови дежурства работи в условията на удължено работно време, няма право на парична компенсация докато е на военна служба /само на почивка/, допустимо ли е – право, което до прекратяване на служебното правоотношение не е възникнало, да се погасява по давност? Откога следва да се присъжда лихва за забава - от месеца, следващ полагането на дежурството или от момента на неговата изискуемост, който е прекратяването на служебното правоотношение? При непълнота на специалния закон /ЗОВСРБ/ относно удълженото служебно време, кой е приложимия закон, чл. 136а КТ или ЗДС, уреждащ престирането на труда на държавните служители, каквито са военнослужещите по чл. 133 ЗОВСРБ?

На въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, е даден отговор с ТР по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че когато военнослужещ полага труд през време, превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири часови дежурства, е налице удължаване на служебното работно време. Удължаването е допустимо само като временна мярка и се компенсира с намаляването през други работни дни. Доколкото в специалният закон не е налице изрича уредба по този въпрос, приложима е нормата на чл. 136а, ал. 5 КТ. Целта на компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. При липса на компенсация с почивка, възможност за парична компенсация, докато трае служебното правоотношение, не съществува. Възможност за получаване на парична компенсация, която по своя характер е обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Заплащането е като за извънреден труд. Работодателят изпада в забава след покана, отправена по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Погасителната давност за вземането тече от прекратяване на служебното правоотношение. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено изрично и това, че следва да се прави разграничение между двете различни хипотези: 1) хипотезата, която е предмет на тълкувателното дело и за която се отнася горното разрешение, обективирано в диспозитива на тълкувателното решение, а именно – положен труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия (т.е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му), който не е компенсиран с почивка съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ и чл. 136а, ал. 4 от КТ; и 2) хипотезата на полагане на извънреден труд, чието заплащане е уредено в чл. 194, ал. 3 и ал. 4 и чл. 196 от ЗОВСРБ и в Нар. № Н-18/19.12.2012 г. на министъра на отбраната. Разяснено е също, че във втората хипотеза (полагане на извънреден труд) заплащането се дължи като при всяко възнаграждение за труд – през месеца, следващ изтичането на периода за сумирано изчисляване на работното време (от едномесечен до шестмесечен), за който е положен; тогава настъпва падежът на вземането и военнослужещият може да го предяви съдебно в рамките на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 2, изр. 2 от КТ.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, дадения отговор на поставените въпроси, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:

В конкретният случай е установено, че Я. С. Гениев е бил в служебно правоотношение, като военнослужещ, в процесния период 01.02.2004г. - 31.12.2014г., когато договорът му е прекратен. На 06.02.2015г. той е предявил иск за заплащане на неизплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 9040,36 лв., отработеното и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното за периода от 1.02.2004г. до 31.12.2014г. в размер на 2404 часа, ведно с иск за присъждане на мораторна лихва в размер 6280,37лв. за времето от 01.02.2012г. до 05.02.2015г., както и законната лихва от предявяване на иска - 06.02.2015г., до окончателното изплащане.

С първоинстанционното решение искът за главницата, е уважен до размер 882,26лв. и за част от исковия период от 01.10.2011г. до 31.12.2014г. , като в останалата част над уважения размер до претендирания такъв от 9040,36лв. и за периода от 01.02.2004г. до 30.09.2011г. е отхвърлен като погасен по давност. Присъдена е и законната лихва върху главницата 882,26лв. от завеждане на иска до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част от главницата. Частично е уважен и искът за мораторна лихва до размер 156,03лв., начислена върху главницата 882,26лв. за времето от 05.02.2012г. до 05.02.2015г., като същият в останалата част до предявения размер от 6280,37лв. и за периода 01.02.2004г. до 05.02.2012г. е отхвърлен като неоснователен.

Това решение в осъдителната му част е влязло в сила.

Предмет на въззивната проверка е било само решението в отхвърлителната му част.

Въззивният съд е потвърдил обжалваната част от първоинстанционния акт като е споделил фактическите и правните изводи. Във връзка със спорния по делото въпрос за началния момент, от който започва да тече давностният срок за погасяване на ищцовата претенция, въззивният състав е приел, че при полагане на труд от кадровите военнослужещи над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния месец, като задължението на работодателя да осигури компенсация е изискуемо от месеца, следващ месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. Ако работодателят не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл. 136а КТ, която поради непълнота в закона намира приложение и за служебни правоотношения, за военнослужещия възниква правото сам да определи времето на компенсацията, което право се погасява с тригодишна давност. При прекратяване на договора на военнослужещия, ако компенсиране не е извършено, правото се трансформира във вземане за заплащане на труда, положен в удълженото работно време като извънреден, като вземането възниква от прекратяването на договора. При направено възражение за изтекла погасителна давност трансформация ще настъпи само за непогасеното по давност преобразуващо право да се извърши компенсация.

Имайки пред вид отговора на правните въпроси и уеднаквената съдебна практика с постановеното ТР по т. д. № 6/2017г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. По въпросите, допуснати до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото официално тълкуване, което обуславя извод за неточно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът служебно е приложил давността, защото ответникът в срок е направил подобно възражение. Изводите му обаче за това от кога започва да тече давностният срок за вземането на ищеца, са неправилни.

Както вече беше посочено, вземането на военнослужещия, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, е вземане за обезщетение за неизползвана почивка, а не е възнаграждение за извънреден труд, както правилно е приел въззивният съд. /Само начинът на изчисляване на това обезщетение е като при заплащане на извънреден труд. / Нормативно установеното работно време, съгласно чл. 194 ЗОВСРБ е от 8 часа дневно и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица, като общата му продължителност в денонощие не може да надвишава с повече от Ѕ нормалната дневна продължителност на служебното време. Максималната продължителност на дежурствата на военнослужещите не може да надвишава 24 часа за деня и 168 часа за месец.

Страните не са въвели в предмета на въззивното обжалване приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, която следва да се приеме за установена: по време на кадровата си служба Я. С. Гениев е давал дежурства над нормативно определения за военнослужещи, общо в размер на 2404 часа за исковия период. Те не са компенсирани с почивки. Сумата за заплащането на така отработените часове, изчислени като за извънреден труд, е в размер на 9040,36лв. Служебното правоотношение е прекратено считано от 31.12.2014г.

При така установеното, след 31.12.2014 г. Гениев не може да бъде компенсиран с почивки, поради което следва така отработеното време да му бъде заплатено като извънреден труд. Изискуемостта на вземането настъпва от 31.12.2014г., а исковата молба е подадена на 06.02.2015г., поради което и възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, е неоснователно. Сумата от 882,26 лева е призната в полза на ищеца и с влязло в сила въззивно решение в тази част, ответникът е осъден да му я заплати. Следователно, дължимият остатък, за който настоящият състав следва да се произнесе, като съответно уважи, е за разликата над 882,26 лв. до 9040,36лв.

Работодателят е изпаднал в забава от поканата да плати главницата, което е станало с подаване на исковата молба. От този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За времето преди подаване на исковата молба искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Като краен резултат, въззивното решение по главния иск следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за сумата над 882,26 лв. до 9040,36лв. – главница и захонна лихва върху нея след датата на подаване на исковата молба – 06.02.2015г. до окончателното издължаване.

Въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу Военно формирование 32890 – Бургас иск за обезщетение за забавено плащане на главницата, е правилно и следва да се потвърди. Според отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, както вече бе посочено по-горе в решението, вземането на военнослужещия за обезщетение като за извънреден труд за некомпенсирано с почивки превишаване на нормативно установеното служебно време, е безсрочно. То е изискуемо от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но тъй като срок за изпълнение няма, преди отправяне на покана от кредитора, длъжникът не изпада в забава. Съответно на кредитора не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Преди подаване на исковата молба ищецът не е канил ответника да плати задължението, поради което няма право на обезщетение за забава.

Съобразно изхода на спора за трите съдебни инстанции на ищеца трябва да се присъдят деловодни разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 2528,66 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно с оглед сложността на делото. То се отличава с правна сложност и наличие на противоречива съдебна практика, което наложи уеднаквяваното и с Тълкувателно решение по обуславящия спорен правен въпрос. В полза на ответника също се следват разноски за трите инстанции съобразно отхвърления размер на претенциите и прекратената част от производството. За въззивна и касационна инстанция му се следват по 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, за първа инстанция 300лв., сторил е и разноски за вещо лице в размер 613лв. или общо 1313лв. При съобразяване отхвърлената част от исковете и прекратената част от производството тази сума следва да бъде редуцирана до размер 540,88лв. Ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както следва – 996,80 лв. по сметка на Бургаския районен съд, 498,40лв. по сметка на Бургаския окръжен съд и 528,40 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на Я. С. Гениев, подадена чрез адв. М. П., В ЧАСТТА й против въззивно решение №III-84/21.8.2017г. по гр.д.№1090/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен състав, В ЧАСТТА на произнасянето по иска с правно основание чл.212, ал.3 ЗОВСРБ за присъждане на сумата от 253 лева, представляваща неизплатена разлика между заплатеното и действително дължимо основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и по акцесорния спрямо него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 64,74 лева – претендирана за периода от 01.02.2012 г. до 05.02.2015 г. мораторна лихва върху главницата от 253лв.,

И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4825/2017г. по описа на ВКС в тази му част.

Решението в тази му част има характер на определение и може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОТМЕНЯ въззивно решение №III-84/21.8.2017г. по гр.д.№1090/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен състав в частта, с която е отхвърлен главният иск за разликата над 882,26 лв. до 9040,36лв., както и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2015г. до окончателното издължаване, както и изцяло относно съдебноделоводните разноски,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати на Я. С. Гениев сумата в размер над 882,26 лв. до 9040,36лв.- възнаграждение за некомпенсирано с почивки, отработено над нормативно определената месечна продължителност служебно време, за периода от 01.02.2004 г. до 30.09. 2011 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2015г. до окончателното издължаване.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №III-84/21.8.2017г. по гр.д.№1090/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен състав в частта по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която е отхвърлен искът на Я. С. Гениев против Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ, за разликата над 156,03 лева до пълния претендиран размер от 6280,37 лева – натрупано мораторно обезщетение върху главницата за периода от 01.02.2004 г. до 05.02.2012 г.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати на Я. С. Гениев сумата в размер на 2528,66 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.

ОСЪЖДА Я. С. Гениев да заплати на Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната сумата в размер на 540,88лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, направени по делото пред трите инстанции.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както следва – 996,80 лв. по сметка на Бургаския районен съд, 498,40 лв. по сметка на Бургаския окръжен съд и 528,40 лв. по сметка на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: