Последици от неприложен дворищнорегулационен план и придобиване по давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 76

гр. София, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т., като разгледа докладваното от съдия Янчева. гр. дело № 3265 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2744/2.07.2019 г., подадена от М. И. И. и А. М. И., чрез адвокат Н. В., срещу решение № 109 от 4.06.2019 г. по гр. д. № 117/2019 г. на Разградския окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 60 от 1.03.2019 г. по гр. д. № 993/2018 г. на Районен съд – Разград, като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявените от М. И. И. и А. М. И. срещу Н. И. Н. и и С. М. Н. искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС: за признаване за установено правото на собственост на М. И. И. и А.М. И. на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 162, т. 6, д. № 841/2007 г. по описа на Б. К. - нотариус с район на действие PC - Разград, peг. № 282 на НК, по отношение на Н. И. Н. и С. М. Н. върху следния недвижим имот: реална част с площ от 25 кв. м от поземлен имот - дворно място, находящо се в [населено място], [община], област Р., [улица], представляващо урегулиран поземлен имот *, в кв. 41 по плана на същото село, с площ от 1 237 кв. м по нотариален акт, при съседи на имота: изток - имот *, юг - [улица], запад - имот *, север - край на регулацията, като тази реална част е оцветена със зелен цвят на изготвената от вещото лице скица на л. 82 от първоинстанционното производство, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, и за осъждане на Н. И. Н. и С. М. Н. да предадат на М. И. И. и А. М. И. владението на гореописаната реална част с площ от 25 кв. м, както и за осъждане на Н. И. Н. и С. М. Н. да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на М. И. И. и А* М. И., като разрушат (съборят) за своя сметка част от 2.10 м от построената от тях плътна бетонова ограда с височина от 1.70 м, находяща се на уличнорегулационната линия на УПИ *.

Въззивният съд е счел, на първо място, че искът е допустим, като в тази връзка е намерил за неоснователни твърденията на Н. И. Н. и С. М. Н., че спорът за процесните 25 кв. м вече е бил разрешен с влязло в сила решение по друго дело. Приел е, че съгласно представените актове за собственост и изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза по делото ищците са собственици на УПИ *, от който ответниците владеят реална част от югоизточната му част, с площ от 25 кв. м, с формата на триъгълник, заключена между: изток - стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на север, юг - към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10 м, мерени от ръба на гаража в западна посока, и от запад - дворищнорегулационна линия по плана от 2007 г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти * и * по кадастралния план от 1976 г. - нематериализирана на място. Изложил е, че дворищната регулация от 2007 г. отразява имотната граница по кадастралния план от 1976 г., тъй като не е приложена дворищната регулация от 1976 г. Кадастралната граница между имоти * и * по плана от 1976 г. почти съвпада с кадастралната граница между имоти 700 и 703 по кадастралния план от 1935 г., при който също липсва приложена регулация. Съдът е визирал, че проблемът по делото е в това, че установената граница на място не съвпада с нито една от отразените в плановете граници: нито на кадастралната граница по кадастралния план от 1935 г., нито на дворищнорегулационната линия по регулационния план от 1935 г., нито на кадастралната граница по кадастралния план от 1976 г., нито на дворищнорегулационната линия на регулационния план от 1976 г., а би следвало кадастралният план да отразява имотните граници на място и по документи. Ответниците твърдят, че тази граница винаги е съществувала, но при направените през годините заснемания тя не е била отразена, а е отразявана като нематериализирана. При действащите кадастрални планове и неприложени регулационни планове от 1935 г. и 1976 г. вътрешнорегулационната линия между имотите на ищците и на ответниците никога не е била в границите, в които ответниците упражняват фактическата власт. С оглед събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, Разградският окръжен съд е заключил, че процесните 25 кв. м са били част от УПИ *, собственост на ищците. При този извод, съдът е разгледал направеното от ответниците възражение за придобивна давност на спорните 25 кв. м, с начален момент на давността 1985 г. Въззивният съд е заключил, че по делото се установява изтекла в полза на ответниците придобивна давност в периода 1985 г. - 1995 г. – упражнявана от Н. И. Н. и С. М. Н. фактическа власт върху процесния имот с намерението за своене, като това владение е било противопоставено на праводателите на ищците, съответно е било отблъснато владението на последните. Съдът е посочил, също така, че по делото не съществува спор, че в периода 1985 – 1995 г. имотите на страните не са били урегулирани, поради което е приел, че по отношение на тях не намира приложение забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване на реално определени части от имоти по давност. Съобразил е и че след присъединяването на процесните 25 кв. м към имота на ответниците, оставащата част от този на ищците отговаря на изискванията за минимални размери по площ и лице по смисъла на чл. 54 ППЗТСУ (отм.). С оглед така изложеното, съдът е заключил, че от събраните по делото доказателства не се установява активната материалноправна легитимация на ищците, като собственици на спорните 25 кв. м, предвид придобиването им преди датата на предявяване на исковата молба от ответниците на оригинерно основание - по давностно владение. Ето защо и предявеният иск по чл. 108 ЗС се явява неоснователен. Тъй като ищците не са собственици на процесната площ от 25 кв. м, неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат намираща се в тази площ ограда.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Н. И. Н. и и С. М. Н. са подали отговор на касационната жалба, съгласно който считат същата за неоснователна.

С определение № 101 от 6.03.2020 г. по настоящото дело ВКС, второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на Окръжен съд - Разград, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, приема следното:

В исковата си молба М. И. И. и А. М. И. твърдят, че са собственици на УПИ * в кв. 41 по плана на [населено място], при съседи на имота: изток - имот *, юг - [улица], запад - имот *, север - край на регулацията, ведно с построените в имота сгради. Този имот ищците закупили, заедно с още два, от родителите на първия ищец. По кадастралния и регулационния план от 1935 г. праводателят на ищците бил собственик на парцел *, отреден за имот с пл. № *, а ответниците – на съседния парцел *, отреден за имот с пл. № *. С приемането на последващия кадастрален и регулационен план от 1976 г. отпаднало действието на плана от 1935 г. и съответно били променени номерата на имотите и номерата на отредените им парцели, както и тяхната площ и форма, както следва: парцел * станал *, а парцел * – парцел *. Ищците твърдят, че те и ответниците винаги са владели имотите в границите, които те имали на място. Излагат, че по границата между УПИ * и УПИ * до 1984-1985 г. имало ограда от мрежа, започваща от улицата в посока юг-север, следвана от построената на границата стара селска къща, а след нея – от малки стари сгради за дърва и кокошки, след което отново до края на имота имало телена ограда. Относно тази граница между страните нямало спорове. През 1984-1985 г. бащата на ищеца построил гараж и лятна кухня, разположени в югозападната част на имота, на уличната регулационна линия. По време на строителството част от телената ограда била разрушена, за да може по-лесно да се построят сградите. Г. и лятната кухня не били построени на границата с имота на ответниците, тъй като тя не била перпендикулярна на улицата, а изкривена. Така, след построяването на гаража и лятната кухня, се получил триъгълник в югозападната част на имота на ищците, очертан от границата с УПИ *, улицата и стената на гаража, лятната кухня и на север - от стара постройка, изградена на границата на двата имота. Нова ограда между двата имота не била поставена, но за да не влизат в имотите на страните чужди хола и животни, била изградена дървена ограда, започваща от края на гаража на ищците, продължаваща по уличната регулационна линия на имота на ответниците, до тяхната порта. През 2007 г. бащата на ищеца подал заявление за изменение на ПУП за имоти * и *, предвид съществуващото разминаване между имотните и регулационните граници на двата имота. Със заповед № 1428/3.07.2007 г. на кмета на Община Разград, влязла в сила, било одобрено изменение на плана за дворищна регулация, като се променяла западната вътрешнорегулационна граница на УПИ *, която се поставяла да съвпадне със съществуващата кадастрална граница между имотите № * и № * съобразно кадастралния план от 1976 г. До лятото на 2014 г. страните нямали спор. Тогава ответниците разрушили старата дъсчена ограда и изградили на нейно място нова – от бетонни тухли, по протежение на уличната регулационна линия, висока около 175 см, стигаща до гаража на ищците. Ответниците започнали да хвърлят зад гаража на ищците отпадъци и стари вещи и да драскат по стъклата на гаража, което довело до спор чия е собствеността на мястото, с форма на триъгълник, в югозападната част от имота, зад гаража и лятната кухня. Ищците повикали геодезист, който на място забил колчета, които показвали мястото, където винаги е била границата между двата имота. С решение на Районен съд - Разград бил отхвърлен предявен от Н. И. Н. и С. М. Н. срещу М. И. И. и А. М. И. иск по чл. 54 ЗКИР, във връзка с възникналия между тях спор чия собственост е площ от около 40 кв. м – за установяване, че в последния кадастрален план на [населено място] се съдържа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на вътрешната имотна граница между поземлен имот № * и поземлен имот № *, като същата в долната си част навлиза на около 2 линейни метра източно от действително съществуващите имотни граници, при което неправилно част от имота на Н. И. Н. и С. М. Н. е отразена като част от имота на М. И. И. и А. М. И.. След подадена жалба, Окръжен съд – Разград обезсилил първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 54 ЗКИР и прекратил производството по този иск като недопустимо, като приел, че с така предявения иск се цели установяване на грешка при изработването на ПУП-ПР за кв. 41 по плана на [населено място], одобрен през 2007 г., по силата на който е било допуснато дворищнорегулационните граници между имотите на страните да съвпаднат с кадастралните такива. Въпреки въззивното решение по иска по чл. 54 ЗКИР, ответниците продължили да отричат правото на собственост на ищците и да препятстват възможността М. И. и А. И. да ползват реална част от собствения им УПИ *, с площ от около 24 кв. м, с форма на триъгълник, разположена в югозападната част на имота, с дължина около 29 м в посока на север от [улица]. Ищците считат, че ответниците незаконосъобразно са построили плътна ограда, като част от нея е в имота им. Предвид изложеното, молят съда да признае на основание чл. 108 ЗС, че са собственици на посочената реална част от 24 кв. м, разположена в югозападната част на УПИ *, в кв. 41 по плана на [населено място], заключена на запад от вътрешната регулационна граница с УПИ *, на юг – от [улица], и на изток в посока север - от тухлен зид на гараж, лятна кухня, зид и дъски н паянтова постройка, построени в УПИ *, и да осъди ответниците да им предадат владението на същата, както и на основание чл. 109 ЗС да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които смущават правото им на собственост върху процесната реална част, като премахнат за своя сметка част, с размери: дължина 2.20 м и височина 175 см, от плътната бетонова ограда, изградена в югозападната част на УПИ * по протежението на уличната регулационна линия. Съгласно допуснато от първоинстанционния съд на 21.12.2018 г. изменение на претенциите, претендираната по чл. 108 ЗС реална част от имот е с площ от 25 кв. м, а размерите на оградата, чието премахване се иска, са: дължина от 2.10 м и височина от 1.70 м.

Ответниците Н. И. Н. и С. М. Н. са оспорили исковете. Направили са възражение за недопустимост на същите, тъй като с влязло в сила решение било признато правото им на собственост на притежавания от тях имот, включително спорните 24 кв. м. Считат претенциите и за неоснователни. Заявяват, че от 1975 г. границата между двата имота не била променяна, като те оттогава владели и спорната реална част, като в тази връзка се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че кадастралният план от 1976 г. не бил приложен. При издаването на заповед № 1428/2007 г. от Община Разград не били извършени задължителните геодезически измервания, което довело до грешка, изразяваща се в това, че графичното изобразяване на съществуващата на място граница не съвпада с тази от кадастралния план. По този начин неправилното отразяване на имотната граница между двата имота довело до това, че сегашната граница между имотите в долната си част отстои (навлиза) на около един линеен метър източно от действително съществуващите на място граници. Площта между тези граници – тази по действащия регулационен план и тази по съществуващата на място имотна граница, пренесена върху действащия, се придава към имота на ищците, като това е без всякакво правно основание. Ответниците излагат, че регулацията не е била приложена, като сочат, че собственикът на парцел, към който по силата на неприложената регулация е била придадена част от съседен имот, е загубил правото си на собственост върху тази част с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. Предвид неоснователността на ревандикационната претенция и акцесорния характер на иска по чл. 109 ЗС, считат последния също за неоснователен.

С влязло в сила решение № 48/29.06.2017 г. по гр. д. № 7/2017 г. на Окръжен съд – Разград е потвърдено решение № 451/16.12.2016 г. по гр. д. № 1204/2015 г. на Районен съд – Разград в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на М. И. И. и А. М. И., че Н. И. Н. и С. М. Н. са собственици на поземлен имот № * в кв. 41 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 344/1976 г. и № 1428/2007 г., състоящ се от дворно място с площ от 1 778 кв. м (неурегулирана площ по скица № 565/9.09.2015 г., издадена от Община Разград, и построена в него жилищна сграда, при граници и съседи: юг - [улица], изток - поземлен имот № *, север - КВС, и запад - урегулиран поземлен имот № *. Възззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в останалата част, в която е отхвърлен иск по чл. 54 ЗКИР, като постановено по недопустим иск.

С нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № 100/1.03.1966 г., том І, дело № 190/1966 г. И. И. С. е признат за собственик на дворно място в [населено място] от 1 075 кв. м, за което е отреден парцел * от кв. 29 по плана на селото.

С нотариален акт № 163/26.10.1984 г., том ІІ, дело № 816/1984 г. И. И. С. е признат за собственик по покупка и давностно владение на празно дворно място от 1 050 кв. м, находящо се в [населено място], представляващо урегулиран парцел * от кв. 41 по плана на селото, както и на празно дворно място от 980 кв. м в [населено място], представляващо урегулиран парцел * от кв. 41 по плана на същото село.

С нотариален акт № 162/3.10.2007 г., том 6, рег. № 6055, дело № 841/2007 г. М. И. И. е закупил от И. И. А. и Ф. С. А. следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 237 кв. м, находящо се в [населено място], [община], [улица], представляващо урегулиран поземлен имот * в кв. 41 по плана на същото село, при съседи: изток - УПИ *, юг – [улица], запад - УПИ *, север - край на регулацията, заедно с построените в същия поземлен имот: самостоятелен обект – жилище, полумасивно, построено на един етаж през 1965 г. в югозападната част на имота, със сутерен, със застроена площ от 63 кв. м; масивна сграда, построена в югозападната част на имота, със застроена площ от 10.40 кв. м; гараж – масивен, построен в южната част на имота, на уличната регулационна линия, със застроена площ от 24 кв. м; пристройка от източната част на гаража - лятна кухня, с площ от 21 кв. м; стопанска сграда, построена през 1970 г. в източната част на имота, със застроена площ от 48 кв. м.

С нотариален акт № 165/5.03.1975 г., том ІІ, дело № 898/1975 г. Н. И. Н. е признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение на дворно място от 1 770 кв. м, урегулирано, намиращо се в [населено място], при съседи: улица, А. И. С., И. И. С. и А. И. С., за което е отреден парцел * в кв. 29 по плана на селото, заедно с построената в него къща.

Със заповед № 1428/3.07.2007 г. на кмета на Община Разград, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, по заявление вх. № ТУ-05-4293/25.04.2007 г. на И. И. А., е одобрен план за регулация на част от кв. 41 за поземлен имот * по плана на [населено място], за изменение на дворищнорегулационен план, като вътрешнорегулационната линия на урегулиран поземлен имот * е поставена по съществуващата имотна граница по зелените щрихи и поправки, съгласно приложен проект. Не се спори, че заповедта е влязла в сила.

Според показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Виждан Х. и З. Н., които настоящият съд кредитира като непротиворечиви и базирани на непосредствени възприятия, гаражът на М. И. бил построен на границата между двата имота на страните по делото. Оградата между двата имота минава по гаража на М. И., след това - по стари постройки, а след това е налице мрежа. Мястото, намиращо се непосредствено до гаража на ищеца, се ползва от ответника по исковата молба от 1985 г. Н. Н. и С. Н. обновили оградата откъм главния път, но откъм гаража на М. И. не променили нищо.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение се установява, че частта от УПИ * в кв. 41 по плана на [населено място], която се владее от Н. Н. и С. Н., е с площ от 25 кв. м и е разположена в югозападната част на имота, при граници: от изток - стена на съществуващ гараж на М. И. и А. И., продължаваща на север, от юг - към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.1 м, мерени от ръба на гаража в западна посока, и от запад - дворищнорегулационна линия по плана от 2007 г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти * и * по кад. план от 1976 г. - нематериализирана на място. В югозападната част на имот УПИ * има изградени две сгради - гараж на границата и лятна кухня, източно от гаража, с навес до нея. Изградената плътна масивна ограда от бетонови блокчета, с височина от 1.70 м, по южната регулационна линия на УПИ * не отговаря на изискванията на чл. 48 ЗУТ и няма разрешение за строеж. Част от тази ограда, с дължина от 2.10 м, е разположена по уличнорегулационната линия на УПИ *. Съществуващата на място вътрешноимотна граница между имоти * и * в участъка не съвпада с кадастралната граница по плана от 1976 г., по която през 2007 г. била поставена дворищнорегулационната линия между УПИ * и УПИ * по искане на страните. Към проекта за частично изменение на плана за регулация, одобрен през 2007 г. със заповед № 1428/3.07.2007 г., няма приложени данни за заснемане. Площта на имота на УПИ * по плана от 1976 г. възлиза на 1 075 кв. м, като с изменението от 2007 г. е намалена на 1 052 кв. м. Местоположението на сградите в имота на ищците не съответства на отразените в кадастралния план. Г. на ищците не е разположен нито на регулационна, нито на кадастрална граница. От скиците към заключението е видно, че процесните 25 кв. м съгласно кадастралната граница по кадастралния план от 1935 г. почти изцяло попадат в имота на М. И. и А.И.; изцяло в същия имот попадат съгласно дворищнорегулационната линия по регулационния план от 1935 г. и кадастралната граница по кадастралния план от 1976 г.; съгласно дворищнорегулационната линия по регулационния план от 1976 г. са част от имота на Н. Н. и С. Н. - УПИ *.

От така изложеното се установява по несъмнен начин, че имотите на страните по делото са били урегулирани с дворищнорегулационен план още от 1935 г. Собствеността върху урегулираните имоти се е преобразувала в собственост върху отредените за тях парцели.

На основание § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 1/2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си.

С приемането на ЗУТ отпадна режимът на „принудителна“ регулация и се наложи принципът на т. нар. „доброволна“ регулация, съгласно която изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти (придаване на части от един имот към друг, съседен на него, и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота), се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително изменение на границите на урегулирани поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение.

ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници.

Разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ урежда, че действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок. В противен случай - съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от имоти се прекратява автоматично.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по тълк. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВКС приложението на плана е понятие, относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. Приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния – имотни граници за действащия план на населеното място. В случай, че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. В същото тълкувателно решение е изяснено кога се счита приложен дворищнорегулационният план.

Отпадането на отчуждителното действие на неприложените планове не означава, че последните преустановяват съществуването си или че имотите, попадащи в урегулирана територия, се считат, че са били такива извън регулация, поради неприлагането на плана, както очевидно в случая е приел Окръжен съд - Разград, а единствено, че извършените по плана отчуждения (разместването на собственост) отпадат с обратна сила и придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Отпадането на отчуждителното действие на заварените дворищнорегулационни планове не води до отпадане на устройствените предвиждания на плана, но същите вече нямат непосредствено въздействие върху правото на собственост. В частност, в издадената от общинската администрация скица по ПУП имотът ще е посочен като урегулиран (УПИ), но регулационните граници няма да съвпадат с границите на правото на собственост на поземления имот. Отпадането на отчуждителното действие на неприложения план, съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, е основание за изменение на дворищнорегулационния план при условията и по реда на ЗУТ.

Като е приел, че в случая имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. и по тази причина по отношение на тях не намира приложение чл. 59 ЗТСУ (отм.), въззивният съд е постановил необосновано и неправилно решение.

Същевременно, в конкретния казус въззивният съд въобще не е изложил защо и въз основа на какви доказателства е направил извод, че нито един от дворищнорегулационните планове не е бил приложен, не е посочил къде и кой по план следва да се счита, че минава границата между двата имота. Това налага отмяна на атакуваното пред настоящия съд решение и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Разград, който следва да изясни въпроса дали и кой дворищнорегулационен план е бил приложен, като изходи от постановките на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС; къде (по кой план), минава границата на собственост между двата процесни имота; дали при това положение са налице предпоставките на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ за уважаване възражението за давност, направено от Н. Н. и С. Н..

На страните не следва да се присъждат с настоящото решение разноски за производството пред ВКС. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивния съд, при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 109 от 4.06.2019 г. по гр. д. № 117/2019 г. на Окръжен съд – Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: