Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2026
Отмяна на влязло в сила съдебно решение след установяване на нарушение от ЕСПЧ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молителката е предявила иск срещу застраховател за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на мъж, отглеждал я като дъщеря, но искът е бил отхвърлен, защото съдилищата неправилно приели, че тя твърди законен биологичен произход. След като Европейският съд по правата на човека постановява, че е нарушено правото й на справедлив съдебен процес, тя иска отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане от апелативния съд.
Какво приема съдът
Когато Европейският съд по правата на човека установи нарушение на конвенцията при разглеждане на дело от национален съд и новото разглеждане е нужно за отстраняване на последиците, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК
- чл. 305, т. 1 ГПК
- чл. 432, ал. 1 ТЗ
- чл. 6, § 1 ЕКПЧ
- чл. 7 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеЕСПЧзастрахователно обезщетениеправо на справедлив процеснеимуществени вредипътнотранспортно произшествие
Текстът на акта
Ключови фрази Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-решение на ЕСПЧ 3 Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 25.08.2026 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , Трети състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 832/2026г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Образувано е по молба на Е. Гюргова Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1426 от 14.06.2019г. по гр. д. № 6381/2018 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 6710 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 6636/2017 г. на Софийски градски съд, I-17 състав, с което е отхвърлен предявеният от настоящата молителка срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ за присъждане на сумата 150 000 лв., част от сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Г. С., причинена при пътно-транспортно произшествие от 19.10.2016 г. Молителката поддържа, че са осъществени предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК за отмяна на атакуваното влязло в сила решение, тъй като, по нейна жалба, с окончателно решение от 27.01.2026г. на Европейския съд по правата на човека е признато наличието на допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи при разглеждане на иска й по чл. 432 ТЗ, изразяващо се в неправилно тълкуване от националните съдилища на изложените в исковата й молба твърдения – че починалият при пътно-транспортното произшествие И. Г. С., за смъртта на когото претендира присъждане на обезщетение, е неин баща, докато тя е твърдяла, че същият не фигурира като неин законен баща в акта за раждане. Ответникът по молбата – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима . Разгледана по същество, молбата за отмяна е и основателна . Предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, е налице, когато с окончателно решение Европейският съд по правата на човека е установил допуснато от националния съд нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея при разглеждане на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези предпоставки са осъществени. С решение № 6710 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 6636/2017 г. на Софийски градски съд, I-17 състав е отхвърлен предявеният от Е. Гюргова Ш. (понастоящем Д.) срещу ЗД „Бул Инс“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Г. С., настъпила при пътно-транспортно произшествие, по съображения, че ищцата не е доказала твърденията си в исковата молба, че починалият е неин биологичен баща. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 1426 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 6381/2018 г. на Софийски апелативен съд, в което също е прието, че при изрично твърдение в исковата молба, че ищцата е дъщеря на починалия, т. е. че е налице биологична връзка между тях, и при липсата на ангажирани доказателства за такава, претенцията за обезщетение е неоснователна. Въззивното решение е влязло в сила поради недопускането му до касационен контрол с определение № 404 от 11.06.2020 г. по т. д. № 2545/2019 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение. С решение от 27.01.2026г. на Европейския съд по правата на човека е признато наличието на допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи при разглеждане на делото, образувано по иска на Е. Гюргова Ш.. Според съдебния състав, ищцата в нито един момент не е твърдяла, че роднинската й връзка с починалия е законоустановена, напротив – уточнявала е, че не е призната от него, а той я е отглеждал като своя дъщеря и че са поддържали връзка родител-дете до неговата смърт. С оглед на това е приел, че националните съдилища са отказали да разгледат един съществен въпрос за решаването на спора, за който са били сезирани, като са се основали на тълкуване на исканията на ищцата, което би могло да се квалифицира като „неправомерно“ или „очевидно неразумно“ по смисъла на практиката на ЕСПЧ (конкретно цитирана). Освен това, е посочил, че, при констатирано недостатъчно ясно формулиране на исканията на ищцата, инстанциите е трябвало да я приканят да ги уточни в съответствие с националното право (чл. 7 от Гражданско-процесуалния кодекс). Категорично установеното от Европейския съд по правата на човека нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и съществуващата възможност за отстраняване последиците от това нарушение при новото разглеждане на делото, налага извода, че са налице предпоставките на чл. 307, ал. 1, т. 7 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде уважена. При новото въззивно разглеждане на делото, съобразно крайния изход по спора между страните, Софийски апелативен съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство (т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1426 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 6381/2018 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 06 Август 2026 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.