Последици от непредставяне на оригинал на документ в съдебното производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50248
гр. София, 13.12.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втората година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3777/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да вземе предвид обстоятелството, че страна по делото не представя изискан от нея оригинал на документ, който е бил представен в препис.

Настоящият състав на ВКС намира, че отговорът на въпроса се съдържа в нормата на чл. 183 ГПК- когато страната, представила препис на документа, и при поискване, не представи оригинала, то тогава представения препис се изключва от доказателствата по делото. По аргумент от чл. 165, ал.1 ГПК, при обективна невъзможност за представяне на оригинала, т.е. когато оригиналът е изгубен или унищожен, не по вината на страната, а поради случайно събитие или непреодолима сила, преписът не се изключва от доказателствата по делото, а се цени в съвкупност с тях.

С оглед на дадения отговор, настоящият състав на ВКС намира касационна жалба за основателна. Тя е подадена от ищеца по делото С. О. Х. срещу решение № 263366/21г., постановено по в.гр.д. 418/19г. на СГС, ІV- „Д“ състав, с което е отхвърлен иска на ищеца по чл.215 КТ, насочен срещу работодателя „Ти еф ти“ООД, за плащане на сумата над 963 евро до 2998,13евро, представляваща неизплатени командировъчни за периода 27.10.11г. до 29.02.12г..

За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че работодателят е платил обезщетенията за командироване, заради представените по делото преписи от РКО.

Решението на въззивния съд е неправилно, тъй като СГС се е позовал на преписите на РКО, в нарушение на нормата на чл. 183 ГПК. От работодателя са изискани оригиналите на представените РКО, но това процесуално задължение не е изпълнено. Работодателят е изложил твърдения, че оригиналите са унищожени, но не е доказано, че причината за това е случайно събитие или непреодолима сила. В такъв случай преписите на РКО, представени от работодателя, се изключват от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК.

Предявеният иск по чл. 215 КТ, подаден от С. О. Х. срещу „Ти Еф Ти“ЕООД за сумата над 963 евро до 2998,13евро, представляваща неизплатени командировъчни за периода 27.10.11г. до 29.02.12г., е основателен, защото работодателят не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че е платил, установени с писмен акт парични задължения (чл. 164, ал.1, т.4 ГПК). Основанието и размерът на обезщетението по чл. 215 КТ е установено с влязло в сила решение № 224/19г. на ВКС, ІІІ ГО, с което делото е било върнато за повторно разглеждане по чл. 294 ГПК само по въпроса за плащането.

С оглед изхода на спора и искането за разноски, направено с касационната жалба, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно представена по делото разписка.

Воден от горното ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 263366/21г., постановено по в.гр.д. 418/19г. на СГС, ІV- „Д“ състав, в частта, с която е отхвърлен иска на С. О. Х. срещу „Ти Еф Ти“ЕООД [населено място] за сумата над 963 евро до 2998,13евро, заедно със законната лихва и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ответника по делото „Ти Еф Ти“ ЕООД [населено място] да плати на ищеца С. О. Х. на основание чл. 215, ал.1 КТ още 2035,13 евро (по иска за сумата над 963 евро до 2998,13евро), представляваща неизплатени командировъчни обезщетения за периода 27.10.11г. до 29.02.12г., заедно със законната лихва от 20.08.13г. до окончателното плащане, както и 600лв. разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: