Намаляване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60231

гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова и прокурор Арнаудова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3888 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 1342 от 25.6.2020 г, постановено по 54/2020 г на САС, ГК, четвърти състав, с което е потвърдено решение от 26.6.2019 г по гр.дело № 55/2019г, с което предявеният от С. Д. К. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за сумата 5 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение бъде намалено.
Ответникът по касационната жалба С. Д. К. не взема становище по касационната жалба.
С определение № 234 от 30.3.2021 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта, като е прието противоречие с посоченото постановление.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване .
Отговор на същите е даден с по задължителен начин с ППВС № 4/68 г-- т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. , т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК . Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното въззивно решение е прието по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, че с постановление от 29.10.2015 г е образувано досъдебно производство срещу С. Д. К., а на 6.1.2016 г е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.294 ал.1 НК във връзка с чл.18 НК-опит за лично укривателство на лице, извършило квалифицирано убийство-ищецът е присъствал на многочасов побой над млад мъж-С. П., извършен от лицето Ц. Е. в дома му, като в резултат на нанесените му телесни повреди П. е починал в болницата.С постановление от 26.9.2016 г на прокурор при РП-Берковица производството срещу С. К. е прекратено поради липса на извършено престъпление.Постановлението е влязло в сила на 2.11.2016 г.По време на досъдебното производство на К. е била наложена мярка за неотклонение „ подписка“.При извършване на преценката, какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищецът-опит за лично укривателство по чл.294 ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК, продължителността на наказателното преследване-1 год и 3 дни, което е съвсем разумен срок и наложената му лека мярка за неотклонение по време на цялото наказателно производство и е преценил, че справедливото обезщетение следва да бъде определено на 5 000 лв.
Оплакванията в касационната жалба се основателни.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставените правни въпроси. От фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер.Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето.
Тези критерии, отнесени към процесния случай, обосновават извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен по следните съображения : Несъмнено ищецът е преживял стресова реакция във връзка с привличането му като обвиняем, но следва да се отчете, че се касае за не тежко престъпление-опит за лично укривателство.Взетата мярка за неотклоние-подписка е най леката такава, от която за пострадалия не са настъпили сериозни вреди.Наказателното производство е протекло в съвсем разумен срок-1 г и 3 дни. Същото е прекратено с определение поради липса на извършено престъпление и не стигнало до разглеждане в съдебната фаза.Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, преживяното травматично събитие не е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент.От значение са и социално –икономическите условия на живот в страната и размера на минималната работна заплата през периода на незаконното обвинение.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му.Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира, че размер от 1 000 лв е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване.Уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната прокуратура като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на ОС в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 1 000 лв до сумата 5 000 лв и искът над този размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение въззивното решение № 1342 от 25.6.2020 г, постановено по 54/2020 г на САС, ГК, четвърти състав в частта, с която предявения от С. Д. К. от [населено място], срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Д. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх А, ап.1 срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 4 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която на С. Д. К. е присъдено обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ в размер на 1000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.

2.