Доказване на наследници и изплащане на паричен дял от банков влог

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 20.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 136/2020 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. И. П., чрез адв. А. И. Л., касационна жалба против решение № 1947 от 30. 07. 2019 г. по гр. д. № 5299/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е отменено решение № 1242 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 4716/2016 г. на СГС, I ГО, 9 с-в и е отхвърлен предявеният от Т. И. П. срещу „Обединена българска банка“ АД иск с правно основание чл. 421, ал. 1 ТЗ, за присъждане на сумата 35842, 42 лв., съставляваща 1/3 част, съответна на наследствения й дял, от сумата 107527, 28 лв. по две банкови сметки (депозитна и спестовна) на И. Д. К., починал на 17. 06. 2015 г. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 179 ГПК – незачитане доказателствената стойност на удостоверения за наследници на И. К., К. К., Д. К., М. К., И. К., представляващи официални удостоверителни документи, издадени по надлежния ред, в регламентирана от ЗГР и от Наредба № РД-02-20-6 от 24. 04. 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението процедура. Поддържа се необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на материалния закон – чл.5-12 ЗН и чл. 421, ал. 1 ТЗ.

Ответната страна по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД, чрез юрисконсулт В. П. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 421, ал. 1 ТЗ, заради неоказано съдействие от ищцата да представи пълно удостоверение за наследниците на Д. Й. К., както и поради неизпълнение на установеното в общите условия към договорите изискване за съвместно явяване на всички наследници. По тези съображения иска потвърждаване на въззивното решение като правилно. В случай, че съдът приеме основателност на предявения иск, поддържа становище за неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата и иска потвърждаване на въззивното решение в тази му част. Твърди, че забавата на банката се дължи на забава на ищцата, изразяваща се в неоказване на съдействие при установяване на наследниците чрез представяне на пълно удостоверение за наследници и чрез явяване на всички наследници при изплащане на наличните по влога суми.

С определение № 194 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 136/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса представлява ли удостоверението за наследници, издадено от компетентен орган, в упражняване на удостоверителната му функция, по установените форма и ред, официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила.

Настоящият състав споделя формираната по въпроса непротиворечива практика на ВКС, според която удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена. В този смисъл са решение № 1368 от 7. 04. 2004 г. по гр. д. № 1137/2002 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 100 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 234 от 18. 05. 2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 1105 от 7. 11. 2008 г. по гр. д. № 4398/2007 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 544 от 15. 06. 2009 г. по гр. д. № 2526/2008 г. на ВКС, 3 г.о. и др.

По основателността на касационната жалба:

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск по чл. 421, ал. 1 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Д. К., роден на 29. 05. 1929 г. и починал на 17. 06. 2015 г., е притежавал две банкови сметки в „ОББ“ АД – дванадесетмесечен отворен депозит и привилегирована спестовна сметка, по които към предявяване на иска наличността на вложените средства и лихви е възлизала общо на 107527, 28 лв. Към смъртта си И. Д. К. не е оставил деца и други низходящи, съпруга (бил е разведен), родители и други възходящи, братя и сестри или техни низходящи (брат му Н. Д. К., роден 1921 г., е починал на 8. 11. 1997 г., неженен, без деца). Оставил е следните роднини по съребрена линия от майка си К. И. К., починала 1974 г. : ищцата Т. И. П. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първа братовчедка, дъщеря на И. И. К.), лицето Д. В. К. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първа братовчедка, дъщеря на В. И. К.), С. Т. К. – роднина по съребрена линия от четвърта степен (първи братовчед, син на Т. И. К.), Н. И. К. – роднина по съребрена линия от пета степен (внук на Т. И. К. от сина му И. Т. К.,поч. 2000 г.), П. Д. П. - роднина по съребрена линия от пета степен (внучка на П. И. С. – от починалия през 1971 г. неин син Д. С.). В удостоверенията за наследници на дядото и бабата на наследодателя по майчина линия – М. И. К. и И. Т. К. (родители на К. И. К.), издадени от Община – Л., като тяхна дъщеря и сестра на К. И. К. е вписано и лицето С. И. К., родена 1901 г. в [населено място] и починала 1935 г. Ищцата твърди, че С. И. К. е починала неомъжена, без деца и не е оставила други наследници. Според писмо изх. № ГРАО-04-213/17. 01. 2017 г. от кмета на Община – Л. до СО, р-н „И.“, в регистрите на населението на [населено място] няма данни за лицето С. И. К.. Относно бащата на наследодателя Д. Й. К., роден 19. 07. 1893 г. и починал на 29. 11. 1961 г., в представените от ищцата удостоверения за наследници (удостоверение за наследниците на И. Д. К. № 0941/29. 07. 2015 г., издадено от район „И.“, СО, удостоверение за наследниците на Д. Й. К. № ЕС УН-1505/16. 07. 2015 г., издадено от район „О.“, СО, удостоверение за наследниците на К. И. К. № ЕС УН-1504/16. 07. 2015 г., издадено от район „О.“, СО) е посочено, че в регистрите на населението в район „О.“, СО, в район „И.“, СО и в Община – Л. няма данни за братя и сестри на Д. Й. К.. В представеното извлечение от семеен регистър от 1947 г., том 347/124, издадено от район „О.“, СО, също няма такива данни – съдържа се вписване, според което домакинството на Д. Й. К. се е състояло от Д. Й. К. – домакин, роден на 19. 07. 1893 г. и починал на 29. 11. 1961 г., К. Д. К. – негова съпруга, родена на 24. 10. 1899 г. и починала 1974 г., Н. Д. К. – син, роден на 29. 12. 1921 г., И. Д. К. – син, роден 29. 05. 1929 г. и А. И. К. – снаха, родена 23. 06. 1930 г. Извлечението от семейния регистър съдържа и вписване, според което същото домакинство е записано в стар регистър на р-н „О.“ от 1935 г., том 180, стр. 165 – наводнен и унищожен. Като лица, заемали едно след друго къщата преди това са вписани: М. И. К., В. И. К., И. И. К., П. Д. С., …/лично име не се чете/ К. (родители, брат, сестра на майката на наследодателя К. К.).

Горните изводи са направени въз основа на следните доказателства: удостоверение за наследниците на И. Д. К. № 0941/29. 07. 2015 г., издадено от район „И.“, СО; удостоверение за наследниците на Д. Й. К. № ЕС УН-1505/16. 07. 2015 г., издадено от район „О.“, СО; удостоверение за наследниците на К. И. К. изх. № ЕС УН-1504/16. 07. 2015 г., издадено от район „О.“, СО; служебно издадено на 20. 12. 2016 г. от Община - Л. удостоверение за наследници на М. И. К., род. 1878 г. и поч.1959 г., баба на И. Д. К. по майчина линия (майка на майка му К. И. Д.); служебно издадено на 20. 12. 2016 г. от Община - Л. удостоверение за наследници на И. Т. К., род. 1859 г. и поч.1935 г., дядо на И. Д. К. по майчина линия (баща на майка му К. И. Д.); удостоверение за наследниците на Д. Д. С. изх. № 2242/22. 70. 2015 г.; извлечение от семеен регистър от 1947 г., том 347/124; писмо изх. № АУ01-2926/7. 12. 2015 г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ,в което е посочено, че НБД „Население“, поддържан от ГД „ГРАО“, не се съдържат данни за починали лица без ЕГН, каквито номера са давани само на българските граждани живи до 31. 12. 1977 г., на основание Постановление № 15/11. 03. 1977 г. за внедряване на ЕСГРАОН и изменение и допълнение на НГС.; писмо от Община – Л. до р-н „И.“, СО.

От правна страна съдът е приел, че искът е неоснователен. Правото на наследяване на И. Д. К. се поражда за наследниците от четвърти ред – роднини по съребрена линия от трета до шеста степен включително. Ищцата е роднина на починалия по съребрена линия от четвърта степен – негова първа братовчедка. По делото няма данни за братята и сестрите на бащата на наследодателя Д. И. К., поч. 1961 г., както и за наследниците на лелята на наследодателя С. И. К. (сестра на майка му К. И. К.), поч 1935 г. Хипотетично, при жив чичо или леля на влогодателя по майчина или бащина линия, той/тя би бил единствен наследник по съребрена линия от трета степен, а първите братовчеди, като низходящи на роднина от същата трета степен, няма да наследят. Възможно е, също, лелята на наследодателя С. И. К., след смъртта си да е оставила наследници с право на наследяване. Данните в представените удостоверения за наследници не са пълни, а в тежест на ищцата е да докаже фактите, пораждащи претендираното право. Това води до невъзможност да се определят наследниците на И. Д. К., а в случай, че Т. П. е наследник – квотата й в наследството, респ. размерът на правото й на вземане към банката.

Решението е неправилно.

Същото е постановено в нарушение на чл. 179 ГПК, при несъобразяване с необорена материална доказателствена сила на приетите като писмени доказателства удостоверения за наследници, издадени от длъжностни лица по гражданското състояние в район „О.“ и район „И.“ към Столична община, както и от длъжностното лице по гражданското състояние в Община – Л., по регламентираната в нормативните актове процедура, след справка в регистрите на населението и извършване на необходимите проверки. В удостоверенията е посочено, че в регистрите на населението няма вписвания за братя и сестри на Д. Й. К. (баща на наследодателя И. Д. К.) – „не разполагат с данни за братя и сестри“, съотв., че няма вписани данни за други роднини на лицето С. И. К. (сестра на майката на наследодателя К. И. К.), освен братя, сестри и родители. Ищцата е твърдяла, че посочените лица не са оставили други наследници, освен тези, за които се съдържат данни в регистрите на населението и които данни са възпроизведени в удостоверенията за наследници, както и че единствени наследници на влогодателя са тя – Т. П., както и лицата Д. К. и С. К., при равни права (и тримата първи братовчеди на влогодателя, явяващи се съребрени роднини от четвърта степен по линия на майка му К. К.). Процесуалният представител на банката не е оспорил истинността на удостоверението за наследници (верността на удостоверените с него вписвания в регистрите на населението), а е заявил, че липсата на вписвания в регистрите на населението не изключва възможността, хипотетично, бащата на наследодателя да е имал братя и сестри, съответно лелята С. К. да е имала и други наследници, които не са вписани в регистрите на населението. Не е въвел, обаче, конкретни твърдения – за лица или други факти, разколебаващи пълнотата на удостоверенията за наследници и на вписванията в регистрите на населението. Събраните по делото доказателства също не съдържат индиция удостоверенията за наследници да са неистински или вписванията в регистрите на населението, въз основа на които са издадени, да са неточни или непълни. Липсват доказателства, опровергаващи верността на съдържанието им. Материалната им доказателствена сила не е била оборена, поради което съдът е следвало да я зачете.

Въз основа на представените удостоверения за наследници се установява, че наследници по закон на И. Д. К., починал на 17. 06. 2015 г., са ищцата Т. И. П. и третите лица-помагачи на ищцата С. Т. К. и Д. В. К., като наследствените им дялове са равни (по 1/3). Наследодателят не е оставил възходящи, низходящи, братя и сестри или техни низходящи, съпруга, поради което призовани към наследяване по правилото на чл. 8, ал. 4 ЗН са роднините по съребрена линия от трета до шеста степен включително, които формират четвърти ред на наследниците по закон, като по-близкият по степен и низходящите му изключват по-далечния по степен. Съребрени роднини е оставил само по линия на майка си К. И. К., починала 1974 г. От тях право на наследяване имат само Т. П., Д. К. и С. К. (и тримата от четвърта степен). Н. К. и П. П. (деца на първи братовчеди на наследодателя И. Д. К., починали преди него - И. Т. К. и Д. С.) не се призовават към наследяване, тъй като са съребрени роднини от пета степен по същата съребрена линия и тъй като в четвърти наследствен ред не се допуска наследяване по право на заместване.

Към смъртта си наследодателят И. Д. К. е имал вземания към „ОББ“ АД, основаващи се на чл. 421, ал. 1 ТЗ и произтичащи от два договора за парични банкови влогове (договор за сметка привилегия от 29. 01. 2015 г. и договор за откриване на безсрочна сметка на клиент от 5. 12. 2014 г.), с размери възлизащи общо на сумата 107527, 28 лв., която сума към предявяване на иска е била налична общо по двете банкови сметки с титуляр наследодателя. Вземането на ищцата към банката по чл. 421, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 8, ал. 4 ЗН е в размер на 1/3 от вложените парични суми и натрупани лихви и възлиза на 35842, 42 лв., какъвто е и размерът на заявената претенция.

Ответникът по иска е направил възражение за недължимост на претендираната сума, евентуално – за недължимост на законна лихва за забава върху претендираната сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, тъй като ищцата не е изпълнила задължението си да представи удостоверение за наследници на Д. Й. К., баща на влогодателя И. Д. К., съдържащо данни за негови братя и сестри. Възражението е неоснователно. По съображения изложени по-горе настоящият състав намира, че отказът на банката да изплати на ищцата припадащата й се част от сумите по сметките на И. К. се дължи на незачитането на доказателствената сила на представените удостоверения за наследници, а не на неоказано съдействие от ищцата.

Ответникът е направил и възражение за недължимост на претендираната сума, евентуално – за недължимост на законна лихва за забава върху претендираната сума, тъй като не са спазени изискванията в Общите условия на „ОББ“ АД за платежни услуги на физически лица, допълнени на 02. 07. 2012 г. с раздел „Информация относно уреждане на взаимоотношенията между ОББ АД и наследници на починали клиенти“, т. 2 и т. 6, за съвместно явяване на наследниците на починал титуляр на сметка за изплащане на сумите на техния наследодател, а при неизпълнение на това изискване в т. 6 е предвидено за банката право да откаже да извърши изчисление и плащане на наследствения дял на наследник, явил се за изплащане на суми от сметки на общ наследодател. В тази връзка е поддържал, че общите условия обвързват влогодателя, а след смъртта му – неговите наследници, тъй същите са му били предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си.

По повод това възражение настоящият състав съобрази следното:

В решение № 23 от 7. 07. 2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, 1 т.о., е изразено становище, възприето и в множество последващи решения на ВКС, според което съдът следи служебно за наличие на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът разглеждащ делото по същество е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като при необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания. Когато неравноправен характер на клауза в потребителски договор е констатиран служебно от ВКС за пръв път в производството по чл. 290 ГПК, делото се връща на въззивния съд за ново разглеждане с оглед гарантиране правото на защита на страните да изразят становище и представят доказателства, освен в случаите, когато ВКС е обвързан от действието на влязло в сила решение по колективен иск, с което клаузата в общите условия към потребителския договор вече е обявена за неравноправна. Това становище е съобразено със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, коментирана в цитираното решение, според която съдилищата са длъжни служебно да извършват преценка за нищожност поради неравноправност на клауза в потребителски договор, но принципът на състезателност изисква да уведомят за това страните по спора и да им дадат възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред.

В настоящия случай договорите за паричен банков влог попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите, в сила от 1. 06. 2006 г. Влогодателят е имал качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗПП (физическо лице, ползващо предоставени от банката платежни услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и действащо извън рамките на своята търговска или професионална дейност при сключване на договора), а банката е търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ДР ЗПП (юридическо лице, предоставящо услуги на потребител като част от своята търговска дейност).

Настоящият състав намира, че съществува вероятност за неравноправност и нищожност по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП на посочените по-горе клаузи от общите условия към договорите. Следва да се прецени дали същите не поставят наследниците на вложителя в значително по-неблагоприятно положение спрямо банката (доколкото възможността на наследник да получи съответна на наследствения му дял част от вложената сума и натрупани лихви е поставена в зависимост от поведението, волята и желанието за съдействие от другите наследници, а същевременно банката се освобождава от договорна отговорност, включително и за забава, към поискалите да реализират вземането си наследници, ако останалите не се явят), както и дали създават за наследниците на вложителя несъвместими с действащото българско законодателство ограничения (доколкото паричното задължение на банката към вложителя не е неделимо по смисъла на чл. 129 ЗЗД - както с оглед естеството на престацията, така и поради липса на уговорка за неделимост - и всеки от наследниците има право да иска и получи плащане на част от сумите по влога, съответна на наследствения му дял).

Преценката за нищожност поради неравноправност на клаузите следва да бъде извършена при спазване правото на защита на страните – след като същите бъдат уведомени, че ще се извършва такава преценка и им бъде предоставена възможност да изразят становища и ангажират доказателства. Необходимостта от извършването на тези процесуални действия налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК.

Въпросът за отговорността за разноски, включително и за направените пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1947 от 30. 07. 2019 г. по гр. д. № 5299/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: