Отказ за отмяна на решение за издръжка поради липса на процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№164

гр.София, 19.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора……………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1271 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.5 ГПК.

Образувано е по молба вх. №1874/08.01.2020 г., уточнена с молба вх.№5340/06.07.2020 г. на И. Б. Д., чрез адв. Н.А. за отмяна на влязлото в сила решение № 2888/09.07.2019 г., постановено по гр.д. №15132/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частите му по исковете по чл.143 и чл.149 СК. С решението в атакуваните му части, молителят е осъден да заплати на детето Н. И. Д., чрез майка му П. Ц. Г., издръжка за минал едногодишен период (21.09.2017 г. – 21.09.2018 г.) и за бъдеще време по 340 лв. месечно до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Молителят твърди, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.

Ответната страна по молбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на поддържаните от молителя основания.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:

Молителят твърди, че не е знаел, не е бил уведомен и не е участвал в делото, тъй като работи и пребивава на територията на Великобритания. За постановеното решение разбрал от изпратената му покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, в който период бил в България за лечение. Не е имал връзка с назначения му от съда особен представител и не е могъл да представи доказателства, че има задължение да издържа още едно дете и в тази връзка представя – декларация за припознаване (без дата, въпреки дадените от съда указания) и искане от 03.12.2019 г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението за припознаване на детето В. О. С., [дата на раждане]

Видно от приложените по делото съобщения, молителят е призоваван на известните в страната адреси – постоянния в [населено място], на който живеят и родителите му; и на адрес в [населено място], за който ищецът е посочил, че Д. притежава имот и може да бъде намерен. Съобщенията за връчване на съдебните книжа са надлежно оформени с посочване на датите и часовете, в които лицето многократно е търсено (повече от 3 пъти по различно време в рамките на месец). На постоянния адрес в [населено място] родителите му са отказали да получат призовките и книжата, а на адреса в [населено място] не е открито лице, чрез което да се призове, като и от двата адреса връчителят е удостоверил събраните сведения, че Д. не пребивава там, а е в чужбина. При това положение, след като и в изисканите справки не са установени данни за месторабота на ответника на територията на страната (чл.47, ал.3 ГПК), съдът е разпоредил ответникът да се призове чрез поставяне на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. След изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2, вр. с ал.5 ГПК на Д. е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адвокат М.П., която е осъществила представителството и защитата на ответника в процеса.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаните от молителя основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане от нея на дължимата грижа и процесуална небрежност.

Нововъзникнали факти и обстоятелства (такива, осъществили се след приключване на устните състезания пред инстанцията по съществото на спора) не са основание за отмяна на влязло в сила решение, защото те не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Доколкото същите са породили права за молителя, те могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 и сл. ГПК.

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК дава възможност на страната, която вследствие нарушение на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, да иска отмяна на влязлото в сила решение. В посочените хипотези страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Поради това, законът предполага, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и решението е неправилно. Релевантна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е само тази невъзможност за участие на страната, която се дължи на процесуалното поведение на съда.

В случая, сочените за нови доказателства - декларация за припознаване (без дата) и искане от 03.12.2019 г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението за припознаване на детето В. С., [дата на раждане] – не съдържат данни кога е извършено припознаването. Ако то е станало на 03.12.2019 г. (единствената съдържаща се в искането дата), хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е налице, защото ще е налице нововъзникнал (след приключване на устните състезания и след постановяване на решението), факт, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо и поради това не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ако припознаването е извършено преди това и до приключване на устните състезания пред решаващия съд, то очевидно непредставянето им от молителя не би могло да се дължи на неговото незнание за факта, че има задължение да издържа още едно дете, а на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност за водене на процеса, респ. на неизпълнение на задължението по чл.40 ГПК.

В тази връзка и досежно поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, следва да се посочи, че съдът е действал съобразно правилата на чл.40 – чл.47 ГПК и не е допуснал твърдените в молбата за отмяна нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Ответникът не е бил намерен на известните и регистрирани адреси в страната, родителите му не са приели да получат съобщенията; не е открит по месторабота, не е декларирал нов адрес и не се е отзовал на поставеното уведомление. Молителят не е изпълнил задължението си за заявяване пред кмета на общината на промяната на настоящия си адрес. Такова задължение има всяко лице подлежащо на гражданска регистрация, включително и българските граждани, живеещи в чужбина (чл.96 и чл.97 ЗГР), по отношение на които съществува възможност да заявят постоянен и настоящ адрес, респ. промени по отношение на адресите си не само пред кмета на съответната община, район или кметство, но и пред дипломатическите или консулски представители на РБългария в чужбина. Регламентацията на правата и задълженията във връзка с адресната регистрация се съдържа в чл.89 и сл. от Закона за гражданската регистрация. Неизпълнението на задължението за заявяване на промяна на настоящ и постоянен адрес е станало причина за призоваването на ответника по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съответно за представляването му в процеса от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. След като съдът не е имал други данни за постоянен и настоящ адрес, различни от регистрирания, както и за адрес на месторабота на територията на страната, то призоваването е извършено редовно, а молителят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Съдът не е допуснал процесуално нарушение по призоваването на ответника - молител, което да е станало причина за ограничаване на правото му да вземе участие по делото и да организира защитата си, като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №1874/08.01.2020 г., уточнена с молба вх.№5340/06.07.2020 г. на И. Б. Д., с ЕГН – [ЕГН], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 2888/09.07.2019 г., постановено по гр.д. №15132/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частите му по исковете по чл.143 и чл.149 СК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.