Законосъобразност на призоваването чрез залепване на уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

София, 10.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4673/2022 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от С. Г. Р., чрез адв. М. М., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 260129 от 02. 05. 2022 г. по гр. д. № 3766/2020 г. на РС – Перник, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. В. С. и С. Г. Р., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях, на УПИ ***– им. ***, в кв. ***по ПРЗ на [населено място], нанесен като ПИ ***по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ПИ *** по кадастралната карта на [населено място].

Твърди се, че молителят узнал за постановеното решение на 28. 06. 2022 г. и след като се запознал с гр. д. № 3766/2020 г. на РС – Перник установил, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, същият е бил призован от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и му е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото му да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от него процесуален представител. Твърди се, че молителят живее повече от 60 години на адреса в [населено място], [улица], на който е изпратена призовка и е залепвано уведомление. На същия адрес живеят съпругата му и синовете му, поради което не е възможно да са извършвани посещения, без той самият или някой от семейството да е бил на адреса, както и да е било залепвано уведомление на входната врата.

Иска отмяна на влязлото в сила решение.

С писмен отговор, подаден от ответницата по молбата Б. В. С., чрез адв. Д. М., е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Претендира се присъждане на разноски, направени в производството по отмяна на влязлото в сила решение.

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 260 от 21. 02. 2023 г. по гр. д. № 4673/2022 г. на ВКС, 1 г.о.

При преценка основателността на молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното:

Исковото производство е имало за предмет предявен от Б. В. С. против С. Г. Р. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане до съдебна делба на описания по-горе имот, при равни дялове.

Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до С. Г. Р. на посочения в исковата молба адрес – [населено място], [улица], но са върнати с отбелязване от призовкаря при ОС-Перник Д. А., че адресът е посетен на 19. 02. 2021 г., 4. 03. 2021 г., 15. 03. 2021 г. и на 21. 03. 2021 г. (неделя), но лицето не е намерено и никой не се отзовава на оставените известия. Съдът е направил справка за настоящ и постоянен адрес на ответника Р., от която е установено, че от 08. 01. 2002 г. същият е заявил като постоянен адрес посочения по-горе - [населено място], [улица], а от 27. 03. 2007 г. е заявил като настоящ адрес [населено място], [улица]. Книжата са изпратени и на адреса в [населено място], но и от този адрес са върнати с отбелязване от деловодителя при Община – Перник Д. Н., че лицето не живее и не работи на територията на Община – Земен, както и че е търсено на адреса на 30. 03., 10. 04., 20. 04., 27. 04. 13. 05. и 16. 06. 2021 г. Съдът е изискал справка от НОИ, Регистър на трудовите договори, относно вписани трудови договори, сключени със С. Г. Р., с оглед евентуалното му призоваване чрез работодателя. От справката е установено, че последният вписан трудов договор е бил прекратен на 06. 04. 2018 г., откогато няма данни за вписани други трудови договори. При тези данни е разпоредено от съда да се залепят уведомления по чл. 47 ГПК както на постоянния адрес в [населено място] (уведомлението е залепено на „пътната врата на [улица]“ на 09. 06. 2021 г.), така и на адреса в [населено място] (уведомлението е залепено на „уличната врата“ на 30. 03. 2021 г.). Поради неявяване на ответника да получи книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 3, 5 и 6 ГПК и е назначил особен представител на същия – адв. Р. П. Т., АК - Перник, посочен в уведомително писмо № 278245/2021 г. на председателя на АК - Перник.

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежно представляване на страната, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предпоставя извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител. То ще е налице както в случаите на допуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. И при основанието по т. 6 се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея процесуален представител или чрез назначен особен представител.

Правилата, установени в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК, обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1. 03. 2008 г. (ДВ, бр. 59/2007 г.) – октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. При тази редакция съдебната практика застъпваше становището, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, направени в рамките на един месец, освен ако връчителят е събрал данни и удостоверил, че ответникът не живее на адреса (решение № 233 от 03. 07. 2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 14 от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 231 от 15. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г.о. и др.). С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) посочените изисквания бяха въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Посочено е, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В случая са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез уведомление. Невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса в [населено място] в продължение на един месец е констатирана с четири посещения на съдебния призовкар (на 19. 02. 2021 г., 4. 03. 2021 г., 15. 03. 2021 г. и на 21. 03. 2021 г. (неделя), като интервалът между първото, второто и четвъртото е повече от седмица и едно от посещенията е в неприсъствен ден (неделя). Не е намерено и лице, съгласно да получи съобщението. Невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса в [населено място] в продължение на един месец е констатирана с шест посещения на съдебния призовкар (30. 03., 10. 04., 20. 04., 27. 04., 13. 05. и 16. 06. 2021 г.), второто от които е осъществено в неприсъствен ден (събота).

Тези обстоятелства са удостоверени от Д. А., призовкар при ПОС, и от Д. Н., деловодител при Община - Земен. Разписките за връчени от съдебни и общински служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителното изявление на съдебния служител Д. А., призовкар в ПОС, и на Д. Н., деловодител в Община – Земен, в коментираните по-горе разписки доказват факта на извършване на посочените от служителите действия, на посоченото място и на посочените дати. Разписките имат не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение, при съобразяване със забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че не е било нарушено правото на молителя на участие в делбеното производство. При наличие на предпоставките и при спазване изискванията на чл. 47 ГПК, същият е призован чрез залепване на уведомление и му е бил назначен надлежно особен представител, чрез когото е осъществено процесуалното му представителство в първата фаза на делбеното производство.

Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Молителят С. Г. Р. ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата Б. В. С. сумата 600 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Р., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 260129 от 02. 05. 2022 г. по гр. д. № 3766/2020 г. на РС – Перник.

ОСЪЖДА С. Г. Р. да заплати на Б. В. С. сумата 600 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: