Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

[населено място], 17.05.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1836 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.

Образувано е по искова молба от 08.09.2023г. на Ф. И. Л., наследник по закон на А. Х. Р., починала на 04.01.2019г., за прогласяване за нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, на арбитражно решение № 532 от 23.07.2014г. по арбитражно дело № 532/2014г. на арбитър Бисерка Газдова. Съгласно решението А. Х. Р. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 10 410. 61 лева, представляваща главница, лихви и неустойка по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 20.09.2012г., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното плащане, с направените в арбитражното производство разноски от 80 лева и 658. 21 лева.

От ищеца е изложено, че с арбитражното решение е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който А. Х. Р. е имала качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което, и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем. Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото производство по аргумент от тълкуването по к.д. № 15/2002г. на Конституционния съд. Според това тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий (факултативен) е предявяването на иск по чл. 47 от ЗМТА пред ВКС.

Също съгласно изложеното в исковата молба преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА за подаване на молбата е спазен. Ищецът е разбрал за арбитражното решение, след като на 14.07.2023г. направил справка в Камарата на частните съдебни изпълнители за заведените изпълнителни дела срещу неговата майка, справка в АВ/СВ Варна относно наложени възбрани върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] (на 17.07.2023г.), както и справка в Софийски градски съд за образуваното т.д. № 7465/2014г., по което на 11.05.2015г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение.

От ищеца е представено удостоверение за наследници, справка за образувани изпълнителни дела от 14.07.2023г. срещу А. Х. Р., искане за вписване на възбрана по изпълнително дело № 20158380401124 на ЧСИ М. Б., както и арбитражното решение от 23.07.2014г.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва предявения иск като недопустим. Искът е предявен извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, както и на 08.08.2018г. е извършено прехвърляне на вземанията по договора за револвиращ заем № [ЕГН] на нов кредитор – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен със съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Във връзка с връчване на арбитражното решение ответникът се позовава на товарителница № 1051004256497. Получателят А. Х. Р. е получила решението лично. Съгласно съдебната практика липсата на фактическо получаване на арбитражното решение не опорочава процеса, доколкото е удостоверен опитът същото да бъде връчено и датата, на която е извършен. Действия са били извършвани и по образуваното изпълнително дело. Тъй като в настоящия случай обаче е установено редовното връчване на арбитражното решение, връчване на поканата за доброволно изпълнение е без значение за броенето на срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА.

По същество ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, не са приложими в настоящото производството. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, независимо дали се приеме за процесуална или материална, не предвижда обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни отношения между страните. Правоотношението по арбитражното споразумение е възникнало много преди влизането в сила на промените, а арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и влизане в сила на арбитражното решение по време, когато е действала старата нормативна уредба.

От ответника са представени исковата молба, въз основа на която на 01.07.2014г. е било образувано арбитражното дело, договора за кредит, товарителница № 1051004256497, съдържаща удостоверение за връчване на документи от 10.07.2014г. на А. Х. Р., както и две допълнителни пратки без данни за връчване.

С допълнително становище Ф. И. Л. е оспорил автентичността на подписа на А. Х. Р. върху товарителницата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Настоящото производство е допустимо. Образувано е по искова молба, изходяща от легитимирано лице – наследник по закон на ответник в арбитражното производство, при спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. Не се установява прехвърляне на вземанията на ответника по договора за кредит преди образуване на делото. За това обстоятелство от страната не са посочени и представени доказателства. Не се установява също връчване на арбитражното решение съгласно товарителницата № 1051004256497, на която се позовава ответникът. Видно от датата на оспорваното арбитражно решение (23.07.2014г.) товарителница, удостоверяваща връчване от 10.07.2014г., касае други документи, изготвени преди постановяване на арбитражното решение. Поради това е без значение направеното от ищеца оспорване на подписа на А. Х. Р. върху товарителницата.

По същество исковата молба се преценява като основателна.

С промяната в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г.), е въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това е създадена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, според която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената потребителска защита в изпълнителното производство е създадена нова ал. 5 на чл. 405 от ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 от ЗМТА решения. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) започналите до влизането в сила на закона арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по к.д. № 15/2002г. на Конституционния съд (че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият (факултативен) е предявяването на иска по чл. 47 от ЗМТА), практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК и поради това валидността на арбитражното решение следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК. От изложеното следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производства по чл. 47 и сл. от ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, независимо, че арбитражното решение, което се оспорва, е било постановено преди измененията на закона от 2017г.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че наследодателката на ищеца е имала качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при сключването на договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 20.09.2012г. Правният спор относно вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, заемодател по договора, срещу заемателя, е неарбитрируем, поради което и постановеното по такъв спор арбитражно решение № 532 от 23.07.2014г. по арбитражно дело № 532/2014г. на арбитър Бисерка Газдова е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок тази нищожност следва да бъде прогласена. Предявеният по делото иск по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА е основателен.

При уважаването на предявения иск на касатора са дължими направените по делото разноски – 416. 42 лева платена държавна такса, съответно на материалния интерес по делото (10 410. 61 лева) - чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на адвокат Искрен Т. И. следва да бъде присъдена сумата от 1 300 лева адвокатско възнаграждение за представената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023г.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение № 532 от 23.07.2014г. по арбитражно дело № 532/2014г. на арбитър Бисерка Газдова по предявения от Ф. И. Л., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 7, иск по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 7, да заплати на Ф. И. Л., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], сумата от 416. 42 лева (четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки) разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, а на адвокат Искрен Т. И., с адрес [населено място], [улица] - сумата от 1 300 лева (хиляда и триста лева) възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Ф. И. Л., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.