Характер на срока за проверка при отнемане на незаконно имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 165

гр. София, 13.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора Раева като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 623 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение №213/21.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 283/2018 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Прокуратурата на Република България счита касационната жалба за основателна.

Касационното обжалване е допуснато с определение №460/09.06.2020 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно характера на срока по чл.15 ЗОПДИППД /отм./ - преклузивен или инструстивен е той и дали след неговото изтичане, предявяването на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е допустимо. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С ТР по т.д.№1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предвидения в чл.15 ЗОПДИППД /отм./ срок е инструктивен, а не преклузивен и след неговото изтичане е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Тълкувателното решение представлява задължителна съдебна практика, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която се споделя и от настоящия състав.

С обжалваното решение, съдът е отменил първоинстанционното решение и е постановил определение, с което е прекратил производството по делото, като е приел, че срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) е преклузивен и когато в рамките му КУИППД не е взела решение за предявяване на иск по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), то не само проверката, а и производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда. Правомощията на комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, преклудирано е и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.).

С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, горните изводи на въззивния съд относно характера на срока, приемайки че същия е преклузивен, са незаконосъобразни, като неправилно се явява и постановеното решение. Същото следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед изхода му.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №213/21.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 283/2018 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на АС – Пловдив, за ново разглеждане, от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.