Собственост върху имот при преобразуване на държавно предприятие

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

София, 29.12. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №467 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№3907/22.11.2019., подадена от „Инкомс-Иенто“ ООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.М. А. от АК-Благоевград, срещу решение №4064, постановено на 19.09.2019г. от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№906/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл.108 ЗС от „Инкомс-Иенто“ ООД срещу Д. М. Д. и Х. И. Д. иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], целият с площ от 742кв.м., с административен адрес: [населено място], „П. м.“, представляващ имот с пл.№... съгласно стария кадастрален план на Промишлената зона на [населено място], с трайно предназначение – урбанизирана територия и с начин на трайно ползване – жилищна територия, при съседи: ПИ с идентификатори ...........; ...........; ............ и ..............

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необосновано. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Според касатора въззивният съд при постановяване на решението си е игнорирал събраните по делото доказателства, част от тях е интерпретирал неправилно, което е довело и до необосновани изводи, че капиталът на новообразуваното „Инкомс – Иенто“ ООД е образуван чрез парични вноски на съдружниците, при което в нарушение на процесуалния закон е отречена доказателствената сила на регистърното решение №2161/30.07.1999г., с което „Инкомс – Иенто“ ООД е учредено като универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО. Поддържа, че мотивите на обжалваното решение са вътрешно противоречиви, като липсва последователно и логично изложение на това какво съдът приема за установено от фактическа и правна страна и въз основа на какви приети за установени факти са изведени правните изводи.

Според касатора изводът на въззивния съд за липса на правоприемство между ЗИЕНТО – Благоевград и „Инкомс – Иенто“ ООД и за неосъществено придобивно основание по чл.17а ЗППДОбП (отм.) противоречи на събраните по делото доказателства, които не са ценени в тяхната съвкупност, както и на съдебната практика (ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г., т.2Г).

Ответниците по касационна жалба Д. М. Д. и Х. И. Д., чрез процесуалния си представител адвокат К. Д. от АК-Благоевград, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна, по съображения, изложени в подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор.

С определение №251/20.05.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Благоевград е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 по въпроса за правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване, с цел извършване на преценка дали и в настоящия случай приложение следва да намери разрешението, дадено в решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. от II г.о. на ВКС.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

„Инкомс-Иенто“ ООД е предявило срещу Д. М. Д. и Х. И. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху процесния недвижим имот, с твърдението, че е правоприемник на Завода за инструментална екипировка и нестандартно оборудване /ЗИЕНТО/, като при създаването на дружеството (решение №2161 от 30.07.1999г. по ф.д.№1300/1999г. на Благоевградския окръжен съд) за уставен фонд му е предоставено държавното имущество, което е притежавал ЗИЕНТО като непарична (апортна) вноска, вкл. процесния имот, който е част от определената с протокол от 22.01.1981г. на комисията по чл.8 ППЗООЗП строителна площадка за изграждането на завода, цялата с площ от 27 дка.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили така предявения иск. Оспорили са твърдението, че е налице правоприемство между „Инкомс-Иенто“ ООД и ЗИЕНТО. Поддържат също така, че процесният имот не е бил отчужден по предвидения в закона ред и не е надлежно предоставен за оперативно управление и стопанисване на бившия завод ЗИЕНТО, не е бил включен в заповедта за преобразуване на завода, поради което и не е преминал в капитала на образуваното търговско дружество с държавно участие, а оттам и в последващите му правоприемници. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху имота по силата на договор за доброволна делба от 07.11.2011г., като техният праводател В. Н. Д. е придобила 1/4 ид.част от този имот по силата на реституционно решение №1561/07.05.2002г. на ПК-Благоевград в качеството си на наследник на Х. Д. Т.. Противопоставят и самостоятелно правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност (включително и в хипотеза на добросъвестно владение).

С оглед така очертания предмет на делото следва да се приеме, че спорни между страните са въпросите отчужден ли е по предвидения в закона ред процесния недвижим имот и бил ли е надлежно предоставен за оперативно управление и стопанисване на бившия завод ЗИЕНТО, налице ли е правоприемство между предявилото иска „Инкомс-Иенто“ ООД и ЗИЕНТО и включен ли е процесният имот в капитала на това дружество, противопоставими ли са на дружеството правата на ответниците.

По първия спорен въпрос ( отчужден ли е по предвидения в закона ред процесния недвижим имот и бил ли е надлежно предоставен за оперативно управление и стопанисване на бившия завод ЗИЕНТО ): Въззивният съд е приел за установено по безспорен начин от материалите по делото отреждането на площта от 27 дка, върху които попада процесния имот, за строителна площадка на ЗИЕНТО (протокол от 22.01.1981 г. на Комисията по чл.8 ПП на ЗООЗП, назначена със заповед №75 от 19.01.1981г. на Председателя на ОНС – Благоевград ), включването й в регулация със заповед №315/13.03.81 г. и въвеждането на ЗИЕНТО след заплащането й ( писмо изх.№11-812/20.04.81г на АПК и пл.нареждане от 19.05.81г) във владение върху горните 27 дка, намиращи се в утвърдената промишлена зона на Благоевград при съседи: с-шосе Благоевград-П., з-складова база на ОПУ, ю-р.Б. и и-стопански двор на ОбНС. Взето е предвид и обстоятелството, че с АДС от 24.10.88 г. дворът от 27 дка, ведно със сградите и подстанцията, са актувани като държавни и предоставени за оперативно управление на ЗИЕНТО, като съдебно-техническата експертиза установява идентичността им със спорния недвижим имот.

За доказано е прието също така, че новорегистрираната по реда на УСД №56 ДФ ”Инкомс”, считано от обнародването в ДВ,бр.33/89 г., е поела активите и пасивите на ЗИЕНТО по баланса към 21.12.1988г. - с решение от 05.04.1989 г. на СГС по ф.д.№280/1989 г., обн. в ДВ бр.33/1989 г., в СГС е регистрирана държавна фирма „Инкомс“ на основание чл.11 ал.2 от Указ №56 за стопанска дейност, вписана в регистъра за държавни фирми, като съгласно Решение на МС №30/1989 г., считано от обнародване на решението в ДВ за регистриране на държавната фирма, изброените в публикацията заводи, сред които и Завод за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване – Благоевград прекратяват дейността си, като фирма „Инкомс“ поема активите и пасивите на прекратените юридически лица по баланса им към 31 декември 1988г.

Въз основа на така установените факти правилно въззивният съд е приел, че теренът за построяването на ЗИЕНТО е бил надлежно отчужден, а след построяването на завода – предоставен за оперативно управление и стопанисване.

Изводът е основан на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, извършена в тяхната съвкупност, вкл. на изходящото от АПК писмо с изх.№11-812/20.04.1981г., с което е дадено съгласие да бъдат предоставени 27 дка площ на завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване за изграждане на самия завод, както и на обстоятелството, че доколкото за построяването на завода е предоставена земя на бившето ДЗС (държавна), инвеститорът е бил освободен от заплащане на обезщетение (което изрично е посочено в т.4 на Акт за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите на обект „Завод за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване от 29.06.1981г.), освен сумите, дължими по чл.15 ЗООЗП, за които е установено, че са били заплатени. Обстоятелството, че сумите по чл.15 ЗООЗП за категоризираната земя са внесени, както и че за некатегоризираната земя с площ от 18 дка такива суми не се внасят, е отразено в Акта за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите на завода, съставен на 29.06.1981г., както и в представеното по делото платежно нареждане от 19.05.1981г., детайлно обсъдени и в обжалваното решение.

От представения по делото Акт за държавна собственост, съставен на 24.10.1988г., следва да се приеме за установено предоставянето на двор от 27 дка на ЗИЕНТО (което е изрично посочено в акта).

По втория спорен въпрос налице ли е правоприемство между предявилото иска „Инкомс-Иенто“ ООД и ЗИЕНТО и включен ли е процесният имот в капитала на това дружество в обжалваното решение е прието следното:

Взето е предвид, че с Разпореждане №19 на МС от 17.09.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и приложенията към него, на основание чл.1, ал.3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл.147, чл.149 и чл.277 ТЗ, считано от 16.09.1991 г., ДФ „Инкомс“, е преобразувана в: еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Инкомс-Телеком холдинг“, чието имущество се формира съгласно имуществото описано в Приложение 1 (чл.1, б „а“ от РМС №19/17.09.1991г.); в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като дъщерни дружества, в които „Инкомс-Телеком холдинг“ има финансово участие, съгласно приложение №2 (чл.1, б.“б“ от разпореждането) и в еднолични търговски дружества с държавно имущество, съгласно приложение №3 (чл. 1 б „в“).

Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че капиталът на преобразуваното с горното разпореждане на МС еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Инкомс – Телеком холдинг“, считано от 16.09.1991 г. е формиран от: а/ имуществото на посочените в Приложение №1 поделения на ДФ „Инкомс“, според баланса към 30.09.1991 г., сред които имуществото на Завода за съобщителна техника-Благоевград, както и от б/ акции в изброените в приложение №2 акционерни дружества и от в/ дялово участие на посочените в същото приложение дружества с ограничена отговорност (т. 20).

Взето е предвид, че със същото разпореждане на МС е решено, че считано от 16.09.1991 г. от ДФ „Инкомс“ се образува (учредява) като дъщерно търговско дружество с финансово участие на „Инкомс-Телеком холдинг“ и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) “Инкомс-Електроника и механика“ – Благоевград, в което като уставен фонд се внася имуществото на Завода за електроника и механика – Благоевград, според баланса към 30 септември 1991 г. В капитала на преобразуваното дружество („Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване“ ООД – Благоевград ) са включени само 961 000 акции, принадлежащи на „Инкомс-Телеком холдинг“, представляващи 30 на сто от капитала му. Размерът на финансовото участие на „Инкомс-Телеком холдинг“ АД в „Инкомс Иенто“ ООД е посочен в т.20 на стр.3 в Приложение № 1 към РМС № 19/17.09.1991г., от което според въззивния съд е видно, че той представлява 30 % от общия капитал.

Същевременно въз основа на приетото като доказателство Приложение 2.20, т.1 е прието за установено, че дружеството се учредява с фирма „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно оборудване“ ООД- [населено място] („Инкомс – Иенто“ ООД), като в т.4 е посочено, че в капитала от 3 202 000лв. като уставен фонд и се внася и имуществото на Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване - [населено място] (ЗИЕНТО), според баланса към 30.09.1991 г.

Следователно въззивният съд е взел предвид, че на основание Разпореждането на МС №19 от 17.09.1991 г. и приложенията към него с решение по ф.д.№25485/18.11.1991 г. на СГС, е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Инкомс Телеком Холдинг“ АД с клонова структура от общо 9 клона, описани в приложение №1 към РМС №19 от 17.09.1991 г., като изрично в решението е отразено, че „Инокомс-Телеком холдинг“ ЕАД притежава акции в седем дъщерни акционерни дружества и дяловете на петнадесет дъщерни дружества с ограничена отговорност съгласно РМС №19 и посочени в Приложение №1 и №2 към него.

С оглед тези данни въззивният съд е приел, че холдинговото дружество „Инкомс Телеком холдинг“ АД, притежава дялове в дъщерните дружества с ограничена отговорност, едно от които е „Инкомс-Иенто“ ООД. За доказано е прието, че регистрираната по реда на УСД №56 ДФ ”Инкомс”, считано от обнародването в ДВ,бр.33/89 г., е поела активите и пасивите на ЗИЕНТО по баланса към 21.12.1988г., като въпросната ДФ”Инкомс” с РМС №19/17.09.1991г на основание чл.1, ал.3 ЗОЕТДДИ, вр. с чл.147 и чл.149 и чл.277 ТЗ, е преобразувана в ред търговски дружества с държавно имущество. Сред тях са „Инкомс-телеком холдинг“ ЕАД, чийто капитал е формиран съгл.Приложение №1, т.4, и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕТД) „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Благоевград („Иномс-иенто“), с капитал от 3 202 000 лв. За уставен фонд именно на последното е предвидено внасянето от държавата на имуществото на ЗИЕНТО, според баланса към 30.09.1991г. (вж.т.4 от Приложение №2.20). Прието е следователно, че при извършеното с РМС №19/17.09.1991г. преобразуване са създадени няколко самостоятелни юридически лица: „Инкомс-телеком холдинг“ ЕАД, „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване-Благоевград“ („Инкомс-Иенто“) и др., като внасянето от държавата на имуществото на ЗИЕНТО е предвидено за уставен фонд на „Инкомс-Иенто-Благоевград“.

С това са приети за доказани първите две предпоставки от сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОП(отм.): принадлежността на спорните 27 дка на държавата през 80-те години на миналия век и предоставянето им за оперативно управление и стопанисване първоначално на ЗИЕНТО, респ. ДФ”Инкомс”, а впоследствие с преобразуващото РМС №19/17.09.91 г. – на „Инкомс – инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване” – Благоевград.

Взето е предвид също така, че на 26.07.1999г. между: ,,Инкомс Телеком холдинг“ АД – [населено място], „Бодима“ ООД и Д. И. Д., в качеството им на съдружници, е сключен договор, с който е взето решение за създаване на ново дружество с ограничена отговорност с търговско наименование „Инкомс– Иенто“, различно от образуваното през 1991г., като в чл.7, ал.1 от дружествения договор е договорено, че имуществото на дружеството се състои от всички права и задължения и се образува като универсален правоприемник на имуществото на Завод за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване – [населено място], на основание Разпореждане на МС 19 от 17.09.1991г., а според чл.9 ал.последна от дружествения договор, държавата прехвърля своите дялове по реда на ЗППДОП.

Съобразено е обстоятелството, че с решение №2161/30.07.1999г. по ф.д.№1300/1999 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма „Инкомс-иенто“ ООД със съдружници: държавата чрез Министерство на промишлеността и „Инкомс Телеком холдинг“ АД – [населено място], което изрично в решението по съдебната му регистрация е отразено, че дружество се образува като универсален правоприемник на имуществото на Завода за инструментална екипировка и нестандартно оборудване ЗИЕНТО – [населено място].

Прието е обаче, че към документите за регистрация липсват данни за взето решение за апортиране на държавно имущество, или имущество на „Инкомс Телеком холдинг“АД в капитала на новообразуваното дружество, респ. – наличие на оценка на такова имущество.

Според въззивния съд ищцовото дружество е учредено от два субекта, а именно: държавата, представлявана от министъра на промишлеността и „Инкомс-телеком холдинг“ АД. Капиталът му обаче според въззивния съд е формиран от парични вноски на съдружниците - съпоставката на решението от учредителното събрание (протокола от 26.02.99г.) с дружественият договор и с отразеното в съдебното решение №2161/30.07.99г на БОС по ф.д.№1300/99г досежно капитала, неговия вид, разпределение и пр., категорично изключват според въззвния съд формирането му от непарични вноски (апорт), доколкото сред актовете за съдебна регистрация отсъства волеизявление за предоставяне не само на процесната земя, а въобще на каквото и да е държавно имущество на ищцовото ООД. Доколко е налице такова в РМС №19/17.09.91г, то според въззивния съд касае друг правен субект. Само РМС №19/17.09.91г. според въззивния съд, дори да се счете за ползващо ищеца, не е достатъчно в тази насока, понеже не се установява още вписването му, откогато всъщност преминава собствеността от държавното предприятие към правоприемника, който в случай е ЕТД „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Благоевград, а не ищцовото ООД.

Освен това, внасянето на претендираните 27 дка според въззивния съд предполага надлежното им индивидуализиране като конкретно определен имот от имуществото на ЗИЕНТО според баланса към 30.09.91г, какъвто също не е представен. Прието е също така, че липсват и изискуемите данни за вносителя с основанието за внасянето им в ищцовото ООД (а не в ЕТД „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Благоевград), също и оценка по предвидения за това специален ред. Последната според въззивния съд е била необходима, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗППДОП(отм.), която макар да игнорира чл.72 и чл.73 ТЗ, предвижда аналогична задължителна оценка на държавните непарични вноски, извършена по ред, установен от МС – приетата с ПМС№179/1991г. Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятие при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества (по арг. на чл.2 и сл.). Поради недоказаността на горните обстоятелства, явяващи се задължителен елемент от съдебната регистрация по ф.д.№1300/99г при учредяване дружество с държавно имущество, твърдения апорт според въззивния съд очевидно липсва, респ. липсва правоприемство, а оттук и преминаването на процесните имоти от ЗИЕНТО в патримониума на ищцовото дружество, съгласно цитираното РМС№19/17.09.1991г. От друга страна неспазването на специалния ред и форма за апортиране (дори да се приеме за осъществено), според въззивния съд опорочава и води до нищожност на самия апорт като самостоятелен деривативен придобивен способ, което допълнително препятства материалноправната легитимация на ищеца.

Прието е, че не е установено и другия съдружник в ищцовото дружество – „Инкомс-телеком холдинг“ АД – да е притежавал, респ. апортирал процесния недвижим имот, описан подробно по – горе в изложението, за да се легитимира ищеца за негов собственик.

Клаузите в двата приватизационни договора, с които държавата продава делът си в ищцовото ООД, допълнително според въззивния съд очертават паричният характер на капитала му.

За пълнота въззивният съд е отбелязал, че РМС №19/17.09.91г не е в състояние да обоснове твърдяното правоприемство и апортиране, понеже изрично разпорежда организационната форма и останалите белези на бъдещия търговски субект, комуто се предоставя държавното имущество – учредяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, с посочените: фирма, седалище, предмет, капитал и управител. Докато ищцовото се отличава не само по организационната си форма – ООД, а и по останалите индивидуализиращи белези, което сочи на възникването на нов правен субект, различен от предвидения в горния акт на МС, без каквато и да е правна и фактическа връзка между тях. Само упоменатото наименование – „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване“ ООД при учредяването на ищцовото дружество в протокола от учредителното събрание според въззивния съд не предполага идентичността с посоченото в РМС№19/17.09.91г ЕТД, респ. подържаното универсално правоприемство.

Поради това въззивният съд е приел, че твърденията за правоприемство и апорт на процесните имоти в ищцовото дружество от държавата, не намират опора в цитирания акт на МС. Изложените в тази насока доводи от ищеца са приети за несъстоятелни. Закрепеното в протокола от учредителното събрание и дружественият договор, че ищцовото дружество е „универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-гр.Благоевград” на основание РМС№19/17.09.91 г. според въззивния съд не води до възникването на това обстоятелство в правния мир, макар същото да е вписано по ф.д.№1300/99г. ( решение №2161/99г по ф.д.№1300/99г). Това според въззивния съд е така, защото правоприемството е въпрос, който подлежи на установяване само и единствено по исков ред, не и в безспорното едностранно охранително производство, каквото е това по цитираното фирмено дело (в който смисъл Р993/06г на ВКС по т.д.№567/06г, ІІ т.о. и др.). По изложеното по-горе обаче според въззивния съд то не е доказано.

Прието е също така, че с оглед правната същност на приватизационния меморандум, констатациите му не налагат промяна на горните изводи, тъй като имат строго определено предназначение и не са задължителни за съда.

Именно по въпроса за наличието на правоприемство при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване в производството по чл.288 ГПК е констатирано, че обжалваното решение противоречи на решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. от II г.о. на ВКС.

В решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. на II г.о. ВКС тричленният състав се е произнесъл по въпроси, свързани с правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване конкретно с оглед спорния въпрос относно правоприемството при преобразуването на ДФ „Инкомс“. Въз основа на фактическа обстановка, аналогична с установената по настоящето дело, в решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. на II г.о. ВКС е прието, че преобразуването на Държавна фирма „Инкомс”, извършено с Разпореждане на Министерски съвет № 19 от 17.09.1991г., е в три насоки: 1/ създаване на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Инкомс-Телеком Холдинг” АД, 2/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които „Инкомс-Телеком Холдинг” АД има финансово участие, изразяващо се в акции от акционерни дружества или дялове от дружества с ограничена отговорност, съгласно Приложение № 2; 3/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество съгласно Приложение № 3, като „Инкомс-Иенто“ООД е едно от дружествата, в които „Инкомс Телеком холдинг“ АД има дялово участие.

При постановяването на решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. на II г.о. ВКС, е взето предвид и установеното по настоящето дело обстоятелство, че в Приложение № 2 към Разпореждане №19 от 17.09.1991г. на Министерски съвет под № 20 е посочено Еднолично дружество с ограничена отговорност „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”- Благоевград, както и че като уставен фонд в това дружество се внася имуществото на ЗИЕНТО-Благоевград на стойност 3 202 000лв. според баланса към 30.09.1991г. Взето е предвид, че участието на холдинговото дружество в това ООД на стойност е 961 000 лв., представляващи 30% от капитала, както и че въз основа и в изпълнение на това разпореждане е регистрирано през 1999г. „Инкомс-Иенто” ООД със съдружници „Инкомс-Телеком Холдинг” АД с дялово участие 30% и Държавата с дялово участие 70%, като дружеството се явява универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Благоевград. Взето е предвид също така, че това правоприемство е изрично посочено в чл.7, ал.1 от Дружествения договор и в регистърното решение на съда за регистриране на дружеството, като е прието, че горните обстоятелства водят на несъмнения извод, че „Инкомс-Иенто” ООД е правоприемник на ЗИЕНТО и като такъв е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) на имуществото, което е било предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление. Изложени са съображения, че в случая не е необходимо спазване на реда на чл.72 и 73 ТЗ за извършване на непарична вноска, тъй като се касае се до образуване на дружество с повече от 50 % държавно участие. В този смисъл е разпоредба на чл.17, ал.3 ЗППДОбП (отм.). За преминаване на собствеността е необходимо да бъдат осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП (отм.).

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС съображенията, изложени в решение №152 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. на II г.о. ВКС следва да бъдат споделени и приложени при разрешаването на спора по настоящето дело.

С Разпореждане на Министерски съвет №19 от 17.09.1991г. е взето решение за създаване на няколко търговски дружества, едното от които по организационна форма е холдинг, като е предвидено този холдинг да притежава дялово участие в останалите дружества, включително в предвиденото в това разпореждане „Инкомс-Иенто“. След като е предвидено холдингът да има дялово участие в „Инкомс-Иенто“, то правно невъзможно е като организационна структура „Инкомс-Иенто“ да бъде създадено като еднолично търговско дружество – предвидено е дялово участие в „Инкомс-Иенто“ да имат два правни субекта – „Инкомс-Телеком холдинг“ АД и държавата, т.е. по отношение на правно-организационната форма на дружеството в разпореждането е допусната неточност. В съответствие с изискванията на ТЗ обаче „Инкомс-Иенто“ е регистрирано в търговския регистър през 1999г. като дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава от двата посочени в РМС №19/17.09.1991г. правни субекта.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че по делото няма данни до 1999г. да е било регистрирано в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Инкомс-Иенто“, поради което следва да се приеме, че създаването на „Инкомс-Иенто“ ООД е предвидено именно през 1991г., но същото е регистрирано едва през 1999г. по причини, които по делото не са установени. През 1991г. е регистрирано само „Инкомс-Телеком холдинг“ АД. Действително в актовете по учредяване на „Инкомс-Иенто“ ООД съществуват неточности, но волята на принципала (държавата) е ясна – да бъде създадено дружество с ограничена отговорност, в което държавата да участва със 70% от капитала, а „Инкомс-Телеком холдинг“АД с 30% от капитала. От Приложение №2 към РМС №19/17.09.1991г. става ясно също така, че като уставен фонд в „Инкомс-Иенто“ държавата внася имуществото на ЗИЕНТО-Благоевград, т.е. цялото предприятие, като фактът на правоприемството е изрично посочен и в чл.7, ал.1 от дружествения договор, както и в съдебното решение, с което дружеството е регистрирано в търговския регистър. Въз основа на тези данни следва да се приеме, че „Инкомс-Иенто“ ООД е универсален правоприемник на ЗИЕНТО-Благоевград и като такъв е собственик на имуществото, което е било предоставено на държавното предприятие за управление и стопанисване.

Както е приема ОСГК на ВКС в т.2Г на ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г., фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Поради това, за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.

Действително в Приложение №2, т.20 към РМС №19/17.09.1991г. е посочено, че стойността на имуществото на ЗИЕНТО възлиза на 3 202 000 лв., докато капиталът на регистрираното през 1999г. дружество е на стойност 50 000лв. Това несъответствие с оглед настъпилата в периода от 1991г. до 1999г. деноминация на българския лев, както и промяната в пазарната стойност на недвижимите имоти, не може да обуслови различен правен извод.

Индивидуализацията на имуществото при подобно преобразуване чрез посочване на всички недвижими имоти в подобна хипотеза не е необходима. Както приема ВКС в своята практика (решение № 218 от 05.06.2012г. по гр.д.№ 704/2010г. на ВКС, ІІ т. о.), имуществото на едноличните търговски дружества, които се образуват от едно държавно предприятие може да бъде посочено по различни начини като изброяването ( изричното посочване в акта на принципала, посочване на разделителен протокол или препращане към счетоводния баланс към определена дата) е примерно, а не изчерпателно. Конкретизирането на имуществото на преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие е извършено в настоящия случай чрез посочване, че имуществото на един от заводите от системата на държавната фирма, изцяло преминава към преобразуваното дружество.

По отношение правата на ответниците по предявения по реда на чл.108 ЗС иск въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: По заявление на О. Н. Т. е образувана преписка с вх.№Г- 861 от 10.01.1992 г. на ОСЗ Благоевград, за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, притежавани от наследодателя й Х. Д. Т. (И.) в землището на [населено място], сред които два земеделски имота – ов.градина от 1,5 дка и нива от 3 дка и двете в местността „С. г.“.

С удостоверение изх.№436/29.04.2002 г. от Технически отдел при [община] и скица №640/26.03.2002 г. към него е удостоверено, че след проведени процедури по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ (отм.) е установено, че заявеният за възстановяване като земеделски имот от 1,500 дка в м“С. г.“ влиза в регулацията (строителните граници) на [населено място] по помощния кадастрален план на Промишлена зона и може да се върне на собственика в размер на 1421 кв.м., по пом. план е с №......., при граници (съседи): СИ – наследници на Т. Д. И. имот пл.№.........., ЮИ – наследници на Х. Дим. И. имот пл.№.........., ЮЗ – неустановен собственик (общинско) и СЗ – път, а с удостоверение изх.№54/02.02.2004 г. и скица изх.№2166/14.11.2003г. за имот пл.№.......... по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, че имотът попада в регулацията и може да бъде възстановен на собственика в размер на 1484 кв.м., от които 1421 кв.м. са възстановени и остава за възстановяване – 63 кв.м.

Въззивният съд е взел предвид, че с решение №1618/10.02.2004 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Д. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 1,484 дка в м.“С. Г. – Р“ и отразен като имот №........... по помощния план, като с решение №1618/10.02.2004 г. се коригира решение №1561/07.05.2002 г., с което на наследниците на Х. Т. е възстановено правото на собственост върху горния имот, но на площ от 1,421 дка - коригирането е извършено на основание коригирано удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Взето е предвид също така, че с нотариален акт за замяна на недвижим имот №..., том ..., рег.№..., дело №.../2003 г. на 04.09.2003 г. В. Н. Д. е прехвърлила на сина си Д. М. Д. собствените си 1/2 ид.ч. от неурегулиран ПИ пл.№........., кв.... по кадастралния план на Промишлена зона на [населено място], одобрен със заповед №1318/19.03.2001г. на Кмета на [община] и допълнен със заповед №903/16.08.2002 г., целият с площ от 1421,00 дка, при граници (съседи): СИ – имот пл.№..., ЮИ – имот пл.№..., ЮЗ – имот пл.№..., СЗ – път, след което с нот.акт №.., том .., рег.№ .., д.№ ../2009г. на 25.08.2009г. (л.130 от 1 том) ответникът Д. М. Д. е признат за собственик на една втора идеална част от ПИ с идентификатор .........., целият с площ от 1484.00 кв.м., със стар идентификатор пл.№ ......в кв.... от КК на Благевград, подробно описан, на основание решение № 1618/10.02.2004г. на ОСЗ Благоевград.

Прието е за установено, че с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №..., том ..., рег. №..., дело №... от 2004 г. на 24.09.2004 г. О. Н. Т. е прехвърлила на О. Г. Д. собствените си 1/12 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот пл.№..., кв.... от кадастралния план на Промишлена зона на [населено място], одобрен със заповед №1318/19.03.2001г. на кмета на [община], целият с площ от 1484,00 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „С. г. – Р“, при описани граници, както и на 1/4 ид.ч. от ПИ пл.№......, кв.... от КРП на Промишлена зона на [населено място], одобрен със заповед №1318/19.03.2001 г. на кмета на [община], целият с площ от 1484 кв.м., по скица №768/23.04.2004г. и Решение №1618/10.02.2004г. на ОСЗГ, с което се коригира решение № 1561/07.05.2002г. на ПК Благоевград, в което имота е отразен с площ от 1421,00 кв.м., находящ се в землището на [населено място], в местността „С. г. – Р“, при граници (съседи): СИ – имот пл.№ ......, ЮИ – имот пл.№ ......., ЮЗ – имот пл.№ ......., СЗ – път.

Взето е предвид също така, че с нот.акт №..., том ..., рег.№ ........., дело №.../2005г. на 08.04.2005 г. Л. Н. К. е продала на О. Г. Д. собствените си 1/12 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот пл.№...., кв.6 от кадастралния план на Промишлена зона на [населено място], одобрен със заповед № 1318/19.03.2001г. на кмета на [община], целият с площ от 1484,00 дка, находящ се в землището на [населено място], местността „С. г. – Р“, при описани граници (съседи), както и на 1/4 ид.ч. от ПИ пл.№........., кв... от КРП на Промишлена зона на [населено място], одобрен със заповед №1318/19.03.2001 г. на кмета на [община], целият с площ от 1484 кв.м., по скица №768/23.04.2004 г. и решение №1618/10.02.2004 г. на ОСЗГ, с което се коригира решение №1561/07.05.2002 г. на ПК Благоевград, в което имота е отразен с площ от 1421,00 кв.м., находящ се в землището на [населено място], в местността „С. г. – Р“.

Прието е за установено, че на 04.01.2006г. Д. М. Д., е сключил договор за наем с „Г.-2005“ ЕООД, за временно и възмездно ползване на част от поземлен имот пл.№........, който договор е със срок 7 г., а на 08.11.2011 г. е сключен договор за наем между Д. М. Д. и Х. Д., в качеството на наемодател и с ЕТ“Б. Бр. – Е.“, представлявано от Г. Е. Е., в качеството на наемател за временно и възмездно ползване на поземлен имот с идентификатор ........... На 19.01.2010 г. на Д. М. Д. е разрешено и поставяне на преместваем обект– фургон в ПИ с идентификатор № ..............

За установено е прието също така, че на 07.11.2011г. е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, записан като акт №.., том .., общ рег.№... по регистъра на Нотариус К. Т., с който О. Г. Д., Д. М. Д., Х. И. Д., са извършили доброволна делба на съсобствения им ПИ с идентификатор №.........., по кадастралната карта на [населено място] с обща площ от 1484 кв.м. и със стар идентификатор №......., кв...., при описани граници (съседи), от който имот са образувани два нови имота след изменение на ККР на Благоевград със заповед №КД–14–01-417/08.06.2007г. на началника на АК Благоевград, съответно с идентификатори № ........... и ............ По силата на договора за доброволна делба О. Г. Д. получава в дял и става изключителен собственик на ПИ с идентификатор №.........., по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД– 18 – 32/10.05.2006г. на ИД на АК, изменена със заповед №КД–14–01-417/08.06.2007г. на началника на АК Благоевград, а Д. М. Д. получава в дял и става изключителен собственик на ПИ ............

Взето е предвид също така, че по искане на страните са разпитани свидетели, като от показанията на свидетелите Е. и К., които са били работници в ЗИЕНТО, се установява, че след 1989 г. за нуждите на завода е започнало строителство на сграда извън оградата. Била изкопана основа и излят бетон, но през 2008 г. изкопа бил закрит, а бетона затрупан със земна маса. Прието е, че и двамата свидетели са категорични в показанията си, че изкопът засяга имота, претендиран от наследниците на Х. Т. по настоящото дело, както и че свидетелите сочат, че спорния между страните имот е бил предоставен на Е. за периода от 2008 до 2009 г., за нарязване на дърва, но не знаят от кого. За целта от завода било предоставено електричество на поставен там фургон за пазачи и работници, който се намирал на няколко метра от съществуваща стара дървена барака на завода. Взето е предвид, че Е. и К. сочат в показанията си, че от 2010 до 2013г. имотът останал празен, след което отново бил използван за обработката на дърва, както и че и двамата свидетели в своите показания сочат, че не знаят на север от оградата на площта на завода, след 1990 г. да са виждали хора да садят градини за отглеждане на зеленчуци.

Взето е предвид, че в показанията на свидетеля Н. Т., син на ответника се съдържат общи данни за знание за възстановен имот останал от баба му Х. Т., обяснява къде се намира имота и за завършената замяна на имот между баба му и неговия татко. Твърди, че преди 1990 г. не е имало изкоп в двора на завода, който след възстановяване на земите след 1992 г. твърди, че е ограден от завода, а през 2002 или 2004 г. той с баща си са оградили останалото място на ответника и леля му. Посочено е, че с малки противоречия и липса на ясни спомени са показанията на останалите свидетели относно извършеното застрояване на дворното място, представляващо завод на ЗИЕНТО, като същите обаче обсъдени в съвкупност и поотделно, не са в сериозни различия с установеното посредством СТЕ, вид и степен на застрояване в дворното място на завода.

Правни изводи въз основа на показанията на свидетелите, както и въз основа на изслушаното по делото заключение на СТЕ относно застрояването на имота, вкл. и по отношение правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност (ключително и в хипотеза на добросъвестно владение) в обжалваното решение не са направени.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено също и обстоятелството, че на 01.11.2001г. е сключен договор №РД– 01 – 59 за приватизационна продажба на 2550 дяла, представляващи 51 % от капитала на „Инкомс-иенто“ ООД, между Агенцията за приватизация, в качеството си на оправомощен орган на Държавата по ЗППДОбП и „Б.“ ООД, от друга, в качеството си на купувач, с предмет– прехвърляне на правото на собственост върху 2550 дяла на посочена стойност, представляващи 51 % от капитала на Дружеството (чл.1 от приватизационния договор). С решение №235/24.01.2002г. по ф.д.№ 1300/1999 г. по описа на ОС Благоевград, на основание §12, ал.3 ЗППДОбП, съгласно договор за приватизационна продажба е вписан в ТР нов съдружник във фирма „Инкомс-иенто“ ООД, а именно „Бодима“ ООД, както и прехвърляне на дялове, съгласно приватизационния договор от 01.11.2001 г., сключен между държавата и „Бодима“ ООД и нов управител. С Решение №2168/20.07.2004 г. по същото ф.д. е вписано прехвърляне на дялове в „Инкомс-иенто“ ООД от държавата (МП) чрез Агенцията за приватизация, на дялове на „В.-К“ ЕООД и последното дружество е вписано като нов съдружник, а с решение №3193/11.11.2004 г. по същото ф.д. и удостоверение е вписана нова промяна – прехвърляне на дялове от съдружника „В.-К“ ЕООД на Д. И. Д., вписване на последния като съдружник.

Въз основа на тези данни следва да се приеме, че към момента на сключване на приватизационната продажба (01.11.2001г.) право на собственост на наследниците на Х. Д. Т. по реда на ЗСПЗЗ все още не е възстановено. Извършването на приватизационната продажба при липсата на данни реституционните претенции да са били заявени пред органа по приватизация обуславя извода за липсата на предпоставки за възстановяване в реални граници на имот, попадащ на територията на приватизираното предприятие. Реституционните претенции на наследниците на Х. Д. Т., респ. на техните правоприемници, са непротивопоставими на приватизираното дружество. Поради това не може да се приеме, че ответниците по предявения иск се легитимират като собственици на имота на това основание.

По направеното от ответниците възражение за придобиване правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност при упражнявано добросъвестно владение:

Както беше посочено по-горе, на 04.09.2003г. В. Н. Д. е прехвърлила на сина си Д. М. Д. 1/2 идеална част от ПИ пл.№........ в кв.... по кадастралния план на Промишлената зона на [населено място], след което на 25.08.2009г. Д. М. Д. е признат за собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор .........., целият с площ от 1484 кв.м., със стар идентификатор пл.№.......... на основание решение №1618/10.02.2004г. на ОСЗ-Благоевград. За да се приеме, че се е осъществил поддържаният от ответниците придобивен способ, е необходимо по делото да бъде установено, че в периода от 04.09.2003г. до 28.12.2012г. (датата, на която е предявен ревандикационният иск) ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато като добросъвестни владелци поне 5 години, като се има предвид, че процесният имот представлява ПИ с идентификатор ............. по КККР на [населено място], стар идентификатор №............ в кв......

В случая обаче по делото липсват категорични данни за упражнявана фактическа власт върху имота с подобна продължителност през посочения по-горе период.

От фактическа страна по делото е установено, че на 04.01.2006г. Д. М. Д., е сключил договор за наем с „Г.-2005“ ЕООД, за временно и възмездно ползване на част от поземлен имот пл.№.........., който договор е със срок 7 г., а на 08.11.2011 г. е сключен договор за наем между Д. М. Д. и Х. Д., в качеството на наемодател и с ЕТ“Б. Б. – Е.“, представлявано от Г. Е. Е., в качеството на наемател за временно и възмездно ползване на поземлен имот с идентификатор ............. На 19.01.2010 г. на Д. М. Д. е разрешено и поставяне на преместваем обект– фургон в ПИ с идентификатор № ..............

Представеният по делото договор за наем от 04.01.2006г. установява предоставяне на трети лица, т.е. упражняване на фактическа власт чрез другиго, на имот, различен от процесния, а именно имот пл.№.......... Установено е също така, че на 19.01.2010г. на Д. М. Д. е разрешено поставяне на преместваем обект-фургон в ПИ с идентификатор .........., т.е. имот, различен от процесния. Едва сключеният на 08.11.2011г. договор за наем с ЕТ“Б. Б. Е.“ установява предоставянето за временно и възмездно ползване на ПИ с идентификатор .........., т.е. на процесния недвижим имот. От датата на сключване на договора за наем до датата на предявяване на ревандикационния иск обаче не е изтекъл предвиденият в закона 5 годишен период от време, който би бил достатъчен за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот в хипотеза, при която за имота е сключен договор за прехвърляне на правото на собственост в нотариална форма, но приобретателят не е знаел, че праводателят му не притежава собствеността.

Показанията на разпитаните по делото свидетели също не сочат на установена и упражнявана фактическа власт именно върху процесния недвижим имот повече от 5 години в рамките на посочения по-горе период явно, необезпокоявано и непрекъснато.

Показанията на св.Турсунов, както е посочено и в обжалваното решение, съдържат само най-общи данни за знание за възстановен имот, останал от баба му Х. Т., както и данни за извършено ограждане на имота, но без посочване на точна дата – според свидетеля това е станало през 2002г. или 2004г. Данни за последващо упражняване на фактическа власт върху процесния имот в показанията на този свидетел не се съдържат. Според свидетелите Е. и К. обаче до 2008г. имотът е ползван от дружеството – в имота има барака на ЗИЕНТО още от 1984г., която се е ползвала за съхранение на инструменти.

Следва да бъде извършена съпоставка и между показанията на св.Е., чрез когото се твърди, че ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота и представените по делото договори за наем. Свидетелят е заявил, че е ползвал имот на ответника и негов братовчед по договор за наем, а след това имот на ответника по сключен договор за наем само с него. Представеният по делото договор за наем от 2006г., както беше посочено, касае друг недвижим имот, различен от процесния. Поради това като начален момент, от който свидетелят Е. е започнал да ползва процесния имот следва да бъде приета 2008г., което се установява от показанията и на останалите свидетели. От този момент до датата на предявяването на иска не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС 5-годишен давностен срок.

И тъй като по делото е установено, че предявилото иска дружество притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, който ответниците владеят без правно основание, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от „Инкомс - Иенто“ ООД по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен, като бъде признато за установено, че дружеството е собственик на имота и ответниците бъдат осъдени да предадат на дружеството владението.

С оглед изхода на спора в полза на „Инкомс – Иенто“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 9433.07 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №4064, постановено на 19.09.2019г. от Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д.№906/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Д., с ЕГН [ЕГН] и Х. И. Д., с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.4, ап.7, че „Инкомс – Иенто“ ООД,ЕИК: 101159857, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 742 кв.м., с административен адрес: [населено място], „П. м.“, представляващ по стария кадастрален план на Промишлената зона на [населено място] имот с пл.№.......... в кв..., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване – жилищна територия, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ..........; ...........; .............. и ............ и ОСЪЖДА Д. М. Д. и Х. И. Д. по реда на чл.108 ЗС да предадат на „Инкомс – Иенто“ ООД владението на този недвижим имот.

ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] и Х. И. Д., ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на „Инкомс – Иенто“ ООД сумата от 9433.07 лв. (девет хиляди четиристотин тридесет и три лева и 7 ст.), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: