Обезщетение при ползване на съсобствен имот като къща за гости

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 23.10.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Албена Рибарска

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4179 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 2183 от 14.05.2019г. по гр.д. № 855/2018г. на Благоевградски окръжен съд в частта му , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 3759 от 06.07.2018г. по гр.д. № 796/2016г. на Разложки районен съд е постановено отхвърляне на предявения от М. И. В. против М. Б. Я. иск по чл.31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от УПИ * в кв. 40 по плана на [населено място], целия с площ 990 кв.м., заедно с 1/4 ид.ч. от построените в имота: а/пристройка към жилищната сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда на 120 кв.м., б/дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. на било 2,50 м., разположено в северозападната част на парцела и в/дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. и височина на билото 3,50 м., разположена в югозападната част на парцела за периода от 19.01.2012г. до 19.07.2016г. за разликата на уважения размер от 5 719 лева до предявения такъв от 9990 лв.

Касационно обжалване не е допуснато по касационната жалба на М. Б. Я. срещу уважената част на този иск до размер на 5719лв.

Касационната жалба на М. Б. Я. срещу решението по иска по чл. 32, ал.2 ЗС е оставена без разглеждане.Срещу това определение е подадена частна жалба, която е администрирана, но частно производство ще бъде образувано след приключване на настоящето производство.

Жалбоподателката М. И. В. поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че имотът не се ползва като къща за гости, тъй като не е бил регистриран като такъв по реда на Закона за туризма. Фактът на реалното ползването като къща за гости е установен по делото със свидетелските показания и с обявите в сайтове и туристически агенции. На второ място, съдът неправилно е счел, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи от предназначението на имота като жилищен такъв.

Ответникът по касационната жалба М. Б. Я. я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали регистрирането на един обект като къща за гости по реда на Закона за туризма има отношение към определяне на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС; ако такава регистрация липсва, но имотът се ползва от единия съсобственик като къща за гости, размерът на обезщетението следва ли да се определи въз основа на това фактическо ползване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за това, че съсобственик е лишен от ползването на общата вещ, извършвано само от друг съсобственик. Не се спори между страните, че ищцата М. В. притежава 1/4 ид.ч. от съсобствения имот - поземлен имот и три сгради, подробно описани в исковата молба и решенията на съда. Безспорно е и че за исковия период от 19.02.2012г. до 19.07.2016г. фактическата власт върху имота и ползването му са осъществявани от ответника, както и че от страна на ищцата е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение. Спорът по същество е съсредоточен върху начина на ползване на имота - дали ответникът го полза за свои лични жилищни нужди или предоставя туристически услуги и го експлоатира за търговски цели като "къща за гости".

По отношение спора за начина на ползване на имота. Показанията на свидетелите, осигурени от двете страни, са противоречиви. Свидетелите на ищцата Р. и С. сочат, че имотът се ползва за настаняване на почиващи, като хотел или къща за гости; целогодишно влизат много хора; спират коли със софийска регистрация; вратата винаги е отворена; според свидетелката С. нейни колежки от С. са почивали там; обектът се нарича "Б. М.", туристи го търсили и питали къде се намира. В подкрепа на тези показания са приложени разпечатки от няколко интернет сайтове, от които е видно, че къщата на [улица] се рекламира и предлага за настаняване на туристи с името Къща за гости "При Б. М.". Свидетелите на ответника П. и Р. също сочат, че в имота идват много хора, дворът не се заключва, но според тях това са роднини, колеги и приятели на М.. Тези свидетели отричат имотът да се ползва като хотел, тъй като нямало персонал. Приетата техническа експертиза на вещото лице В. не е установила в Община Разлог да е регистриран туристически обект Къща за гости "При Б. М." в [населено място]. При огледа на място вещото лице констатира, че този обект действително е разположен в процесния имот. При определяне стойността на пазарния наем за исковия период вещото лице не е могло да намери информация за отдадени под наем подобни обекти; направена е справка и в Община Разлог, но не са намерени данни отдавани под наем парцели. Относно наемната цена на постройките вещото лице е взело предвид данни от агенции за недвижими имоти. За определяне размера на пазарната наемна цена вещото лице е ползвало формула, отразяваща съотношението между наема на един имот и неговата парична стойност. Изхождайки от използването на имота като туристически обект експертът е определил обезщетение за 1/4 ид.ч. за периода от 54 месеца в размер на 16 954лв. При използване на имота за жилищни нужди размерът на обезщетението е 5 719 лв./виж допълнителното заключение от 08.06.2018г./.

Първоинстанционният съд е приел за доказано въз основа на свидетелските показания и разпечатките от интернет сайтове, че имотът се ползва като хотел. Затова е уважил иска в пълния претендиран от ищцата размер от 9990 лв., тъй като посоченият от експертизата размер е по-висок.

Въззивният съд е ценил доказателствата по друг начин. Приел е, че липсват каквито и да е доказателства, че имотът притежава категория "къща за гости", определена по реда на Закона за туризма, поради което обезщетението за ползване не може да е като за туристически обект. Поради това е възприел варианта на вещото лице, съобразен с ползване на имота като жилищен обект и е присъдил обезщетение от 5719 лв., а до пълния предявен размер от 9990лв. е отхвърлил иска.

По основанието за допускане на касационното обжалване .

Поставеният правен въпрос е: дали регистрирането на един обект като къща за гости по реда на Закона за туризма има отношение към определяне на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС; ако такава регистрация липсва, но имотът се ползва от единия съсобственик като къща за гости, размерът на обезщетението следва ли да се определи въз основа на това фактическо ползване. Отговорът на първата част на въпроса е отрицателен. В рамките на спор по чл. 31, ал.2 ЗС между съсобственици фактът, че съсобствения имот се експлоатира от един съсобственик като туристически обект, може да бъде доказван с всички доказателствени средства и не е нужно да бъде установена надлежна регистрация или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма. Както е посочено в Решение № 115 от 04.12.2018г. по гр.д. № 333/2018г. на ІІ г.о. източник на вземането по чл.31, ал.2 ЗС е едно фактическо положение - реалното ползване на общата вещ само от един съсобственик, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. А за установяване на това реално ползване няма ограничение в доказателствените средства. В мотивите на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК е разяснено, че „личното ползване” по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват. Осъществявайки такова „лично ползване” съсобственикът дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които са били лишени. За определяне размера на тези ползи е от значение не само вида на съсобствената вещ и нейното предназначение, но и реално за какви нужди и цели тя се ползва. Само при съобразяване на това фактическо ползване определеното обезщетение ще бъде съответно на пропуснатата полза. Ако съсобственият имот се експлоатира като туристически обект - място за настаняване, то този факт несъмнено е от значение за размера на обезщетението и подлежи на доказване по общия ред с всички доказателствени средства. Наличието на регистрация на лицето, извършващо туристически услуги или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма не е условие, без което не може да се приеме, че вещта се ползва като туристически обект.

По касационната жалба .

Предвид гореизложените съображения по правния въпрос, то обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата.

Неправилни са съображенията на въззивния съд, че липсата на доказателства имотът да притежава категория „къща за гости” по чл.128, ал.1, б.”в” вр. чл.123, ал.3, т.6 от Закона за туризма, означава, че обектът не се използва като туристически. За установяване твърденията на М. В., че М. Я. използва съсобствения имот като къща за гости, не е необходимо да бъде доказано, че той е регистриран като лице, предоставящо туристически услуги, съответно, че имотът е категоризиран по предвидения в закона ред като място за настаняване. Наличието на такава регистрация и категоризация има значение за отношенията с администрацията, но не и за отношенията между съсобственици в производството по чл.31, ал.2 ЗС. Събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че ответникът експлоатира съсобствения имот като къща за гости. Това е видно както от показанията на свидетелите Р. и С., чиято достоверност няма основание да бъде отречена, така и от приложените разпечатки от интернет сайтове, предлагащи туристически услуги /и към настоящия момент при проверка на съответните сайтове е видно, че процесният имот се рекламира като място за настаняване Къща за гости „При Б. М.”. Вещото лице при направения оглед също потвърждава ползването на имота като туристически. С оглед на това при определяне размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползване следва да се възприеме вариантът на техническата експертиза, който е базиран на ползване на имота като къща за гости. В заключението от 13.06.2018г. този размер е определен на 16 954лв. за частта на ищцата /1/4/ за исковия период от 19.01.2012. до 19.07.2016г. Тъй като претенцията е предявена за по-малка сума - 9990 лв., то тя е изцяло основателна. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 5719 лв. С настоящето решение следва да се отмени въззивното решение в допуснатата до обжалване отхвърлена част на иска и на ищцата са се присъди разликата над 5719лв. до 9990 лв., която е сумата 4271лв.

По разноските. Съгласно приложения списък на разноските в касационното производство М. В. е направила разноски по своята касационна жалба в размер на 1314лв. и предвид основателността на жалбата й, има право да ги получи изцяло от ответника. За въззивното производство тя не е доказала направени разноски. За първоинстанционното производство разноските са 2446 лв., от които са й присъдени 1413лв. /виж въззивното решение, с което са коригирани разноските за първата инстанция/. Предвид уважаването на иска изцяло, следва да й се присъди и разликата от 1033лв. до пълния размер на сторените от нея разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2183 от 14.05.2019г. по гр.д. № 855/2018г. на Благоевградски окръжен съд в допуснатата до касационно обжалване част , с която предявеният от М. И. В. против М. Б. Я. иск по чл.31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от съсобствен недвижим имот в [населено място] е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5719 лв. до предявения такъв от 9990 лв. или за 4271 лв. , както и в частта за присъдените с решението разноски в тежест на М. В. и вместо него постановява :

ОСЪЖДА М. Б. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] да заплати на М. И. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.10, на основание чл.31, ал.2 ЗС още сумата 4 271 /четири хиляди двеста седемдесет и един/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от: УПИ * в кв. 40 по плана на [населено място], целия с площ 990 кв.м. и построените в него: пристройка към жилищната сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда на 120 кв.м.; дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. на било 2,50 м., разположено в северозападната част на парцела и дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. и височина на билото 3,50 м., разположена в югозападната част на парцела, за периода от 19.01.2012г. до 19.07.2016г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска на 29.07.2016г. до окончателното изплащане.

В останалата част решението иска по чл. 31, ал.2 ЗС е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. Б. Я. да заплати на М. И. В. 1314 /хиляда триста и четиринадесет/ лв. разноски за касационната инстанция и още 1033/хиляда тридесет и три/ лева разноски за първата инстанция.

Решението е окончателно.

Делото да се докладва за образуване на частно производство по частната жалба на М. Б. Я. срещу определението от 09.04.2020г. по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решението по иска по чл. 32, ал.2 ЗС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: