Уволнение на учител при право на ранно пенсиониране

Текстът на акта

Ключови фрази

страница към решение по гр.дело №6/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК Р Е Ш Е Н И Е

№ 454

гр.София, 08.07.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №6 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3253 от 27.10.2023 год., постановено по настоящото дело, по жалбата на ответника Детска градина №164 „Зорница“ – [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2106 от 01.08.2020 год. по в.гр.дело №11240/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в, с което след частична отмяна на решение №20164467 от 28.07.2021 год. по гр.дело №32939/2020 год. на СРС, ГО, 68 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. Г. И., извършено със заповед №СОА20-РД15-7217 от 21.05.2020 год. на кмета на Столична община на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 69в КСО – с писмено предизвестие на работодателя до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. Г. И. е възстановена на длъжността „директор“ на Детска градина №164 „Зорница“.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Може ли работодателят едностранно и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ да прекрати трудовия договор с учител, за когото не са налице общите условия за пенсиониране по чл. 68 КСО, а са налице само условията за т. нар. „ранно пенсиониране“ по чл. 69а КСО, когато учителят не е упражнил това свое право и не му е отпусната пенсия.

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна М. Г. И. в отговора на касационната жалба излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на направените разноски по делото.

За да отмени частично решението на районния съд и уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е отговаряла на изискванията за придобиване на право на т.нар. „ранно пенсиониране“ в хипотезата на чл. 69в КСО, както и че в същото време не е била придобила право на пенсия по общия ред /чл. 68 КСО/ и не й е била отпусната пенсия по нито един от двата реда. След въвеждането на новата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /обн., ДВ, бр. 98 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год./, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО /по изрично подадено заявление от лицето, което има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО/, както и на разпоредбата на чл. 69в КСО /ДВ, бр. 61 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год./, която е специална както спрямо общата норма за пълна пенсия по чл. 68 КСО, така и спрямо общата такава за ранно пенсиониране – чл. 68а КСО, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ само в случай на придобиване на право на пълна пенсия, но не и в хипотезите на т.нар „ранно пенсиониране“, включително по чл. 69в КСО, какъвто е конкретният случай. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл. 68а и чл. 69в КСО – когато лицето е упражнило правото си на пенсия. Доколкото в частност това право на ранно пенсиониране не е било упражнено – ищцата изрично се е позовала на това обстоятелство при връчването на процесната заповед, въззивният съд е намерил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за основателни.

Както е прието в определението по чл. 288 ГПК, с така изложените мотиви към обжалваното решение въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с решение № 58 от 29.05.2018 год. на ВКС по гр.дело № 1544/2017 год., ІV г. о., ГК, в което е застъпено становището, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по § 5 от ПЗР на КСО, като е споделено даденото разрешение в решение № 22 от 23.02.2010 год. на ВКС по гр.дело № 3810/2008 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 321 от 03.05.2010 год. на ВКС по гр.дело № 377/2009 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 33 от 09.03.2010 год. на ВКС по гр.дело № 2280/2008 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 220 от 20.04.2010 год. на ВКС по гр.дело № 4691/2008 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 656 от 26.10.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1912/2009 год. , ІІІ г. о., ГК, решение № 396 от 20.03.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1324/2009 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 90 от 15.02.2008 год. на ВКС по гр.дело № 337/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 584 от 02.11.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1679/2009 год., ІV г. о., ГК, решение № 373 от 23.07.2014 год. на ВКС по гр.дело № 3003/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 222 от 01.07.2011 год. на ВКС по гр.дело № 258/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 152 от 27.04.2011 год. на ВКС по гр.дело № 957/2010 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 406 от 21.05.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1169/2009 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 408 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело № 1657/2010 год. , ІV г. о., ГК, решение № 712 от 21.12.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1132/2009 год., ІV г. о., ГК.

По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира следното:

Горепосочената съдебна практика е постановена при действието на редакцията на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ до 01.01.2016 год. /Доп., ДВ, бр. 98 от 2015 год./, респ. действието на нормата на § 5 ПЗР на КСО /отм., бр. 61 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год./, като същата понастоящем е загубила актуалност и е неприложима за прекратяване на трудово правоотношение с учител след 01.01.2016 год.

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ съществува в българското законодателство от 1957 год. /чл. 31, ал. 1, б. „е“ КТ от 1951 год./. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /ред. 1986 год./ е многократно променяна – през м.март 1990 год., м.ноември 1992 год., декември 1995 год. и м.март 1996 год., но независимо от това целта на това основание е да свърже уволнението на работника или служителя с придобитото от него право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава се е наричала пенсията за осигурителен стаж и възраст/.

След изменението на посочената норма през м. март 2001 год. е въведена радикална промяна, като е поставено изискване за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според чл. 68 КСО, в сила от 01.01.2000 год., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст включва два вида пенсии: 1/ право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО /достигане на определена възраст и общ сбор на точките от продължителността на осигурителния стаж и възрастта/ и 2/ право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 КСО, а специалната разпоредба на § 5 ПЗР на КСО, в сила от 01.01.2000 год., урежда придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителите – учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68 КСО. По този начин в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по общото основание по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1, са включени и тези, придобили право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Общото основание в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е отменено през м.януари 2012 год. /обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 год./, като впоследствие е възстановено със същото съдържание на нормата през м.юли 2015 год. /изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 год., в сила от 17.07.2015 год./.

На 01.01.2016 год. са приети новите разпоредби на чл. 68а и чл. 69в КСО /ДВ, бр. 61 от 2015 год./, в които са уредени съответно предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер и предпоставките за ранно пенсиониране на специална категория лица – учителите /които приповтарят тези в § 5 от ПЗР на КСО – отм./ и новата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /ДР, бр. 98 от 2015 год./, регламентираща правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Изменена е и действащата към този момент норма на чл. 68 КСО /ДВ, бр. 61 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год./, която установява предпоставките за придобиване право на пълна пенсия и е създадена новата разпоредба на чл. 2, ал. 6 КСО /изм., ДВ, бр. 61 от 2015 год., в сила от 17.07.2015 год./, съгласно която учителите се осигуряват за старост в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.

Посредством тези разпоредби законодателят е разграничил основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ, от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /което следва да се приеме, че обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите по чл. 69в КСО – разпоредбите на чл. 68а и чл. 69в КСО предоставят правна възможност за ранно пенсиониране при облекчен режим, чието използване зависи единствено от волята на правоимащия/. Следователно след 01.01.2016 год. работодателят вече има право да прекрати трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ само в случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случаите на ранно пенсиониране на учител при условията на чл. 69в КСО работодателят няма такова право /в този смисъл решение № 43 от 22.07.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2035/2018 год. , ІІІ г. о., ГК/. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя-ответник, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ е уредено правото на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. и в хипотезата на ранно пенсиониране, а не само при придобиване право на пълна пенсия по чл. 68 КСО, то последващото изменение на закона чрез въвеждането на новото основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не би било необходимо, при положение, че и нормата на чл. 68а КСО установява хипотеза на „ранно пенсиониране“ /виж Решение №123 от 30.05.2017 год. на ВКС по гр.дело № 3817/2016 год., ІV г. о, ГК/.

Отделно от това новата пояснителна редакция на разпоредбата чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ /ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 год./ е допълнителен аргумент в подкрепа на тълкуването на нормите, приложимо още след законодателните изменения, влезли в сила на 01.01.2016 год., а именно, че ранното пенсиониране по реда на чл. 69в, ал. 1 КСО е право единствено на работника или служителя и не е предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ.

При така възприетото разрешение на поставения материалноправен въпрос, оплакванията в касационната жалба на ответника за допуснато от въззивния съд нарушение на материалноправните норми на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ вр. с чл. 69в КСО са неоснователни, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. В. С. сумата от 1 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2106 от 01.08.2020 год., постановено по в.гр.дело №11240/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в, в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА №164 „Зорница“, БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на адв. А. В. С., с личен №[ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], офис № , сумата от 1 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: