Отмяна на влязло в сила решение при редовно връчване чрез залепване на уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 594

гр.София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1374/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на В. И. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 9968/ 12.06.2023 г. по гр.д.№ 66590/ 2021 г., с което молителят е осъден да заплати на Ц. П. П. на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 350 (триста и петдесет) лева съдебноделоводни разноски, а на адвокат М. А. А. - сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38 ЗА.

Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че в нарушение на правилата на ГПК съдът го лишил от възможност да участва в производството по делото. Нито едно от изпратените до него съобщения по делото не му било връчено, поради незаконосъобразни действия на длъжностното лице по призоваването. Незаконосъобразно била приложена и разпоредбата на чл.47 ГПК, тъй като не ставало ясно на къща с какъв административен адрес било залепено уведомлението до него. Счита, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, лишило го от възможност да участва в производството и на това основание моли влязлото в сила решение да бъде отменено.

Ответната страна Ц. П. оспорва молбата като поддържа, че в първата хипотеза на чл.303 ал.1 т.5 ГПК е необходимо действията на съда да са били в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да е осуетено участието на страната в производството. В случая действията на решаващата съдебна инстанция били в съответствие със закона, била положена достатъчна грижа за издирване на адреса на ответника и били правени множество опити за връчване на съдебните книжа. Съдът процедирал в съответствие със закона, поради което нямало основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но неоснователна.

Исковото производство по гр.д.№ 66590/ 2021 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на молба, подадена на 23.11.2021 г. от адвокат М. А., действащ в качеството си на пълномощник на ищцата Ц. П. П., предявен е осъдителен иск за сумата 1 000 лв. На 30.11.2021 г. съдът наредил преписи от исковата молба и доказателствата да се изпратят на посочения като ответник В. И. В. на адреса в исковата молба – [населено място], [улица]. Изпратената призовка била върната в цялост на 08.12.2021 г. с отбелязване, че на посочения адрес има три болници и с молба за уточнение на адреса. Съдът извършил справки за трудови договори на ответника и в НБД и като установил, че в тази база е посочен същия адрес като в исковата молба, на 14.12.2021 г. разпоредил пращане на нова призовка на този адрес. И тази призовка е върната в цялост от длъжностното лице по призоваването на 02.02.2022 г. с отбелязване, че на посочения адрес се намират болници – ЦПЗ – София, белодробна и че няма жилищни сгради. На 07.02.2022 г. съдът разпоредил връчване на призовката по месторабота на ответника – „Тан – Н импорт“ ЕООД в гр. София, ж.к. "Разсадника" бл.12 вх.Б. Призовката е върната на 14.02.2022 г. в цялост с молба да се посочи етаж и апартамент, както и с отбелязване, че живущите не знаят за такава фирма и че няма нейни инициали на сградата. На 22.02.2022 г. и на 10.03.2022 г. съдът разпоредил ново призоваване на ответника по месторабота, но и тези призовки били върнати в цялост със същото отбелязване. На 03.05.2022 г. съдът изискал нови справки за адрес и месторабота на ответника и като установил, че няма отразени нови данни за него, на 17.05.2022 г. разпоредил ново връчване по адреса в исковата молба, като ако адресатът не можело да бъде намерен в продължение на поне един месец, разпоредил да се залепи уведомление по чл.47 ГПК. Тази призовка е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 20.05.2022 г., на 11.06.2022 г. и на 26.06.2022 г. и че по сведение на охранителя на ЦПЗ К. къщата, намираща се до болниците, била собственост на БДЖ и била необитаема. Длъжностното лице посочило, че като не намерило адресата или лице, съгласно да приеме призовката, на 26.06.2022 г. е залепило уведомление по чл.47 ГПК. На 20.09.2022 г. съдът изискал нова справка за постоянен и настоящ адрес на ответника и като се уверил, че няма промяна в данните, разпоредил прилагане на призовката по делото като редовно връчена, назначил особен представител на ответника и разгледал спора с участието на този представител. На него е връчен и препис от решението на съда, с което предявеният иск срещу ответника бил уважен. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 05.07.2023 г. Видно от представеното с молбата удостоверение за постоянен адрес, към 21.11.2023 г. В. И. В. има такъв в [населено място], [улица], считано от 19.01.2005 г.

Не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Основателни са доводите на ответната по молбата страна, че за да е налице основанието по първото предложение на т.5 на ал.1 на чл.303 ГПК не е достатъчно да е осуетено участието на страната в производството, а е необходимо това да се дължи на действия на съда, които да са били в нарушение на процесуалните правила. Такова нарушение в случая съдът не е допуснал. В съответствие с правилата на ГПК съдът е направил в продължение на 10 месеца шест опита да връчи призовка на ответника – три по месторабота и три по съвпадащите постоянен и настоящ адрес. Трикратно е изисквал справки за сключени от ответника трудови договори и за декларирания от него постоянен и настоящ адрес. След като всички опити за връчване са се оказали неуспешни, съдът законосъобразно е наредил залепване на уведомление до ответника по чл.47 ГПК. Неоснователно молителят поддържа, че длъжностното лице не е удостоверило къде е залепило уведомлението – на някоя от находящите се на адреса болници или на сграда в съседство до тях. Уведомлението е поставено на адреса, който самият молител е декларирал като свой постоянен и това е удостоверено от длъжностното лице по призоваването. Невъзможността за призоваване на ответника не се дължи на неправилни процесуални действия на съда, а на неточно декларираният от него пред местните власти адрес, който не е позволявал еднозначното му идентифициране. Доколкото ответникът е бил лишен от възможност да участва в производството, но не поради незаконосъобразни действия на съда, а поради собствената си небрежност, искането му за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 9968/ 12.06.2023 г. по гр.д.№ 66590/ 2021 г.

ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], да заплати на Ц. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, 400 лв /четиристотин лева/ разноски за настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: