Доказване на привидност при прехвърляне на имот с брачен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60157

гр. София, 11.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2994 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на адвокат А.Д. като процесуален представител на Р. М. У. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ от 08.ІV.2019г. по гр.д. № 48/2019г.

Ответницата по жалбата Д. П. У. от [населено място], област Пловдив, в отговора си оспорва касационната жалба, като не се явява в открито съдебно заседание.

В хода на производството пред ВКС, Р. М. У. е починал, като на негово място е конституиран сина на страните и единствен негов наследник – А. Р. У..

Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС от 05.03.3030 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е за задължението на съда да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи и оплаквания, като обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговор на правния въпрос, ВКС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. В този смисъл е трайната практика на ВКС по правния въпрос, която се споделя и от настоящия състав.

По касационната жалба на Р. У..

Предявени са искове за прогласяване нищожността на брачен договор от 11.ІІІ.2014г. в частта, касаеща безвъзмездно прехвърляне на 1/2 ид.част от поземлен имот, съответно индивидуализиран, находящ се в [населено място], ведно с построената в него масивна вилна сграда, като привиден, за признаване за установено, че между страните съществува прикрит договор за покупко-продажба на имота за 90000лв. и за разваляне на прикритото съглашение за покупко-продажба поради неизпълнение от ответницата на задължението за заплащане на цената.

Спорни по делото са фактите по делото относно твърдението на ищеца, че са били подписани обратно писмо между страните, разкриващо симулацията и действителното съглашение, както и разписка за получените на това основание 8000лв., и че впоследствие тези два документа той предал на ответницата.

Въззивният съд е приел, че изявленията на ответницата като свидетел на 10. и 12.VІІ.2017г. по прокурорска преписка, че във връзка с имотите и колите на страните родителите й са дали на ищеца 8000лв., за които бил подписан „някакъв лист“, че тази сума била платена през март 2014г. от майка й по искане на ищеца, за да се изнесе от процесния имот, и че разписката за плащането е у нея, както и обясненията й в с.з. на 06.Х.2017г. като ответник по дело пред РС Пловдив с ищец по него бащата на ищеца, че през януари 2014г. предала на ищеца 8000лв., за да се изнесе от семейното жилище /процесния имот/, изрично конкретизирайки, че сумата е за да й прехвърли дела си от него, съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК, поради което са допустими гласни доказателства.

Ответницата е била задължена да представи по реда на чл.190 ГПК разписката за плащането, но по делото не е представена същата. В тази връзка съдът не е изложил съображения по оплакванията във въззивната жалба по приложението на чл.190 и чл.161 ГПК във връзка с искането на ищеца за представянето от ответницата на намиращите се у нея обратно писмо и разписка за плащането му на 8000лв., поради което е допуснато и касационното обжалване.

Дори да се приеме, че разписката за плащането на 8 000 лева съществува, с оглед приложението на разпоредбата на чл.190 и чл.161 ГПК, от всички доказателства по делото, преценени в съвкупност не може да се направи категоричен извод, че сумата е дадена като цена на имота. Налице са противоречиви данни относно основанието за даването на сумата – дали е дадена като цена на жилището или както се твърди от ответницата, за да се изнесе от него. Доказателствената тежест от установяването на този факт се носи от ищеца по делото, като поради липсата на доказването на този факт, следва да се приеме, че сумата не е дадена като цена на имота. Правилно съдът е приел, че свидетелят У. е заинтересован от изхода на спора по делото в полза на ищеца, вземайки предвид в тази връзка, че свидетелят е баща на последния, че е в крайно влошени отношения с ответницата, в т.ч. имуществени, във връзка с които помежду им се водят съдебни дела, че по делото липсват други доказателства в подкрепа на показанията му. От показанията на втория свидетел действително не се установява сключено между страните съглашение за безвъзмездно прехвърляне на собствеността /свидетелят изобщо не знае за сключения брачен договор/, което да е привидно и да е във връзка с покупко-продажба с твърдяните съществени нейни елементи. Правилно е посочено, че свидетелят знае само от ищеца, че имотът се продава, но не е наясно кой е купувач, каква е продажната цена и че тя е 90000лв. Показанията на този свидетел не коресподнират и с твърденията на ищеца по делото, тъй като според свидетеля ищецът претендирал 15000лв., при това не от ответницата, а от майка й, която не е и последният купувач.

Предвид изложеното, решението на съда, с което са приети за неоснователни исковете е правилно и следва да се остави в сила.

На особения представител на непълнолетния А. У. следва да се изплати 2200 лева възнаграждение от бюджета на съда, предвид постановеното определение по гр.д.№ 4152/2020 г. от състав на ВКС, с което ответникът е освободен от заплащането на възнаграждението на особения представител. Заплащането следва да е от бюджета на съда, доколкото особения представител е определен от АК – Пловдив по реда на чл.29, ал.4 ГПК, а не е по реда на ЗПП.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Апелативен съд - Пловдив от 08.ІV.2019г., постановено по гр.д. № 48/2019г.

На адвокат Е. К. Г. – Г. да се изплати възнаграждение в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева от бюджета на съда.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.