Отказ за възобновяване на дело при неявяване поради напускане на страната

Текстът на акта

Ключови фрази

Производства по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК * институт на условно осъждане * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. София, 12 май 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 314 по описа за 2021 г

Настоящето производство е образувано по искане на осъдения С. Ю. А., депозирано чрез защитник на 24.03.2021 г, за възобновяване на ЧНД № 7128/20 по описа на Пловдивски районен съд, по което е произнесено протоколно определение № 260074 от 21.01.2021 г, влязло в сила на 6.02.21 г, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, на основание чл. 68, ал. 3 НК, е постановено молителят да изтърпи изцяло наказанието седем месеца „лишаване от свобода“, наложено му, по НОХД № 1406/20 по описа на Пловдивски районен съд. За изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е определен първоначален „общ“ режим.

Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Изтъква, че е заминал за /държава/, за да работи, тъй като не е успял да започне работа в страната. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.

Осъденият моли искането да бъде уважено.

Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо. Подадено е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за съдебния акт, чиято отмяна цели, по реда на възобновяването, на 17.03.2021 г, на която дата е бил задържан в изпълнение на влязлото в сила определение /.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Молителят е осъден, с присъда, по НОХД № 1406/20 по описа на Районен съд, Пловдив, влязла в сила на 26.02.2020 г, за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, на седем месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „глоба“, в размер на 400 лв. С присъдата е приложен чл. 67, ал. 3 вр. ал. 1 НК, съгласно който е постановено, през изпитателния срок, да бъде изпълнявана пробационна мярка: включване в програма за обществено въздействие „Наркотици и алкохол“. След влизане на присъдата в сила осъденият е бил призован и се е явил в Пробационната служба, /населено място/, на 12.03.2020 г, където му е предявен протокол № 1 от същата дата, с който са му разяснени правата и задълженията във връзка с изпълнението на пробационната мярка. Със същия протокол е предупреден за хипотезата на чл. 68, ал. 3 НК. Информиран е, че е предстоящо сформиране на група от четирима или петима участници по програмата „Наркотици и алкохол“. Предупреден е, че следва да остане на разположение до сформиране на групата, а при попълването й с необходимия брой участници, че следва да участва в занятията. Разяснено му е, че в едномесечен срок преди стартиране на програмата, ще получи уведомление за началото на занятията. С оглед гарантиране на комуникацията, осъденият е оставил адрес за кореспонденция: [населено място], [улица]. Посочил е номер на мобилен телефон, на който да получава нужните съобщения.

На 18.06.2020 г осъденият напуснал страната и отпътувал за /държава/, без да уведоми пробационните служители. Не сторил необходимото, за да съобщи за актуалния си адрес. Изключил и посочения за връзка мобилен телефон.

През месец август 2020 г групата по програмата „ Наркотици и алкохол“ била сформирана. Началото на курса било определено за 15.09.2020 г.

Пробационните служители направили три опита да призоват осъдения на посочения от него адрес, съответно на: 26.08.2020 г, 27.08.2020 г и 28.08. 2020 г, но лицето не било намерено. Неуспешни били и усилията да бъде уведомен по телефона, тъй като нямало връзка с оставения номер.

На 12.11.2020 г председателят на Пробационния съвет, [населено място], внесъл в Пловдивски районен съд предложение за замяна на наложената пробационна мярка с наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 68, ал. 3 НК. В Пловдивски районен съд било образувано ЧНД № 7128/20, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, насрочено за 3.12.2020 г. Осъденият бил търсен на обявения от него адрес, но призовката била върната в цялост, с отбелязване, че адресатът не пребивава на адреса. Съдът направил справка за задграничните пътувания на лицето и установил, че осъденият е напуснал страната на 18.06.2020 г. Съдът установил, че осъденият се намира на територията на /държава/, на неизвестен адрес. Телефонът за връзка също се оказал неактивен. На 21.01.2021 г бил даден ход на делото в отсъствие на осъдения, с участието на служебен защитник. Определението, с което бил приложен чл. 68, ал. 3 НК, било постановено на 21.01.21 г и влязло в сила на 6.02.21 г. Наложената пробационна мярка била заменена с наказанието седем месеца „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 1406/20 по описа на Пловдивски районен съд. За изтърпяването на наказанието бил определен първоначален „общ“ режим.

При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения:

Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото.

По настоящето дело, молителят е уведомен за правата и задълженията си във връзка с изпълнението на наложената му пробационната мярка на 12.03.2020 г, откогато се счита, че е узнал за започналия процеса по изпълнение на мярката. Обстоятелството, че е заминал, за да работи в държава-член на Европейския съюз, не го освобождава от задължението да уведоми пробационните служители за мястото, където пребивава, и телефона, на който отговаря. Молителят е бил изрично предупреден, че следва да остане на разположение на Пробационната служба до сформиране на група за провеждане на програмата „Наркотици и алкохол“. Той обаче е напуснал страната на 18.06.2020 г, без да изпълни задължението си да уведоми пробационните служители за актуален адрес и телефон. Липсата на такава информация е попречила на съда, сезиран с искане за приложение на чл. 68, ал. 3 НК, да призове молителя за съдебното заседание и да му осигури възможност за участие в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.

От изложеното е видно, че молителят е знаел за започналото изпълнение на пробационната мярка и за задълженията си, които произтичат от това. Бил е уведомен за последиците от невъзможността да се изпълни пробационната мярка, но е избрал да отпътува от страната, като е прекъснал възможността на компетентните органи да се свържат с него. Следователно, неучастието му в производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК се дължи на неговото неправомерно поведение, в която хипотеза, НПК не гарантира възобновяване на делото, на основание чл. 423 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ю. А. за възобновяване на ЧНД № 7128/20 по описа на Пловдивски районен съд, по което е постановено протоколно определение № 260074 от 21.01.2021 г, влязло в сила на 6.02.21 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: