Недопустимост на искане за възобновяване срещу препращане на дело по подсъдност

Текстът на акта

Ключови фрази

Образуване и ръководене на организирана престъпна група * право на справедлив процес * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * недопустимо искане за възобновяване * прекратяване на касационно производство

РЕШЕНИЕ № 558/24.10.2023 г.

П Р О Т О К О Л

град София, 24 октомври 2023 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секрeтаря Невена Пелова и прокурор Ваня ИЛИЕВА сложи за разглеждане наказателно дело 137 по описа за 2023 година, докладвано от съдия ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
Подсъдимият Е. Д. М. редовно призован, не се явява.
За него се явява защитникът му адвокат И. Ю., надлежно упълномощен.
Подсъдимият М. В. Д. редовно призован, не се явява.
Не се явяват и защитниците му адвокат Й. Н. и адвокат И. Н., редовно призовани.
Подсъдимият К. Н. Б. редовно призован, не се явява.
За него се явява защитникът му адвокат Т. Н..
СЪДЪТ докладва, че по делото е постъпила днес сутринта справка за медицински преглед за подсъдимия Е. М., в която като заключение е отразено, че не може да пътува с общ конвои и не може да присъства на днешното съдебно заседание, тъй като същият е с високо артериално налягане 200/110.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адвокат Ю.: Моля да не се дава ход на делото с оглед неявяването на Е. Д. М. по здравословни причини от обективен характер. Информирам ви, че на 20 октомври с Е. М. имахме заседание в районния съд и имахме възможност да обсъдим днешното съдебно заседание. Той ме уведоми, че има желание да участва в делото и ще гледа да дойде. Така му бяха думите, но очевидно здравословното му състояние отново не му го позволява. Той самия дори и да има желание, когато има такова становище на лекаря от затвора обективно той е лишен от свобода и няма как да пристигне самостоятелно.
Адвокат Н.: Считам, с оглед изявлението на колегата, че подсъдимият М. желае да присъства, но няма възможност по медицински причини не следва да се дава ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Бих искала да повторя искане от колегата прокурор направено в предходно съдебно заседание за назначаване на СМЕ. В протокола е отразена задачата, която колегата е помолил съда да постави, а именно дали М. е в състояние изобщо да вземе участие в това производство.
Адвокат Ю.: Не се противопоставям на това искане.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
Адвокат Н.: По телефона току-що адвокат Й. Н. ме уведоми, че адвокат И. Н. пътува към съдебната палата, но точно към колко часа ще пристигне не може да каже.
СЪДЪТ при тези данни намира, че следва да отложи разглеждането на делото за 10:00 часа.
В 09:42 часа съдебното заседание продължава.
В залата се явява адвокат И. Н. упълномощен защитник на подсъдимия М. Д., който беше уведомен за извършените в негово отсъствие констатации по присъствието на страните в днешното съдебно заседание, както и за изразеното от тях становище по хода на делото.
Адвокат Н.: Предоставям на съда да прецени дали не е основателно искането да подсъдимия М. да се отложи делото, тъй като желае лично да участва.
Считам, че след като има такова волеизявление няма как да бъде даден ход на делото.
Адвокат Н.: Подсъдимият М. Д. е уведомен за днешното съдебно заседание, но не желае да се явява пред касационната инстанция.
Адвокат Н.: Подсъдимият К. Б. е уведомен за днешното заседание, но не желае да се явява пред касационната инстанция.
СЪДЪТ след съвещание като взе предвид становището на страните по хода на делото намира следното:
Настоящият състав на ВКС счита, че следва да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, независимо от неявяването на подсъдимия М..
Производството пред ВКС е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на съдебното производство по внохд № 106/2021 г. по описа на АСпНС и отмяна на определението, с което на основание § 43 и § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ вр. чл. 42, ал.2 НПК е прекратено съдебното въззивно производство.
С постановеното определение, въззивният съд се е произнесъл по процесуална проблематика, касаеща кой е компетентния въззивен съд да разгледа протеста и жалбите на страните срещу първоинстанционната присъда на СпНС, във връзка със закриването на специализираните съдилища, пред които делото е било висящо. По принцип това е определящо и за правомощията на касационната инстанция, по настоящото касационно производство, в което не се коментират фактите, съдът не се произнася по въпроси касаещи отговорността и вината на подсъдимите лица, не анализира доказателствата и не разглежда доказателствени искания. Също така, то не е свързано с прекратяване на наказателното производство, още по малко с окончателно прекратяване на въззивното производство, нито с решаването на въпроси по същество по казуса.
Това дава основание да се приеме, че разглеждането да делово в днешното съдебно заседание няма да доведе до нарушаване правото на лично участие и изслушване на отсъстващия подсъдим, доколкото предмета на делото не е свързан с въпроси по съществото на казуса.
Правото в процеса на присъствие на лицето е част от правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. За да се определи дали изискванията на чл.6, § 1 от Конвенцията са изпълнени в настоящия случай е необходимо да се разгледат въпроси, като този за естеството за процедурата и нейното значение в контекста на наказателното производство - делото „Монел и Морис срещу Обединеното Кралство“. Правото на устно изслушване не е споменато в чл.6 от Конвенцията, но същото е сред гаранциите по чл.6, § 1 - правото на справедлив процес. Задължението да се проведе устно изслушване, обаче не е абсолютно, макар и особено важно в наказателен аспект. В някои наказателни дела, то може да не бъде спазено, като дела при които не се формира „ядрото на наказателното право“ (делото „Джусила срещу Финландия“).
Наред с посоченото по-горе относно естеството и конкретиката на настоящото производство, следва да бъде посочено, и че без оглед на крайния резултат по делото - дали ще бъде уважено искането или не, законоустановените права на нито една страна в процеса няма да бъдат нарушени, тъй като както беше посочено по-горе проблематиката чието разрешаване се цели с искането е по въпроси, които нямат отношение по същество на казуса. От значение също така е и обстоятелството, че по делото освен подсъдимия М. има още двама подсъдими, чиито права също следва да бъдат охранени, като съдът дължи разглеждане на делото по същество в разумни срокове.
Трябва да се посочи, че деянията за които тримата подсъдими са обвинени са извършени през 2008 г., а въззивното производство е било образувано през 2021 г., а това по възобновяването пред ВКС на 16 февруари 2023 г., като до момента са проведени пет съдебни заседания (днешното е шесто по ред). Предходното съдебно заседание беше насрочено и проведено в съдебна зала на Затвора – София с цел обезпечаване възможността на подсъдимия М. да участва в него. Същият има упълномощен защитник, който участва в днешното съдебно заседание, М. е получил копие от искането за възобновяване, по принцип присъствието му по делото пред касационната инстанция не е задължително и е уведомен за възможността да депозира писмено становище.
Обобщено, налице са основанията за даване ход на делото.
Искането за назначаване на СМЕ направено в предходното съдебно заседание и подновено отново в днешното съдебно заседание, следва да бъде оставено без уважение, предвид гореизложеното становище на съда по даване ход на делото. При необходимост такова искане може да бъде направено пред инстанциите по същество, които имат компетентност за произнасяне.
Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането направено от главния прокурор. Считам същото за основателно. Определението от 13.07.2022 г. на АСпНС, с което наказателното производство е прекратено на посочените там основания и е изпратено на САС по компетентност е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай разпоредбата на чл. 42, ал.2 НПК е неприложима, а подсъдността е следвало и следва да се определи според разпоредбата на § 52, ал.1 от ЗИДЗСВ, съгласно която неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред АСпНС, по които е проведено разпоредително заседание стават подсъдни на САС и разглеждането им продължава от съдебния състав провел заседанието.
В НПК не е регламентирано задължително провеждане на разпоредително заседание в хода на въззивното производство. Заседанието по чл.327 от НПК, с което се взема отношение по въпроса за допускането на доказателствата се провежда закрито, по преценка на съда само в разпоредително заседание с призоваване на страните. Следователно с постановяването на определението от 14 март 2022 г., с което са докладвани подадените въззивни жалби и протест, взето е отношение по направените доказателствени искания на страните, допуснати са доказателства, които да бъдат събрани и е насрочено делото за разглеждане, АСпНС е приключил обсъждането на въпросите, които биха били предмет на едно разпоредително заседание и е пристъпил към разглеждане на делото.
Процесуалното нарушение е основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и отмяна на постановения съдебен акт.
Моля да уважите искането.
Адвокат Ю.: Съжалявам, че изслушах прокурора, но имах едно искане преди да дадете ход по същество, но въпреки това ще го направя сега в хода по същество, тъй като друга възможност не ми беше предоставена.
С оглед даването ход на делото в отсъствие на подзащитния ми М., при наличието на обективни причини от здравословен характер и изразено изрично негово желание за участие, господин М. ме е помолил да направя отвод на съдебния състав при такъв развой на събитията, доколкото както съм заявил и в предходните съдебни заседания, от трето наказателно отделение господин М. в момента търпи присъда 17 години и половина лишаване от свобода. Даването ход на делото при тези обстоятелства, заедно с това осъждане, което между другото е предмет на разглеждане в редица граждански производство по чл.2в от ЗОДОВ пред СРС и СГС, т.е. ВКС е ответник по искове, именно заради осъждане на господин М. по н.д. № 1018/18 г. на ВКС,3 н.о., според мен поражда съмнение за вашата безпристрастност и по тази причина ви моля да се произнесете по искането за отвод.
Ако прецените мога и по същество да пледирам или първо да се произнесете, както кажете.
Пропуснах да заявя, че във връзка с това осъждане в момента има и висящо производство пред Съда на ЕС в Люксембург, отправено преюдициално запитване именно във връзка с това осъждане как се процедира по дело в граждански съд по чл.2в ЗОДОВ при осъждане по непредявени обвинения. В момента такова преюдициално запитване е отправено от РС - Монтана и е на производство пред съда в Люксембург. Това е едно допълнително основание, просто пропуснах да го заявя.
ПРОКУРОРЪТ: Искането за отвод е неоснователно.
Адвокат Н.: С колегата Н. това си коментирахме, че ние не можем да взимаме отношение по това искане за отвод. Предоставям на съда.
Адвокат Н.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, в рамките на което прецени искането на адвокат Ю., защитник на подсъдимия М. за отвод на съдебния състав, намира следното:
Искането на защитника се аргументира с доводи за това, че членовете на този състав са съдии от трето наказателно отделение на ВКС. От друг съдебен състав, макар и от същото отделение е постановено решение по друго касационно производство, в което подсъдим отново е бил М. и което няма никаква връзка с настоящото производство. Изложените съображения в подкрепа на искането сочат на довод за това, че съдебният състав не е независим, т.е. не е спазено изискването за независим трибунал, съобразно изискванията на ЕКПЧ. Понятието за независимост на трибунала съгласно трайната практика на ЕСПЧ се припокрива с изискването за трибунал създаден в съответствие със закона, както и в известна степен с това за „обективната безпристрастност“, без в практиката на съда да се прави ясно разграничение между тези два аспекта.
Разпределението на съдийския състав на Наказателна колегия при ВКС е в съответствие с изискванията на устройствения закон, съгласно който в чл.109, ал.4 от ЗСВ е посочено, че в Наказателна колегия има отделения, като персоналния състав на колегиите и броя и съставите на отделенията се определят от Пленума на ВКС, съгласно чл.111 от ЗСВ. В този смисъл принадлежността на настоящия състав към трето НО е съобразно със законовите изисквания на ЗСВ. Тази структурна организация на НК не е във връзка с правораздавателните функции на съдиите.
От друга страна разпределението на делата във ВКС се извършва на принципа на случайния подбор (чл.9 от ЗСВ), чрез равномерно електронно разпределение, съобразно с поредността на постъпване на делата, като в Наказателна колегия, то се прилага в рамките на колегията, поради което на кого ще бъде разпределено едно дело не зависи от принадлежността на съдията-докладчик към определено отделение, и това важи за всички членове на състава.
При така изложеното не са налице основания за отвод на съдебния състав по съображения за това, че не отговаря на изискването за независим трибунал, или че е налице нарушение на изискването за обективната безпристрастност на членовете по съображения, че са част от състава на трето наказателно отделение на ВКС. Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ю., защитник на подсъдимия М. за отвод на настоящия съдебен състав.
Заседанието продължава с дадения ход по същество.
Адвокат Ю.: Моля да оставите искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство без уважение, като неоснователно. Разпоредбата на чл. 327 НПК е предвидила провеждане на разпоредително заседание по наказателните дела пред въззивните съдилища. В конкретния случай такова заседание очевидно не е било проведено, поради което е приложима именно разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗИДЗСВ.
Адвокат Н.: Считам, че в настоящия случай искането на главния прокурор е основателно и би следвало делото да бъде възобновено пред съдебния състав, който го прекрати. Считам, че реално въззивния съдебен състав в закрито заседание се произнася за това дали следва да бъде допуснато събиране на доказателства. В настоящия случай такова би следвало да е разпоредително и не е задължително да е с участието на страните.
Адвокат Н.: Считам, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
СЪДЪТ след съвещание, след като се запозна с искането на главния прокурор, възраженията на адвокат Ю. по това искане, материалите по делото и становището на страните изразено в днешното съдебно заседание, намира следното:
Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК и е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на съдебното производство по внохд № 106/2021 г. по описа на АСпНС, отмяна на определението, с което е прекратено съдебното производство и връщане на делото на САС за продължаване на производството от стадия на съдебното заседание.
Въззивното производство по горепосоченото дело е било образувано в АСпНС на 15.03.2021 г. по подаден протест на СпНП и жалби на подсъдимите срещу присъда на СпНС, постановена по нохд № 3555/2018г., с която подсъдимите Е. М., М. Д. и К. Б. са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 321, ал.3 НК и признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.199, ал.2 НК.
С определение № 166/13.07.2022 г., съдът на основание § 43 и § 51 от ПЗР на ЗИДЗСВ, вр. чл. 42, ал.2 НПК е прекратил въззивното производство по внохд № 106/21 г. по описа на АСпНС и е изпратил делото на САС по компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 НПК актовете, които подлежат на проверка по реда на Глава 33 от НПК – „Възобновяване на наказателни дела“ са влезлите в сила присъди и решения, а по отношение на определенията – тези по чл.112, ал.3, чл.243, ал.6, т.1 и 2, чл.382, ал.7, както и определенията и разпорежданията по чл.341, ал.1 НПК – определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл.306, ал.1, т. 1-3, чл.431, чл.436, чл.452, ал.1 и чл.457, ал.2 от НПК.
Горното налага извод за недопустимост на искането на главния прокурор, тъй като постановеният от АСпНС акт – определение, с който е прекратено съдебното въззивно производство, не е сред тези, които могат да бъдат проверени по реда на възобновяването.
С определението на апелативната инстанция не се прекратява наказателното производство, водено срещу тримата подсъдими, нито пък се прекратява окончателно въззивното производство.
Искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството пред ВКС прекратено. Ето защо доводите по същество на искането, не подлежат на разглеждане. Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на съдебното производство по внохд № 106/2021г. по описа на АСпНС - отмяна на определението, с което е прекратено съдебното производство и връщане на делото на САС за продължаване на производството от стадия на съдебното заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 137/2023 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение.
Делото да бъде изпратено на САС по компетентност за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.

СЕКРЕТАР: