Обезщетение при пенсиониране и уведомяване за нов колективен трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 86
гр. София, 14.05.2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2821/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение №2002/20г. на СГС ІV- Д състав, с което е отхвърлен иска на В. Р. М. срещу Летище София ЕАД за плащане на 20160лв. на основание чл. 222, ал.3 КТ във връзка с чл. 54.1, ал.3 Колективния трудов договор (2015г.). Обжалването е допуснато по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въз основа на въпроса относно задълженията на въззивния съд да се обоснове за приетите по делото факти и тяхната правна кварификация, във връзка с оплакването на ищеца, че съдът е отхвърлил иска му по чл.222, ал.3 КТ във връзка с чл. 54.1, ал.3 КТД(2015г.), поради това, че не се е присъединил към КТД, но е отказал да се произнесе по възражение на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.
Трайна е практиката на ВКС по формулирания въпрос, че въззивният съд е длъжен да се обоснове за установените релевантни факти и тяхната правна квалификация чрез обсъждане на доказателствата по делото, доводите на страните и тълкуване на приложимата правна норма (чл. 236, ал.2 ГПК). Когато предмет на делото е право на обезщетение, уредено в Колективен трудов договор, освен факта на присъединяване към КТД по 57, ал.2 КТ, релевантно за делото е и обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за информиране по чл. 58 КТ. Това е така, защото при недобросъвестно (умишлено) неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ от работодателя, присъединяването по чл. 57, ал.2 КТ може да се счита за извършено на основание чл. 25 ЗЗД. Правото на обезщетение, уредено в КТД, е по принцип поставено под условие- работникът или служителят, който не е член на синдикалната организация, подписала КТД, да е извършил присъединяване по чл. 57, ал.2 КТ. На основание чл. 25 ЗЗД, когато работодателят умишлено не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ- да информира работниците и служителите за сключения нов КТД, то условието, в случая присъединяването, следва да се счита за сбъднато, защото работодателят има интерес от неосъществяване на условието. Затова въззивният съд е длъжен, при въведено обстоятелство за неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ, да укаже на страните за необходимостта да сочат доказателства за този факт, да разпредели доказателствена тежест, и след това да обоснове фактическите си изводи чрез обсъждане на доказателствата и доводите на страните.
Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че има право на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ във връзка с чл. 54.1, ал.3 от КТД (2015г.) в размер на брутното трудово възнаграждение за 15 месеца, а не за 6 месеца, както е по закон, защото не е бил уведомен за сключването на нов КТД и допълнително, защото се е бил присъединил към стария КТД от 2013г., което автоматично го присъединявало към новия КТД. Във връзка с последния довод, се позовава на чл. 54.3 КТД(2015г.), според който правото на обезщетение се ползва при условие, че работникът или служителят е бил присъединен за срок то 12 месеца към стария или новия КТД. В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът не се е присъединил към КТД от 2015г., поради което искът му е неоснователен.
Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че новият КТД няма действие за ищеца, защото не се е присъединил към него, а нормата на чл. 54.3 КТД е тълкувал като създаваща нова предпоставка за възникване на обезщетение в по- голям размер, а именно срокът за присъединяване да е повече от 12 месеца по новия или предходния КТД. Според въззивния съд тази норма не дерогира чл. 4.3 КТД и чл. 57,ал.2 КТ, които определят действието на новия КТД спрямо лицата, които са членовете на синдикланата организация, сключила договора и присъединилите се по чл. 57, ал.2 КТ. От друга страна въззивният съд е отказал да се произнесе по довода на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.
В касационната жалба са наведени доводи, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 54.3 КТД и неправилно е прието като ирелевантно възражението на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.
Настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд правилно е тълкувал нормата на чл. 54.3 КТД систематично във връзка с чл. 4.3 КТД, която урежда нова предпоставка за правото на обезщетение при пенсиониране- срок от 12 месеца за присъединяване, а не отменя и не създава нови условия за присъединяване в смисъл, че присъединени към стария КТД автоматично са присъединени към новия КТД. Аргумент за този извод е и съображението, че КТД не може да отмени императивната норма на чл. 57, ал.2 КТ, която възприема принципа, че присъединяването на работниците и служителите към нов КТД става доброволно, а не принудително и автоматично въз основа на извършено присъединяване към предходен КТД.
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че възражението на ищеца за липса на информиране по чл. 58 КТ, е ирелевантно. Напротив, задължението за плащане на обезщетение по чл. 54.1, ал.3 КТД (2015г.) е поставено под условие- в случай, че работникът или служителят се е присъединил към КТД. Когато работодателят недобросъвестно е създал пречки за сбъдване на условието, като в конкретната хипотеза не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ, ще е налице фактическият състав на чл. 25 ЗЗД, който урежда фикцията, че условието се е сбъднало, т.е. работникът се е присъединил, защото работодателят има интерес от несбъдване на условието.
Относно този релевантен факт въззивният съд не е указал на страните, че не сочат доказателства, не е разпределил доказателствена тежест в смисъл, че ищецът носи тежестта да докаже недобросъвестното (умишлено) неизпълнение на работодателя, а работодателят е длъжен да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ. Не са изложени мотиви за това дали фактът е доказан или не. Поради това въззивното решение следва да се отмени като неправилно, заради нарушение на съдопроизводствените правила. А за събиране на доказателства относно факта дали ищецът е бил информиран за сключения нов КТД, делото следва да се върне на нов състав на въззивния съд за изпълнение на указанията, дадени по- горе.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2002/20г. на СГС ІV- Д състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: