Договорът за управление на ректор не е трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 258/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 248/30.10.2025 г. по в. гр. д. № 397/2025г. на Шуменския окръжен съд по въпроса- "Попада ли в кръга на трудовите правоотношения "договора за управление" по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО, сключен между министъра на образованието и науката и ректора на държавното висше училище?".

По този въпрос ищецът по делото Г. К. изразява становище, че договорът за управление е трудов договор, тъй като подписаното споразумение с министъра на образованието има характер на споразумение по чл. 119 КТ във връзка с чл. 61, ал.2 КТ, тъй като за ректор може да бъде избрано само лице, което има трудов договор със съответното висше училище за заеманата академична длъжност съгласно чл. 31 ЗВО.

Ответникът по делото Шуменски университет изразява становище, че "договора за управление" по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО, сключен между министъра на образованието на науката и ректора на държавното висше училище е облигационен договор, от който възниква облигационно правоотношение заедно с трудовото правоотношение по трудовия договор за заеманата академична длъжност.

ВКС намира за правилно становището на ответника по делото по следните съображения:

Самият закон урежда съществуването на две отделни правоотношения- по договора за управление и по трудовия договор за заеманата от ректора академична длъжност. Това е нормата на чл. 29, ал.2 ЗВО, където изрично е посочено, че председателят на Общото събрание представлява висшето училище по трудовото правоотношение за заеманата от ректора академична длъжност. По аргумент за противното и по силата на чл. 10, ал.2, т.10 ЗВО- министърът на образованието представлява висшето училище по договора за управление. Това допълнително правоотношение по договора за управление не може да се квалифицира като трудов договор за допълнителен труд, доколкото последният се престира извън работното време по основното трудово правоотношение съгласно чл. 110 КТ. Оттук изводът който се налага е, че договорът за управление поражда облигационно правоотношение.

Допълнителен аргумент за същия извод, че относно ректора се въвеждат две отделни правоотношение- по договор за управление и по трудов договор за заеманата академична длъжност, е и правилото, уредено в нормата на чл. 31 ЗВО, където за декана, който също има трудов договор за заеманата академична длъжност, изрично е предвидено, че при избора му се сключва споразумение по чл. 119 КТ, но за ректора е предвидено нещо различно, а именно, че се сключва договор за управление, а не споразумение по чл. 119 КТ.

Трети аргумент в полза на направения извод е волята на законодателя или историческото тълкуване на нормата на чл. 29, ал.2 ЗВО. В редакцията на нормата от 01.03.16г. до 2020г. е било предвидено Председателят на Общото събрание да сключва с избрания ректор допълнително споразумение към основния трудов договор по чл. 119 КТ. А с новата разпоредба на чл. 29, ал.2 ЗВО (в сила от 2020г.- ДВ бр. 17/20г.) е предвидено, че Председателят на ОС представлява висшето училище само по трудовото правоотношение за заеманата от ректора академична длъжност. Видна е волята на законодателя да създаде две отделни правоотношения за ректора- по договора за управление и по трудовия договор за академичната длъжност, за разликата от предишното положение, когато ректорът е имал едно трудово правоотношение с висшето училище.

При така дадения отговор на поставения въпрос по съществото на спора ВКС намира следното:

Ищецът е претендирал по чл. 224 КТ плащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10500лв., частично от сумата 98 885,82 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Според ищеца, при плащането на обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск, работодателят неправилно определил базата върху която да изчисли размера на обезщетението, тъй като взел предвид само и единствено възнаграждението, което ищецът получавал по трудовия договор за заеманата академична длъжност, но работодателят не взел предвид и възнаграждението, което ищецът получавал като ректор на Шуменския университет.

В срока за отговор работодателят Шуменски университет е възразил, че възнаграждението по договора за управление на ищеца не било по трудово правоотношение, поради което не следвало да се взима предвид при изчислението на обезщетението по чл. 224 КТ.

Въззивният съд е приел, че възнаграждението, което ищецът е получавал по сключения между него и министъра на образованието и науката договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО не попада в обхвата на чл. 177 КТ и не следва да се включва при определяне размера на дължимото обезщетение.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на Шуменския университет следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, представляващи 2000лв., платен адвокатски хонорар съгласно искането в отговора на касационната жалба и представените договор за правна помощ и извлечение от банкова сметка.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248/30.10.2025 г. по в. гр. д. № 397/2025 г. на Шуменския окръжен съд .

Осъжда ищеца Г. В. К. да плати на ответника Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 1022,58 евро разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: