Отхвърлена молба за отмяна на съдебно решение поради липса на необходимо другарство

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 585

гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1317 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.304, във вр. с чл.303 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Т. Д., чрез пълномощник адв. В. К. от АК-Я., за отмяна на влязло в сила решение № 124/13.11.2023 г. по гр.д. № 81/2023 г. по описа на Районен съд - Елхово. Молителката твърди, че е страна /наемодател/ по договора за наем на земеделски земи от 26.05.2021 г., чиято нищожност е била претендирана от ищците с предявени по делото искове и е следвало да бъде конституирана по делото като задължителен необходим другар в процеса. Сочи се, че молителката е задължителен необходим другар и по предявените по делото искове с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС. Счита, че има качество на лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е била страна по делото, на основание чл.304 ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна „Странджа Сакар“ЕООД не изразява становище по нея.

Ответниците по молбата за отмяна М. К. Д., С. К. А., Я. С. Д., Т. Й. П., Ж. Й. Б., Т. И. С. и Н. И. П., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

От данните по гр.д. № 81/2023 г. на Районен съд - Елхово се установява, че физическите лица- ответници по молбата за отмяна, като собственици върху общо 7/12 идеални части от: 20 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], обл. Ямболска и 12 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], обл. Ямболска /подробно описани в молбата за отмяна/, са предявили срещу ответника по молбата- „Странджа Сакар“ ЕООД искови претенции, както следва: иск по чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделски имоти от 26.05.2021 г. със срок от 10 години, вписан в АВпСВ - Елхово под дв. вх. № 929/26.05.2021 г., сключен между Я. Д. Д., Т. И. К., Н. И. Д. и Д. Т. Д. /последната действаща чрез пълномощника си М. Я. Н./ - притежаващи общо 4/12 идеални части от земеделските земи, в качеството им на наемодатели и ответникът -„Странджа Сакар“ ЕООД, в качеството му на наемател, поради накърняване на добрите нрави; иск по чл. 229 ал. 3 от ЗЗД – в случай, че не бъде прието, че договорът е нищожен, на основание чл. 229 ал. 3 от ЗЗД да бъде обявен за сключен за срок от три години- до 30.09.2024 г., и осъдителни искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС от всеки от ищците - за заплащане от ответното дружество на обезщетение за ползване изцяло на процесните съсобствени ПИ, съразмерно на собствената на всеки ищец идеална част от имотите. С решение № 124/13.11.2023 г., постановено по реда на чл.239 вр.с чл.238 ал.1 от ГПК, първият иск по чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД е бил отхвърлен, а останалите уважени.

По делото е прието, за безспорно, че към датата на завеждане на исковата молба, страните по гр.д. № 81/2023 г. са съсобственици на процесните поземлени имоти, както и че тези имоти са били предмет на сключено наемно правоотношение, обективирано в оспорения от ищците Договор за наем от 26.05.2021 г., сключен между съсобственици притежаващи общо 4/12 идеални части от земеделските земи /сред които и Д. Т. Д./ и „Странджа Сакар“ ЕООД.

От представения по делото Нотариален акт № 141, т.1 рег.№ 818, нот. дело № 122 от 2021 г. на нотариус рег. № 452 с РД - РС- Елхово е видно, че след сключване на договора за наем от 26.05.2021 г. и преди подаване на исковата молба по гр.д. № 81/2023 г. на ЕРС, наемодателят Д. Т. Д. е продала на наемателя „Странджа Сакар“ ЕООД собствените си ј идеални части от имотите предмет на договора за наем.

Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на решението може да се иска и от лице спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2/. Препращането на чл. 304 ГПК към чл. 216, ал. 2 ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство-легитимирани да искат отмяна на това основание са трети лица, които имат качеството на необходим другар на страна по делото, поради което е следвало също да участват като главна страна поради неделимост на спорното право, което определя и разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението и по отношение на тях. Чрез отмяната по чл. 304 ГПК се защитава гарантираното от закона право на иск и право на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни.

В случая неоснователно молителката се позовава на Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Със сключване на договора за продажба обективиран в нотариален акт № 141, т.1 рег.№ 818, нот. дело № 122 от 2021 г., с който наемателят е купил притежаваните от Д. Т. Д. ј идеални части от имотите, е настъпил нов юридически факт - сливане, при който качествата длъжник и кредитор по договора за наем, касаещи тези идеални части са, се съединили в едно лице - в случая „Странджа Сакар“ ЕООД. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането е прекратило облигационното отношение между тях произтичащо от сключения на 26.05.2021 г. договор за наем / погасило е вземанията и съответните на тях задължения/. Последващото подписване на споразумение с дата 26.05.2021 г. /частен писмен документ без достоверна дата и оспорен като антидатиран от ответниците по молбата за отмяна - физически лица/ между Д. и дружеството, че последното ще й дължи уговорения наем за земята за срок от десет години и „не встъпва в договора за наем“, и възникналите помежду им отношения във връзка със същото, са ирелевантни и не обуславят качеството й на лице, по отношение на което решението по гр.д. № 81/2023 г. на ЕРС има сила на пресъдено нещо.

Неоснователно е и твърдението, че по отношение на исковете с правно основание чл.31 ал.2 ЗС съсобствениците на вещта са задължителни необходими другари. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на парично обезщетение. Между съсобствениците -ищци предявили искове по чл. чл.31 ал.2 ЗС е налице обикновено другарство по смисъла на чл.215 ал.2 ГПК, тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно субективно право на обезщетение за времето, през което е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.

Предвид изложеното молителката не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, поради което и няма право да иска отмяната на решението по гр.д. № 81/2023 г. на ЕРС, и молбата й за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по молбата М. К. Д., С. К. А., Я. С. Д., Т. Й. П., Ж. Й. Б., Т. И. С. и Н. И. П. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 960 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 960 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено съобразно представените по делото писмени доказателства за извършено плащане по банков път.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Т. Д., чрез пълномощник адв. В. К. от АК-Я., на основание чл. 304 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение № 124/13.11.2023 г. по гр.д. № 81/2023 г. по описа на Районен съд - Елхово.

ОСЪЖДА Д. Т. Д., с ЕГН-[ЕГН] да заплати на М. К. Д., С. К. А., Я. С. Д., Т. Й. П., Ж. Й. Б., Т. И. С. и Н. И. П., сумата 960 лв.- разноски по делото в производството по чл. 303 и сл. ГПК пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.