Дължимост на корекция за електроенергия, натрупана в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№60269

гр.София, 27.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №1054 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Т. Т., чрез процесуален представител адв. К. Т., против въззивно решение № 1328/05.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1881/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 120/02.06.2020 г. по гр. д. № 17516/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия е отхвърлен предявения от П. Т. Т. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60644 от 23.07.2021г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора въпрос: „Периодът на корекция по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно § 2 ПЗР ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се извършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране?“, по който въпрос няма формирана съдебна практика.

Междувременно по поставения въпрос е формиран отговор, основан на § 2 ПЗР на ПИКЕЕ/2019 г., който се възприема от настоящия съдебен състав. Така в решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. на трето г.о. на ВКС е прието: С § 2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ , както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ . Дори да не съществуваше § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв. Н. Банков, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от П. Т. Т. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че П. Т. Т. не му дължи сума в размер на 7777,72 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/04.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Установено е, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект находящ се в [населено място], област Варна, [улица], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. Видно от КП № 1701870/25.07.2019 г. на посочената дата и адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3- 044720,1.8.4 и 1.8.0-063819. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протоколът е подписан от актосъставителите и абоната лично. Видно от КП № 1909/26.09.2019 г. на БИМ – РО Русе при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 15.8.3 в размер на 0044720.8 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера. По делото е представено становище от 02.10.2019 г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Изготвена е фактура № [ЕГН] от 04.10.2019 г. на стойност 7777,72 лв. Видно от КП № 11163038 от 27.02.2016 г. процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи. Правилно въззивният съд е приел за установено от заключението на приетата по делото съдебно – техническата експертиза, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016 г., като метрологичната му годност е шест години; натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ; натрупаната в регистър 1.8.3 ел. енергия от 44720 кВтч е преминала през СТИ, а въз основа на заявеното от вещото лице в съдебно заседание - че посочването на два знака „0“ в протокола на БИМ за натрупаното количество ел. енергия в скрития регистър е печатна грешка. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.202 ГПК въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, че видно от КП сбора на посочените количества в регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 дава отчетеното в сумарния регистър 1.8.0; че при монтиране на нов електромер, след като показанията на тарифи дневна и нощна са нулеви, то такива са и на невизуализираните тарифи. Правилни са и изводите на въззивния съд, че корекцията на сметката не се основава на констатациите, вписани в КП, а на тези отразени в протокола от метрологичната експертиза, който е единствено годен да установи точното количество натрупана ел. енергия в скрития регистър. Отразеното в КП количество ел. енергия в скрит регистър 15.8.3 - 44720 кВч. е потвърдено от заключението на БИМ, прието по делото без възражения на страните, както и от заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ. Обосновано е прието, че наличието на две нули пред посоченото количество, а именно 0044720 кВч в протокола на БИМ, не опорочава констатациите в него, доколкото отчетените количества в скрития регистър в КП и този на БИМ съвпадат, а сбора на тарифи дневна, нощна и скрит регистър дават посоченото в сумарния регистър, поради което следва да се приеме, че се касае за печатна грешка. Периода на корекцията е правилно подбран, предвид представения по делото КП № 11163038/27.02.2016 г., като същия отговаря на срока, визиран в чл. 55 ПИКЕЕ.

Пряк отговор на въпроса съществува ли и в какви рамки законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, недвусмислено се съдържа в закон който я предвижда - нормата на чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал.1 т.6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение/ДВ бр.38/2018г , ДВ бр. 41/2019г/. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката , в сила от 17.7.2012 /ДВ бр.54/2012г./ и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС /Р№ 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. Р№ 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 124/2019г по гр.д №2991/2018г на 3-то г.-о на ВКС. Тази съдебна практика е доразвита в Р№160/31.12.2020г по гр.д №1174/2020г на 4-то г.-о, Р№216 13.01.2020г по гр.д№ 989/2020г на 4-то г.-о, Р№ 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019г. на 3-то г.-о на ВКС, Р№119/26-01.2021г по гр.д №4124/2019г на3-то г.-о на ВКС, Р № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на 3-то г.-о на ВКС., Р№83 от 02.04..2021г по гр.д №2544/2021 на 3-то г.о на ВКС и много други/. Последните законодатели изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел.енергия,за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл.83,ал.1 т.6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила /ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г./ от КЕВР, които съгласно чл.1 на този нормативен акт регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел.енергия, за която има измерени показания в невизуа лизиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване /чл.1 т.7 ПИКЕЕ/ ,а по тази причина и правата и задълженията на страните /чл.1,т.5 ПИКЕЕ от 2019г./. Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действщия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя /чл.56,ал.2 ПИКЕЕ/. Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. В този смисъл становище са изразили състави на ВКС /напр. по гр.д.№ 1844/21г на ІVг.о. и по гр.д. №1855/2021г. на ІІІг.о./, което се възприема и от настоящия съдебен състав.

С оглед дадения отговор на поставения правен правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 25.07.2019 г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2019г./, приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Според последния, констативният протокол се подписва от представител на електроразпределителното дружество и от потребителя или негов представител, а ако потребителят или негов представител отсъства – протоколът се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на мрежата. Процесният констативен протокол е съставен съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., като е подписан лично от абоната, като в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради софтуерното прочитане на преминала в скрития регистър неотчетена енергия и изпращането му за метрологична проверка на БИМ – [населено място]. От приетите по делото доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1909/26.09. 2019г. на БИМ – [населено място] и заключението на електротехническата експертиза на вещото лице П./ се установява реалното потребление на допълнителното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ, от ищеца, доколкото неотчитането се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, целящо пренасочване на реално потребена елекрическа енергия от видим към скрит регистър, с цел неотчитането й и неплащането й на ответника, извършено за облагодетелстване на потребителя, при установено монтиране в процесния имот на СТИ като ново, с нулеви показания за видимите регистри. Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. е разпределено за периода от монтажа на СТИ - 27. 02. 2016г. до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество - 25. 07. 2019г., като е остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди решения на ДКЕВР-КЕВР, които вещото лице е приложило към заключението си и в съдебно заседание е заявило, че фактурираните на абоната суми са съобразени с тях. Ето защо настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 25. 07. 2019г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чията стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което той дължи заплащането й на ответника.

Следва да бъде посочено, че горепосоченият извод за съществуването на процесното вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.

Неоснователни са и доводите на касатора за нарушаване на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като всеки потребител има възможност да контролира изправността на СТИ, като по всяко време може да заяви проверка съгласно чл. 44. /1/ от ПИКЕЕ – Проверка на измервателната система може да бъде поискана от страната, която купува или продава електрическа енергия. Разходите се заплащат предварително от страната, поискала проверката. Освен това със съгласието на съответния мрежов оператор, клиент може сам да отчете показанията на монтираното на обекта му средство за търговско измерване, което не се отчита дистанционно от оператора и да предостави данните на мрежовия оператор – чл. 3, ал. 7 ПИКЕЕ. В чл. 38, ал. 2, т. 1 ПИКЕЕ пък е предвидена възможност: а) всеки ползвател получава право на достъп до информация за данните от измервания на електрическа енергия за неговите обекти, присъединени към електропреносната мрежа и посочени в договор и за мрежови услуги и/или индивидуални приложения към общи условия по чл. 104а от Закона за енергетиката, през сайта на оператора на електропреносната мрежа, чрез предоставяне на потребителско име и парола за достъп; б) достъпът се осигурява след подаване на искане за достъп до системата за предоставяне на информация от измервания на електрическа енергия по образец, утвърден от оператора на електропреносната мрежа. Правилно въззивният съд е приел, че следва да се има предвиди, че неотчетените количества ел. енергия преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия; както и че клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия случай, не ограничават възможността на потребителя да възразява срещу наличието на корекционно задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри установени от метрологичната проверка на СТИ.

Неоснователни са и доводите на касатора за недължимост на сумата поради липса на ред за уведомяване при извършена корекция в ОУ на „Електроразпределениие Север“ АД. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Поради изложеното не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1328/05.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1881/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: