Съразмерност при принудително изпълнение върху скъп имот с тежести

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№14

гр.София, 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Валентина Илиева и прокурора................................................

като изслуша докладвано от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3343 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, представляван от пълномощника си гл.юрисконсулт П. Н., срещу Решение от 18.06.2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 38/2019 г. срещу частен съдебен изпълнител П. И., рег. № 821 и с район на действие – ОС - Пловдив. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител за допуснато нарушение по чл.442а ГПК в производството по изпълнително дело № 20198210400264 по описа на ЧСИ И..

В жалбата се поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба“.

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител П. И. също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по дисциплинарно дело № 21/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. И. за нарушение на нормата на чл.442а ГПК в производството по изпълнително дело №20198210400264. Конкретно в искането, нарушението е индивидуализирано, като е посочено, че ЧСИ И. (освен възбранените недвижими имоти - ниви на длъжника и наложени запори върху банкови сметки и вземания от трети лица) е насочил изпълнението върху Ѕ ид.част от недвижим имот с трайно предназначение – кравеферма, като е извършил опис и оценка на този имот с цел изнасянето му на публична продан. МП твърди, че при формирано парично задължение към взискателя и държавата като присъединен взискател – общо в размер на 67 168 лв. и установена (с вещо лице) по изпълнителното дело пазарна цена на имота – 290 000 лв., е налице „явна несъразмерност” по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК между дълга на длъжника и пазарната стойност на имота, срещу който е предприето принудително изпълнение. Посочено е, че в резултат на наложените запори по изпълнителното дело са постъпили средства в размер на 26 403.73 лв., разпределението на които е предявено от ЧСИ на страните на 21.05.2019 г.

С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ И.. Посочено е, че преценката за съразмерност на предприетите изпълнителни действия не се обуславя единствено от аритметичното съпоставяне на размера на дълга по изпълнителното дело и стойността на имуществото, предмет на принудително изпълнение. ЧСИ е длъжен да вземе предвид още - вземанията на присъединените по право взискатели с наложени обезпечителни мерки, на ипотекарните и заложните кредитори спрямо имуществото, обект на изпълнение; трябва да се съобрази процесуалното поведение на длъжника, както и да се прецени възможността вземането на кредитора да остане неудовлетворено. Последното изисква цялостно изследване на имуществото на длъжника като активи и пасиви, а при насочване на изпълнението върху имот, който е обременен с тежести в полза на други привилегировани кредитори (които се считат и за присъединени по право взискатели) се взема предвид и размера на техните вземания, доколкото при осребряването на вещта те са с право да се удовлетворят от получената цена преди необезпечения кредитор. Освен това, за съразмерността се следи в хода на целия изпълнителния процес, а той е динамична и променлива величина. Конкретно в случая, нарушение на чл.442а ГПК не е допуснато, тъй като ЧСИ е предприел всички изпълнителни действия по искане на взискателя и едновременно с това се е съобразил, че процесният имот е обременен с тежести – има вписана по-рано възбрана за задължение на длъжника в размер на 10 000 лв. и три договорни ипотеки в полза на банка с общо задължение от над един милион лева. Същевременно, длъжникът не е подавал възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК до ЧСИ, не е и предлагал изпълнението да се насочи върху друга вещ. В крайна сметка след описа и оценката на процесния недвижим имот, публична продан не е проведена - спряна е по молба на взискателя от 11.07.2019 г., поради доброволно плащане на дълга от длъжника.

Обжалваното решение е правилно, а оплакванията в подадената от министъра на правосъдието жалба за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, са неоснователни.

С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2016 г., конкретно в текстовете на чл.441, ал.2, чл.442 а, чл.507а и чл.73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес, изрично се прогласи принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. Съразмерността не е нов принцип – той е изведен от правната теория и съдебната практика по делата за обезпечения (преценката за адекватност на обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка), но не беше изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ. нямаше законов текст, който да е пряко основание от СИ да се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно, както е посочвано в практиката на ВКС (вж. - Решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., Решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл.443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако СИ прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл.442а ГПК (ДВ, бр.86/2017 г.) СИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете „всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“, като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл.442а ГПК. От мотивите към законопроекта на ЗИД ГПК – обн. ДВ бр.86/2017 г. и обсъжданията в Народното събрание, става ясно, че приетите законодателни промени целят да се избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по задължението му.

В случая, МП се позовава на допусната от ЧСИ „явна несъразмерност” между дълга по изпълнителното дело и насочването на изпълнителните действия върху обект, чиято пазарна стойност надвишава значително размера на дълга. Така индивидуализирано, нарушението не е осъществено, доколкото само стойностното несъответствие между пазарната цена на процесната идеална част от имота (кравеферма) и размера на вземането на взискателя не е обуславящо за да се приеме, че е нарушена нормата на чл.442а ГПК. „Явната несъразмерност“, която твърди МП (и която е критерий по чл.441, ал.2 ГПК) в случая не може да се констатира от СИ преди извършването на описа и приемането на оценката и преди да се извърши проучване има ли други кредитори, които да се считат присъединени по право взискатели, чиито вземания ще се удовлетворяват привилегировано при осребряването на вещта. В този смисъл, ЧСИ не би могъл да констатира предварително очевидно несъответствие между сочения от взискателя „Микса“ ЕООД в молбата му от 10.04.2019 г. способ за изпълнение и размера на вземането (което е лихвоносно и към тази дата е било изцяло неудовлетворено).

Длъжникът е бил уведомен за описа, присъствал е на извършването му (на 10.05.2019 г.) и не е направил възражения, нито е подал възражение по реда на чл.442а, ал.2 ГПК, каквато възможност е имал; не е предлагал изпълнението да бъде насочено върху друг обект (чл.443 ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че освен с нормата на чл.442а ГПК, в изпълнителното производство СИ е длъжен да се съобразява и с разпоредбата на чл.442 ГПК, според която „взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника“, както и с чл.133 ЗЗД - „цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане“. В случая, в хода на изпълнителното производство е безспорно установена обременеността на имота с тежести (наложена по-рано възбрана и сключени три договорни ипотеки), създаващи право на обезпечените кредитори при евентуално осребряване на вещта да се удовлетворят първи по ред от цената й, за сметка на хирографарния кредитор – взискателя „Микса“ ЕООД.

Относно постъпилата сума от запори, която МП сочи, че ЧСИ е следвало да съобрази - 26 403.73 лв., с разпределението от 13.05.2019 г. на първоначалния взискател „Микса“ ЕООД са разпределени 84 лв., а в полза на ТД на НАП – 24 257.17 лв. Описът на процесния имот е насрочен и извършен преди това, а оценката му е изготвена на 20.05.2019 г. При последващите две разпределения - от 11.06.2019 г. и 03.07.2019 г. - първоначалният взискател е получил 18 лв., т.е. общо в резултат на принудителното изпълнение му е преведена сумата 102 лв. На 11.07.2019 г. взискателят „Микса“ ЕООД е подал молба, в която е посочил, че е получил доброволно плащане от длъжника и е поискал спиране на публичната продан на процесния имот, което ЧСИ е направил.

При така изложеното, съдът приема, че предприетите от ЧСИ И. изпълнителни действия не съставляват нарушение на нормата на чл.442а ГПК.

Неоснователно е и оплакването в жалбата на МП, че дисциплинарно наказващият орган е следвало при произнасянето си да се съобрази с мотивите на решение № 945/15.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1174/2019 г. на ОС – Пловдив, постановено в производство по чл.435 ГПК, относно коментираните действия на ЧСИ И.. Поначало, решенията на съда по чл.435 ГПК не формират сила на пресъдено нещо, а в случая – в тази си част и по оплакванията на длъжника за допуснато от ЧСИ И. нарушение на нормата на чл.442а ГПК, производството по делото пред ОС е прекратено поради недопустимост на жалбата. Мотивите на съда в този случай нямат обвързваща сила нито за дисциплинарното производство, още по-малко - за производството пред ВКС.

В заключение следва да се посочи, че преценката на съдебния изпълнител относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и приложените изпълнителни способи е такава за целесъобразност по конкретното изпълнително дело. Тя се извършва с оглед на всички установени по делото факти, включително и такива за налични публични вземания и изпълнителни производства против длъжника, по които взискатели са трети лица, както и дали същите са хирографарни или привилегировани кредитори. В тези случаи е възможно изпълнителните действия да имат за предмет длъжниково имущество, чиято стойност надвишава размера на вземането на взискателя, ако това би обезпечило възможността за удовлетворяването му, при отчитане на интересите на останалите кредитори. За длъжника, който счита, че е бил увреден от предприети от ЧСИ в нарушение на чл.442а ГПК процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, остава възможността да се защити с иска по чл.441 ГПК.

Предвид всичко изложено, подадената жалба е неоснователна, а решението на ДК при КЧСИ като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 18.06.2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 38/2019 г. по описа на КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: