Законност на дисциплинарно уволнение за уронване на доброто име на работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
Гр.София, 20.04.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2034 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Администрация на Министерски съвет /АМС/ срещу решение №.813/30.01.20 по г.д.№.11137/ 19 на СГС, ІV Б състав – с което е потвърдено решение №.130289/3.06.19 по г.д.№.63168/18 на СРС, ГО, 56с, за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Г. Д. Ф. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.738/04.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

С атакувания акт съдът е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл.187 ал.1 т.8 КТ вр. с чл.188 т.3 КТ. Намерил е, че дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на изискванията на чл.194 КТ, чл.193 КТ и чл.333 КТ, но тежестта на извършеното нарушение е несъответна на тази на наложеното наказание. При тези обстоятелства предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на нарушението с оглед приложението на чл.189 ал.1 КТ е налице трайно установена практика на ВКС, в това число цитираната от касатора, която е и уеднаквена по реда на чл.291 ГПК /с реш.№.112/7.05.15 по г.д.№.5348/14, ІІІ ГО, реш.№.293/21.11.11 по г.д.№.238/11, ІІІ ГО, реш. №.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.163/13.06.12 по г.д.№.564/ 11, ІV ГО и др./. Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.

По касационната жалба:

Ищецът е работил в Администрацията на Министерски съвет /АМС/ на длъжност „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“.

Със Заповед №.1372/12.7.17, връчена на 30.7.18, му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187 ал.1 т.8 КТ за уронване на доброто име на предприятието – за това, че на 3.07.17, при извършване на техническа проверка на получените в АМС пратки и откриване на пакет със съмнително съдържание, ищецът първоначално отрекъл да има нещо общо с адресираната до него пощенската пратка, като това станало причина за задействане чрез ОДЦ-НСО на процедурата по обезвреждане на опасни материали и за неоснователно спешно пристигане на коли с екипи от МВР, специалните служби към МВР, пожарната и Центъра за спешна медицинска помощ; в интернет сайтовете се появили съобщения със снимки на полицейски коли, пожарна кола и линейка пред служебния вход на АМС със заглавие „Полиция и пожарна спешно пред Конституционния съд, „Сигнал за бомба“, „СОБТ, полиция и пожарна на крак пред Конституционния съд“. В заповедта е посочено и, че впоследствие Г.Ф. се e обадил на дежурния по охрана от НСО, информирал го, че след проверка на електронната си поща е открил собствената си поръчка за тази доставка, показал му принтирано изображението й и тя е била отворена от служител със специално облекло /в рамките на продължила 10минути процедура/ и предадена на ищеца; същевременно, в длъжностната му характеристика не е вписано задължение за заявяване и закупуване на материали за АМС и в нарушение на задълженията си той е използвал служебния си компютър за лични нужди, като е заявил доставяне на адреса на АМС на техника за лично ползване. В резултат АМС е била злепоставена, неоснователно са били ангажирани държавни органи, отговорни за обезвреждане на опасни материали, пред служебния вход на АМС са пристигнали специализирани коли с включени звукови и светлинни сигнали, неоснователно е създадено напрежение и без наличие на реално съществуваща опасност е използван служебен ресурс на цитираните служби – време, финансови средства, екипи от специалисти, а чрез разпространените в интернет сайтовете снимки би могло да се създаде невярна представа за опасност от тероризъм.

Оспореното дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете по чл.194 КТ - доколкото дисциплинарното нарушение е извършено на 3.07.17, заповедта за уволнение е връчена на 30.07.18, а за периода 12.07.17-28.07.18 вкл. ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и съгласно чл.194 ал.3 КТ сроковете по чл.194 ал.1 КТ не текат когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Спазена е била и процедурата по чл.193 КТ – от Г.Ф. са били изискани и подадени обяснения по реда на чл.193 КТ. Преодоляна е и предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ - към датата на уволнението 30.07.18 ищецът е страдал от заболяване по Наредба №.5/87 (неинсулинозависим диабет, с определена 54% трайно намалена работоспособност с ЕР ТЕЛК от 3.11.17 и 18.06.18) и работодателят е изискал и е бил получил (с писмо от 27.06.18) разрешение от Инспекцията по труда за уволнението.

От друга страна от доказателствата се установява извършване на описаното в исковата молба дисциплинарно нарушение - на 3.07.17, при извършване на проверка на получените в АМС пощенски пратки, е открит съмнителен пакет с адресат ищеца-за което той е бил уведомен от дежурния по охрана; след показване на рентгенова снимка на съдържанието Г.Ф. не е потвърдил, че очаква подобна пратка; впоследствие извършената от същия проверка по товарителниците в служебния му компютър и уведомяването на служителя на служебния вход за откриването на такава е станало поне 45 минути след първото обаждане до него със запитване за пратката и несвоевременно - предвид уведомяването му от компетентния специалист от НСО, че според неговата професионална преценка пакетът е потенциално опасен и следва да се предприемат действия по обезопасяването му. Безспорно е и, че предвид първоначалното отричане и несвоевременното потвърждение от страна на касатора, че въпросната пратка е поръчана от и действително предназначена за него, е била задействана специално уредена задължителна процедура по обезвреждане на съмнителна пратка с неизвестен получател съобразно протокол за действие в опасни ситуации и на място са пристигнали представители на множество органи по сигурността - в това число на МВР, пожарна и „Бърза помощ“. Ангажирането на същите, станало публично достояние и обявено в електронните медии като свързано с предположение за извънредна ситуация, както и узнаването - поне от всички лица и органи, привлечени в операцията, за неоснователното им ангажиране, безспорно води до уронване на доброто име на работодателя и съответно до наличието на основанието по чл.187 ал.1 т.8 пр.2 КТ. Следва да се има предвид, че съгласно чл.126 т.9 КТ работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването му се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат /достатъчно е поведението на работника или служителя да създава възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица/, и е съставомерно независимо от формата на вина /опр. №.462/29.05.17 по г.д.№. 794/17, III ГО, реш. №.1379/99, III ГО, реш.№.379/10, III ГО и др./.

Във връзка с преценката за съответствието на така извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание съобразно отговора на правния въпрос следва да се приеме, че критерият „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В случая следва да се отчетат както обстоятелствата, че на ищеца не са били налагани дисциплинарни наказания, оценен е с оценка „изпълнението на работата отговаря на изискванията“ и няма данни извършеното нарушение да няма еднократен характер, така и специфичния характер на трудовите функции и мястото на работа при конкретния работодател. Служителят изпълнява същите в сградата на Министерски съвет, която е стратегически обект от значение за националната сигурност /ПМС 181/09/ и е със специален пропускателен режим, респективно във връзка с обезпечаване на сигурността й са установени специални мерки за защита, свързани с взаимодействие на множество специализирани органи при отнапред установени правила. Безспорно предвид особения характер и значението на институцията, която се помещава в процесната сграда, служителите от НСО действат по протокол, обезпечаващ безопасността, като са длъжни, при наличие на съмнителна пратка - каквато е била процесната - да уведомят останалите предварително определени органи, а - последните - незабавно да се отзоват. Това изисква по-висока степен на отговорност в работата от служителите, които изпълняват задълженията си в подобен стратегически обект на сигурност, респективно значимостта на евентуално неизпълнение на трудовите задължения в аспект, който може да повлияе на сигурността на мястото на работа, е по-голяма.

Създадената ситуация поради поръчаната от служебния компютър на ищеца пратка за лични нужди, която има външни характеристики при рутинна проверка на рентген на опасна, и несвоевременната му реакция по уведомяване на специализирания служител, респективно отричането пратката да е предназначена за него, е довела до предприемане на предписаните незабавни и задължителни действия по обезвреждането й- които са станали причина за неоснователно ангажиране на държавни органи, отговорни за обезвреждане на опасни материали, респективно незабавно пристигане на специализирани автомобили на МВР, ДОТИ, пожарна и Център за спешна медицинска помощ с включени звукови и светлинни сигнали предвид хипотетично застрашената национална сигурност, и медийно отразяване на концентрацията на специализираните автомобили с предположение за бомба. Това е довело до негативен ефект за работодателя Администрация на МС, изразяващ се в това, че същият е бил злепоставен, създадено е напрежение и тревога и е ангажиран човешки и материален ресурс без да е била налице реална опасност. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че е налице особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което компрометира оказаното доверие на работника. С оглед значимостта му предвид особения статут на работодателя и мястото на полагане на труд като стратегически обект, то е достатъчно тежко /по смисъла на чл.189 КТ/, за да обоснове само по себе си налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл.189 ал.1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл.181 т.3 ГПК и чл.293 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе.

С оглед изхода му на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК 477,84лв. разноски и 150лв. юрисконсултско възнаграждение – или общо 627,84лв.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.813/30.01.20 по г.д.№.11137/ 19 на СГС, ІV Б състав, с което е потвърдено решение №.130289/3.06.19 по г.д.№.63168/18 на СРС, ГО, 56с,, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Ф. срещу Администрация на Министерски съвет искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.1372/12.7.17 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“ в Администрацията на Министерски съвет, и за заплащане на 7195,80лв. обезщетение за периода 31.07.18г.-30.01.19г. като неоснователни.

ОСЪЖДА Г. Д. Ф. да плати на Администрация на Министерски съвет, 627,84лв. /шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: