Обезщетение за замърсяване на земеделска земя и предели на съдебния спор

Текстът на акта

Ключови фрази

- 8 -

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. София 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 12.02.2020 (дванадесети февруари две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 218 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 838/12.09.2019 година, подадена от С. Г. Г., срещу решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 88/22.05.2013 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 105/2013 година, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. против „Гипс” АД [населено място] иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от доходи от имоти № ****** с площ от 3.421 декара, № ****** с площ 5.300 декара и № ****** с площ 3.319 дка или обща площ 11.000 декара по картата на землището на [населено място], като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане върху обработваемата земя, на обща стойност 172 018.55лева, представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода 2006 година-2009 година, представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода 2006 година-2009 година, ведно със законната лихва, считано от началото на беритбата на домати 26.07.2008 година и 26.07.2009 година и началото на беритбата на зелен лук 21.04.2008 година и 21.04.2009 година до окончателното изплащане.

В подадената от С. Г. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в частта му, с която искът й е отхвърлен за сумата от 137 488.28 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде уважен до този размер.

Ответникът по касационната жалба „Гипс” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 17 710/15.10.2018 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

С. Г. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 02.07.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 838/12.09.2019 година, като е подадена по пощата на 11.09.2018 година. Поради това и предвид отменената разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК и разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С определение № 371/11.09.2919 година, постановено по ч. гр. д. № 217/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. производството по посоченото дело е било присъединено към производството по гр. д. № 218/2019 година за съвместно разглеждане.

Производството по ч. гр. д. № 217/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 18 316/31.10.2018 година, подадена от С. Г. Г. срещу определение № 3135/15.10.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година, с което е изменено решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година, в частта му за разноските като тя е осъдена да заплати на „Гипс” АД [населено място] сумата от 10 635.16 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Направено е искане определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от „Гипс” АД [населено място] молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 12 202/29.06.2018 година за изменение на постановеното по делото решение № 1595/26.06.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК бъде уважена оставена без уважение.

„Гипс” АД [населено място] е подало отговор на частната жалба с вх. № 22 264/13.12.2018 година, с който е изразило становище, че частната жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.

С. Г. Г. е била уведомена за обжалваното определение на 24.10.2018 година, а частната й жалба е вх. № 18 316/31.10.2018 година. Поради това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото определение № 682/11.09.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, поради вероятната му недопустимост.

С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е частично недопустимо и подлежи на обезсилване в тази му част, а в останалата част е правилно и трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е съобразил, че производството пред него е висящо, след като с решение № 209/28.12.2017 година, постановено по гр. д. № 3868/2017 година по описа на ВКС, ГК, III г. о., е било отменено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, влязлото в сила решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3039/2015 година и делото е върнато за разглеждане от нов състав на Софийски апелативен съд. С отмененото решение е бил уважен изцяло предявения от С. Г. Г. срещу „Гипс” АД [населено място], иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на служители на дружеството-замърсяване с промишлени отпадъци на земите на Г. от 11.000 декара в землището на [населено място] за периода от 01.10.2006 година. до 07.09.2009 година, представляващи пропуснати ползи-доходи от незасята и реализирана реколта от домати и зелен лук. При постановяването му Софийският апелативен съд бил кредитирал показанията на свидетеля Ж. Б. Т., които били единствените доказателства, установяващи спорния правно релевантен факт, а именно-замърсяване на земите на Г. от служители на дружеството през 2007 година. Със споразумение от 03.07.2017 година, одобрено по н. о. х. д. № 586/2017 година по описа на РС Видин, този свидетел се признал за виновен в това, че на 10.12.2012 година като извършител в съучастие с И. К. Г. (син и пълномощник на С. Г. Г.) като подбудител пред Видинския районен съд, в качеството си на свидетел по гр. д. № 1101/2011 година, устно съзнателно потвърдил неистина, че земеделски земи, собственост на С. Г. Г. са замърсени с гипс, мазут и строителни отпадъци от „Гипс” АД [населено място] през 2001 година, 2004 година и 2007 година. С оглед на това, съставът на ВКС, ГК, III г. о. е приел, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК и е отменил влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане Софийският апелативен съд е приел, че С. Г. Г. е предявила против „Гипс” АД [населено място], иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, формирани от пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от продажба на домати и зелен лук за периода от 2006 година до 2009 година, като причина за тези вреди било замърсяването на земеделските земи на Г. от дружеството със строителни отпадъци - мазут, гипс и други. Съдебният състав е приел, че Г. е следвало да докаже елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, в т. ч. противоправно поведение от страна на „Гипс” АД [населено място], което й е било указано още в първоинстанционното производство и е можело да стане с всички възможни доказателствени средства. В тази връзка пред първата инстанция били разпитани пет свидетели, като от страна на Г. не били ангажирани други доказателства за противоправно поведение на служители на „Гипс” АД [населено място] и замърсяване на земите й от дружеството. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че единствените, които сочат на това, че е налице замърсяване на земите на Г. от „Гипс” АД [населено място], за периода 2006 година–2007 година са тези на свидетеля Ж. Б. Т., които обаче не следвало да бъдат ценени с оглед на постигнатото в наказателното производство споразумение, с което същия се е признал за виновен за престъпление по чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК извършено именно със същите показания. От останалите разпитани свидетели никой не установявал факта на замърсеност на земите на Г. за времето от 2007 година до 2009 година., още по-малко-това да се дължало на поведението на физически лица-служители на „Гипс” АД [населено място]. Извън показанията на свидетеля Ж. Б. Т., в подкрепа на тезата на Г. били само показанията на свидетеля К., но той свидетелствал за замърсеност на земите и невъзможност за използването им през 2004 година, а не през релевантния за делото период 2006 година-2009 година., за който нямало данни той да е виждал тези земи. По отношение на останалите свидетели, дори и да бъдели изключени показанията на част от тях поради евентуалната им предубеденост и заинтересованост като служители на „Гипс” АД [населено място], то от показанията на другите свидетели не се установявало в земите на Г. да е имало изсипани строителни отпадъци от страна на дружеството. Въз основа на тази преценка съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не са налице доказателства за твърдяното от Г. неправомерно поведение на служители на „Гипс” АД – [населено място]. Изложени са съображения за това, че в действителност съдът следвало да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка, за да формира извод за основателност или неоснователност на иска. В случа обаче не били налице други доказателства извън показания на свидетеля Ж. Б. Т., които да били в подкрепа на твърденията на Г.. Изслушаните и приети по делата заключения на вещи лица се отнасяли до агрономическите и икономическите аспекти на твърдените вреди, но не и по отношение на това дали са налице основания за ангажиране отговорността на „Гипс” АД с К. по реда на чл. 49 от ЗЗД. Последното било правен въпрос, а извън изключените от доказателствата показания на Ж. Б. Т. не били събрани данни за противоправност на действията на „Гипс” АД с К..

С решение № 88/22.05.2013 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 105/2013 година е бил отхвърлен изцяло предявеният от С. Г. Г. против „Гипс” АД [населено място] иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за присъждане на посоченото по-горе обезщетение. Това решение е било предмет на въззивно обжалване като е изменено с решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година. С въззивното решение предявеният от Г. иск е бил уважен за сумата от 34 525.27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от замърсяване на собствения й недвижим имот, изразяващи се в пропуснат доход от селскостопанско производство за периода от 2006 година до 2008 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2008 година до окончателното й заплащане, а в останалата част първоинстанционното решение е било потвърдено. Решението на Софийския апелативен съд е било обжалвано от двете страни в производството като с определение № 437/27.03.2015 година, постановено по гр. д. № 6714/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е било допуснато касационното му обжалване само в частта му, с която искът по чл. 49 от ЗЗД е бил отхвърлен, като е отказано допускането на касационно обжалване в частта му, с която искът е бил уважен за сумата от 34 525.27 лева. Впоследствие с решение № 255/21.07.2015 година, постановено по гр. д. № 6714/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. въззивното решение е било отменено в допусната до касационно обжалване част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

С оглед на горното и съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година е влязло в законна сила в частта му, с която предявеният от С. Г. Г. против „Гипс” АД [населено място] иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, е бил уважен за сумата от 34 525.27 лева, поради което въпросът за дължимостта на тази сума не подлежи на преразглеждане-чл. 298 и чл. 299 от ГПК. Предмет на производството при новото разглеждане на делото от Софийския апелативен съд е само онази част на първоинстанционното решение, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 34 525.27 лева до пълния му предявен размер. Именно това е прието и с решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3039/2015 година, което е постановено при новото разглеждане на спора от въззивния съд. В него изрично е посочено, че: „предмет на настоящето въззивно производство е решението на Видинския окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над 34 525.27 лева до пълния му предявен размер от 172 018.55 лева за периода 2006-2009 година, както и в частта му за разноските.“. В същото решение е прието, че: „претенциите са основателни общо за сумата от 118 008.00 лева, за която сума е следвало да бъдат уважени-в частта над сумата от 34 525.27 лева, присъдена от Софийския апелативен съд при първото въззивно разглеждане на делото, до сумата от 118 008.00 лева за времето от 01.01.2006 година до 07.09.2009 година, първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Следа да се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени за сумата още от 118 008.00 лева. В останалата отхвърлена част на претенцията решението следва да бъде потвърдено.“ От тези мотиви на въззивния съд следва, че е формирана воля да се присъди допълнително разликата между сумата от 34 525.27 лева и 118 008.00 лева, а не цялата сума от 118 008.00 лева. Повторното изписване на втората сума се дължи на очевидна фактическа грешка, която е намерила отражение и в диспозитива на съдебното решение, като „Гипс” АД [населено място] е осъдено да заплати на С. Г. Г. сумата от 118 008.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от имоти № ******, № ****** и № ******, с обща площ от 11.000 декара, по картата на землището на [населено място], за времето от 01.01.2006 година до 07.09.2007 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2008 година. Същевременно първоинстанционното решение на Окръжен съд Видин е отменено само в частта му за разликата над сумата от 34 525.27 лева до сумата от 118 008.00 лева, която разлика не съответства на присъдената сума.

От изложеното следва, както се посочи и по-горе, че предмет на производството, по което е постановено решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3039/2015 година е само онази част на първоинстанционното решение, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 34 525.27 лева до пълния му предявен размер, а не цялото първоинстанционно решение, както неправилно е прието в обжалваното решение. Този предмет се запазва и след отмяната на посоченото въззивно решение с решение № 209/28.12.2017 година, постановено по гр. д. № 3868/2017 година по описа на ВКС, ГК, III г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Цялостното проверка на първоинстанционното решение на Окръжен съд Видин е могло да се извърши само ако заедно с решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3039/2015 година е било отменено и решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година, която отмяна е могло да стане на същото основание-чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Предмет на производството по отмяна обаче е било само решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3039/2015 година, като пропускът на страната да поиска отмяна и на решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година не може да бъде саниран при новото разглеждане на делото от въззивния съд.

Затова в производството по гр. д. № 78/2018 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, съдебния състав е могъл да извърши въззивна проверка на първоинстанционното решение на Окръжен съд Видин само в частта му, с която искът по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 34 525.27 лева до пълния предявен размер. С оглед на това обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено за сумата до 34 525.27 лева и трябва да бъде обезсилено в тази му част.

В останалата обжалвана част обжалваното решение на Софийския апелативен съд е правилно и трябва да бъде потвърдено. Въззивният съд правилно е приел, че в тежест на С. Г. Г. е било да докаже противоправното поведение на работници и/или служители на „Гипс” АД [населено място], като в тази насока не са събрани доказателства. Единственото такова са показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Б. Т.. Със споразумение от 03.07.2017 година, одобрено по н. о. х. д. № 586/2017 година по описа на РС Видин, обаче този свидетел се е признал за виновен в това, че на 10.12.2012 година като извършител в съучастие с И. К. Г. (син и пълномощник на С. Г. Г.), като подбудител пред Видинския районен съд, в качеството си на свидетел по гр. д. № 1101/2011 година, устно съзнателно потвърдил неистина, че земеделски земи, собственост на С. Г. Г. са замърсени с гипс, мазут и строителни отпадъци от „Гипс” АД [населено място] през 2001 година, 2004 година и 2007 година. Тъй като производството по гр. д. № 1101/2011 година по описа на Районен съд Видин е преобразувано като гр. д. № 103/2013 година на Окръжен съд Видин, то се касае до действия на свидетеля извършени в настоящето производство, поради което неговите показания не могат да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му. От показанията на останалите разпитани по делото свидетели не могат да бъдат извлечени данни за противоправни действия или бездействия на работници и/или служители на „Гипс” АД [населено място], които да доведат до ангажирането на отговорността на дружеството на посоченото от Г. основание. Такива данни не се съдържат и в заключенията на изслушаните по делото заключения на съдебно-икономически и съдебно-агрономически експертизи.

Действително по гр. д. № 657/2002 година по описа на Окръжен съд Видин, което е било образувано между същите страни, по искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 49 от ЗЗД са били уважени предявения от Г. негаторен иск за преустановяване на действията на „Гипс” АД [населено място] по замърсяване на земеделската земя собственост на ищцата и предявения от нея иск за обезщетение за претърпени вреди. Постановеното по това производство решение е било предмет на инстанционен контрол, като с решение № 734/14.01.2008 година, постановено по гр. д. № 719/2006 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. на Г. е присъдено и обезщетение в размер на 8150.00 лева, включващо сумите, с които трите имота са се обезценили и сумата необходима за тяхното възстановяване. Същевременно с решение № 66/19.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1139/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. „Гипс” АД [населено място] е осъдено да заплати на С. Г. Г. сумата от 21 100.46 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от доходите от собствените й земеделски земи, посочени по-горе, за периода от 2001 година до 2005 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2006 година до окончателното плащане. При постановяване на това решение съставът на ВКС се е позовал и на решение № 734/14.01.2008 година, постановено по гр. д. № 719/2006 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Събраните в посочените производства доказателства обаче не могат да бъдат преценявани при разрешаване на правния спор, предмет на настоящето производство, тъй като са събрани извън него. Също така не може да бъде прието, че с тях със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за противоправното действие или бездействие на работници и/или служители на „Гипс” АД [населено място], тъй като те се отнасят до различен период от време, от този за който се претендират вредите в настоящето производство. За да се уважи предявеният от Г. против „Гипс” АД [населено място] иск е необходимо да се докаже, че противоправните действия на „Гипс” АД [населено място] са извършени в периода, за който се претендира обезщетение или пък да бъде установено, че продължава да се поддържа противоправното състояние от предшестващия период. Това обстоятелство не е било предмет на предишните съдебни производства и не се обхваща от задължителната сила на постановените по тях решения. Същото не се преклудира и с частичното влизане в сила на решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година, тъй като спорът продължава да е висящ в останалата му част и съдът е длъжен да се произнесе по него, като предени наличието на всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника.

Обжалваното решение е било изменено по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 3135/15.10.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година. С решението С. Г. Г. е осъдена за заплати на „Гипс” АД [населено място] сумата от 6735.16 лева разноски. В същите са включени сумата от 3900.00 лева за адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото пред Софийския апелативен съд, както и сумата от 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна, а също така и заплатената в последното производство държавна такса в размер на 2335.16 лева. С определението по чл. 248 от ГПК е прието, че заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по отмяна е 4400.00 лева, а не 500.00 лева, поради което към присъдените разноски е прибавена и сумата от 3900.00 лева, като общата присъдена сума е 10 635.16 лева. Така констатираните от състава на Софийски градски съд разноски действително са извършени от „Гипс” АД [населено място], поради което Г. дължи възстановяването им. При това възстановяването трябва да бъде в цялост, тъй като подадената от дружеството молба за отмяна е била изцяло основателна, а излизането извън предмета на производството при новото разглеждане на делото от въззивния съд не се дължи на поведението на ответника. С оглед на това обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.

„Гипс” АД [населено място] ще трябва да заплати сумата от 690.50 лева по сметка на ВКС, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година в частта му, с която е потвърдено решение № 88/22.05.2013 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 105/2013 година за сумата от 34 525.27 лева (присъдена с влязлата в сила част на решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 3340/2013 година).

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година в останалата му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3135/15.10.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година.

ОСЪЖДА „Гипс” АД [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата от 690.50 лева, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.