Дължимост на сметка за ток при софтуерно пренасочване на енергия в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора……………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3377 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 13031/01.07.2021 г. на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 942/21.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5250/ 26.11.2019 г. по гр. д. № 9592/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. С. О. не дължи на дружеството сумата 8 681,39 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/13.05.2019 г. електрическа енергия за периода 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – Н. О., чрез адв. П. И., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 227/25.03.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; и следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, като независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи съответни мотиви за преценката си.

По първия процесуалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г.о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о. и др.), че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнени с други. Всички те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

По втория процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС (вж. - решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о., решение № 108/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о. и др.) е изяснено, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна, поради следните съображения:

С решение № 16/09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., е отменено предходното въззивно решение № 408/11.03.2020 г. по възз. гр. д. № 46/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав с указания за назначаване на допълнителна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Б., [улица]. На 18.04.2018 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на адреса на абоната, за което са съставили констативен протокол № 11044606/18.04.2018 г. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Съгласно протокол за техническа проверка № 705/23.04.2019 г. на БИМ – Р., извършената метрологична експертиза е констатирала, че при софтуерно четене се установява намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – нощна (Т1) и дневна (Т2). В случая, показанията за доставената ел.енергия се преразпределят и са отчетени в невизуализирания регистър Т3 - 48 525.61 kWh. При тези резултати от проверката, ответното дружество е начислило и издало фактура за плащане на посоченото количество ел.енергия за периода 19.04.2017 г. – 18.04.2018 г. на стойност 8 681.39 лв.

Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. Според даденото заключение, посочената в констативния протокол на БИМ софтуерна намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ. Включена е нормално неизползвана тарифа - 1.8.3, в която се натрупва потребената електроенергия в определени времеви интервали от денонощието, като това не се дължи на електромагнитни смущения. Не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, както и устройството, от което е извършена препараметризацията – то може да бъде всякакво устройство, което има техническата възможност да влезе в контакт с електромера. Възможна е софтуерна настройка, която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри. В конкретния случай това е било направено и СТИ е отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 в определени времеви интервали. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно в тарифната схема. СТИ не е било отваряно - фабричната му пломба е ненарушена и няма механични дефекти по кутията. Експертите са посочили също, че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) му порт, както и че щом енергията е отчетена в някой от регистрите, значи е преминала през средството за измерване. Ако се допусне такава възможност за въздействие в показанията в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) порт на устройството, това означава, той да е произведен в несъответствие със сертификата за одобряване на типа и подлежи на изтегляне от пазара. Предвид типа електромер, не може да се установи от коя дата точно е започнало преразпределението на електрическата енергия и по невизуализирания регистър, но предвид техническите данни за СТИ при монтажа и демонтажа на му, според вещите лица това е станало в периода 29.01.2014 г. - 18.04.2018 г.

При тези данни, за да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Посочил е, че по делото не е установено, при монтажа на електромера на 29.01.2014 г., регистър 1.8.3 да е бил с нулеви показания, поради което не може да се направи извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел.енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди датата на монтажа на СТИ. Това обстоятелство не може да се установи от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и нощна. По тези съображения съдът е приел, че е недължима претендираната сума от 8 681,39 лв. – начислена корекция по сметката на потребителя за доставена ел.енергия в обекта за периода 19.04.2017 г. - 18.04.2018 г.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

Въззивната инстанция е постановила решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е съобразила записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и необосновано не е кредитирала експертните заключения, както и обясненията на вещите лица при разпита им в съдебните заседания. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество (чл.295, ал.1 ГПК).

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел.енергия в процесния обект. В този обект е бил монтиран електромер от одобрен тип, в срока си на метрологична годност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър 1.8.3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключенията на назначените по делото техническа и коплексна софтуерна и техническа експертиза. Вещите лица са констатирали, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но натрупването на показания в ненастроена за отчет тарифа се дължи на външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера.

Експертните заключения, преценени в съвкупност с всички останали доказателства по делото, са обективни, компетентно изготвени и изводите в тях следва да бъдат кредитирани. Видно от приложения по делото КП № 0081746/29.01.2014 г., процесното СТИ е монтирано ново и за първи път в обекта на ищеца, при минимални (близки до нулеви) показания на тарифите за отчитане (дневна и нощна), които показания, според вещите лица, съответстват на проведено изпитване с натоварване на електромера преди пускането му в употреба. Поради това, експертите категорично изключват възможността към датата на монтажа показанията в останалите регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 да са били различни от нулеви, респ. отчетената при проверката през 2018 г. ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 да е натрупана не за изследвания период 2014 г. – 2018 г., а преди това. Процесният електромер е фабрично параметризиран да отчита консумираната енергия в обекта на абоната по две тарифи Т1 – нощна и Т2 - дневна. В конкретния случай, според заключението на комплексната експертиза, вмешателството в тарифната схема на електромера е резултат от човешка намеса, изразяваща се в софтуерна манипулация, а именно - препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана и невизуализирана за отчет тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия в определени интервали от денонощието.

Безспорно се установява също, че електромерът е отчел цялото количество доставена ел.енергия, както и че техническите параметри на СТИ позволяват през инсталацията на обекта да бъде потребена ел.енергия в много повече от установените и начислени за заплащане по издадената фактура - 48 525.61 kWh. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел.енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Вещите лица са посочили, че отчитането на енергия в скрития регистър е започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца и същото е демонтирано от този имот, което обстоятелство, отразено и в КП № 11044606/18.04.2018 г., не е оспорено от потребителя. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ.

В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел.енергия, неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника заплащането на сумата 8 681,39 лв., поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 942 от 21.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. О., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], иск за установяване несъществуването на вземане в размер на сумата 8 681,39 лв. – цена на потребена електрическа енергия за периода 19.04.2017 г. - 18.04.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/13.05.2019 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.