Основания за уволнение при предизвестие и заповед по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№52
ГР. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 27 май 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4013/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Инфра експерт” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1198/19 г. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за спора правен въпрос: Посочването в предизвестието и на двете правни основания по чл.328, ал.1,т.2 КТ опорочава ли по –нататъшната процедура по издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, дори в нея впоследствие да е посочено конкретното правно основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ ? Прието е , че по този въпрос от предмета на спора въззивното решение противоречи на две решения на ВКС по чл.290 ГПК – по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №1244/12 г. на четвърто г.о..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на обжалваното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което предявените от М. Л. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ да бъдат отхвърлени.
Ответницата по жалба М. Л. я оспорва по подробно изложени в отговора на жалбата и в докладваното в о.з. писмено становище съображения.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от М. Л. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „специалист Т.”, извършено с предизвестие от 2.10.18 г. и заповед от 1.11.2018 г. Прието е, че полученото от ищцата предизвестие за прекратяване на тр. правоотношение не съдържа конкретно посочено основание за прекратяване и служителката не е имала яснота за причините за уволнението. В предизвестието са посочени алтернативно и двете основания по чл.328, ал.1,т.2 КТ – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, поради което е налице неяснота относно действителното основание за прекратяване на правоотношението. Тази неяснота препятства възможността на уволнения служител адекватно да организира защитата си. Разпоредбата на чл.328, ал.1,т.2 КТ включва два самостоятелни фактически състава, които са алтернативно предвидени и не могат да се съчетават, тъй като не е възможно да са осъществени едновременно и логически взаимно се изключват. От доказателствата по делото не се установява действителното / конкретното/ основание за уволнението да е съобщено на ищцата преди или по време на връчване на предизвестието и заповедта. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение с ищцата, според въззивния съд не съдържа необходимите за информиране на служителя относно точното основание за уволнение реквизити. Затова уволнението е незаконно и следва да се отмени само на това основание.
За пълнота на изложението, въззивният съд е добавил, че от ангажираните от ответника по иска доказателства не се установява реалното съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност в предприятието.
По въпроса, по който е допуснато обжалването: Във формираната с решения на ВКС по ГПК, отм. практика,– р. по гр.д. №3350/02 г. на трето г.о. на ВКС, р. №667/07 г., р.№1588/07 г., р. №643/06 г., цитирана от първоинстанционния съд при обосноваване на решаващите му изводи по съществото на спора, възприети и от въззивния съд, е застъпено становището за алтернативност и несъвместимост на двете основания, посочени в чл.328, ал.1,т.2 КТ. Според тълкуването на закона в тази практика, включването в една заповед за уволнение на несъвместими основания е незаконно, тъй като по отношение на един работник те не могат да съществуват кумулативно. Уволнение може да се извърши и на повече от едно основание, но когато те са съвместими.
В новата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и 291 ГПК/ сега отм./ и имаща задължителен към момента на постановяването й характер – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, това становище е доразвито, като е посочено, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани, не е в положение на "процесуална изненада" или "процесуално неравенство", тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено / р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС/. В р. по гр.д. №1244/12 г. на четвърто г.о. разбирането за несъвместимост на двете основания по чл.328, ал.1,т.2 КТ, поддържано в по-старата практика е изоставено, като е прието, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ , уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.

ВКС намира, че не са налице основания за иницииране на производство по чл.292 ГПК, след констатация на противоречива практика, имаща значение за разрешаване на спора, за което настоява ответницата по жалба, тъй като относима към настоящия случай е практиката в р. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС. В ТР №2/28.09.11 г. е прието, че поставеният за тълкуване по реда на чл.292 ГПК правен въпрос трябва да е от значение за изхода на висящо конкретно дело, по което сезиращият състав трябва да се произнесе. Приетото в р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС не противоречи на приетото в цитираните от първоинстанционния съд решения по ГПК, отм. относно тълкуването на предпоставките за основанията по чл.328, ал.1,т.2 КТ и съвместимостта им, а го допълва.
По основателността на жалбата:
По делото е установено, че на 2.10.18 г. на ищцата е връчено 30 дневно предизвестие за прекратяване на тр. й правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ / с цитиране и на двете алтернативно посочени в разпоредбата основания/. Със заповед от 1.11.18 г., връчена на същата дата, трудовото правотношение с ищцата за заеманата длъжност е прекратено, считано от 2.11.18 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ и предизвестие от 2.10.18 г., поради съкращаване на длъжността със спазен срок на предизвестие. Или към прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била уведомена писмено с връчената й заповед за конкретното основание за уволнението й, поради което не е поставена в неизвестност срещу кое от двете различни основания да се брани и интересите й са защитени.
Изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението по първата група изложени в исковата молба основания за това / неуточненост и неяснота на уволнителното основание в предизвестието/ са незаконосъобразни и обоснования с тях изход на спора – неправилен.
Декларативното/ безмотивно/ произнасяне на въззивния съд по второто наведено от ищеца основание за незаконност на уволнението – липса на реално съкращаване на щата за длъжността на ищцата, при разгърналия се спор пред инстанциите по същество и неизложени по него от първоинстанционния съд мотиви, към които въззивният съд да препрати, е равнозначно на липса на произнасяне/ р. №923/60 г. на трето г.о. на ВС/. Мотивите изразяват решаващата дейност на въззивния съд – ТР №1/4.01.2001 г., и липсата им е съществено процесуално нарушение. От соченото от касатора/ като постановено при аналогично с процесното сега произнасяне на въззивния съд по две групи равностойни за изхода на спора основания/ опр. по гр.д. №3503/18 г. на трето г.о. на ВКС е видно, че там въззивният съд е изложил подробни и аналитични с оглед на предмета на спора мотиви и по двете основания.
Въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане и мотивирано произнасяне по второто наведено от ищцата основание за незаконност на уволнението. С оглед твърдението на ищеца, че е променено само наименованието на длъжността й – от „специалист Т.” на „икономист управление на персонала”- и възраженията на ответника за различната трудова функция на двете длъжности, които са съществували заедно в щатното разписание за посочения период, както и за сключен договор със счетоводна къща за предоставяне на Т. обслужване, съдът и служебно може да назначи експертиза за изясняване на релевантните за разрешаване на спора обстоятелства - ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.4.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1198/19 г. от 18.07.19 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: