Възобновяване на дело при задочно осъждане без знание на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * основателност на искане за възобновяване * задочно осъждане и Европейска заповед за арест

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. София, 18 юни 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ПАНЕВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА

и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ

изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА

н. д. № 314/ 2020г.

Производството е по чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения В. И. К., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 5900/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 131 състав, отменяване на постановената по същото дело влязла в сила присъда от 15.09.2017г., и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се изтъква, че наказателното производство, завършило с атакуваната влязла в сила присъда, е било проведено изцяло в условията на задочно производство, тъй като подсъдимият не е бил намерен на посочените от него адреси поради отсъствието му от страната. Осъденият твърди също, че не е бил уведомен за воденото срещу него дело, както и за постановената присъда, въпреки че не се е укривал от органите на правосъдието. Иска да му бъде дадена възможност да упражни правото си на лична защита в наказателното производство.

Искателят, лично и със служебния си защитник – адв. А. Н., назначен от ВКС, поддържа искането по изложените в него съображения, със заявеното искане. Акцентира се, че след образуването на второто по ред съдебно производство пред СРС, производството по делото не е било спряно, нито е била издадена Европейска заповед за арест, с цел да бъде уведомен, открит и присъствено осигурен подсъдимият, а вместо това е било прието,че са налице предпоставките за разглеждане на делото в негово отсъствие. Счита, че при личното участие на подсъдимия е било възможно производството да завърши с различен резултат. Пледира, че не са били налице отрицателните преподставки на чл. 423, ал. 1 НПК. Осъденият отправя искане и за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е допустимо и основателно, тъй като същият не е участвал в процесуалните действия по делото. Поради това делото следва да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С атакуваната присъда Софийски районен съд, наказателно отделение, 131 състав, е признал подсъдимия В. И. К., от [населено място], за виновен в извършено от него престъпление, квалифицирано по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 НК, и във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение и наложеното на подсъдимия В. И. К. наказание три месеца лишаване от свобода, по НОХД № 19690/ 2011г. по описа на СРС, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което същата е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК, в установения от закона срок. Макар присъдата, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, да е постановена на 15. 09. 2017г., а искането за възобновяване е депозирано на 18. 03. 2020г., по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденият е знаел за присъдата в по- ранен момент от датата на неговото задържане във Федерална република Германия на 02. 01. 2020г., въз основа на издадената ЕЗА от 08. 08. 2018г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно . Съображенията за това са следните:

Прегледът на релевантните данни по делото показва, че срещу осъдения К. на 23.06. 2015г. е започнало досъдебно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, образувано с постановление на прокурор при СРП от същата дата, на основание чл. 212, ал. 1 НПК. Въпреки всички положени усилия и предприети действия, вкл. изискване на релевантната информация от възможните източници и проведените издирвателни мероприятия, по време на досъдебното разследване местонахождението му не е могло да бъде открито. Въз основа на събраните данни привличането на К. в качеството на обвиняем на 21. 08. 2015г. е проведено от разследващия орган в негово отсъствие, на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, с участието на назначения му от разследващия орган служебен защитник – адв. В. Д.. С постановлението мярка за неотклонение по отношение на същия не е била взета. Осъденият К. същевременно е обявен за общодържавно издирване с бюлетин на СДВР и телеграма на ГДНП. На 28.04.2016г. разследването е предявено отново на служебния защитник на осъдения.

На 22. 06. 2016г. с разпореждане на съдията докладчик е било прекратено съдебното производство по НОХД № 9737/ 2016г., образувано по първоначално внесения срещу В. К. обвинителен акт в СРС, и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Прието е, че не са изчерпани възможностите за установяване местонахождението на обвиняемия, предвид наличната информация за пребиваване в чужбина, а органите на досъдебното производство не са положили в пълнота необходимите усилия за установяването и информирането на искателя за воденото срещу него наказателно производство. По протест на СРП срещу разпореждането на съдията- докладчик, СГС с определение № 2964 от 15.09.2016г., по ВНЧД № 3010/ 2016г., е потвърдил атакувания съдебен акт. Впоследствие, след извършени нови действия, насочени към установяване на лицето и осъществяване на връзка с него, също останали безуспешни, на 14. 03. 2017г. разследването отново е предявено на назначения служебен защитник на К..

В съдебната фаза на процеса В. К. също не е участвал. Положените и от първостепенния съд усилия той да бъде открит и призован, отново не са дали резултат. Поради това на подсъдимия не е бил връчен препис от обвинителния акт. Делото е разгледано и решено от СРС при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а“ НПК, отново с участието на назначения от фазата на досъдебното производство служебен защитник.

От всичко изложено до тук става ясно, че както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, приключила с постановяването на атакуваната влязла в сила присъда, осъденият не е участвал.

Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а именно: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България, и осъденият да не е участвал в наказателното производство. В конкретния случай искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй като не са налице изключенията, предвидени в изр. 2 на чл. 423, ал. 1 НПК- на осъденото лице не е било предявено обвинението в досъдебното производство, а отсъствието му от самото начало на разследването, продължило и в съдебната фаза на процеса, е станало причина и процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК да не може да бъде изпълнена от първоинстанционния съд. Различно би било положението ако по собствена воля, знаейки за воденото срещу него наказателно производство, деецът се е отклонил и е препятствал провеждането му, въпреки стриктно съблюдаваните от органите по ръководство и решаване на делото в съответните фази на наказателния процес процедури, включително тези, осигуряващи и гарантиращи упражняването на собствените му процесуални права. В тези случаи той не би могъл да се ползва от благоприятния за себе си резултат от приложението на института на възобновяване на наказателното дело, регламентиран с нормата на чл. 423 НПК. Както беше изтъкнато, осъденият изобщо не е бил уведомен по предвидения в НПК ред, че срещу него се води наказателно производство- от самото му начало в досъдебната фаза до приключване на съдебното производство. За постановената срещу него осъдителна присъда К. е узнал едва когато е бил задържан във Федерална република Германия въз основа на ЕЗА и предаден на българските власти за изпълнение на наложеното с нея наказание лишаване от свобода.

При тези данни, искането на осъдения В. К. е основателно, което налага възобновяване на наказателното дело, свързаната с това отмяна на влезлия в сила съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. В конкретния случай делото следва да се върне на досъдебното производство, в стадия на разследването.

Предвид решението си за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице, каквато до настоящия момент спрямо него не е била взета. Като съобрази, че към настоящия момент К. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда, обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че последният е осъждан многократно, ВКС прие, че е налице реален риск от укриване и извършване на престъпление. Това налага по отношение на искателя да бъде определена най-тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража”, която единствена би могла да обезпечи регламентираните от закона цели и законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство срещу него след постановеното възобновяване на наказателното дело.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 5900/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131 състав, ОТМЕНЯВА постановената по същото дело присъда от 15. 09. 2017г., като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане- на досъдебното производство, от стадия на разследването.

ОПРЕДЕЛЯ по отношение на искателя В. И. К. от [населено място], мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :