Действителност на продажба от синдик на съсобствен имот при съгласие на съсобствениците

Текстът на акта

Ключови фрази

- 9 -

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. София 08.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 11.03.2020 (единадесети март две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 2751 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6328/31.05.2019 година, подадена от „Нармаг” ООД гр.Плевен, срещу решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е отменил първоинстанционното решение № 290/15.02.2019 година на Районен съд Плевен, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 4955/2018 година и е постановил ново, с което на основание чл. 40 от ЗЗД, по иск предявен от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. против „Нармаг” ООД гр. Плевен, е обявил за недействителен по отношение на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. договора за покупко-продажба на 840/41 450 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], целият с площ от 4786.00 м 2 , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект”, при съседи: поземлени имоти №-.. ...; ...; ... и ..., от 08.10.2015 година, обективиран в нотариален акт № ..., дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между К. П. И., в качеството му на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен и продавач и „Нармаг” ООД гр. Плевен, в качеството му на купувач.

В подадената от „Нармаг” ООД гр. Плевен касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения против дружеството от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД да бъде отхвърлен.

Ответниците по касационната жалба П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. са подали отговор на същата, с който са изложили становище, че тя е неоснователна, като са поискали оставянето й без уважение, както и потвърждаване на атакуваното с нея решение.

„Нармаг” ООД гр. Плевен е било уведомено за обжалваното решение на 08.05.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6328/31.05.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1/02.01.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това приложима ли е разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, в хипотезата на чл. 717м, ал. 2 от ТЗ, в случай, че съсобствениците са дали писмено съгласие целия имот да бъде продаден и то на цената постигната в проведена по реда на чл. 718 от ТЗ процедура.

Съгласно разпоредбата на чл. 717м, ал. 1 от ТЗ когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. В тези случаи, ако останалите съсобственици желаят да окрупнят имота си те могат да се явят като наддавачи при проданта по чл. 717 и следващите от ТЗ или да закупят притежаваната от длъжника идеална част от имуществото по реда на чл. 718 от ТЗ. Възможно е тези съсобственици да преценят, че трябва да осребрят и своята част от съсобствеността при продажбата, като в този случай трябва да дадат писмено съгласие по чл. 717м, ал. 2 от ТЗ за продажба на притежаваните от тях идеални части в производството по несъстоятелност. С този акт те изразяват съгласие притежаваните от тях идеални части да бъдат продавани по същия ред и при същите условия, при които се продават притежаваните от несъстоятелния длъжник идеални части от имуществото.

При осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността синдикът действа като орган на изпълнението-от свое име за сметка на длъжника. В тези отношения няма представителство и чл. 40 от ЗЗД не може да намери приложение. Синдикът действа като представител на съсобствениците на длъжника, които те са дали съгласие за продажба и на притежаваните от тях идеални части съгласно чл. 717м, ал. 2 от ТЗ. В тези отношения е възможно приложението на чл. 40 от ЗЗД.

При извършването на продан на чрез търг синдикът не осъществява договаряне с купувача. Затова в тези случаи правилото на чл. 40 от ЗЗД не може да намери приложение в отношенията му със съсобствените, тъй като те разполагат с всички средства за защита на правата си, както другите участници в търга-чл. 717з, ал. 3 и 4 от ТЗ. При осъществена продан чрез търг за синдика възниква задължението да задели част от получената цена, съответстваща на частта от имуществото на съсобствениците дали съгласие за продажба и на техните части, като им заплати същата след разрешение за това от съда по несъстоятелността.

При извършването на продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник синдикът също действа в двойното си качество, но за сключените по този ред договори намира приложение общия гражданскоправен ред, тъй като той договаря с купувача. При сключването на тези договори волята на несъстоятелния длъжник е без значение, а страна по тях съгласно чл. 718, ал. 5 от ТЗ е синдикът. До изменението на ТЗ (обнародвано в ДВ бр. 105/30.12.2016 година) продажната цена на имуществото може да е по-ниска от тази по чл. 717ж от ТЗ и се определя по реда на ГПК. В тези случай съгласно чл. 485 от ГПК и чл. 468 от ГПК (в редакциите им към посочения момент) продажната цена не е могла да бъде по-малка от 75 % от оценката на имуществото. След посоченото изменение отпадна посоченото, че продажната цена на имуществото се определя по реда на ГПК, като остана само възможността същата да е по-ниска от тази по чл. 717ж от ТЗ. И в двата случая съществува възможност събранието на кредиторите да определя конкретни параметри и условия, които трябва да се спазват от синдика при прякото договаряне и на които трябва да отговарят предложените оферти, а такива могат да бъдат определени и от съда при даването на разрешение за същото. Синдикът трябва да положи грижата за добрия търговец при воденето на преговорите като при спазване на установените в закона изисквания и приетите от събранието на кредиторите параметри и условия да постигне най-добрата възможна цена на имуществото, предмет на продажбата. В случаите когато с оглед даденото от останалите съсобственици съгласие по чл. 717м, ал. 2 от ТЗ, съсобственото имущество се продава в цялост, продажбата се извършва при установените в закона изисквания и приетите от събранието на кредиторите параметри и условия. Даденото по реда на чл. 717м, ал. 2 от ТЗ съгласие е съгласие именно с тези условия и параметри, като синдикът не договаря отделни условия за продажбата на принадлежащите на останалите съсобственици идеални части. В резултат на това съгласие за синдика възниква задължение да положи грижата на добрия търговец и по отношение на далите съгласието съсобственици, която грижа е идентична по съдържание с тази, която трябва да положи и по отношение на имуществото на несъстоятелния длъжник и кредиторите на несъстоятелността. При това е възможно да се уговори отделна цена за тези съсобственици, която да им бъде заплатена отделно от цената за частта на несъстоятелния длъжник. Това не изключва възможността за цялото имущество да бъде уговорена и заплатена една обща цена, която да бъде заплатена на синдика, в качеството му на продавач по чл. 718, ал. 5 от ТЗ. В този случай за синдика възниква задължението да отдели от общата цена част, съответна на притежаваната от далите съгласие по чл. 717м, ал. 2 от ТЗ част от имуществото, като им заплати същата след съответното разрешение от страна на съда по несъстоятелността. От това следва, че правомощието на синдика да продава принадлежащите на останалите съсобственици идеални части възниква въз основа на даденото от тях съгласие по чл. 717м, ал. 2 от ТЗ, като същото поражда и задължението му да им се отчете за извършената продажба. Тези отношения са отношения между пълномощник и упълномощител, поради което за тях намират приложение правилата за упълномощаването, включително и това на чл. 40 от ЗЗД, което да бъде прилагано съответно с отчитането на особеностите на продажбата по чл. 718 от ТЗ-синдикът действа с ограничен мандат и този мандат е потвърден от съсобствениците. Вън от това, неплащането на продажната цена не е основание за обявяване на недействителност на сделката основание чл. 40 от ЗЗД. Защитата срещу това е осигурена чрез уредената от чл. 718, ал. 4 от ТЗ (в редакцията й преди посоченото по-горе изменение на ТЗ), относителна недействителност и от установената в същата разпоредба, но в редакцията й след изменението забрана за сключване на договора преди окончателното плащане на цената. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД би била налице, ако синдикът е излязъл извън определените от събранието на кредиторите параметри и условия на продажбата и нарушението е в полза на купувача, а също така и когато е сключил договора в техните рамки, но не е положил грижата на добрия търговец, като е действал в полза на купувача, при наличието на съзнание за това у двамата.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Плевен е неправилно по следните съображения:

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен, на основание чл. 40 от ЗЗД, е обявил за недействителен по отношение на П. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. договора за покупко-продажба на 840/41 450 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], целият с площ от 4786.00 м 2 , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект”, при съседи: поземлени имоти №-... ....; ...; ... и ..., от 08.10.2015 година, обективиран в нотариален акт № ... , дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара. За да достигне до този резултат въззивният съд е приел за установено, че П. Д. А. и Ю. И. А. са притежавали посочения по-горе поземлен имот в съсобственост с „Автобусни превози” АД гр. Плевен. Това дружество било обявено в несъстоятелност и било започнало осребряване на имуществото му, като притежаваните от него идеални части от имота се продавали по реда на чл. 718 от ТЗ. С декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите с рег. № 1272/07.10.2015 година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1273/07.10.2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара П. Д. А. и Ю. И. А. дали съгласие по чл. 717м от ТЗ поземления имот да бъде продаден изцяло. На 08.10.2015 година бил сключен оспорвания от П. Д. А. и Ю. И. А. договор за покупко-продажба, с който К. П. И., в качеството си на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен продал на „Нармаг” ООД гр. Плевен посочения по-горе поземлен имот за сумата от 209 400.00 лева, която сума била преведена по особената банкова сметка на синдика. Синдикът К. П. И. бил разпитан по делото в качеството му на свидетел и заявил, че П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” Плевен и Ю. И. А. не били получили част от продажната цена на имота, тъй като нямали качеството на кредитори на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен, а цялата сума била разпределена между кредиторите на дружеството.

С оглед на това съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че при сключването на договора за покупко-продажба синдикът на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен е действал в качеството на пълномощник на П. Д. А. и Ю. И. А., като договорът имал деривативен характер, поради което трябвало да намерят приложение общите правила за извършване на покупко-продажбата. Тъй като се касаело до извършване на покупко-продажба при особени случаи на производството по несъстоятелност, синдикът не действал единствено като орган на изпълнението, а имал качеството на продавач по договора, поради което следвало да намерят приложение всички общи правила за сключване на договора. Налице било представителство на синдика по смисъла на чл. 36, ал. 2 и следващите от ЗЗД по отношение на П. Д. А. и Ю. И. А.. Налице било и сговаряне в тяхна вреда, което следвало от това, че в нотариалния акт продажната цена била определена общо, без да бъде определена съгласно размера на притежаваните идеални части и да бъде определен начин за плащане на тези двама съсобственици. Самата цена била под данъчната оценка на имота и в нотариалния акт било посочено, че тя ще бъде разпределена между кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен по реда на чл. 722 от ТЗ, без да бъде посочено каква част от нея ще бъде заделена от синдика и заплатена на съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 717м от ТЗ. От показанията на синдика се установявало, че той е разпределил цялата продажна цена между кредиторите на дружеството и не е заплащал нищо на съсобствениците. Предвид това било налице увреждане на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. в резултат на оспорвания договор за покупко-продажба, макар и в производството по чл. 40 от ЗЗД да било без значение размера на вредата, както и дали тя е настъпила реално. Налице била и недобросъвестност на страните по договора тъй като синдикът, в качеството си на пълномощник по договора, не бил действал с грижата на добрия търговец. Това било видно както от договарянето на общата продажна цена на целия имот, така и от договарянето единствено в полза на кредиторите по несъстоятелността.

Установено е, че по отношение на „Автобусни превози” АД гр. Плевен е било образувано т. д. № 120/2011 година по описа на Окръжен съд Плевен, по което дружеството е било обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на включеното в масата на несъстоятелността имущество. За да се извърши това осребряване съдът по несъстоятелността е разрешавал на К. П. И., в качеството му на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен да извършва продажба по реда на чл. 718 от ТЗ, чрез пряко договаряне на недвижими имоти, движими вещи и вземания на длъжника, чрез търг с явно наддаване, съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ и при първоначална цена 80 % от извършената оценка на имуществото, като процесният имот е бил включен в тези за които са се отнасяли дадените разрешения. С определение № 275/01.04.2013 година на съда по несъстоятелността било свикано събрание на кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен, което е трябвало да се проведе в сградата на Съдебната палата [населено място], от 14. 00 часа на 17.04.2013 година. Събранието трябвало да протече при следния дневен ред: а) ред за осребряване на имуществото на длъжника и б) обсъждане на въпроса относно необходимостта от нова оценка на имуществото. Това събрание е било проведено като на него е взето решение продажбата на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на длъжника „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен да се продават като цяло или на обособени части, по реда на чл. 718 от ТЗ, при начална цена 80 % от оценката, посочена от оценителя за всеки един от елементите от масата на несъстоятелността, без право на синдика да определя при договарянето по-ниска от тази първоначална цена. Също така е взето и решение да не се изготвя нова оценка на имуществото на длъжника. Извършената на 30.10.2012 година от оценителя „Британ“ ООД гр. Плевен оценка на имота на база ликвидационната му стойност е 208 300.00 лева или 106 500.00 €, като 80 % от тази стойност се равнява на 166 640.00 лева. Оценката на имота на база справедливата му стойност е 261 700.00 лева, като 80 % от тази стойност се равнява на 209 360.00 лева.

Въз основа на горепосоченото решение на събранието на кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен от 17.04.2013 година синдикът на дружеството К. П. И. е насрочил провеждането на преговори, при горепосочените условия, за 24.08.2015 година, като на поканата се е явило само „Нармаг” ООД гр. Плевен, което е предложило да закупи имота за сумата от 209 400.00 лева. Това предложение е било прието от синдика на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен и въз основа на него е бил сключен договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ..., дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. В нотариалния акт е посочено, че сумата от 20 936.00 лева е предварително заплатена от „Нармаг” ООД гр. Плевен като задатък, чрез превеждането й по особената сметка на синдика, а остатъка от цената равняващ се на 188 464.00 лева също е преведен по особената сметка на синдика. Също така е посочено, че след получаването на цената К. П. И., в качеството си на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен ще извърши разпределение между кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен.

От горепосоченото се установява, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ..., дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е сключен в съответствие с взетите на проведеното на 17.04.2013 година събрание на кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен решения, като синдикът не е слязъл под определената от това събрание минимална продажна цена. Същевременно няма доказателства, че синдикът не е положил грижата на добрия търговец, за която го задължава чл. 660, ал. 1 от ТЗ, като при това да е имал възможност да сключи договора за продажба на цена по-висока от първоначално предложената от „Нармаг” ООД гр. Плевен такава. Самите П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. не са излагали твърдения в тази насока в хода на производството. Същевременно в подадената от тях декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите с рег. № 1272/07.10.2015 година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1273/07.10.2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара те са дали съгласието си по реда на чл. 717м, ал. 2 от ТЗ за продажба на притежаваните от тях идеални части при провежданата продан от синдика на съсобственика им „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен по реда на чл. 718 от ТЗ. С това си съгласие те са приели продажбата на притежаваните от тях идеални части от имота да бъде извършена при същите условия и при същата цена, както и на притежаваните от „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен идеални части, т. е. при определените в чл. 718 от ТЗ и с решението на събранието на кредиторите от 17.04.2013 година такива. В подадената от тях декларация синдикът на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен е упълномощен да извършва всички фактически и правни действия в производството по продажбата на имота с всички произтичащи от това последици на „Нармаг” ООД гр. Плевен, като действа въз основа на законодателството на Република България и съдебните актове по несъстоятелността и съгласно протокола за проведената продажба по реда на чл. 718 от ТЗ на имуществото на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен от 24.08.2015 година, в това число да ги представлява пред нотариуса по сделката за покупко-продажба и подпише от тяхно име нотариалния акт, както и да ги подписва във връзка с дадените му права, където има нужда. От това следва, че П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. са се съгласили с резултатите от извършеното от синдика на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ, включително и с постигнатата при него цена. Затова обстоятелството, че тази цена е под данъчната оценка на имота от 265 768.43 лева не представлява основание да се приеме, че е налице споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Обстоятелството, че продажната цена била уговорена общо, а не диференцирано, съобразно притежаваните от отделните съсобственици също не сочи на такова споразумяване, тъй като дължимата се на всеки един съсобственик част от цената е определяема като съотношение между притежаваните от съсобственика идеални части и общата цена. В тази връзка обстоятелството, че не е уговорен отделен начин за плащане на частта от цената на всеки съсобственик също не сочи на споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. В случаите на продажба по чл. 718 от ТЗ когато цялата продажна цена бъде заплатена на синдика на несъстоятелния длъжник, той е задължен да задели дължимата се на съсобственика по чл. 717м, ал. 2 от ТЗ част и да му я заплати след разрешение на съда по несъстоятелността за това. Неизпълнението на това задължение няма отношение към съдържанието на сключения с купувача по чл. 718 от ТЗ договор, поради което и не е основание за обявяване на недействителността му по чл. 40 от ЗЗД. Това се отнася и до посоченото в нотариалния акт, че продажната цена ще бъде разпределена между кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен по реда на чл. 722 от ТЗ, без да бъде посочено каква част от нея ще бъде заделена от синдика и заплатена на съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 717м от ТЗ. Тази клауза не създава права на купувача „Нармаг” ООД гр. Плевен нито по отношение на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен, нито по отношение на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А.. „Нармаг” ООД гр. Плевен не би могло, позовавайки се на неизпълнението на тази клауза, да иска развалянето на договора или предприемането на съответни действия от страна на продавачите. Тази клауза има отношение към действията на синдика на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен, които ще бъдат предприети от него след като „Нармаг” ООД гр. Плевен е изпълнило задълженията си по договора и които действия са насочени към трети лица, различни от страните по договора. С оглед на това разпределянето на цялата получена продажна цена между кредиторите на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен по реда на чл. 722 от ТЗ, без да бъдат заделени суми за съсобствениците , дали съгласие по реда на чл. 717м, ал. 2 от ТЗ, представлява неизпълнение на задължение на синдика към тях, за което той отговаря пред тях в качеството му довереник, който не е изпълнител задължението си да даде отчет.

Предвид изложеното не са доказана недействителност на продажбата на притежаваните от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. идеални части от посочения по-горе имот на основание чл. 40 от ЗЗД. В конкретния случай е налице неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена за идеалните части на посочените съсобственици-ищци в настоящето производство, което неизпълнение предполага друг ред на защита. Поради това предявеният на това правно основание иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Същевременно липсата или евентуални пороци на даденото по реда на чл. 717м, ал. 2 от ТЗ биха могли да бъдат основание за недействителност на продажбата, но на друго основание, а не на това по чл. 40 от ЗЗД.

По изложените съображения обжалваното решение на Окръжен съд Плевен трябва да бъде отменено, като се постанови друго, с което предявения от П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. против „Нармаг” ООД гр. Плевен иск за с правно основание чл. 40 от ЗЗД бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора „П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. ще трябва да заплатят на „Нармаг” ООД гр. Плевен сумата от 3175.00 лева, представляваща извършени разноски пред всички съдебни инстанции .

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 167/23.04.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 167/2019 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. А. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.”, гр. Плевен, [улица] и Ю. И. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против „НАРМАГ” ООД гр. Плевен, [улица], иск за обявяване за недействителен по отношение на П. Д. А., в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен и Ю. И. А. договор за покупко-продажба на 840/41 450 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ...., намиращ се в [населено място], [улица], целият с площ от 4786.00 м 2 , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект”, при съседи: поземлени имоти №-... ...; ...; ... и ..., от 08.10.2015 година, обективиран в нотариален акт № ... , дело № 166/2015 година на Г. Б. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между К. П. И., в качеството му на постоянен синдик на „Автобусни превози” АД в несъстоятелност гр. Плевен и продавач и „Нармаг” ООД гр. Плевен, в качеството му на купувач.

ОСЪЖДА П. Д. А. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на ЕТ „Д.-П. А.” гр. Плевен, [улица] и Ю. И. А. от [населено място], [улица, с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „НАРМАГ” ООД гр. Плевен, [улица], сумата от 3175.00 лева, представляваща извършени разноски пред всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.