Отмяна на съдебно решение при неправилно връчване чрез залепване на уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София, 23.07.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №474 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Ц. С. Г., чрез процесуален представител адв.М., за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 22.05.2019г. по гр.д.№349/2018г. на Районен съд.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №70 от 26.02.2021г. по делото.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят поддържа доводи, че е лишен от възможност да участва в делото, тъй като не е бил редовно призован по реда на чл.47 ГПК.

Ответникът по молбата „Лалов Егрек Мениджмънт“ЕООД не взема становище по молбата.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е осъден Ц. С. Г., с особен представител адв.С.М. да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД сумата от 2041.55лв., дължим наем по договор за наем на компресор „Tredent klasik 200“ за периода от м.юни 2014г. до 01.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане като иска в останалия размер до предявения е отхвърлен като неоснователен. С решението е отхвърлен предявения от „Лалов Егрек Мениджмънт“ЕООД срещу Ц. С. Г. иск за заплащане на сумата от 2756 лв. - стойност на отдадения под наем компресор „Tredent klasik 200“; отхвърлен е предявения от „Лалов Егрек Мениджмънт“ЕООД срещу Ц. С. Г. за заплащане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи както следва: 3410 лв. – стойността на оборотни бутилки, 1882.50 лв. - разходи за зареждане на бутилките и сумата от 10000 лв. - пропуснати ползи за сезон 2016г.и 2017г.

Молбата за отмяна е основателна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/.

В случая са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК страната е лишена от възможност да участва делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т.е. страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да взема участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са основателни.

В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилата за призоваването му – чл.47 ГПК. Доводите са, че не са направени опити да бъде връчено съобщението и книжата, тъй като липсват данни адресът призовкарят да е посещавал три пъти адреса в интервал поне една седмица между всяко от тях, и в неприсъствен ден; че на 17.09.2018г. е пребивавал на адреса и е щял да забележи ако е било оставено съобщение от призовкаря; че адресът не е посещаван надлежно и многократно, както е посочено от призовкаря, а на адреса е имало и други лица, изразяващи и имащи готовност да получат призовки и съобщения, което се установява и от събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелката Е. Н. П., която е живяла на семейни начала с молителя и живее на адреса от осем години с роденото от връзката им дете, което той посещава, включително на 17.09.2018г., когато е пребивавал на адреса във връзка с началото на учебната година; апартаментът е негова собственост и когато пребивава в П. отсяда в него; не е виждала залепени съобщения до него на входната врата или на друго място, нито уведомление, прибира се 2-3 пъти на ден – за обяд, за училищните и извънучилищни занимания на децата; на адреса през посочения от призовкаря период на посещенията на адреса е живяла и нейната майка, която също е могла да получи призовките за Ц. Г., ако е била потърсена на адреса от призовкаря; свидетелката е регистрирана на адреса като настоящ адрес от 14.03.2014г., видно от удостоверение за настоящ адрес от 14.08.2018г. Призовкарят Х., разпитана като свидетел, не изключва възможността 1-2 пъти да не са намерени съобщенията, тъй като понякога не се залепвали надежно. Дава показания, че в дните, в които е посещавала адреса, не е търсила лица, които да се съгласят да получат съобщенията. Дава показания, че в дните, в които е посещавала адреса, входната врата не е била отключена и не е имала достъп до апартамента; прозвънявала е на звънците, но не знае дали са били в изправност. Свидетелката П. дава показания, че достъпът до апартамента е свободен – входната врата на сградата е отворена през светлата част на деня.

Видно от данните по делото на ответника по иска, сега молител, е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, и допълнителна молба, на посочения в исковата молба адрес [населено място], ул.Б.“ №2 ет.1 ап.1, но не е осъществено връчване. Съобщението е изготвено на 06.07.2018г. и е върнато по делото в цялост с отбелязване от връчителя /призовкар/:„Адресът многократно е посещаван, но лицето не е открито. Оставяни са съобщения, но до днес не се е явил за получаване“ с изписана дата на отбелязването от призовкаря 31.08.2018г. Извършена е служебна справка за постоянен и настоящ адрес, които в случая съвпадат с посочения в исковата молба адрес, видно от справката от 03.09.2018г. Съдът е извършил и справка за местоработата на ответника, но такива данни не са открити. С разпореждане от 04.09.2018г. съдът е разпоредил да се залепи съобщение по реда на чл.47 ГПК на посочения адрес.

Върху разписката от 17.09.2018г. за залепено уведомление на входната врата на сградата е отбелязано, че лицето не е открито. По делото се намира и изготвено на 04.09.2018г. съобщение, върнато в цялост с отбелязване от връчителя/призовкар/: „До днес лицето не е явил да получи съобщение с препис от исковата молба с приложенията“. По делото се намира и изготвено на 18.10.2018г. съобщение, върнато в цялост с отбелязване от връчителя/призовкар: „на посочения адрес е открита Й. С. Й. над 18г. собственик на ап.2 повече от 30 години. Твърди, че на адреса никога не е живял Ц. Г.“ с дата на отбелязването от призовкаря 26.10.2018г. С разпореждане от 06.11.2018г. съдът е приел, че връчването е станало по реда на чл.47, ал.5 ГПК /ответникът не открит на постоянния и настоящ адрес, няма данни за трудово правоотношение/ и е назначил особен представител на ответника.

Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Посещения в сочения порядък в случая не се удостоверяват от връчителя. Съгласно чл.47, ал.1, изр.последно ГПК това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В съобщенията липсва отбелязване от страна на връчителя, че на адреса не се е намерило лице, съгласно да ги приеме, което съставлява нарушение на чл.47, ал.1 ГПК.

Показанията на длъжностното лице Х. в тази насока също не установяват, че на адреса не се е намерило лице, съгласно да ги приеме – свидетелката заявява, че не е търсила такива лица.

Ето защо следва да се приеме, че процедурата по призоваване е нарушена и не са били осъществени предпоставките за назначаване на особен представител на ответника поради това, че не може да бъде намерен на посочения по делото адрес /който съвпада с постоянния и настоящия/.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК „връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването”. С оглед вменените му от закона служебни задължения връчителят, вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр, съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия и който се ползва с доказателствена сила /вж. в т.см. - решение № 107/16.07.2013 г. по гр.д. № 1782/2013 г., ІV г.о., решение № 269/15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/ 2013 г., ІІІ г.о., решение № 829/13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г., ІV г.о. на ВКС и др./. Само обаче, при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти /в с. см. – опр. № 539/ 01.12.2010 г. по ч.гр. д. № 472/2010 г., I г.о., решение № 63/14.05.2014 г. по гр. д. № 1257/ 2014г., II г.о., решение № 117/28.06.2018 г. по гр. д. № 907/2018 г., ІV г.о. на ВКС и др./.

При изложените по-горе факти и съображения съставът на ВКС намира, че процесуалните действия на съда, касаещи спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на ответника в процеса, не са в съответствие със закона. Съобщенията до ответника във връзка с призоваването и връчването на препис от исковата молба и доказателствата, не са били оформени от длъжностното лице – връчител съобразно изискванията на закона, поради което официалната им удостоверителна сила следва да се счете за оборена. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК /изм. с ДВ бр.86/2017г./, за да бъде надлежно осъществено връчването чрез залепване на уведомление, е необходимо не само ответникът да не е намерен на адреса по делото, но и да не е намерено лице, съгласно да получи съобщението. Това обстоятелство не е отразено в никое от съобщенията, оформени от връчителя.

Връчването на съобщението за указанията по чл.131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба, уточнение на исковата молба и приложенията й, чрез залепване на уведомление, е осъществено от съда в нарушение на разпоредбите на чл.47 ГПК, поради което незаконосъобразно е осъществено и призоваването на ответника Г. по делото чрез назначения му особен представител по този ред. Вследствие на тези процесуални нарушения по призоваване на ответника, сега молител, същият е бил лишен от възможността да участва в делото, както и не е бил надлежно представляван, което обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от фазата по връчване на съдебните книжа на ответника, а претендираните от него разноски в производството по отмяна следва да се присъдят с решението по същество на спора, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 22.05.2019г. по гр.д.№349/2018г. на Районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Поморие.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: