Отговорност на АПИ при липсваща сигнализация в ремонтиран участък от магистрала

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ №238

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 03.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Александра Ковачева

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1994 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Групама застраховане“ ЕАД чрез юрк. Ч. обжалва решение № 217 от 30.05.2025 г. по описа на АС-Пловдив, с което след отмяна на решение № 122 от 17.10.2023 г. по т.д. № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, допълнено с решение от 20.03.2024 г., е отхвърлен като неоснователен, предявеният от настоящия жалбоподател против Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], иск за заплащане на сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от сумата в общ размер на 413 750 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД, [населено място] застрахователно обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г. на АМ „Тракия“, причинено от водача на лек автомобил „Нисан А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача К. А. З., която сума ищецът претендирал да му бъде присъдена за плащане от ответника поради встъпване от застрахователя в правата на застрахования (суброгация), съгласно чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, след плащането на обезщетението в този размер поради възникване на вреди, на основание, чл. 49 от ЗЗД от работа на работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място] по неправилно организиране и сигнализиране на пътното движение на мястото, на което е настъпило ПТП - участък от АМ „Тракия“, с въведена временна организация на движението поради ремонт на мост на река „Е.“, които ремонтни работи са възложени от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] на „Автомагистрали“ ЕАД.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, необсъждане на всички факти и доказателства в тяхната взаимовръзка и излагане на мотиви за тяхното правно значение. Също така сочи основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК – необоснованост на съдебното решение. Според касатора било доказано наличието на отговорност на ответника, че неправилно и неподходящо е бил сигнализиран пътят в ремонт. Налице било доказване на причинната връзка между предприетите неправомерни действия по ремонт, в т.ч. сигнализация и обезопасяване на движението, за които отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“ и настъпилото ПТП, като това не била единствената причина. Прави извод, че неправилно въззивният съд не възприема, че сигнализацията е следвало да бъде в съответствие с одобрения план и с Наредбата № 3/10 г. Неправилна била преценката, че не следва да се следи освен за първоначалното поставяне на знаците, сигнализиращи опасност и за тяхното постоянно местоположение. Сочи, че само служители на „Автомагистрали“ ЕАД са били на място и тяхна механизирана техника е минавала в ремонтираната част от автомагистралата, така че нямало установени действия на трети лица, поради което знаците следвало да отразяват действителната опасност непрекъснато, за което отговарял ответникът по иска. Мотивите на въззивния съд били противоречиви, защото бил направен извод както, че причина за инцидента е поведението на водача на МПС, в отклонение от нормите, уреждащи задълженията му, така и бил направен извод, че причина за настъпилия инцидент била и неподдържане на сигнализацията от 27.3.2019 г. до 31.3.2019 г. Липсата на табели позволявала заблуда на водача. Въпреки последните изводи, въззивният съд бил отменил решението и отхвърлил иска за заплащане на обезщетение на суброгиралия се в правата на увредените лица.

Касаторът сочи също така и основание за отмяна - нарушение на материалния закон – на чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2 , чл. 19, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, както и чл. 47 , чл. 48 , ал. 1 от ППЗП, тъй като републиканските пътища се стопанисват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която следва да организира дейността по поддържане, възлагане на ремонт и управление на същите, контролът за подходящо изпълнение и поддръжка на сигнализацията при ремонт се дължи от Агенцията. В случай на препятствие, дупка или край на пътя/настилката би следвало да има сигнализация, с оглед предупреждение на участниците в движението съгласно чл. 13 ЗДвП. Сигнализацията на ремонтните действия в настоящия случай не била извършена по ясен и подходящ начин. На основание чл. 410, ал. 1 от КЗ Агенцията следвало да отговаря за вредите, наред с делинквента. Според касатора отговорността е 50 %. Обобщава извод, че Агенцията е била длъжна и е следвало да осигури възможност да се поддържа пътната сигнализация. Моли да се отмени решението на въззивния съд. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Я. Б., служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба. Подчертава, че не е установена причинно-следствената връзка между липсата на сигнализация и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Прави анализ на заключенията на вещите лица. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд.

Третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД чрез адв. К. Д. оспорва касационната жалба. Счита, че изводът на въззивния съд е основан на заключенията на вещите лица. Основната причина за произшествието била поведението на водача К. З., чрез навлизане в забранения участък на пътя и тя била длъжна и могла да възприеме при елементарен визуален контрол и обикновено внимание рязкото стесняване на пътя пред нея от депонирани строителни материали, което било на 160 м. от навлизането й на 40-50 м. преди мястото на прекъсване на пътното платно, които строителни материали били на значителна височина и видими на светлината на фарове от разстояние не по-малко от 50-60 м., да намали скоростта и да спре безопасно, за което имала достатъчно време и място, но не била реагирала по никакъв начин, не намалила скоростта, не спряла движението на автомобила, продължила движението със скорост 65 - 75 км/ч. Счита, че изводите на въззивния съд са обосновани и правилни. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли исковете на касационния жалбоподател срещу ответника, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ от „Групама застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдение, че ответникът е отговорен за противоправното деяние на работници и служители, които не са изпълнили нормативно установени задължения и не са обезпечили сигнализирането на път с ремонт и отговаря солидарно със застрахователя, обезпечаващ отговорността на виновния водач на лекия автомобил и изплатил обезщетение за причинените на пострадалите лица вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху тази сума. Приел е, че на 31.03.2019 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“ където са извършвани ремонтни работи, изпълнявани по възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ от третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място], съгласно договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2015 г. В това произшествие били загинали три лица и пострадали две лица. На правоимащите лица били изплатени застрахователни обезщетения от „Групама застраховане“ ЕАД, на стойност 827 500 лв. Прието е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да осигурява безопасността на движението при извършване на ремонтните работи в този участък на магистралата, като е длъжна да осигури осъществяване на временна организация на движението.

Прието е, че спорно между страните е дали вредите са причинени освен от противоправното поведение на водача К. З., също така и от противоправното поведение, изразяващо се в действие или бездействие, на работници и служители, извършващи работи по осъществяване на временна организация и безопасност на движението, вследствие, на което пътният участък не е бил надлежно обезопасен и поради това е налице съпричиняване в размер на Ѕ, респ. вредите са възникнали само вследствие противоправните действия на К. З., евентуално нейните противоправни действия са причинили 90- 95 % от увреждането, противоправните деяния на работниците и служителите, натоварени от Агенция „Пътна инфраструктура“, са съпричинили вредите в размер на 5 %– 10 %.

Установено е, че е налице заповед от 06.03.2019 г. за организация на движението на автомагистрала „Тракия“ на мост над река „Е.“, от км 86+664 до км 91+684, дясно платно съгласно одобрен проект за ВОБД и при спазване изискванията на Наредба 3 от 16.3.2010 г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. Констатирано е, че с протокол от 07.03.2019 г. ВОБД е приета от комисия, като е посочено и отговорно длъжностно лице за поставяне и поддържане на сигнализацията съгласно заповед от 15.02.2019 г.

Съдът е приел, че на 31.03.2019 г. е имало две съборени бализи след произшествието, които са сменени. Не е установено дали са били съборени от самото произшествие. Съборените бализи били в изпреварващата лента до осевата линия на лентата за изпреварване. Този факт е установен от свидетелските показания на А. А. и Г. К. Г., служители на „Автомагистрали“ ЕАД. Възприети са свидетелските показания на отговорния за сигнализацията В. П., който е обяснил, че сигнализацията се проверява непрекъснато през 2 часа, в работно време. В края на деня и началото на деня също се проверява, като има и дежурство 24 часа, 7 дни в седмицата, когато се налага се поддържа сигнализацията. Към 21.30 ч. на 31.03.2019 г., били му се обадили за нарушена сигнализация, като не бил получавал друга информация същия ден на произшествието.

Прието е, че Т. Н. като технически ръководител, на подизпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, организацията на безопасността не била тяхна отговорност. В дните на доставка на материали за ремонта били длъжни да възстановят знаците. Камионите с материали влизали през аварийната лента и после се възстановявала сигнализацията. Камионите влизали и от двете страни. Работата, която извършвали, към деня на увреждането, не била свързана с доставка на материали и каквато и да е техника не била влизала. Имало документация каква механизация е работила за деня и колко часа, за този ден нямало такава, последният ден в този период, когато имало механизация на този обект бил 27 март, за деня на инцидента дейността, която извършвали не предвиждала използване на тежка механизация. Възстановявано било бетоновото сечение на гредите, извършвало се от работници ръчно, правили се кофражи, материалите били на обекта. Имало пакети на обекта.

От показанията на свидетеля Байрям Х. Х., е установено, че в деня на произшествието се работило по извършване на кофражни работи при ремонта до 17 ч., като имало служители, които са отговорни да осигуряват преместване на знаците за влизане на коли в ремонтния район и да възстановяват сигнализацията след това.

Въззивният съд, с оглед заключенията на вещите лица, е приел, че организацията на безопасността на движението на място е съответствала на предвиденото в заповедта, която от своя страна съответствала на Наредба № 3/2010 г. Прието е, че съгласно проекта предстоящото отклонение за ремонт на автомагистралата, е сигнализирано по протежение на 2 км, от двете страни на пътя с поредица от табели и пътни знаци, в т.ч. за постепенно ограничаване на допустимата скорост от 140 км/ч до 50 км/ч.

С оглед заключенията на вещите лица, изготвили единична и повторна експертизи, въззивният съд е приел, че е създадена с проект, в съответствие с Наредба № 3/2010 г. съответна организация на движение при ремонтни работи по пътищата. Сигнализацията е поставена на 2 км преди мястото на ремонта по протежение на цялото разстояние до мястото на отклоняване в другото платно на магистралата, като е осигурено поставянето на пътни знаци и табели от двете страни на пътното платно, указващи наличието на ремонтни дейности и постепенно намаляване на скоростта от 140 км/ч до 50 км/ч. Поставена е табела за край на пътна лента и преминаване в платното за насрещно движение, като на 100 м. от мястото на отклоняване на движението е указано от табели С4 – бализи (ограничителна табела за сигнализиране на площи, временно забранени за движение, сигнализираща изменение на широчината на пътното платно) и пътни знаци Г 10 (за преминаване отляво на знака), както и светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина, от които табели, пътни знаци и светлинен източник в мястото на самото отклонение е бил оформен коридор за движение и преминаване в другото платно на магистралата. В часовия диапазон между 19:42 ч. и 21:30 ч. така описаната организация не е била налична, тъй като пътните знаци С4.4. и Г 10 , не съответствали на плана. Към 19,42 ч., в средната част на лявата изпреварваща лента на южното платно е имало разположена основа за монтиране на ограничителни табели С4, която след ПТП липсва. Създаденото отклонение, организирано с ВОБД, не отговаряло на заложените технически изисквания, приети с протокол и заповед. С оглед на така установените факти, въззивният съд е приел, че създаденото отклонение към 31.03.2019 г. в часовия диапазон между 19:42 ч. и 21:30 ч., организирано с временна организация на безопасност, позволява, допуска продължаване на движението в лентата,в която се е движила водачката на лекия автомобил и навлизане в ремонтирания участък. Създадената възможност за продължаване на движението в лявата изпреварваща лента в резултат на липсата на правилна сигнализация не допринася за създаване на опасност за движението по пътищата и за настъпване на конкретното ПТП. Разстоянието между ограничителните табели, разположени в южното пътно платно, е различно от плана. Според данните от камерата на автомобила на „Пътна полиция“ към 19.42 ч. на 31.03.2019 г., върху лявата ограничителна табела С.4.4, в средата на изпреварващата лента има основа на ограничителна табела, на разделителна линия между изпреварващата и активната лента има ограничителна табела С4.4 със знак Г 10 върху нея. И дясната южна част има ограничителна табела С.4.4. Няма спирачни следи от протриване на автомобилни гуми по пътното платно в лявата лента. В протокола за оглед на местопроизшествие такива не са отразени.

Механизмът на пътно-транспортно произшествие е, че лекият автомобил, управляван от К. З., се е движил със скорост 70 – 75 км/ч, по създаденото отклонение, организирано с временна организация на безопасност на движението, в дясната пътна лента на южното платно, преминава в лявата пътна лента, преминава между ограничителните табели, продължава движението си в лявата пътна лента, напуска платното и след удар в бетонно съоръжение пропада в коритото на река „Е.“ и се самозапалва.

Скоростта на движение от 70-75 км/ч на лекия автомобил, управляван от З., не е съобразена със скоростта в участъка с въведената временна организация на безопасност на движението. Разследващият полицай в протокола за оглед на местопроизшествието не бил възприел, не бил намерил и не бил фиксирал следи от протриване на автомобилни гуми по пътното платно преди сблъсъка. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре безопасно преди мястото на удара, преди края на пътното платно, като при скорост на движение 50 км/ч опасната зона е 36 м., по-малко от 212 м. В заключителната част на повторната експертиза било посочено, че е осъществено екстрено спиране, в мотивите на експертизата било посочено, че няма данни за това. Въззивният съд е приел, че това е противоречие в експертизата и е изложил мотиви, че високата скорост от 70-75 км/ч, с която З. е управлявала автомобила, я е поставило в невъзможност да не напусне пътното платно и да предотврати сблъсъка и да осъществи удар в мостово съоръжение, без да съобрази атмосферните условия, състоянието на пътя, конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред всяко препятствие. Водачът е имал техническа възможност да види депонираните строителни материали върху ремонтираното платно и липса на пътно платно преди ремонтирания участък и да спре безопасно преди мястото на удара, преди края на пътното платно. Скоростта от 75 км/ч при липса на спирачни следи участъкът от 212 м (след мястото, където е следвало да са ограничителните табели) е следвало да се измине за 10-11 сек. Преценено е, че при скорост на движение, съобразно забранителните знаци - 50 км/ч., спирачният път би бил 36 м. и водачът на автомобила З. би могла да спре. Табелите и знаците на мястото попадали пряко пред погледа на водача на автомобила, тя е имала възможност да ги възприеме, би следвало с голям процент сигурност да възприеме, че има по-голямо разстояние между двата бализа и би следвало да има още два за обозначаване. Към 19:42 ч. има само една основа на бализ, липсва табела. Към 21,53 ч, когато има оглед на местопроизшествието от органите на МВР, няма нищо на това платно, включително основата. Имало е възможност при липса на два бализа автомобилът да премине направо и да се движи. Направен е извод, че навлизането на автомобила в ремонтираната част, в която движението е било забранено, е възможност , тъй като табелата бализ, която е поставена в лентата, в която последно се е движел автомобилът в създадения преди това до там коридор от знаци, е липсвала. На място е била само нейната основа, като в тази лента е следвало да има не една табела бализ, а две, според проекта. Съдът е приел, че тези липси не са по вина на служителите и работниците , извършващи през деня ремонт. Ставало въпрос за неподдържане на сигнализацията от лицата, на които е възложена работата.

Прието е, че липсата на бализи не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Този извод е направен като е преценено, че автомобилът се е движил 212 м., без да намали скоростта, без да промени движението, без да спре и да види, че на пътното платно има строителни материали, които не би следвало да се намират на магистрала.

Прието е, че нарушението на З. е улеснено от наличното разстояние между табелите, позволяващо преминаването на автомобила, но това не било във връзка нито с извършваното нарушение, нито с последвалото ПТП. Преминаването между знаците не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Прието е, че противоправното деяние на З., в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, чрез това, че не е съобразила скоростта със състоянието на пътя, атмосферните условия и релефа. Поредицата от недопустими тежки нарушения на правилата за движение по пътищата са довели до непозволеното увреждане.

Този извод е изключил наличието на предпоставките, предвидени в чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и е дало основание на съда да заключи, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С определение № 1752 от 05.06.2025 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: Cлeдвa ли въззивният cъд ĸaтo cъд пo cъщecтвoтo нa cпopa дa нaпpaви cвoитe фaĸтичecĸи и пpaвни извoди, ĸaтo oбcъди в тяxнaтa cъвĸyпнocт вcичĸи дoпycтими и oтнocими дoĸaзaтeлcтвa, възpaжeния и дoвoди нa cтpaнитe, съобразно направените доводи и възражения във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба? Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за проверка съответствието със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 104/10.04.2025 г. по т.д. № 884/2023 г. на ВКС, I т.о. № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т.д. 1245/13 г.

Съгласно задължителната практика на ВКС, по отношение на тълкуването на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да изложи самостоятелни фактически и правни изводи при разрешаване на спора по същество, като на основание чл. 269 от ГПК разгледа сочените от страните във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба основания, и се произнесе по всички доводи и възражения. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти по приложимата материалноправна норма. С оглед трайната практика на ВКС, на която и касаторът се позовава, възивният съд, в рамките на изложените основания във въззивната жалба, дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Изцяло решаващата дейност на въззивната инстанция следва да бъде отразена в мотивите на решението. Ясните и убедителни мотиви, основани на установените факти по делото са гаранция за законосъобразност на съдебното решение.

В настоящия случай въззивният съд приема, че при осъществяване на произшествието са липсвали две табели бализ, като липсата им не се дължи на поведение на работниците, извършващи през деня ремонта. След обсъждане показанията на свидетелите Т. Н. и Байрям Х., по начало , по време на работата знаците са размествани, за да влезе техника на обекта като при това влизане има работник, който размества знаците, влиза работна техника и при излизането има работник, който възстановява сигнализацията. Последното влизане на техника било на 27.03.2019 г. Процесното произшествие е било на 31.03.2019 г. Обобщен е извод, че тази липса на табели бализ в изпреварващата лента от подредбата на табелите С 4.4, която според проекта е следвало да бъде поставена, както и липсата на друга табела, от която била оставена само нейната основа не се дължи на поведение на работниците, които са извършвали на място ремонтни дейности. Фактическото състояние на лентата за движение, непосредствено преди указаното преминаване на автомобилите в другото платно за движение, с цел избягване на забранения за движението участък на ремонта, е позволявало там да навлезе автомобил, тъй като липсващата табела бализ, останала само в основа, разстоянието между другите налични табели бализ е позволявало преминаване на автомобил.

Прието е, че именно така З. е навлязла. Подчертано е, че тя не е следвала сигнализацията по протежение на 2 км и в последните 100 м. следвало да намали скоростта до 50 км/ч, което не е сторила, както и да премине вляво, в другото платно на магистралата, а е минала между наличните ограничителни табели бализ със скорост между 65 км/ч. и 75 км/ч. и навлязла в площта на мястото за ремонт, която е била забранена за движение. Обстоятелството, че нарушенията й са били улеснени от разстоянието между табелите бализ, не била причина за извършване на нарушенията от нея и не е причина за пътно-транспортното произшествие. Обобщено е, че само противоправните действия на З. са причинили уврежданията, за които застрахователят, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е изплатил обезщетение съгласно представеното споразумение.

В случая, при разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд се е отклонил при постановяване на решението от изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК, така както е тълкуван в посочената задължителна и трайна практика на ВКС. Въззивният съд не е съобразил, че искът на застрахователя е основан на изпълнение на задължение от страна на ищеца към лица, имащи право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, извършено от делинквент за когото ищецът отговаря, на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, чл. 432, ал. 1 от КЗ и извършеното плащане от застрахователя на правоимащите лица. Също така на основание отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, поради това, че тя отговаря по силата на закона за проектирането на система за безопасност при извършване на ремонт на автомагистрала, така и за осигуряване нейното приложение на място, съответно при липсата на това осигуряване за противоправните деяния ( действия и бездействия) на служителите, които е натоварила да изпълняват предвидените в закона нейни функции.

Установява се настъпването на следните увреждания, в пряка причинно-следствена връзка с поведението на К. З. – смърт на водача на автомобила К. З. и на Е. А., пътник в автомобила. Причината за смъртта на А. са тежка съчетана гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, довела до масивен вътрешен кръвоизлив и спиране на сърцето, при З. съчетана травма и счупване на черепа с липса на задната част на главата, разкъсване на аортата и други органи, разчленяване на гръбнака със засягане на гръбначния мозък и кръвоизлив в гръдната кухина, като са затруднени жизнено важни функции. Изгарянето на труповете е настъпило посмъртно, смъртта е от тежките травми.

Останалите трима пътници са изпаднали от автомобила, вследствие на удара и рязкото снижение на скоростта. Пътникът от предната дясна седалка Ф. А. е починал при падането, в резултат на тежка съчетана травма, довела до масивни вътрешни кръвоизливи и спиране на сърцето. И. Ф. е получила счупване на горните крайници, на лъчева кост и на главичка на втора дланна кост на лява ръка и трета дланна кост на дясна ръка, както и счупена ръка и разкъсно-контузна рана на коляното, частична лезия на четириглавия мускул на бедрото.

А. Ф. е получил контузии на главата с разкъсно-контузна рана и мозъчно сътресение, счупване в областта на таза, на ставната ямка на тазобедрената става, на седалищната кост в ляво и на долното рамо на срамната кост в дясно.

Тримата изпаднали пътници били без колани, само водачът е имал поставен предпазен колан.

Нормата, на която е основан искът на ищеца – чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда, че с изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования спрямо възложителя на работа, при или по повод, на която са възникнали вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД. Застрахователят може да упражни регресни права срещу всеки от солидарните длъжници, отговарящи на основание чл. 53 от ЗЗД. В случая следва да се приеме, че разясненията, следващи от тълкуването на правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение да се суброгира в правата срещу прекия причинител на увреждането и срещу лицето, което отговаря, на основание чл. 49 от ЗЗД, изразени в ППВС 7/78 г., следва да се приложат.

Установено е в процеса, че „Групама застраховане“ ЕАД е сключил договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водачите на лек автомобил, марка „Нисан“, модел „А.“, рег. [рег.номер на МПС] , който е управляван от делинктвента, причинил посочените увреждания. С оглед посоченото относно правото на суброгация срещу лицето, отговарящо на основание чл. 49 от ЗЗД, следва да се приеме следното. Суброгацията включва възможността да се предявят искове за реализиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД когато са налице основанията за това. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 53 от ЗЗД, причиняване общо от неколцина извършители е налице когато вредата на пострадалите лица е неделима и е налице причинна връзка между вредата и противоправното деяние (действие или бездействие) на повече от един субекти. Юридическите лица отговарят за противоправните деяния на лицата, които са натоварили да извършват определена дейност, при изпълнение на която е настъпило увреждането. Юридическите лица, на основание чл. 49 от ЗЗД, отговарят и при съпричиняване. Съпричиняването може да се изрази както в съвместно причиняване на вредата чрез действията и бездействията на лицата, така и когато всяко отделно деяние е част от верижно проявление на факти, причинили увреждането. При твърдение за наличие на суброгация от едно от отговорните за увреждането лица, на изследване подлежи съотношението на степента на съпричиняване. В този случай се преценява всеки самостоятелно проявен факт, влиянието му в комплекса на увреждане.

Предвид така приетото, на основание чл. 49 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай въззивният съд не е обсъдил подробно произтичащите от закона задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“, за да може да съпостави поведението на служителите й и натоварените от нея с работа лица спрямо предписаното в правните норми и съответно да прецени има ли извършени противоправни действия и бездействия. Единствено отричането на причинната връзка между противоправните действия и бездействия на служителите на ответника, не може да определи отговорността на последния. Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да отговаря при наличието на противоправно поведение на работници и служители, натоварени да извършват определена работа или дейност. Противоправното поведение, следва да е в причинно-следствена връзка с увреждането, да е допринесло или улеснило, способствало настъпването на произшествието. Липсата на обсъждане на нормативните изисквания, за да се определи точно поведението на служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“, е довело до нарушение на изискванията, въведени с чл. 236, ал. 2 от ГПК, така както са разяснени в посоченото тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай липсва яснота в изложените мотиви от въззивния съд, по отношение на нормативните изисквания, определящи задълженията на работниците и служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“, за да се преценят конкретно установените факти в процеса. Предвид тази констатация, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, следва да се приеме, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд е следвало да съобрази, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, автомагистралите са републикански пътища и на основание чл. 19, ал. 1 от същия закон Агенция „Пътна инфраструктура“ управлява същите. По силата на закона – чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенцията осъществява дейността по ремонта на пътищата. Съгласно чл. 50 от ППЗП организацията и технологията на текущия ремонт на пътищата се осъществява при регламент на Наредба. Съгласно чл. 30 от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, сигнализацията на СМР в обхвата на пътя, трябва да е ясно видима и разбираема от участниците в движението по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия и да дава навременна и достатъчна информация за изменените пътни условия. Изискванията към степента на визуализация (допустимост) на пътната сигнализация са определени в приложение № 4. Следователно задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ произтичат от посочените норми.

На основание чл. 47 от ППЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря за поддържането на републиканските пътни мрежи, като целогодишно осъществява поддръжка. Поддръжката включва и текущи ремонти за отстраняване на повреди по пътя, дължащи се на нормална експлоатация.

С оглед анализа на посочените норми следва да се приеме, че Агенцията е била длъжна да осигури планирането и осъществяването на място, непрекъснато, денонощно наличието на промяна организацията на движение, съответно сигнализирана. Сигнализацията трябва да отговаря на нормативно установените изисквания, които осигуряват възможността за възприятие при управление на пътни превозни средства с определената в закона и съответните норми при реорганизация на движението скорости. Въззивният съд не е отдал достатъчно значение на тези нормативни изисквания, съдържащи подчертаване на задължението на Агенцията не само да осигури планирането на реорганизация на движение и да утвърди поставянето на пътни знаци, оказващи промяна в движението, както и скоростта. Също така да осигури поставянето на временните пътни знаци през цялото денонощие и тяхната видимост при всякакви метеорологични условия.

С оглед така установените норми, следва да се извърши преценка на задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване на движението в ремонтирания участък от автомагистрала „Тракия“, на която е настъпило пътно-транспортното произшествие – 31.03.2019 г.

Предвид посоченото, при приложение на чл. 30 от цитираната наредба, въззивният съд е следвало да изложи мотиви относно задължението на Агенцията да осигури сигнализиране на отклонението на движението по автомагистралата, извън ремонтирания участък, по такъв начин, че да обезпечи безпрепятственото преминаване на водачите на автомобили. Целта на сигнализацията чрез пътни знаци и указателни табели е да се обезпечи видимост и осигуряване на спазване отклоненията в платната за движение. Сигнализацията изрично е посочено, че следва да е денонощна и непрекъсната, съобразена и с метеорологичните условия.

Установява се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала заповед № РД-11-260 от 06.03.2019 г., с която е одобрила проект за ВОБД. Изпълнението на ремонта е до 31.05.2019 г. Било е изрично предвидено, че ще се осъществява и при влошени метеорологични условия, както и че следва да се съобрази и движението нощем. Поставянето на сигнализацията е възложено на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, която сигнализация да отговаря на изискванията на БДС. Със заповед на изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД е назначен В. П. за ръководител звено Автомагистрална база за поддържане „Калугерово“ за отговорник при изпълнение и поддържане на вертикалната сигнализиця, съгласно проект за ВОБД в участък 86+664 до км 91+684 дясно платно на АМ „Тракия“.

С договор за възлагане на обществена поръчка с предмет : „Избор на изпълнител за поддържане на автомагистрален участък АМ „Тракия“ от км 0+000 до км 281+181, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител „Автомагистрали“ ЕАД, е възложено поддържане (превантивно, текущо, зимно) и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации на автомагистралния участък и пътна връзка „М.“ с дължина 2,250 км., вкл. прилежащи пътни връзки, поддържане на осветление на тунел „Траянови врата“ с обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата.

С оглед издадената заповед и свидетелските показания на В. П. следва да се приеме, че задължение на служителите на „Автомагирстрали“ ЕАД е било да се изпълни сигнализацията. Работниците и служителите, които са дежурни, на всеки 2 часа следва да проверяват сигнализацията. Отговорният проверява сутрин и вечер. Съществувала е инструкция за възстановяване на сигнализация.

С оглед заключението на вещото лице В. Ф., както и повторното заключение на вещите лица Г. и Д., следва да се приеме, че издадената заповед на председателя на УС на АПИ, посочена по-горе, съответства на изискванията на нормативните актове. Насочването на автомобилния поток в участъка над моста на р. Е. при км 87 се осъществява със знак тип ограничителна табела С.4.4 бализи, комбинирани с пътен знак Г10 и С 16, видно от приложената извадка снимка от чертеж 1.3. При изготвянето на проекта са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба 3 от 2010 , дълготрайните СМР, които заемат изцяло ширината на едното платно за движение, на автомагистрали, пътища или улици с четири и повече от четири ленти се сигнализират с точно определена съгласно приложение маркировка и пътни знаци, съдържащи предупредителни, задължителни и забранителни знаци, както и указателни табели, насочващи потока на движение. Вещите лица са основали заключението си на данни от видеозаписи на патрулен автомобил при ОД на МВР-Пазарджик, за периода от 19:31 ч. до 22:19 ч. на 31.03.2019 г. Констатациите за изготвяне на място, в процесния момент на настъпване на пътно-транспортно произшествие, са че в светлата част на деня липсват ограничителни табели, в лявата лента, която на практика остава отворена. Няма данни в по-късен момент да са поставени. Поставените бализи и пътен знак Г 10 не преграждат в пълен обем пътното платно към [населено място] и разстоянието между ограничителните табели, като на място е налице разлика с предвижданията съгласно заповедта. В часовия диапазон 19:42 до 21:30 ч, временната организация на безопасност на движението позволява, допуска продължаване на движението в лентата, в която се е движила водачката на лекия автомобил и навлизане в ремонтирания участък. На основание чл. 202 от ГПК въззивният съд е следвало да направи изводи относно точния комплекс от причини за настъпване на произшествието и да не възприема заключението, без да направи реална преценка, при съвкупно обсъждане на заключението с останалите доказателства по делото. Съществуващите на място знаци, респ. липсата в една част от означението на отклонението, е създала възможност в тъмната част на денонощието да не се създаде реална видимост къде продължава отклонението. Следвало е да се възприеме заключението, че на място не са били налице разположени знаци, по начина, по който са били предвидени в заповедта. След анализ на поставените табели и бализи с оглед снимковия материал от наблюдаващите камери, констатациите на вещите лица са, че бализи С.4.4 - 6 броя, предвидени в заповедта, са разположени в отделни ленти и на различни дистанции, несъответно на предвиденото в заповедта за временна организация на движението. Установено е също така, че липсвали две табели върху лявата лента, където всъщност било пренасочено движението. Въззивният съд е следвало да възприеме само установените факти от вещите лица. В случая въззивният съд е възприел заключението на вещите лица от повторната експертиза, че липсва причинна връзка между допуснатото несъответствие между знаците, поставени на място на пътя и предвиденото в заповедта за организация на движението и пътно-транспортното произшествие, причинено от водача на автомобила З.. Този извод е следвало да бъде преценен наред с вече посочените факти на: липса на предвидените в заповедта табели на място, като точно по време на произшествието не е било налице обезопасяване на ремонтирания участък. Въззивният съд е следвало да прецени разстоянието и възможността за възприятие на следващите табели, след оставеното без такива, от делинквента. Липсата на мотиви за обсъждане на заключението на вещите лица от повторната експертиза, с всички доказателства, е довело до съществено процесуално нарушение и неправилен извод относно причините за процесното пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд не е съобразил, че негово е задължението за преценка наличието на елементи от фактическия състав на отговорността на Агенцията.

С оглед посочените доказателства, следва да се приеме, че е установено наличието на причинна връзка на всички компоненти, съществували към момента на осъществяване на произшествието. Така осъществената на място сигнализация на практика е създала предпоставка за погрешно възприемане на организацията на движение и навлизане в забранения участък от страна на водача на автомобила З.. Този фактор не е правилно преценен от въззивния съд.

Изрично е прието за установено от въззивния съд, че в този период 19:42 до 21:30 ч., липсват две табели на бализи, съществува само основата на едната, следващата също липсва и за застрахования при ищеца по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач, оформя коридор на движение, заблуждаващ, че пътят не съдържа в тази част ограничение до ремонтирана част от автомагистралата. Въззивният съд приема, че липсата на табели С 4 според проекта и липсата на друга табела при останала на място само нейна основа не се дължи на поведение на работниците, извършващи през деня в работно време на място на ремонта. Неподдържането на сигнализацията в нейния установен по проект вид, е задължение на ответника, съответно на лицата, на които той е възложил тази работа. Следва да се подчертае, че този извод е съответен на нормите на чл. 30 ЗП, чл. 50 ППЗП, както и чл. 30 от Наредбата. Въпреки това, неправилно въззивният съд е възприел направения извод в повторната експертиза, че така установената липса на място на сигнализацията, не е в причинна връзка с противоправните резултати. В случая въззивният съд не е отдал достатъчно значение на липсата на сигнализация. Това е довело и до необоснования извод, че не е налице неизпълнение на задълженията на ответника, по реалното осигуряване на безопасната организация на движението по време на ремонта в посочения ден и час на пътното произшествие.

Установява се, че е осигурен план на организация на работа, която би следвало да обезпечи съществуването денонощно на сигнализация. Едновременно с това от изслушаната експертиза, основана на видеозаписи от лек автомобил на КАТ, е възприет извод за липса на сигнализация в определения часови пояс в деня на настъпване на увреждащото пътно-транспортно произшествие. Наличието на осъществен коридор, в който делинквентът-водач на автомобила е навлязъл, обективно установява наличието на допуснати нарушения на нормативните изисквания и несъобразяване с предвидените правила за безопасност на място. Установена е липсата на ограничителни табели С.4.4, което се е дължало на недостатъчен контрол от страна на работниците и служителите на „Автомагистрали“ ЕАД, на които е възложено от ответника да отговаря за целостта, изправността и поддържането на сигнализацията със заповед № РД-11-260 от 06.03.2019 г. Преминаването в обособения коридор от липса на табели С.4.4 е в резултат на противоправните действия на работниците на „Автомагистрали“ ЕАД, неосигурили поставянето на знаци и табели в тяхната цялост и съобразно предвижданията на закона. Произшествието е в почивен ден след 17 ч. и не е осъществен достатъчен контрол върху наличието на поставените преди това табели да съществуват през цялото денонощие, през всички дни, не само работните, така както е предвидено в одобрения проект. Макар и да са съществували и осъществени преди произшествието посочените табели и задължителни пътни знаци, то към момента на произшествието, посочените не са били налице.

Така обособеният коридор, от липса на табели, не е дал на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, достатъчно време за ориентация, при шофиране в тъмната час на денонощието. Прекъсването и невъзможността да се възприемат следващите табели е способствало да се препятства възможността на водача да възприеме правилно пътната обстановка и да съобрази поведението си. Пътните знаци имат за цел да осигурят едновременното движение на участниците в него. Целта на пътните знаци при ремонтни дейности на пътя е да се осигури безпрепятственото движение на автомобилите и да осигурят безопасното преминаване. За тази цел са предвидени в нормативните актове посочените изисквания. Спазването им гарантира запазване на живота и здравето на всички участници в движението и пътници. При липсата на изпълнение на изискванията, въведени с посочените норми, е налице създаване на условия за настъпване на увреждането. Наличието на предупредителни пътни знаци е особено необходимо през нощта и поради това е въведено като изискване в закона. С непоставянето на знак върху съществуващия бализ, което да е осигурено непрекъснато, през цялото денонощие, е нарушение на закона, което е извършено от работниците „Автомагистрали“ ЕАД. Агенцията отговаря за това неправомерно бездействие на работниците и служителите, по силата на възлагането на дейностите на това дружество. Обстоятелството по какви причини не е било налице поставяне на знак в част от планираната обезопасителна сигнализация, дали е виновно или не, е без значение, достатъчно е това, че е съществувало обективно и отговорността за това е на Агенцията, която по силата на посочените норми дължи както планиране, така и поставяне на пътната сигнализация и осигуряване на непрекъснато присъствие на пътните знаци. В този смисъл, наличието на неоказан контрол за изпълнение на поставяне на предупредителните и задължителни знаци и табели, и осигуряването им постоянно, денонощно, е допринесло водачът на лекия автомобил да навлезе в необезопасен участък, негоден за движение на превозни средства. Това обстоятелство е в пряка причинно-следствена връзка с последващото неправомерно поведение на водача на лекия автомобил. Изводът на въззивния съд, че липсва изобщо причинно следствена връзка между неосигуреното непрекъснато обезопасяване на пътя чрез осигуряване на изискуемите от нормативните актове пътни знаци, и настъпилото увреждане, е необоснован. Наличието на оставен коридор, необезопасен, е допринесло за навлизане на лекия автомобил, застрахован при ищеца и управляван от водача З.. Наличието на неправомерно поведение на извършителя З. още преди навлизането й в така обособения коридор, не изключва, че наличието му е способствало за следващото навлизане. Разстоянието до падането на моста е само 200 м., така че липсата на знаци е била основополагаща за наличието на навлизане в необезопасен участък от ремонтирания път. Това навлизане е способствало за следващите неправомерни действия от страна на водача на застрахования автомобил. Предвид така допуснатото нарушение от Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да се приеме, че като възложител на работата агенцията отговаря солидарно с извършителя на деянието.

Съгласно разясненията в т. 7 от ППВС 17/63 г., на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД подлежи на намаляване следващото се обезщетение за причинените вреди при непозволено увреждане, когато е налице съпричиняване. Необходимо е да се установи точният принос към вредите на всяко от лицата, които е участвало в тяхното съпричиняване.

Предвид този извод, следва да се приеме, че е налице осъществяване елемент от противоправно бездействие, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания. Без навлизане в необезопасената част от пътя от водача на лекия автомобил, то не би настъпило увреждането. С оглед заключението на вещите лица от повторната експертиза, както и данните от посочената заповед, следва да се приеме, че водачът на автомобила са били налице поставени знаци в южното пътно платно на автомагистралата на 2 000 м., с ясно видими знаци А 23 за „Участък от пътя в ремонт“, дублиран на 800 м. от участъка, пътни знаци за намаляване на скоростта В 26 от 140 на 110, 90, 70, 50 км/ч и пътни знаци Ж 15 - край на пътни ленти и Ж 16 Преминаване в платно за насрещно движение. Водачът на лекия автомобил се е движил със скорост 70 км/ч при навлизане в ремонтирания участък, като не е спазил ограниченията за постепенно намаляване на скоростта, въведени с поставени и съществуващи на място забранителни знаци, за движение със скорост над 50 км/ч (установена от вещите лица на 70-75 км/ч) в крайния участък преди навлизане в ремонтирания участък. Освен това ремонтираният участък е бил неравен, върху него е имало поставени строителни материали и водачът на автомобила не се съобразил с това, че е в ремонт. Също така не е съобразил и това, че управлява автомобил в тъмната част на денонощието.

При съпоставяне противоправните деяния, за които ответникът отговаря и на делинквента, следва да се приеме, че в причинения резултат по-голямо е съпричиняването от страна на водача на превозното средство. Съответно за противоправните действия на водача на автомобила отговаря по силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят. За да попадне в участъка на прекъсване на указателните табели и забранителни знаци, делинквентът е управлявал лекия автомобил при превишена скорост, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в нарушение на указателните и на забранителните знаци, при липса на ясно възприемане на всички заграждания и невъзможност и от превишената скорост, и от липсата на внимание да установи, че указателните табели и знаци продължават, както и при невъзприемане на състоянието на пътя. Това е довело до попадане на автомобила в трасе, върху което има строителни материали и отпадъци и в продължение на 160 м. водачът на автомобила не е възприел неравностите по пътя и не е съобразил, че не се движи по годен път, както и липсата на всякакви възприятия (предвид липсата на спирачни следи) за прекъсване на пътя и наличието само на греди, не и на мост. Посоченото в заключението на вещите лица, че светлината на фаровете не е била достатъчна, за да се възприемат неравностите по пътя, не обуславя извод за по-голяма отговорност на ответника. Основополагащо за отговорността на делинквента е обстоятелството, че в продължение на над 1 км е имало знаци, включително за ограничаване на скоростта водачът не е спазил същите и е навлязъл със скорост много над разрешената. Също така при навлизането в забранения ремонтиран участък, водачът на автомобила е следвало да осъзнае, че пътят е бил неравен, върху него са били разположени материали и не е предназначен за движение. Ако бе управлявала със скоростта, която е следвала от поставените преди навлизането в този участък пътни знаци от 50 км/ч, водачът би могъл да спре преди навлизане в участъка на гредите, върху които е паднал автомобилът.

При съпоставяне на неправомерното деяние на водача на автомобила и неправомерните бездействия на служители, за които Агенцията отговаря, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се приеме, че съотношението между действията, като участващи в общия комплекс от причиняване на уврежданията е съответно 85 % за извършителя на деянието и 15 % за служителите на агенцията. На основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ застрахователят, за който се установи, че е изплатил застрахователни обезщетения на увредените лица, има право на вземане за частта спрямо солидарно отговорната Агенция от 15 %.

Установи се в процеса, че застрахователят след сключване на споразумение е изплатил обезщетение на правоимащите лица в общ размер на 827 500 лв. Този факт се установява както от сключеното споразумение от 09.02.2021 г. между увредените лица и застрахователя „Групама застраховане“ АД, така и от реално изплатената сума от 50 000 лв., обезщетение на З. А. Б. за смъртта на сина му Ф. А., която сума е получена чрез адв. И.. Установено е, че сумите са получени от правоимащите лица. Първоинстанционният съд е приел, че размерите на обезщетенията на всяко от пострадалите лица са определени в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, с оглед вида на увреждането, смъртта на близките им родственици, загуба на родител. Прието е, че правилно е определен и размерът на обезщетението за смъртта на изгубения син на З. А. Б.. Също така и за уврежданията на И. Ф., три фрактури на ръцете и преживените болки и страдания от пътно-транспортното произшествие и по време на оздравителния период и лечението, чрез операции за поставяне на фиксиращи винтове, включително периода на имобилизация. По отношение физическите увреждания на А. Ф. и определеното за тях обезщетение от 47 500 лв., настъпило в същото пътно-транспортно произшествие, е прието, че е посочено в общ размер обезщетение и за имуществени, и за неимуществени вреди, като не са разграничени. Прието е, че за имуществените вреди липсват представени доказателства и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. За да се прецени точният размер на обезщетението за неимуществени вреди на Ф. съдът е взел предвид конкретните травми: контузи на главата с разкъсно-контузна рана и мозъчно сътресение, счупване на ставната ямба на лявата тазобедрена става, счупване на седалищната кост в ляво и долното рамо на срамната кост в дясно. На фрактурата на тазобедрената става било извършено закрито наместване, без вътрешна фиксация, като пациентът бил поставен на директна скелетна екстензия. Търпял интензивни болки и имал ограничения в придвижването и самообслужването, обичайни на такъв род фрактури. Оздравителният период е бил 10-12 месеца, нямало данни за усложнения и за това как е протекъл оздравителният процес, след като е бил изписан от болница. Изрично е посочено, че ответникът не би могъл да отговаря за обезщетение в размер, който не е определен съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД, макар и да е изплатен от застрахователя. В тази част липсват оплаквания във въззивната жалба, застрахователят в отговора на въззивната жалба, на основание чл. 263 от ГПК „Групама застраховане“ ЕАД, не е въвел доводи за неправилност на тези изводи на първоинстанционния съд. Поради това следва да се приеме, че липсва основание да се промени направения извод относно съответствието на изплатените обезщетения на правоимащите лица, на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. С оглед осъществяване на предпоставките, предвидени в чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, така както са посочени по-горе, се установява, че застрахователят, на основание осъществената суброгация, има право на вземане спрямо Агенцията в съответствие на 15 % от изплатените обезщетения. Общият размер на изплатените в съответствие на изискванията на закона обезщетения е 820 000 лв., като 15 % от тази сума са 123 000 лв. Следва да се присъди претендираният от ищеца като частичен размер.

По отношение на възраженията, че следва да се намалят следващите се обезщетения и ответникът не следва да отговаря до изплатения размер, поради това, че при определянето и изплащането му не е съобразено, че пострадалите лица, водач на автомобил и пътници, са били без поставени обезопасителни колани и са извършили нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Действително има данни, че Ф. и А., и И. са изпаднали от автомобила, преди неговото запалване именно поради липса на поставени обезопасителни колани. От значение при определяне на съпричиняване от страна на пострадалото лице са фактите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. С оглед механизма на пътно-транспортно произшествие и крайният резултат от противоправното деяние на застрахования водач, следва да се приеме, че увреждания при тези пострадали лица би имало, тъй като в последната фаза на движение, автомобилът след удар в ригела на моста, се е запалил. Този факт, изключва извода за наличие на съпричиняване с липсата на поставения предпазен колан.

Предвид извода за основателност на иска, следва да се разгледа направеното възражение за прихващане от ответника със стойността на ремонтните работи, необходими за отстраняване на повредите, причинени от К. З. с процесното произшествие, формулирано в отговора на исковата молба, на стойност 10 705, 28 лв., представляваща допълнително разходи по извършени възстановителни работи на нанесени щети от ПТП на 31.03.2019 г. на АМ „Тракия“ , при км 89 + 124, които АПИ е платил на „Автомагистрали“ ЕАД. По отношение на това вземане, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание да се приеме, че не може да се направи в процеса. Ищецът е предявил вземанията си с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ. Предвид липсата на произнасяне от въззивния съд, по допустимостта и основателността на така направеното възражение за прихващане, след отмяна на обжалваното решение на въззивния съд делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в настоящето производство.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 217 от 30.05.2025 г. по описа на АС-Пловдив по т.д. 107/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив И
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: