Реституция на незастроена земя при реализирано обществено мероприятие и заместване на кмет

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50152

София, 17.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 170 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 324 от 07.07.2022 г. по касационна жалба, подадена от Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А. е допуснато касационно обжалване на решение № 836/14.07.2021 г. по гр.д.№ 3334/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2020г. по гр.д. № 17 999/2014г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826 иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено право на собственост на ищците върху следния недвижим имот: бивша земеделска земя/нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 2.327 дка в строителните граници на [населено място], м. “Л.“, кадастрален лист № 238, 261, имот № .....от кадастралния план от 1958 г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К. “, попадащ в очертанията на УПИ ..... от кв......по ЗРП, одобрен със заповед № РД- 09-251/1991 г., а по КК, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г., попадащ в очертанията на ПИ с идентификатор ....., който имот е с площ от 2327 кв.м. и проектен идентификатор .....с граници: ....и .....

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ относно това кога се счита изпълнено обществено мероприятие, което е пречка за реституция и относно правилата за заместване на административен орган, който е в невъзможност да изпълнява функциите си. Твърди се противоречие с процесуалните правила относно задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност събраните доказателства и необоснованост на извода, че е реализирано обществено мероприятие върху имота, препятстващо реституцията на свободната незастроена площ.

Ответникът по касация „Пазари Запад“ ЕАД, оспорва жалбата, тъй като решението е съобразено със събраните доказателства и установеното от експертизите. Счита, че заповедта за определяне на незастроената площ е издадена от некомпетентно лице и не е произвела реституционен ефект и че имота е застроен, и е изпълнено обществено мероприятие върху него, поради което на основание чл. 10б ЗСПЗЗ той не подлежи на реституция.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато по два въпроса.

Първият въпрос е: кога и при какви условия административен орган, участващ в реституцията по ЗСПЗЗ може да бъде заместен в своите правомощи, на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 4/2004 г. на ВАС, ТР № 5/18.10.2011 г. по тълк.д.№ 8/2010 г. на ВАС Тълкувателно постановление №2 от 03.04.2018 г. на ВКС по тъл.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Макар първите два тълкувателни акта да са на ВАС, доколкото производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е административно и предвид нормата на чл. 130, ал.2 ЗСВ, съдът е приел, с определението по чл. 288 ГПК, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

В мотивите на ТР № 4/2004 г. на ВАС се прави разграничение между делегиране на правомощия, когато такава възможност е изрично предвидена в нормативен акт и заместване, когато титуляра, адресат на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява и предвид необходимостта от непрекъснатост на изпълнение на функциите на административния орган. Във втория случай той определя лице, което да го замества в периода на отсъствие. Съгласно чл. 39 ЗМСМА в редакция - ДВ, бр. 69 от 2003 г., „кметът на общината назначава за срока на мандата си един или повече заместник-кметове в съответствие с одобрената структура на общинската администрация. Техните правомощия могат да бъдат прекратени предсрочно без предизвестие със заповед на кмета на общината“. Правомощята на кмета на района са уредени в чл. 46 ЗМСМА, ал.2, който в редакция (И.. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) предвижда възможност той да назначава и освобождава заместник-кметовете на района и секретаря на района и не предвижда ограничения относно лицата, на които може да възлага изпълнението на своите правомощия по административното обслужване на населението когато отсъства поради отпуск. С изменението на нормата на чл. 39, ал.2 ЗМСМА, публикувано ДВ бр. 69/2006 г. е ограничен кръга на лицата, на които кмета на общината, респективно кмета на района може делегира правомощията си - само на зам-кмета на района, а не и на секретаря, но тази норма действа за напред, т.е. за времето след приемането й.

Процедурата по реституция на имоти, които към момента на колективизацията не са били в строителните граници, но към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ попадат в регулацията преминава през етап на определяне на застроената и свободната от застрояване земя по чл. 11, ал.4 ЗСПЗЗ със заповед на кмета. С мотивите към ТР № 5/18.10.2011 г. по тълк.д.№ 8/2010 г. на ВАС, което е по приложението на чл. 11 ППЗСПЗЗ се приема, че производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е обуславящо за реституцията, не е самостоятелно и следва да се подчини на режима на реституционното производство изцяло. Това е възприето и в мотивите към Тълкувателно постановление №2 от 03.04.2018 г. на ВКС по тъл.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Следователно правилата на ЗМСМА относно заместване на кмет на община, респективно на кмет на район са приложими и м процедурата по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Вторият въпрос е: кога може да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и възможно ли е възстановяване на свободната площ при наличие на такава .

В решение № 102 /10.06.2015 г. по гр.д.№ 386/2015 г. І гр.о. е прието, че ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи, и на хигиенните, и противопожарни правила, и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция, като преценката се прави при всеки конкретен случай. Пречка за реституция е налице когато макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. В решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 2396/2016 г. на І гр.о. е допълнено, че незастроения терен се реституира, ако това няма да осуети или затрудни функционирането на реализираното обществено мероприятие. Решение № 76 от 10.06.2014 г. по гр.д.№ 3136/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. е по същество след отмяна на въззивното решение, но с отменителното решение № 226/19.11.2013 г. по същото дело на ВКС е даден отговор на въпроса „следва ли в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ“ С това решение и цитираните в него е даден отговор, че разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали обаче е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г., а не в процеса на реституция, тъй като това е релевантният момент на възстановяване на собствеността. В този смисъл са: Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г., I г. о., Решение № 336 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3634/2014 г., IV г. о., Решение № 85 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2008 г., I г. о. и др.

По касационната жалба:

От фактическа страна по делото е установено следното: Ищците са наследници на З. С. П., починал на 25.10.1975 г. и в това им качество с решение № 199 от 05.10.2004г на ОСЗГ „Овча Купел“ №, влязло в сила на 26.10.2004г, им е призната и възстановена собствеността в стари реални граници на имот с площ 2,327 дка. в строителните граници на [населено място], м.“Л.“, кадастрален лист № 238, 261, имот № .....от кадастралния план от 1958 г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К. “, попадащ в очертанията на УПИ ....от кв......по ЗРП, одобрен със заповед № РД- 09-251/1991 г. В решението е отразено, че за имота има Акт за общинска собственост № 5044 и че парцел ..... от кв..... е застроен със сгради с временен статут с ограничения на ползването поради инженерна инфраструктура. За възстановяване на имота е издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ, в което е определена незастроената площ, подлежаща на възстановяване, площта от имота, която не може да се възстанови, и която не е предмет на спора. Свободната от застрояване площ е определена от комисия, назначена от кмета с председател – секретаря на района О. П., която е изготвила, според установените вътрешни правила за това, протокол № 4 от 29.04.2004 г. По т.5 е произнасянето по искането на наследници на З. С. П.. Заповедта по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ № РД-09-446 от 27.07.2004 г. е подписана със запетая. Подписът не е на кмета на района, а не се спори, че е на О. П. – секретар на район „Люлин“. Той е определен със заповед № РД-09-440 от 23.07.2004 г. на кмета на района М. П. да го замества в периода докато ползва платен годишен отпуск от 26.07.2004 г. до 13.08.2004 г. В заповедта са посочени различни дейности, между които и административно обслужване на населението.

От приетите СТЕ – единични с в.л. К. и последната тройна СТЕ се установява, че първият улично регулационен и дворищно регулационен план за района е от 1974 г., а кадастралния план по него е изработен през 1972 г. В него не е заснет имота, притежават от наследодателя на ищците, не е заснето застрояване на местото на което се намира имота и не е предвидено такова. Този план е частично изменен 1988 г., като спорното место попада в парцел .....-ОЖС и КОО /обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване/ Това е действащият план към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г.. На 30.09.1991 г. е одобрено ново изменение на регулационния план, като са образувани парцел ..... – за ОЖС,КОО, пг,услуги, търговия, фирмена дейност и парцел .....-за общински нужди, фирмена дейност и пг, и двата в кв....... Процесният имот попада в очертанията на парцел .....-за общински нужди, фирмена дейност и пг от кв...... Предвиденото в него мероприятие не е реализирано. С последващо изменение е предвидено построяване на „П“-образен блок от 3 до 11 етажа, разположен симетрично в двама парцела. Съществуващите в парцел .... сгради са предвидени за разрушаване. Това предвиждане не е реализирано. През 2009 г. е приета кадастралната карта за района, като са нанесени съществуващите постройки в ПИ ...... През 2012 г. е изменен планът за застрояване и регулация /ЗРП/, като са променени границите на парцели..... и ..... и е предвидено построяване на осеметажна сграда за обществено обслужване, а съществуващите едноетажни постройки е предвидено да се съборят и за това е издадена виза за предварителни /прединвестиционни/ обемно устройствени проучвания. Това предвиждане също не е реализирано.

При проучване на кадастралния план от 1972 г. и попълванията му през август 1978 г. и м. април 1991 г. се установява следното от последната тройна СТЕ: През 1978 г. в северната част на кв. .... са нанесени две масивни сгради № 28 и № 29, отразени в к.л. 261 с предназначение – магазин. Съгласно писмо № АГ-94-00-617/07.07.2003 г. сграда № 29 е построена като временен строеж по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ. През април 1991 г. са заснети три сгради: № 77, № 78 и № 79, първите две като масивни сгради, а последната – като паянтова сграда, а на ръчна скица от същата година е заснета сграда № 74 южно от пазара – 9-етажен блок. Сграда № 77 е западната част на сграда ресторант, сграда 78 е сграда на градски транспорт, а сграда № 79 е съборена. При актуализацията на кадастралния план през 2000 г. сграда № 28 е с нов № 2248, сграда № 29 е с № 2249, сграда № 77 е с нов № 2290, а сграда 78 е с нов № 2291. В границите на имот № .....по решение № 199 от 05.10.2004г на ОСЗГ попадат частично сгради № 28 / с нов № 2248/ и 74 и изцяло – сгради № 78 / с нов № 2291/ и 79 . След приспадане на прилежащата площ към тези сгради е определена свободна от застрояване площ, изчислена от тройната СТЕ на 2070 кв.м., защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция / приложение № 9 към заключението/. Ако се отчете, че сгради № 28, № 78 и № 79 са построени без да е съобразено предвиденото мероприятие по плана и без строителни книжа и че същите имат временен характер, свободната площ е 2558 кв.м.

Общинският пазар в кв.7, „Люлин“- ІV м. е организиран през 1994 г. след решение от 19.01.1994 г. на кметския наместник на ТОА „Люлин“. Първоначално е предвидено монтирането на 28 броя подвижни метални павилиона и тоалетна. През 1997 г. е предвидено разширение и реконструкция на „временен районен кооперативен пазар на основание чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм/. Разширяването е предвидено с 1080 кв.м. на юг, а реконструкцията включва поставяне на нови метални павилиони, изграждане на водопроводна мрежа, канализация и ел.мрежа – високо и ниско напрежение и нова тротоарна настилка. В имота на наследодателя на ищците попада западна сграда № 99-търговски обект. Тя е записана в кад. лист 261 и е нанесена при подпълване на кад.план от 1998 г., означена като масивна сграда. След това е разширена и е заснета в кад. план с № 2304, а в КК през 2009 г. е заснета с идентификатор ...... Видно от писмо № РЛН16-ГРОО-57/3/01.09.2016 г., за тази сграда е издадено строително разрешение № 182/09.11.1995 г. при условията на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/отм/. Изработената нова схема на пазара от 2002 г. не е одобрена.

Ответното дружество е създадено с решение на Общинския съвет № 81 по протокол № 61/23.07.1999 г. с общинско имущество, което поема активите и пасивите на общинско звено „Общински пазари“, вписано с решение № 1/25.10.1999 г., първоначално като „Пазари-Люлин“ ЕАД. В списък към решението са посочени материалните активи, включени в капитала на „Пазари Люлин“ ЕАД, в ред трети от който е имота по АОС № 5251 – площ 2970 кв.м. С този акт е актуван парцел ...., кв...... ІV микрорайон Люлин. В устава на дружеството обаче не е включен недвижим имот. ССЕ също не установява в баланса на дружеството да е заприходен недвижим имот. С решение № 8/25.05.2005 г. дружеството е преименувано в „Пазари-Запад“ ЕАД. На 01.06.2001 г. е съставен нов АОС № 5513, с който отново на основание чл.2, ал.2 ЗОбС е актуван като общинска собственост общински пазар - парцел .... от кв. ...., като е записано и решението на Общинския съвет за учредяване на дружеството и предходният АОС № 5251 от 18.02.1999 г.

При тези доказателства, въззивната инстанция е приела, че заповедта по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е нищожна, защото съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.2 ЗМСМА, която е била в сила към момента на подписването й, кметът може да бъде заместван само от заместник кмет на района, а не от секретар на района, какъвто е бил подписалият заповедта заместващ кмета по силата на негова изрична заповед. Затова е прието, че издаденото в последствие решение от ОСЗГ за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ не е породило конститутивно действие и собствеността не е възстановена на ищците. Допълнително са изложени мотиви, че върху имота е реализирано цялостно обществено мероприятие и на основание чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ не подлежи на реституция, а заявилите такава следва да бъдат обезщетени. При формиране на този правен извод не е възприето заключението на тройната СТЕ, че предвиденото мероприятие по регулационния план от 1974 г. след изменението му от 1988 г., действащ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. не е реализирано, т.е. че плана не е предвиждал пазар и такъв не е реализиран към тази дата. Поради отхвърляне на иска на тези две основания, не са обсъждани възражението на ответника за придобиване по чл. 17а ЗППДОП /отм/ и евентуално за придобиване по давност от ответника като добросъвестен владелец.

Първият аргумент на съда за отхвърляне на иска е постановен в противоречие с материалния закон при неправилно приложение на действието му във времето. Съгласно чл. 39 ЗМСМА в редакция - ДВ, бр. 69 от 2003 г., приложима към момента на издаване на оспорената заповед по чл. 11, ал.4 ППЗСПХЗЗ - 23.07.2004 г. „кметът на общината назначава за срока на мандата си един или повече заместник-кметове в съответствие с одобрената структура на общинската администрация. Техните правомощия могат да бъдат прекратени предсрочно без предизвестие със заповед на кмета на общината“. Тази норма не урежда и не предвижда ограничение относно това на кои служители може кмета на района да възложи изпълнение на функциите си по административно обслужване на населението за срока на отсъствието си поради отпуск. Правомощията на кмета на района са определени в чл. 46 ЗМСМА и едно от тях е да организира административното обслужване на населението. И тази норма не съдържа ограничение относно това кои служители на районната администрация могат да бъдат определяни от кмета на района да изпълняват функциите му когато той е в отпуск. Нормата на чл. 39, ал.2 ЗМСМА, на която се е позовал въззивния съд, е приета с изменението на ЗМСМА, публикувано ДВ бр. 69/2006 г. и не намира приложение към оспорената заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Неправилен поради противоречие с материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ и необоснован е и втория допълнително изложен аргумент за отхвърляне на иска – това, че върху имота е реализирано обществено мероприятие. По делото е изяснено от последната тройна СТЕ, че до влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. в определената за реституция част от имота на наследодателя с решение № 199 от 05.10.2004г на ОСЗГ – имот 51000256 попадат само частично сгради № 28 и 74 и изцяло сгради № 78 и № 79 и е имало свободна от застрояване площ с размери 2070 кв.м., защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция /приложение № 9 към заключението/. Тази площ е определена след приспадане на тези заснети сгради до м. април 1991 г. и необходимо прилежащата земя към тях. За тази площ не е налице пречка за реституция по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като тя не е била застроена, а не е била и част от функциониращо обществено мероприятие, тъй като сградите са били с отделно самостоятелно предназначение – магазин, ресторант, а кооперативен пазар „Люлин“ е организиран едва през 1994 г., а постройките за тази дейност са изградени или поставени след това, т.е. след влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Неоснователно е възражението на ответника за приложението на чл. 17а ЗППДОП, тъй като ответното дружество е създадено с решение на Общинския съвет № 81 по протокол № 61/23.07.1999 г. с общинско имущество, което поема активите и пасивите на общинско звено „Общински пазари“, вписано с решение № 1/25.10.1999 г., първоначално като „Пазари-Люлин“ ЕАД. Това решение е взето след влизане в сила на ЗСПЗЗ и заявяване на претенцията за реституция. Отделно от това в устава на дружеството не е включен недвижим имот. ССЕ не установява и в баланса на дружеството да е заприходен недвижим имот. На 01.06.2001 г. е съставен нов АОС № 5513, с който отново на основание чл.2, ал.2 ЗОбС парцел ..... от кв. ....., е актуван като общинска собственост, като е записано и решението на Общинския съвет за учредяване на дружеството и предходният АОС № 5251 от 18.02.1999 г. Изложеното сочи на липса и на двата елемента на владението и на доказателства реално ответното дружество да е извършвало действия, съставляващи по съдържание правомощията на собственик, поради което е неоснователно и възражението за придобиване на основание добросъвестно владение на ответника.

По изложените съображения, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, следва да се отмени за частта от имота, останала незастроена към 01.03.1991 г. и не съставляваща нобходимо прилежащ терен към сгради с площ 2070 кв.м., защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция /приложение № 9 към заключението/. Тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, като уважи иска по чл. 108 ЗС за посочената площ. За разликата до цялата претендирана площ - 2.327 дка. е налице пречка за реституция до колкото тя е заета от съществували сгради към 01.03.1991 г. и необходимо прилежащ терен към тях и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ не подлежи на реституция и за нея ще се потвърди решението на въззивната истанция, с което е потвърдено решението за отхвърляне на иска.

Предвид уважаване на касационната жалба и на иска за посочената площ, претенцията на касаторите за разноски за всички инстанции е доказана и основателна до размер общо на 7602 лв. Ответникът по касация също претендира разноски. С оглед частичното отхвърляне на касационната жалба и представените доказателства за платен адвокатски хонорар, следва да му се присъдят такива до размер 1680 лв. за всички инстанции.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 836/14.07.2021 г. по гр.д.№ 3334/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А. против „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826 за бивша земеделска земя /нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, за площ от 2070 кв.м. , защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция /приложение № 9 към заключението/ в строителните граници на [населено място], м. “Л.“, кадастрален лист № 238, 261, имот № ....от кадастралния план от 1958 г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К. “, попадащ в очертанията на УПИ ..... от кв..... по ЗРП, одобрен със заповед № РД- 09-251/1991 г., а по КК, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г., попадащ в очертанията на ПИ с идентификатор ....., който имот е с площ 2070 кв.м. е част от имот с проектен идентификатор .....с граници: .....и .....и в частта за разноските и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826, че Н. И. Г. ЕГН-[ЕГН], Е. И. Г. ЕГН-[ЕГН], Д. И. Г. ЕГН-[ЕГН], Б. В. Д. ЕГН-[ЕГН], А. В. Я.-Х. ЕГН-[ЕГН], Б. З. Б. ЕГН-[ЕГН], Д. З. Б. ЕГН-[ЕГН], Е. Н. С. ЕГН-[ЕГН], Х. А. З. ЕГН-[ЕГН], З. А. А. ЕГН-[ЕГН] са собственици на бивша земеделска земя /нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 2070 кв.м., защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция /приложение № 9 към заключението/ в строителните граници на [населено място], м. “Л.“, кадастрален лист № 238, 261, имот № .....от кадастралния план от 1958 г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К.“, попадащ в очертанията на УПИ ..... от кв...... по ЗРП, одобрен със заповед № РД- 09-251/1991 г., а по КК, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г., попадащ в очертанията на ПИ с идентификатор ....., който имот е с площ 2070 кв.м. е част от имот с проектен идентификатор .....с граници: ......и .....и ОСЪЖДА ответника да предаде собствеността върху описания имот.

Скицата на л. 455 от дело № 17999/2014 г. на СГС /приложение № 9 към заключението на тройната СТЕ е неразделна част към решението.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 836/14.07.2021 г. по гр.д.№ 3334/2020 г. на Софийски апелативен съд в останалата част до пълната претендирана площ.

Осъжда „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826 да плати на Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А. деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 7602 лв.

Осъжда Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А. да платят деловодни разноски за всички инстанции на „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826 съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1680 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: