Практика · Върховен касационен съд · 12 Март 2021
Обезщетение за клевета в медия при разпознаване без посочване на имена
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от интервю в медиите, в което са изнесени позорни твърдения, въпреки че името му не е директно споменато. Ответникът твърди липса на деликт, тъй като не е посочил конкретно лице. Върховният касационен съд приема, че вредата е налице, тъй като ищецът е ясно разпознаваем по описаните белези, но намалява размера на обезщетението от 25 000 лв. на 3 000 лв., отчитайки непосочването на имената и ограничения кръг запознати лица.
Какво приема съдът
Клевета е налице и когато засегнатото лице не е назовано с имената си, но е описано с достатъчно индивидуални признаци, които го правят безспорно разпознаваемо. Фактът, че не са споменати имената и кръгът от разпознали го лица е ограничен, обуславя определянето на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
клеветанеимуществени вредиобезщетениеразпознаваемостобида в медиитенакърняване на добро име
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 12.03.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесета и първа година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Светла Бояджиева Александър Цонев като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4591/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Г. В. З. срещу решение № 1096/09.05.2019г., постановено по в.гр.д. 5984/18г. на САС, с което са осъдени ответниците „Интермедиа“ООД и Г. В. З. да платят на ищеца Б. А. И. солидарно 25000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от изявленията на Г. З., направени в интервю за сайта на „Информационна агенция „Блиц““, публикувано на 14.06.2015г. и 21.06.2015г., както и във в-к „Шоу“ на 17.06.2015г. Касационната жалба съдържа доводи , че решението е неправилно, тъй като Г. З. в интервюто за медията не е споменавал името на ищеца Б. И.. Изразява се становище, че липсва противоправност, а именно липсва адресат на деликта. Твърденията и становището на ищеца обаче още в исковата молба са следните: че се е разпознал и е бил разпознат от трети лица по посочените в статията личностни характеристики- по прякора „Арабския или Кюрдския доктор, който е завършил медицина в България“, „кюрд и лидер на кюрдската общност в България“, „брат му е застрелян в София преди 10 години“, „занимава се с търговия на турски, сирийски и захарни стоки“. С даденото интервю към него са били разпространени неверни и позорни обстоятелства, а именно, че „върти контрабандата с хероин през България, издирван е повече от 10 години в България за въоръжен грабеж и наркотрафик“. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите дали е налице накърняване на доброто име, когато лицето, което е обект на публикацията не е посочено с имената или други индивидуализиращи белези, а само с най- общи такива- професия, семейно положение, етнос и образование, както и дали фактът, че не са споменати имена в публикацията има значение за определяне размера на обезщетението. Отговорът на формулираните въпроси от настоящият състав на ВКС е следният: Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено чрез имената му, други думи, мимика или жестове, или да е описано от автора на изявлението чрез индивидуализиращи, отличителни признаци, които начини не оставят съмнение относно неговата личност, както за увреденото лице, така и за трети лица (в този смисъл е и решение №439/20.01.2016г. на ВКС ІV ГО и решение №110/17г. на ІV ГО). Обстоятелството, че отличителните признаци се отнасят за увреденото лице е несъмнено тогава, когато то се докаже при условията на пълно и главно доказване, или когато това е общоизвестен или ноторно известен факт. Вината на делинквента по чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното и може да се изключи само при случайно събитие, а именно, когато увреждането на това конкретно лице е било непредвидимо за извършителя на деянието. При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД винаги се взима предвид начина на увреждане (ППВС №4/68г.), а в конкретния случай от значение за размера на обезщетението са и начинът на посочване или описание на засегнатото лице в средствата за масова информация и евентуалното множество от трети лица, които са разпознали оклеветеното лице чрез описанието му на база използваните отличителни признаци. По правилността на въззивното решение , настоящият състав на ВКС намира следното: Въззивният съд правилно е приел от фактическа и правна страна, че ответникът Г. З. е обидил и оклеветил ищеца Б. А. И., защото описанието на ищеца като лидер на кюрдската общност в България, сирийски кюрд с прякор Арабския или Кюрдския доктор, който е завършил медицинско образование в България, и брат му е застрелян преди 10г. в [населено място], занимава се с търговия с турски, сирийски и захарни стоки са достатъчни отличителни признаци, за които е установено при условията на пълно и главно доказване, че се отнасят за ищеца. Първо, ответникът не е ангажирал доказателства, които само вероятно да разколебават направения фактически извод. И второ, статията във в. Банкер от 2004г. (10 години по- рано), която свързва името на ищеца Б. И. с контрабанда на наркотици, издирването му вече 10 години от българските власти, убийството на брат му в [населено място] при грешка, тъй като куршумите били предназначени за д-р Б. И., категорично установява, че за ответника Г. З. е било предвидимо, при полагане на дължимата грижа, че ще причини вреда на ищеца чрез даденото интервю. Разбира се това е при условие, че ответникът не докаже при условията на пълно и главно доказване, че разпространените позорни обстоятелства са истина. По делото обаче ответникът не е провел такова доказване като отново не е ангажирал никакви доказателства, поради което правилен е изводът на въззивния съд, че спрямо ищеца са били разпространени неистинни позорни обстоятелства. Неправилно обаче въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото не е взел предвид следните обстоятелства: ищецът не е бил посочен с имена в процесното интервю и третите лица, пред които клеветата е разпространена са ограничен кръг заради възможността за разпознаване. Относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД , настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Обезщетението по чл. 52 ЗЗД има за цел да компенсира претърпените болки и страдания чрез предоставянето на други блага (парично обезщетение), поради което значение има и средният жизнен стандарт за страната. При определяне на размера на обезщетението също така от значение са характерът на увредените блага, които нямат имуществена стойност, както и продължителността и интензитета на страданията. В случая са били засегнати честта и достойнството на ищеца, но интензитета и продължителността на болките и страданията не се отличават с висока степен, предвид начина на увреждане, без да е споменато името на увреденото лице, а разгласяването на клеветата е пред ограничен кръг трети лица. Предвид средния жизнен стандарт за страната, съдът счита, че сумата от 3000 лв. ще бъде достатъчна да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. В същите размери се определят обезщетенията при подобни дела и сходни деликти, със съпоставими интензитет и продължителност на страданията (р. № 85/12 г. на ІV ГО, р. № 734/11 г. на ІV ГО, р. № 439/16 г. на ІV ГО, р. № 271/18 г. на ІV ГО и др.). Доколкото не се установяват обстоятелства, които да водят до увеличаване размера на обезщетението, то предявеният иск следва да се уважи за сумата от 3000 лв.. Разноски за настоящата инстанция се дължат от ищеца на ответника пропорционално на отхвърлената част от иска, което е сума в размер на 1786, 40лв., съгласно представения по делото списък с разноски и документи за платени държавна такса и адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС ІІІ ГО Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1096/09.05.2019г., постановено по в.гр.д. 5984/18г. на САС, в частта, с която е осъден ответникът Г. В. З. да плати на ищеца Б. А. И. сумата над 3000лв. до 25000лв., заедно със законната лихва от27.07.2015г. до окончателното плащане, както и разноски за първа инстанция над сумата от 113,70лв. и за втора инстанция над сумата от 256, 20лв., платими солидарно с ответника „Интермедиа“ООД и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Б. А. И. срещу Г. В. З. за плащането на обезщетение над сумата от 3000лв. до 25000лв., заедно със законната лихва от 17.05.2015г. до окончателното плащане, което да бъде солидарно платено с ответника „Интермедиа“ООД, и представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от изявленията на Г. З., направени в интервю за сайта на „Информационна агенция „Блиц““, публикувано на 14.06.2015г. и 21.06.2015г., както и във в-к „Шоу“ на 17.06.2015г.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Осъжда ищеца Б. А. И. да плати на ответника Г. В. З. разноски за настоящата инстанция в размер на 1786,40лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 12 Март 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.