Отказ за тълкуване и допълване на съдебно решение по иск за недействителност

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р е ш е н и е

№ 253

гр.София, 28.09.2020г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА

Геника михайлова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4250 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 и чл.251 ГПК.

Обжалвано е било решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София, което е бил уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

С решение от 03.07.2020г. по гр.д.№4250/2019г. ВКС е отменил решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София и е отхвърлил иска на П. С. Р. срещу Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД, за прогласяване относителна недействителностна решението на Общото събрание на „Белт строй инвест” ООД от 01.04.2010 г. за разпределяне като дивидент на 83 000 лева, представляващи цялата счетоводна печалба за финансовата 2008г. и част от счетоводната печалба за финансовата 2009 г. по отношение на П. Р. от една страна и Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД от друга страна.Със същото решение е отменил определние от 01.10.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София и е осъдил П. С. Р. да заплати на Б. П. П. сумата 4570,50 лева, на П. Б. П. сумата2012,50 лева и на „Белт строй инвест” ООД сумата 35лева разноски за всички инстанции.

С молба от 27.07.2020г. процесуалният представител на П. С. Р. е поискал решение от 03.07.2020г. по гр.д.№4250/2019г. на ВКС да бъде тълкувано и допълнено.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Допуснато е касационно обжалване по въпроса представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти.

Като краен извод в отговор на поставения за разглеждане въпрос е прието, че искът по чл.135 ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД, а тъй като дивидентите на съдружниците не могат да служат като обезпечение за задлжения на дружеството към трети лица, то не е приложима успешна защита на кредитор на дружеството с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на печалбата.

В мотивите на решението е прието, че в случая не е налице правно действие на дружеството длъжник, което уврежда кредитора му, тъй като последният при евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на претендираното да бъде обявеното за недействително действие - решение на общо събрание на дружеството за разпределение на печалбата и изплащане дивиденти на съдружниците. Срещу това правно действие не може да бъде надлежно упражнено потестативното право на кредитора на дружеството П. Р. да подчини на принудително изпълнение имущественото право на дивидент на съдружниците в дружеството длъжник, тъй като законът не и предоставя възможност тя по своя воля едностранно да може да предизвиква изменения в правната сфера на съдружниците получили дивидент и дружеството, взело решение за това, поради което предявеният от нея П. иск иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Настоящият състав намира, че не се налага провеждането на открито съдебно заседание, поради което пристъпва към произнасяне по съществото на депозираната молба в срока по чл. 250 и чл.251 ГПК след проведено закрито съдебно заседание.

По същество намира, че молбата за тълкуване на така постановеното решение е неоснователна по следните съображения:

Тълкуването по чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. По пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно.

Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното от съда в диспозитива на решението, като на тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението. В конкретния случай с молбата се иска тълкуване на изрази от мотивите на съдебното решение и се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се иска преразглеждане на направените от съда в решението правни изводи. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението, от формираната в тях воля към момента на постановяването му, като по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска допълване или изменение, както и пререшаване на спора, т.е. недопустимо е да се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите според молителката не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда.

С оглед изложеното настоящият състав намира молбата за тълкуване за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Неоснователна е и молбата за допълване на същото решение.

На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл.250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице.

В решението, чието допълване се иска, е даден отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, както е разгледан и фактическият състав на иска по чл.135 ЗЗД.

След отговора на правния въпрос са обсъдени фактите и обстоятелствата по конкретния случай и е прието, че изводите на въззивния съд досежно основателността на предявения иск са неправилни. По този повод ВКС е изложил отделни съображения, свързани с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване относно неоснователността на предявения иск по чл.135 ЗЗД като е съобразил и направените в тази връзка оплаквания в касационната жалба.

Ето защо не налице основание да се приеме, че постановявайки своето решение по реда на чл. 290 ГПК касационната инстанция не се е произнесла по цялото искане, с което е била сезирана. Не е налице непълнота по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което и молбата за допълването му се явява неоснователна и като такава и тя следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №5928/27.07.2020г. на П. С. Р. за тълкуване и допълване на решение от 03.07.2020г. по гр.д.№4250/2019г. по описа на ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: