Оказване на помощ при ПТП и настъпила мигновена смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * оказване помощ на пострадалия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр. София, 29 май 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

Ч ЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 408 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на адв.М. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия Г. А., против въззивно решение № 16/10.02.2025 г., постановено по внохд № 399/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. В допълнението се твърди, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратно тълкуване, некоректна и нелогична интерпретация на правно значимите факти относно извършените от подсъдимия действия непосредствено след пътнотранспортното произшествие и моментът на настъпване на смъртта на пострадалия, което е довело до отказа на съда да приложи привилегирования състав по чл.343а от НК, тъй като оказаната помощ е несвоевременна. Посочено е, че при определяне размера на наложените наказания са нарушени принципите за тяхната индивидуализация - като движението с превишена скорост е отчетено едновременно, както при фиксиране на общо установената от законодателя санкция, така и при определяне на индивидуалната тежест на наложеното наказание, а предходните нарушения по ЗДвП, които не са нито многобройни, нито драстични, изключвали възможността да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност се претендира да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се измени атакувания съдебен акт, като се намалят наложените на подсъдимия наказания.

В съдебно заседание подсъдимият Г. А., редовно призован, не се явява. Защитникът адв.Р. пледира жалбата да се уважи по изложените в нея подробни съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Частните обвинители Р. М. и Ц. Л., повереникът адв.Т. С., частният обвинител Д. М. и повереникът адв.В. В., редовно призовани, не се явяват. В постъпилото писмено възражение на адв.В. е посочено, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице визираните нарушения и няма основание за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 15/16.10.2024 г. по нохд № 353/2024 г., постановена от Окръжен съд - Силистра, подсъдимият Г. А. Г. е признат за виновен в това, че на 07.12.2023 г., по път II -21 Русе -Силистра, при управление на МПС - л.а. „***“, модел „****“, със скорост от 122 км./ч. при разрешена от 90 км./ч. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и е допуснал ПТП с насрещно движещото се МПС - л.а. „Д. Л.“ и по непредпазливост е причинил смъртта на водача му - С. Л., с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, като е оправдан да е извършил нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на 2 798,14 лв.

По жалба на защитника на подсъдимия адв.Р. е образувано внохд № 399/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Наведените доводи в подкрепа на заявените в жалбата касационни основания са поставени на вниманието и на въззивния съд, като се преповторени от пледоарията на защитника в пъровинстанционното производство. В съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК в атакуваното решение са изложени убедителни съображения защо не се приемат визираните от страна на защита доводи. При извършената касационна проверка не се установяват твърденията за подмяна на установените в процеса факти и обстоятелства за оказана от страна на подсъдимия помощ, а още по-малко да са игнорирани налични по делото доказателства в тяхна подкрепа. Тъй като производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, в рамките на очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които са изцяло признати от подсъдимия, прецизно е проследена хронологията на събитията, съобразно която А. и св.Д. Т., който се обадил на телефон 112, се приближили до силно деформирания в предната част лек автомобил „Д.“ и видели, че водачът е притиснат между седалката и арматурното табло, а тялото му е безжизнено и няма признаци за живот, като двамата не могли да го извадят, след което подсъдимият също се обадил на номера за спешни повиквания, но от там му съобщили, че вече два пъти са уведомени за възникналото ПТП. В обвинителния акт не са изложени други факти и обстоятелства, поради което такива не са възприети от предходните инстанции и те не са станали част от приетата за установена фактическа обстановка по делото, поради което е недопустимо да се претендира приемането на допълнителни такива, на чиято основа да се налага извод, че въпреки причинените несъвместими с живота увреждания е оказана все пак необходима помощ. Действително смъртта на пострадалия е констатирана от пристигналите с линейката по-късно на местопроизшествието медицински лица, но самият подсъдим, в разпита му като обвиняем на 15.07.2024 г. /л.56 от досд. пр./, в присъствието на упълномощения му защитник е заявил, че когато е отишъл до чуждия автомобил е пипнал по лицето и врата другия водач, но „той не дишаше. … Не издаваше никакви звуци, нямаше признаци на живот“, т.е. в случая, както правилно е прието от предходните инстанции, отсъства едно от основните изисквания, съобразно т.5 на ППВС 1/17.01.1983 г., за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство, а именно - помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, поради което с основание е отказано извършеното деяние да бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „Б“ от НК.

Касационният състав намира, че при определяне наложеното на подсъдимия наказание не са нарушени принципите за неговата индивидуализация в желаната от страна на защитата насока. Действително, съобразно разпоредбата на чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, но в случая подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 122 км./ч., която значително превишава максимално разрешената такава от 90 км./ч., още повече че това е станало при усложнена пътна обстановка - около 16,20 ч. на 07.12.2023 г., т.е. при смрачаване, при слаб дъжд и мокра пътна настилка. Безспорно констатираното значително превишаване на скоростта с 32 км./ч. завишава обществената опасност на извършеното деяние и това няма как да бъде игнорирано при индивидуализацията на наказанието, тъй като не е съизмеримо с другите аналогични случаи, при които разрешената скорост е надхвърлена минимално. Същевременно при преценката на обществената опасност на дееца са взети предвид данните за личността на подсъдимия, без да е поставен акцент върху поведението му като водач на МПС, а и неправилно е определен видът непредпазливост. Макар допуснатите три предишни нарушения, за които на А. са наложени административни наказания, да не са значими, тяхното извършване за кратък период от време - от около година от придобиването на правоспособност на 25.08.2022 г., разкриват склонността на деветнадесет годишния младеж към неглижиране на установените правила за движение по пътищата. Същевременно касационният състав счита, че преценката на първоинстанционния съд, с която въззивният очевидно се е съгласил, че подсъдимият е проявил небрежност е незаконосъобразна. Отсъствието на трайно изградени умения и опит при управлението на МПС, със скорост от 122 км./ч., в нарушение на нормативно определената такава от 90 км./ч. и надвишаващата критична за преминаването на завоя от 118 км./ч., при горепосочената усложнена пътна обстановка, не само са довели до загубата на напречна устойчивост и навлизане в лентата за насрещно движение, но и сочат, че А. неоправдано е надценил собствените си възможности, като е проявил престъпна самонадеяност при осъществяване на деянието. А извършителите на деяние при условията на съзнавана непредпазливост подлежат на определяне на по-тежко наказание, в рамките на предвидените в закона санкции, при равни други условия, както е прието от ОСНК на ВКС в т.5 от ТР № 2/22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г.. Независимо от тези корекции в мотивите на атакуваното решение, визираните обстоятелства могат да бъдат отчетени единствено като отегчаващи отговорността на подсъдимия, без да водят до промяна размера на отмерените наказания. При това положение и наред с приетото от предходните инстанции отсъствие на условието, че и най-лекото предвидено в закона наказание не само не е несъразмерно тежко с оглед извършеното, но и смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, определената комплексна санкция като вид, размер и начин на изпълнение се явява съответна на извършеното престъпление и намаляването, на която и да е от нейните части, би било единствено проява на необосновано снизхождение.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 16/10.02.2025 г., постановено по внохд № 399/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: