Практика · Върховен касационен съд · 20 Юли 2020
Отнемане на незаконно придобито имущество при значително несъответствие в доходите
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска конфискация на имоти, коли, дялове и банкови суми от съпрузи поради липса на доказани законни доходи. Въззивният съд уважава иска за наличните имоти, дялове и суми от продадени коли, но отхвърля искането за вече похарчени или изтеглени от сметки пари. Върховният касационен съд оставя решението в сила, като потвърждава, че отнемане е възможно независимо от изхода на наказателното производство.
Какво приема съдът
На отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежи само наличното в патримониума на лицето имущество, а парични средства, преминали по сметки, но вече изразходвани и неналични, не могат да бъдат отнети.
Приложени разпоредби
- чл. 145 ГПК
- чл. 146 ГПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.)
- чл. 4 ЗОПДИППД (отм.)
- чл. 255 НК
- чл. 321 НК
- чл. 22, ал. 1 ЗДФЛ (отм.)
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отнемане на имуществоКПКОНПИнезаконни доходиналично имуществобанкови сметкигражданска конфискация
Текстът на акта
Ключови фрази 11 Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 20.07. 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,Трето г.о.,в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 4939 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото. Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез процесуален представител старши инспектор М. Л. обжалва въззивното решение № 103 от 7.06.17г.по в.гр.дело № 579 /16г.на Апелативен съд –Велико Търново в частта,с която е отхвърлено искането й за отнемане на 12 452.61 лв, внесена за погасяване на потребителски кредит в Банка ДСК с титуляр на разплащателната сметка Й. Н. Ч.; 2 776.80 лв, внесени по спестовна сметка в Алфа Банк, кл.България, с титуляр Й. Н. Ч.; 60 000 лв заедно с лихвите -165.48 лв,внесена и изтеглена по друго спестовна сметка в Алфа банк, кл.България, с титуляр Й. Н. Ч.; 3 750 лв, направени вноски по отпуснат ипотечен кредит от ОБББ АД за 2013г. Ответниците Й. Н. Ч. и А. А. Ч. чрез адв.К. К. обжалват въззивното решение в частта,с която е постановено отнемане в полза на държавата апартамент № 1,находящ ес в [населено място], [улица]; поземлен имот с идентификатор 56722.652.595 в [населено място], З. индустриална зона със складов обект; товарен автомобил „Мерцедес” рег.№ Хе Ен 78 70 АН; 3500 лв – стойност на дяловете от капитала на ЕООД”Данимекс”; 1750 лв – левовата равностойност на 25 дружествени дяла от капитала на „Диелкомерс”1111 ООД [населено място] ; парични суми, получени от продажбата на три леки автомобила, джип и товарен автомобил; 36 098.30 лв – част от пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 56722.652.596, в [населено място], З. индустриална зона, ведно с построената в него сграда – складова база – склад. С определение № 623 от 5.07.18г.състав на 4-то гражд.отд.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: При неприключило наказателно производство срещу проверяваните лица, извършваната стопанска дейност от тях, може ли да се определи като незаконна или на това основание да се приеме за оборена презумпцията за незаконност на придобитото имущество,както и длъжен ли е гражданският съд пълно и обективно да изследва фактите по делото, за да установи дали е налице значително несъответствие в имуществото им. Отговор на първия въпрос е даден в решението от 19.03.20г.на СЕС по дело № С-234/18г.,по повод отправено преюдициално запитване на основание чл.267 ДФЕС от Софийски градски съд.С него е постановено,че рамково решение 2005/212/П. на Съвета от 24 февруари 2005г.относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления,следва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава – членка,съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство,което не зависи нито от установяване на престъпление,нито на още по-голяма основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление. Отговорът на втория въпрос произтича от разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК, според която съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.Обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказан.Конкретно по въпроса: решаващият съд е длъжен пълно и обективно да изследва праявнорелевантните факти по делото, за да установи дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ. Неизпълнение на това задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК,приема следното: По касационната жалба на ищците Й. Н. Ч. и А. А. Ч.: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Й. Ч. и съпругата му А. Ч. по реда на чл.74 ЗОПДНПИ е допустимо – престъпленията,за които е привлечен като обвиняем Й. Ч. по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.с ал.2 НК и по чл.255 ал.3 вр.с ал.1,т.6 и т.7,вр.с чл.26 ал.1 НК, са посочени в чл.22 ал.1 т.18,23 ЗОПДНПИ, и частично основателно.Приел е за установено, че за проверявания период от 29.08.2003г.до 29.08.2013г. ответниците Червенкови не са имали достатъчно законни източници на средства за придобиване на имуществото, посочено в касационната им жалба. Кредитирал е вариант 1.3 от заключението на вещото лице В. В., при който са анализирани приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му всяка година поотделно и за целия проверяван период, като са взети предвид пазарните оценки на недвижимите имоти и МПС по сделките,за които не са меродавни тези, посочени в съответните актове, отчетени са приходите по договори за заем, установени с писмени и гласни доказателства, в приходната част не са включени сумите от продажба на имущество,за чието придобиване липсват данни за наличие на източници на средства с установен произход.Преценката за стойността на придобитите от проверяваното лице и неговата съпруга недвижими имоти и МПС е извършена въз основа на заключенията на експерти, които са определили пазарната стойност на движимото и недвижимо имущество към датата на придобиване, с изключение на възмездните сделки,сключени с държавата, тъй като визираната в съответния документ цена не може да й се противопостави.С оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд е коригирал заключението във вариант 1.3, като е счел, че към приходите следва да се прибавят 2079.18 лв – приходи от отглеждане и продажба на животни; 7883.25 лв- равностойност на 5000 щатски долара, предоставени на Й. Ч. през м.август 2005г.от неговия баща; 4000 лв – дадени на проверяваното лице от неговите родители през м.февруари – март 2008г.В резултат е посочил,че приходите на Й. Ч. за целия проверяван период са 812 095.76 лв, обичайните и извънредни разходи са 199 104.47 лв, установен положителен нетен доход – 612 991.29 лв / 812 095.76 лв – 199 104.47 лв/, имущество / пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи/ общо в размер на 933 457.16 лв, установено несъответствие между имуществото и нетния доход – 320 465.87 лв,т.е.касае се за значително несъответствие по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ. По отношение на апартамент № 1 от 60 кв.м.,находящ се в Горна О., [улица], е прието, че съставлява незаконно придобито имущество по смисъла на чл.62 от ЗОПДНПИ, на стойност 28 200 лв.Ответниците не са разполагали със средства с установен законен произход за покриване на част от стойността на жилището в размер на 21 147.81 лв, при пазарна оценка към момента на придобиване – 27 000 лв.Тъй като в ЗОПДНПИ не е регламентирана възможност за отнемане на идеални части от отделни активи, съдът е приел,че следва да се отнеме цялото жилище в полза на държавата. Прието е,че от събраните доказателства не се установява законен източник за придобиване на поземлен имот с идентификатор № 56722.652.595,находящ се в [населено място], З. индустриална зона,представляващ складов обект от 135 кв.м.,на стойност към момента на предявяване на исковете 7 500 лв, както и за придобиване на товарен автомобил марка „Мерцедес“,модел 307Д с рег.№ 7870 АН, на стойност към момента на завеждане на делото 1 299.65 лв. Посочено е,че не е установено Й. Ч. да е разполагал със средства със законен източник за придобиване на 70 дяла от капитала на „Данимекс“ЕООД,на обща стойност 3500 лв,внесени на 18.01.06г.и 25 дружествени дяла от капитала на „Дилкомерс“ООД, на обща стойност 1750 лв и посочените суми са отнети в полза на държавата на основание чл.62 вр.с чл.63 ал.2 т.1 ЗОПДНПИ.Отнета е в полза на държавата и сумата 1000 лв – получена сума от продажбата на дружествени дялове от капитала на „Данимекс 6“ООД по съображения,че не е доказано, че Й. Ч. е разполагал със средства за придобиване на 25 дяла със стойност от по 40 лв от капитала на дружеството. Посочено е още,че не са представени доказателства,от които да се направи извод,че ответниците са разполагали със средства със законен произход за придобиване на лек автомобил марка Мерцедес,модел 220ЦДИ, светлочервен на цвят, придобит на 30.01.08г.и продаден на 26.03.08г. за 10 500 лв; лек автомобил „Фиат“,модел „Барчета“, на цвят червен,придобит на 23.07.07г.и продаден на 30.01.08г. за 3950 лв; джип модел „Г. Ч.“,цвят тъмносин металик, придобит на 23.09.09г.и продаден на 16.10.13г.за 2000 лв; лек автомобил марка Мерцедес,модел С 320 ЦДИ,червен цвят,придобит на 21.03.11г. и продаден на 16.10.13г.за 40 000 лв; товарен автомобил марка Ситроен,модел Б., бял на цвят, придобит на 23.11.09г.и продаден на 15.09.14г.за 1200 лв. Посочените суми са отнети в полза на държавата от ответниците на основание чл.62 вр.с чл.63ал.2 т.2 ЗОПДНПИ. Прието е,че са налице предпоставките на чл.62 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата от ответниците сумата 36 098.30 лв –част от пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 56722.652.596 по кадастралната карта на П.,заедно с построената в него сграда с идентификатор 56722.652.596.1,със застроена площ от 115 кв.м.,с предназначение склад.Изложени са съображения,че не е установено към 9.11.11г.ответниците да са разполагали със средства от законен произход за покриване на част от стойността на описания имот по пазарни цени в размер на 28 729.76 лв.Стойността на имота по пазарни цени към момента на неговото придобиване е 39 000 лв, а към момента на предявяване на исковете – 49 000 лв.Не е установен законен източник на придобиване на 73.67% от имота,поради което подлежи на отнемане и съответната част от стойността му по пазарни цени към момента на образуване на производството – 36 098.30 лв. По касационните оплаквания: В касационната жалба на Й. и А. Червенкови се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и че същото е необосновано.Твърдят,че изводът на въззивния съд,че апартаментът в [населено място],закупен с нот.акт от 21.03.2008г.на стойност 27 000 лв и към датата на образуване на делото – 28 200 лв,е придобит по незаконен начин, е необоснован.Съдът не е взел предвид,че семейството им е живяло заедно със семейството на родителите на съпруга и че те са поемали изцяло разходите за издръжката му.Не е отчел и дейността по гледането на животни и доходите от продажбата им.Считат,че методологията за изчисляване на доходите и разходите на семейството им е неправилна.Искането е за отмяна на решението в обжалваната му части отхвърляне на иска. Неоснователно е оплакването,че неправилно е отнет в полза на държавата апартамент № 1 от 60 кв.м., находящ се в [населено място],на [улица].Имотът е закупен на 24.03.08г.,като продажната му цена е в размер на 27 000 лв.Видно от заключението на вещото лице В. В.,във вариант 1.3, през периода от 1.01.08г.до 31.12.08г.не са установени налични средства с установен произход за придобиване на процесния апартамент.Установеното несъответствие между имуществото и нетния доход за посочения период е: – 50 103.50 лв.Не са установени средства в размер на 46048.10 лв за придобиване както на апартамента в [населено място], така и за придобиване на л.автомобил Мерцедес , на стойност 19 150.29 лв и на 25 дружествени дяла от „Диелкомерс 1111“ООД – 1750 лв. Несъстоятелно е и оплакването, че съдът не е взел предвид установеното по делото обстоятелство,че семейството на Й. и А. Червенкови е живяло заедно с родителите на Й. и че те са поемали изцяло издръжката на съпрузите.В мотивите на решението въззивният съд е обсъдил показанията на св.Б. Ч. – майка на Й. Ч. и доводите в тази връзка и е изложил съображения,които се споделят от настоящия състав,че не следва да се изключват от обичайните разходи за издръжка на лицето и членовете на семейството му съобразно данните от Националния статистически институт разходите за храна,консумативи и други въз основа на свидетелските показания.Само въз основа на тях не може да се направи категоричен извод,че родителите са поемали изцяло разходите за издръжка на семейството на проверяваното лице,макар да са живяли в общо домакинство, а само за участие и на двете семейства при заплащане на съответните суми.Правилно съдът е ценил показанията на свидетелката при условията на чл.172 ГПК. По оплакването, че съдът не е взел под внимание доказаният по делото доход от гледане и продажба на животни, настоящият съдебен състав намира,че също е неоснователно.Това обстоятелство е съобразено от въззивния съд,който е коригирал вариант 1.3 от заключението на в.л.В. ,като към приходите е добавил сумата 2 079.18 лв – приходи от отглеждане и продажба на животни за времето от 28.10.03г.до 21.09.04г.В § 1 ал.4 ДР ЗОПДНПИ е посочено значението на „нетни доходи“ – доходи,приходи или източници на финансиране,намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му,т.е. нетен доход е превишението на приходите над разходите за осъществяване на същата дейност, или обогатяването от дейността.Правилно въззивният съд е приспаднал разходите за дейността за отглеждане на животни от облагаемия доход в размер на 70% съобразно чл.22 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./ Отчел е като приход и сумите,дадени от родителите на Й. Ч. в размер на 7883.25 лв- равностойност на 5000 щ.д.през м.август 2005г. и 4000 лв – през м.февруари – м.март 2008г Относно твърдението за неправилна методология за изчисляването на приходите и разходите,настоящият състав намира,че въззивният съд правилно е възприел заключението на вещото лице В. В. във вариант 1.3, при който са анализирани приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за всяка година поотделно и за целия проверяван период, като са взети предвид пазарните оценки на движимото и недвижимо имущество към датата на неговото придобиване,въз основа на заключенията на експерти. Заключенията на вещите лица са компетентно изготвени и обосновани, и не са оборени от останалите доказателства по делото. В съответствие с материалния закон въззивният съд е обсъдил какви имуществени блага са постъпили в патримониума на проверяваното лице и семейството му през проверявания период и обосновано е приел, че законността на доходите за придобиването на имуществото, предмет на отнемане, не е доказана. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението в обжалваната част. По касационната жалба на КПКОНПИ: По отношение на сумите от 12 452.61 лв, внесена за погасяване на потребителски кредит по разплащателна сметка в лева № 4194609 в „Банка ДСК“ЕАД,с титуляр Й. Ч.; 2 776.80 лв ,внесена по спестовна сметка A. payroll в лева ,с IBAN BG66IRBA 9898 [ЕГН] BGN в Алфа банк, клон България с титуляр Й. Ч. ; 60 000 лв,ведно с лихвите 165.48 лв ,внесена и изтеглена по спестовна сметка A. U.,в лева с IBAN BG65CRBA 9898 [ЕГН] BGN в Алфа банк, клон България с титуляр Й. Ч.; 3 750 лв, направени вноски по отпуснат ипотечен кредит от ОББ АД за 2013г., въззивният съд е отхвърлил искането на КПКОНПИ с мотиви,че по делото няма данни посочените суми да са налични по сметки на проверяваното лице.Посочено е,че имущество по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ е налична сума, която може да се отнеме – пари в брой или депозит в банка,активи от всякакъв вид – материални или нематериални,движими или недвижими вещи или ограничени вещни права и че относно тези парични средства като част от имуществото на проверяваното лице и неговото семейство е неприложима разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ/отм./ В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в тази му част.Поддържа се,че § 1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ не съдържа уточнение дали имуществото следва да бъде налично.Доколкото вноските по кредитите и средствата,внесени по спестовна сметка имат парично изражение, следва че представляват част от имуществото на проверяваните лица. Касационната жалба е неоснователна. В обжалваната част въззивното решение е постановено в съответствие със закона и с практиката на ВКС.В решение № 97 от 18.05.18г.по гр.дело № 3224/17г.на Четвърто гражданско отделение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е дадено разяснение на значението на понятията „доходи,приходи и източници на финансиране“.В него е посочено,че на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ подлежи налично имущество,което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица.Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у свързани лица,отнема се от тях.Прието е още,че притежавано имущество и придобитото имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта ,тъй като не е отчуждено или или изоставено,нито е потребено, обезценено/ в т.ч. повредено или изхабено/,унищожено или погинало,а непритежавано е имущество, което е било придобито,но вече е напуснало патримониума на лицето.Незаконно придобито може да е само имуществото,влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период ,което е налично в края на този период. В този смисъл е и решение № 129 от 8.06.15г.по гр.дело № 5562/13г.на Четвърто гражданско отделение на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК, по приложението на ЗОПДИППД /отм./,мотивите по което са относими и по приложението на ЗОПДНПИ /отм./.Посочено е,че съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал.2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица.Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. По изложените съображения касационната жалба на КОНПИ следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и по двете касационни жалби разноските следва да останат за сметка на страните, както са направени. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 7.06.17г. по в.гр.дело № 579/16г. на Апелативен съд- Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 20 Юли 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.