Определяне на квоти при трансформация на лични средства в имот от ЖСК

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57
София, 17.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2985 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 10 от 14.01.2021 г. по касационната жалба на Д. Д. Л. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 169 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 241 /2020 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 1267 от 22.11.2019 г. по гр.д. № 5287 /2018 г. на Добричкия районен съд и вместо това е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. П. Г. и Д. Д. Л. на 1) апартамент № 1, в [населено място],[жк], № 22, вх.Д, ет.1, състоящ се от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения и балкони с обща застроена площ 124 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 4, с площ 16.78 кв.м. и таванско помещение № 10, с площ 14.67 кв.м., заедно с 5.101 % идеални части от общите части на сградата с площ 14.21 кв.м. и 5.101 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя и 2) гараж № 3 с площ 22.50 кв.м., заедно с 0.814 % идеални части от общите части на сградата с площ 2.27 кв.м. и 0.814 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при квоти 121 683/ 215 660 ид.ч. за Д. Д. Л. и 93 977 /215 660 ид.ч. за Г. П. Г. и в частта, с която Д. Д. Л. е осъдена за разноски.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос:
Следва ли съдът, който разглежда иск или възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл.21,ал.1 или ал.2 СК от 1985 г. (отм.) в придобит по време на брака недвижим имот от жилищностроителна кооперация, без твърдение на страната по делото, предявила иска или направила възражението и без доказателства за това, или без това обстоятелство да е безспорно между страните, да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство?
Настоящият състав приема отрицателен отговор на въпроса. Аргументите за това са следните:
Действителната придобивна стойност на недвижим имот е тази, за която имотът е придобит възмездно, тя е конкретна за конкретен имот. Определя се от пазара, от действително заплатеното за придобиване на конкретен имот, еднократно, или като сбор от всички заплатени за придобиването суми, както е в случаите с изграждането на жилищно-строителни кооперации.
В случаите, когато недвижимият имот е придобит от жилищностроителна кооперация по време на брак при искове (и възражения) за трансформация на лични средства настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС (решение № 190 /01.12.2017 г. по гр.д. № 698 /2017 г. на ВКС, I г.о. и решение № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 71 от 2012 г. на ВКС, IV г.о., постановени в производства по чл.290 ГПК), че действителната придобивна стойност на имота се формира въз основа на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта в готов вид съгласно окончателния разделителен протокол.
Базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ), приета с ПМС № 151 /30.07.1991 г. и отменена с ПМС № 235 /19.09.1996 г., както и по действалата преди нея Наредба за цените на недвижимите имоти (НЦНИ), е стойностна величина, определена нормативно, за определяне на цените на недвижимите имоти, при отстъпване на право на собственост или право на строеж върху държавни или общински имоти, за оценки на отчуждени и отстъпени в обезщетение недвижими имоти и за други, предвидени в наредбите случаи. Продажната цена на такива имоти не може да бъде по-ниска от нея, а за новопостроени обекти – от пълната им строителна стойност.
Съгласно § 9 и § 12 от ДР към НБПЦНИ при сделки с недвижимите имоти и вещни права върху тях, сключвани от граждани и юридически лица, държавните и местните такси се дължат върху изготвена от общината оценка на имота въз основа на базисната цена на недвижимия имот по НБПЦНИ, а по висящите нотариални производства и искови молби - по отменената НЦНИ.
Независимо от нормативно заложената цел базисната цена на недвижимия имот да съответства на действителната пазарна (придобивна) стойност, двете стойностни величини могат да се различават поради динамиката на появилият се през 1991 г. свободен пазар на недвижими имоти, който е непрекъсната променлива величина с тенденция към постоянно във времето покачване, но с най-различни темпове. Дали двете стойности се различават може да бъде установено само при сравняването им в случаите на възмездно придобиване и то в случай, че страните по сделката декларират действителната придобивна стойност.
В закона не е установено предположение (презумпция), че базисната цена (оценка) на недвижим имот съответства на пазарната или на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта (съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.154,ал.2 ГПК.
Следователно в случаите на правен спор без твърдение на ищеца, предявил иска за трансформация на лични средства с правно основание чл.21,ал.1 или ал.2 СК от 1985 г. (отм.) и без твърдение на страната по делото, направила такова възражение и без доказателства за това, или без това обстоятелство да е безспорно между страните, съдът който разглежда иска или възражението няма основание да приеме, че действителната придобивна стойност на недвижимия имот съответства на базисната цена на недвижимия имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (НБПЦНИ) и посочена в нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК за нуждите на нотариалното производство.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:
От фактическа страна:
Процесните имоти (апартамент с принадлежащите му избено и таванско помещение) и гараж са придобити от жилищностроителна кооперация (нататък и ж.с.к.) „Р.“, учредена през 1983 г., на която е отстъпено право на строеж за жилищно строителство върху държавна земя. Ответницата Д. Д. Л. е била сред член-учредителите (била е член-кооператор).
През 1984 г. Д. Д. Л. е внесла в ж.с.к. сумите: 1 000 лева, 1 232 лева, 3 000 лева, 778 лева, 9 696 лева от жилищноспестовен влог и 12 000 лева от отпуснат жилищен заем (общо 27 706 лева).
Страните са сключили граждански брак на 03.08.1985 г.
С нотариален акт от 02.11.1993 г. двамата съпрузи са признати за собственици на двата недвижими имота, чиято делба се иска, от акта се установява, че имотите са придобити чрез включване в ж.с.к. и че общата им стойност възлиза на 215 660 лева.
От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че строежът на ж.с.к. „Р.“ е започнал през месец декември 1983 г. и към 03.08.1985 г. (момента на сключване на граждански брак) ж.с.к. е била завършена в груб строеж, а е била въведена в експлоатация с разрешение за ползване на 05.07.1993 г.
От правна страна:
Възражението на Д. Д. Л. за пълна трансформация е с правно основание чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.), в тежест на Д. Л. е да установи, че е придобила недвижимите имоти изцяло с лични средства.
Единствено Д. Л. е била член-кооператор, Г. Г. не е бил, но е признат за собственик наред със съпругата си с нотариалния акт от 1993 г. Издаването на нотариалния акт е моментът, в който настъпва транслативният ефект и кооператорът придобива правото на собственост, а не довършването на сградата в груб строеж. Нотариалният акт е издаден по време на брак между страните, от което следва, че и двамата са станали собственици, независимо, че само съпругата е била член-кооператор в ж.с.к. Този извод следва от разпоредбата на чл.19,ал.1 и ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Нормата на чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм. 01.10.2006 г.) е коректив на това правило. Необходимо е провеждането на обратно доказване по отношение на презумпцията за съвместен принос.
В случая е доказана частична, а не пълна трансформация. Цената на имота е посочена в нотариалния акт - 215 660 лева.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответницата Д. Л. е доказала, че е вложила свои лични средства в размер на 27 706 лева – сумите са придобити и преводите са извършени преди брака (1985 г.).
По аргумент от чл.20,ал.1 СК от 1985 г. (отм.). частта от имота, равняваща се на 27 706 лева, или 27 706 / 215 660 ид.ч. е лична собственост на Д. Л..
Останалата част – 187 954 /215 660 ид.ч. е съпружеска имуществена общност. При това положение делбата на съсобствените имоти трябва да бъде допусната при следните квоти: 121 683/ 215 660 ид.ч. за Д. Л. и 93 977 /215 660 ид.ч. за Г. Г..
По основателността на касационната жалба:
Д., че въззивният съд е постановил решението си въз основа на бланкетна въззивна жалба, е неоснователен. Неоснователен е и основаният на него довод, че въззивният съд е излязъл извън пределите на своите правомощия, като е извършил служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение, въпреки липсата на доводи за неговата неправилност. Въззивната жалба е приложена по гр.д. № 21 /2020 г., тя съдържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение, включително доводи за неговата неправилност в частта относно трансформацията на лични средства и че трябва да бъде пълно и главно доказана (като се твърди, че не е).
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел за установен факт, който не е твърдян от страните и не следва от правна норма – че действителната придобивна стойност на имотите съответства на посочената в нотариален акт, съставен на основание чл.35 ЗЖСК, базисна цена на недвижимите имот, определената съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти.
В съответствие с установената практика на ВКС настоящият състав приема, че за разглежданото в спора възражение за трансформация на лични парични средства в придобиването на процесния имот от ж.с.к. е от значение да бъде установено какви са действително направените разходи за изграждането и завършването на обектите в готов вид съгласно окончателния разделителен протокол.
Настоящият състав приема, че въззивният съд правилно е приел, че възражението на Д. Л. за трансформация на лични средства е частично основателно (че е основателно възражението и за частична трансформация), но неправилно е определил за каква част от действително направените разходи то е доказано. Изводът на въззивният съд попада в хипотезиса на разпоредбата на чл.162 ГПК (възражението за частична трансформация е основателно, но няма достатъчно данни за неговия размер), но въззивният съд не е извършил необходимите процесуални действия за установяване на размера, за който възражението е основателно.
Допуснатото нарушение се е отразило на правилността на обжалваното въззивно решение в частта по възражението на Д. Л. за трансформация с правно основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) и като последица от това – на правилността на размерите на квотите (делбените части), които въззивният съд е определил, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са определени делбените части на страните.
Тъй като по делото не е установено какви са действително направените разходи за изграждането и завършването на апартамента и гаража и съгласно чл.293,ал.2 ГПК, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за извършване на съдопроизводствени действия за установяване на действително направените разходи за изграждането и завършването на обектите, след което въззивният съд да се произнесе по възражението за трансформация на лични средства и като последица от това да определи делбените части на страните.
Въззивният съд следва да даде възможност на страните да посочат и представят доказателства за това (за действително направените разходи за изграждането и завършването на обектите) в подходящ срок, както и да поставят допълнителни задачи на вещото лице.
На основание чл.162 ГПК съдът и по свой почин следва да постави допълнителна задача на вещото лице, изготвило заключение на СТЕ по делото, след като се запознае с всички събрани по делото доказателства, да определи какви са действително извършените строителни работи за изграждането и завършването на апартамента и гаража във вида, в който са били към момента на съставянето на нотариалния акт и какви по размер разходи са направени за завършването на обектите. Вещото лице да определи окончателната стойност на обектите като сбор от сумите за различните работи, а при липсата на доказателства за стойността на отделни работи, да ги определи по средни пазарни цени към момента на извършването им.
След което вещото лице да определи окончателната стойност като сбор от сумите за различните извършени работи и каква част от тази стойност (какъв процент) съответства на изграждането на обектите в груб строеж. Възражението на Д. Л. за трансформация на лични средства ще бъде основателно за този процент.
Съгласно чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 169 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 241 /2020 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която са определени делбените части на страните.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.