Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради редовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

гр. София,17.09.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 427 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по молба на Николай Щ. Б. за отмяна на решение № 20111716 от 23.12.2023 г. по гр. д. № 19889/2021 г. на Софийски районен съд.

Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е могъл да вземе участие в делото, поради това, че не е бил редовно призован по него. Конкретно сочи, че връчването на призовката чрез залепване на адреса му е извършено в нарушение на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като липсва реално залепване на уведомлението на този адрес, на който живее със семейството си и като пенсионер преимуществено през деня е там. Поддържа, че именно на този адрес е получил на 08.08.2024г. и поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Иска отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на разноските за настоящото производство, за които представя списък по чл. 80 ГПК

Ответникът по молбата, „БГ Мебел Компания“ ООД, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.. Сочи, че молителят, в качеството си на ответник по исковете, е бил редовно призован при условията на чл.47 ГПК, като не е оборена материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ – призовката и уведомлението, изходящи от призовкаря като длъжностно лице.

Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:

По образуваното пред СРС дело са връчени на 15.05.2021г. лично на ответника по исковете - настоящ молител, препис от исковата молба с приложенията и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК на адрес [населено място], ул. 740-та (в.з. Горна Баня) № 25, като лицето е депозирало на 15.06.2021г. по делото отговор на исковата молба, подписан от него, в който е посочил същия адрес за призоваване. В използвания формуляр за призовка, са възпроизведени разпоредбите на чл.41 ГПК.

По делото са насрочени четири открити съдебни заседания, като само на две от тях е даден ход на делото.

За първото проведено на 05.10.2022г. открито съдебно заседание призовката на лицето е върната от призовкаря с обозначение, че на посочения адрес не се намира лице, което да получи съдебните книжа, при направени посещения от длъжностното лице на 01.07.2022г., 17.07.2022г. и 12.08.2022г., като е оформено и залепено уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК на 12.08.2022г., като на 05.09.2022г. СРС е разпоредил, на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, книжата да бъдат приложени по делото и да се считат за редовно връчени на ответника по иска.

Относно проведеното на 27.09.2023г. второ и последно открито съдебно заседание призовката на лицето е върната от призовкаря с обозначение, че на посочения адрес не се намира лице, което да получи съдебните книжа, при направени посещения от длъжностното лице на 22.05.2023г., 11.06.2023г. и на 26.06.2023г., като е оформено и залепено уведомление пи чл.47, ал.1 ГПК на 26.06.2023г., като на 27.07.2023г. СРС е разпоредил, на основание чл.41, ал.2 ГПК, книжата да бъдат приложени по делото и да се считат за редовно връчени на ответника по иска.

От извършените от СРС служебни справки е установено, че регистрирания от ответника по исковете адрес е този, на който е призоваван, като и че няма регистрирани от него трудови договори.

Решението е връчено на ответника отново по реда на чл.41, ал.2 ГПК, след удостоверяване от призовкаря, че на адреса не се намира лице, което да получи съдебните книжа, при направени посещения от длъжностното лице на 21.02.2024г., 10.03.2024г. и на 29.03.2024г., като е оформено и залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на 23.03.2024г.

Молбата е неоснователна.

На молителя – ответник по исковете, е редовно връчена исковата молба с приложенията към нея по реда на чл.45 ГПК, като не е оборена материалната удостоверителна сила на призовката като официален свидетелстващ документ, подписан от призовкаря Същевременно това обстоятелство не само не се оспорва в настоящата молба по чл.303 ГПК, но се потвърждава и от факта, че именно във връзка с връчената му исковата молба лицето е депозирало отговор на същата.

С оглед на това, че ответникът по исковете е бил веднъж редовно призован на адреса, който той е посочил като адрес за призоваване и в отговора си на исковата молба, като за двете проведени по делото съдебни заседания и при връчване на съдебното решение е удостоверено от длъжностното лице, че лицето не е намерено на адреса на период по-голям от един месец, молителят се явява надлежно призоваван по делото след връчването на исковата молба при условията на чл.41, ал.2 ГПК, в която хипотеза книжата се прилагат по делото и се считат връчени на страната, за които последици същата е била и надлежно уведомена в съдържанието на първата призовка, с която реално й е връчена исковата молба. Следва да се има предвид, че редовността на призоваването се определя от приложимата процесуална норма, в случая - чл.41, ал.2 ГПК, съобразно удостоверените от връчителя релевантни за призоваването обстоятелства. С оглед на това, че молителят е бил надлежно призоваван по делото при условията на чл.45 и чл.41, ал.2 ГПК, поради което не се доказва той да е лишен от възможност да участва в него.

Предвид горните съображения, безпредметно е обсъждането на твърдението за липса на реално залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, като само за пълнота следва да се посочи, че в случая залепването е удостоверено от длъжностното лице призовкар в изпълнение на възложените му от закона функции, като не е оборена материалната удостоверителна сила на официалния свидетелстващ документ. Фактът, че лицето е намерено на адреса от ЧСИ след приключване на делото не опровергава удостоверените от длъжностното лице – призовкар обстоятелства, че на конкретно посочените от него дати на адреса не е намерено лице, на което да се връчат съобщенията и книжата по делото.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Николай Щ. Б. за отмяна на решение № 20111716 от 23.12.2023 г. по гр. д. № 19889/2021 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА Николай Щ. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на „БГ Мебел Компания“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 250 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.