Отговорност на община за падане на пешеходец на заледена и неосветена улица

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 177

гр. София, 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайлова

при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 293 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 155/ 07.10.2019 г. по гр.д. № 293/ 2019 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1414/ 19.11.2018 г. по гр.д. № 2749/ 2017 г. в обжалваните осъдителни части, е осъдил Община Перущица да заплати на А. И. Т. на основание чл. 49 ЗЗД сумите 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 7 239.54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 07.02.2017 г. към 21.00 ч. в следствие неизпълнение на нормативни задължения на О..

По повдигнатия процесуално-правен въпрос настоящият състав приема, че в решението си по съществото на правния спор (решението по чл. 271 ГПК) въззивният съд е длъжен да обсъди възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска и е обосновавал оплакване в жалбата или в писмения отговор на жалбата от ищеца или от неговия помагач, че първостепенният съд е отхвърлил възражения, които са основателни. При такова оплакване срещу първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да отчете кои релевантни факти (пораждащи правото, заявено с иска и/или въведените възражения) не се нуждаят от доказване - съдебно известните, общо известните и безспорните, осъществяването на които не се опровергава от събраните по делото доказателства. За останалите релевантни факти въззивният съд е длъжен да обсъди доказателствата, включително като отговори на доказателствените доводи и възражения на страните. За тях преклузия няма, с изключение на оспорването на истинността на документ и на заключението на експертиза, приети в първоинстанционното производство (чл. 193 и чл. 200, ал.3, изр. 2 ГПК). Въззивният съд е длъжен да отчете, че при липса на съответно оплакване в жалбата или в отговора на жалбата може да основе фактическите си констатации и на недопустими доказателства, събрани в първонистанционното производство (арг. от чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК). Той е длъжен да разгледа доводите и възражения на страните по правото, заявено с иска, в поредност, следваща от материално-правното им естество, а е длъжен да отчете, че при липса на съответно оплакване в жалбата или в отговора на жалбата може да основе правните си изводи и на възражения, направени от ответника след преклузия в първоинстанционното производство. Отговорът обобщава практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, а и на чл. 271, ал. 1, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК в решения, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Поради това не се нуждае от мотиви.

В резултат на извършената проверка за правилност на въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира следното:

Въззивният съд е приел за доказани фактите, които пораждат гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Перущица (чл. 49 ЗЗД): 1) бездействие на служители и работници на О., изразено в това, че на 07.02.2017 г., около 21.00 ч. на [улица] [населено място] е имало непочистен, покрит със сняг и лед участък; 2) противоправност, изразена в неизпълненото задължение на О. като собственик на улиците в [населено място] (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСА) да ги поддържа обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци, когато улиците нямат тротоари; 3) вина на служителите и работниците на О., натоварени с тази дейност и 4) виновно бездействие за нормативното задължение на О. - причината ищецът А. И. Т. на 07.02.2017 г., около 21.00 ч. да се подхлъзне, да изгуби равновесие и да падне на покрит със сняг участък от улицата пред № 17, а да претърпи болки и страдания и да понесе имуществени вреди от травматичното увреждане – множествени закрити счупвания на двете кости (тибия и фубила) в долната трета на подбедрицата на левия крайник, с външно завъртане на ходилото. Обезщетението за неимуществени вреди е определил в размер от 15 000 лв., намирайки го за адекватен на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Присъдил е в обезщетение на имуществените вреди следните суми: 240.00 лв. – такса за подобрени условия при болничния престой на ищеца; 2 040.00 лв. – цена на плака за глезенната и за дисталната тибиална фрактури; 109.56 лв. – цена на лекарства и 4 850.00 лв. – цена на лечебни масажи за възстановяването в периода 08.02.2017 – 15.06.2017 г.

В писмения отговор на исковата молба исковете са оспорени с възражението, че травматичното увреждане на ищеца не е следствие от неизпълненото нормативно задължение на Община Перущица. Ответникът е твърдял, че м. февруари на 2017 г. в [населено място] е бил необичайно топъл, сняг не е валял, среднодневните температури са били над нулата, а по улиците е нямало сняг и лед, включително на мястото, където ищецът твърди да се е подхлъзнал и да е паднал - пред № 17 на [улица]. Ответникът е твърдял също, че причината за разходите от 240.00 лв. и 4 850.00 лв. не е пряко следствие от травматичното увреждане на ищеца. Причинно-следствената връзка, която изисква отговорността по чл. 49 ЗЗД е прекъсната, защото ищецът е избрал да се възползва от предложените му по-добри условия за болничен престой, а не от обичайните, които са покрити от здравното обществено осигуряване, а лекарските предписания са били за лечебна физкултура, която също е покрит здравноосигурителен риск, а не за лечебни масажи. Добавил е, че документът за втория разход за сумата 4 850.00 лв. - представената към исковата молба данъчна фактура - е за период, предхождащ и следващ лекарските предписания, т.е. не може да се свърже с тях.

Спорът по твърденията, с които ищецът е обосновал вземанията, заявени с иска, а ответникът е обосновал възраженията, включително доказателствените, е бил пренесен и пред втората инстанция. Ответникът (тогава въззивник, а сега – касатор) във въззивната си жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение се е оплакал, че първостепенният съд е уважил исковете по чл. 49 ЗЗД, въпреки недоказаността на твърденията в исковата молба, които ответникът своевременно е оспорил, че травматичното увреждане на ищеца е по причина на подхлъзване и падане на покрит със сняг и лед участък от общинската улица, както и че разходите за болничния престой и за масажите са в причинна връзка с неизпълненото нормативно задължение, включително обезщетението за неимуществените вреди в размера от 15 000 лв. е несправедливо.

В своето решение въззивният съд е обявил, че след извършил „съвкупна преценка на събраните доказателства“ приема за доказан оспорения от ответника релевантен факт, който поражда отговорността по чл. 49 ЗЗД по всичките предявени искове – травматичното увреждане да е по причина подхлъзването и падането на ищеца върху непочистен от сняг и заледен участък от общинската улица. Въпреки че събраните по делото доказателства за този факт са само косвени, въззивният съд е декларирал, но не е установил онази необходима система от косвени доказателства, която създава сигурност, че фактът действително се е осъществил. Ограничил се е да посочи, че „начина, времето и мястото на претърпяното от ищеца счупване е установено и е в синхрон с описаната в исковата молба фактическа обстановка“. Добавил е, че състоянието, в което ищецът е бил открит от свидетелите М. и М. (според показанията на първия - поне 10-15 минути след инцидента) – мокър, премръзнал и уплашен - „изключва възможността за интерпретации от негова страна, различни от истината“. С такива мотиви въззивният съд е обобщил, че основното възражение на ответника е неоснователно. Решение не съдържа и необходимите мотиви, защо въззивният съд приема за неоснователни и останалите възражения на ответника в писмения отговор на исковата молба, поддържани като оплаквания и във въззивната жалба - за липса на причинно-следствена връзка за разходите за сумите 240.00 лв. и 4 850.00 лв.. По първото не се е произнесъл, а второто е приел за неоснователно с мотиви, несъответни на доказателственото възражение на ответника по представената данъчна фактура. Вместо да изследва дали установимите от нея факти ангажират отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, той се е ограничил да посочи, че документът е истински. Основателни са касационните оплаквания, че обжалваното решение е необосновано, постановено при съществено нарушение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, а е нарушен и материалният закон (чл. 49 и чл. 52 ЗЗД). То следва да се касира. Настоящият състав е длъжен да реши спора по същество. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Касационният състав намира, че на 07.02.2017 г., около 21.00 ч., след гостуване при прибирането към дома ищецът се подхлъзва на непочистен, покрит със сняг и лед, неосветен участък от [улица], [населено място], която е без тротоари, пред № 17. При падането подбедрицата на левия му крак се извива, получава се огъване, последвано от закрито счупване на двете кости на крака – голямопищялна и малкопищялна кост, с външно завъртане на ходилото. Счупването е многофрагментарно и има за единствена причина падането от височината на ръста на ищеца, а не последвалото го придвижване с пълзене и лазене поради изпитвани нетърпими болки от счупването около 30-40 метра, за да достигне ищецът до осветен участък пред дома на свидетеля М. на [улица]. Там е открит след викове за помощ, мокър, премръзнал, стенещ и е превозен с лекия автомобил на свидетеля М. до дома си, а впоследствие през нощта – и превозен до УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД в [населено място]. Извършено е оперативно открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Ищецът заплаща сумата 2 040.00 лв. – цена на поставената в левия крак плака при оперативната интервенция на глезенната и дисталната тибиални фрактури. Ищецът се възползва от предложени подобрени, а не от обичайните услуги при болничния си престой, за което плаща сумата 240.00 лв. Изписан е на 16.02.2017 г. Предписано му е медикаментозно лечение и лечебна физкултура (ЛФК). ЛФК е препоръчителна при подобни травми, за да се избегне атрофиране на мускулатурата и други евентуални усложнения от залежаване – тромбообразуване и тромбемолия. За медикаментозното лечение заплаща сумата 109.56 лв.

След изписването си от болницата ищецът получава възпаление на кожата около оперативната рана и се налага на 30.03.2017 г. повторно да постъпи в Клиниката по ортопедия и травматология за изваждането на метално тяло (винт) от фибулата. Лекарските предписания отново са за ЛФК.

За трети път ищецът постъпва в КОТ на 16.04.2017 г., когато окончателно са отстранени всички метални тела от костите на левия му крак. Тогава не му е предписвана ЛФК. Изписан е на 19.04.2017 г.

Периодът на възстановяване е около четири месеца. Поради многофрагментарните счупвания първоначално е невъзможно ищецът да стъпва на левия крак. Нуждае се от помощ, за да се придвижва. Членовете на неговото семейство му помагат в обслужването. Нормалното ходене става възможно едва след четвъртия месец. Преди инцидента ищецът е активен, деен човек. Сам се грижи за стопанството си, което е около 40 дка – ябълкови градини и обработвани ниви. След инцидента ищецът се променя. Налага се да продаде селскостопанската си техника, тъй като вече се затруднява да обслужва голямото си стопанство.

Изложеното се установява от липсата на спор за това, че на 07.02.2017 г. е бил неосветен участъкът от [улица] мястото, на което ищецът е намерен (тези твърдения в исковата молба не са оспорени в писмения отговор от ответника, а се подкрепят и от показанията на свидетелите М. и М.), от заключенията на допуснатите и приети в първоинстанционното производство съдебно-метеорологична и съдебно-медицинска експертизи, включително от устните пояснения на вещите лица, дадени в откритите съдебни заседания по приемането им, от медицинската документация (епикризи и болнични листа) и от показанията на всички разпитани свидетели. При приемане на заключението вещото лице-метеоролог е обяснило, че въпреки зададените от него средно-дневни температури в началото на м.февруари 2017 г., които са били по-високи от обичайните, на 07.02.2017 г. е възможно на сенчестите места на [улица]в [населено място] да е имало остатъчни снежни петна и мокра почва. Според същото заключение на тази дата на отделни места снежната покривка е достигала до 26 см. Показанията на М. и М., които свидетелстват за заснежени и заледени участъци от неосветената улица, не противоречат на показанията на свидетелите З., Р. и Б.. Последните трима свидетелстват за това, че улицата е била проходима за леки автомобили и градски автобуси. Показанията на З. са, че когато се е придвижвала до работното си място на [улица]се е налагало да подбира траекторията си на придвижване – по почистени от сняг места и по остатъци от въглища пред домовете на същата улица. Ако това е било възможно през светлата част от денонощието, очевидно не е било възможно за ищеца, който на 07.02.2017 г. се е прибирал в тъмната част и по неосветен участък. В своето заключение вещото лице-травматолог е изяснило, че многофрагментарните счупвания могат да имат и други причини, различни от подхлъзване и падане върху усукания ляв крак на ищеца, например нанесен силен удар с тъп предмет, блъскане от автомобил. В случая обаче данни за подобни причини по делото няма, а следва да се отбележи, че съответни на твърденията в исковата молба са и обясненията за случилото се, които ищецът е дал на свидетелите М. и М., които го намират в безпомощно състояние непосредствено след инцидента.

Касационният състав приема за доказани фактите, които пораждат гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника да обезщети причинените неимуществени вреди: 1) бездействие на служители и работници на О., изразено в това, че на 07.02.2017 г., около 21.00 ч. на [улица] [населено място] е имало непочистен, покрит със сняг и лед участък, а и в това, че по същото време участъкът от тази улица е бил неосветен; 2) противоправност, изразена в неизпълненото задължение на О. като собственик на улиците в [населено място] (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСА) да ги поддържа обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци, когато улиците нямат тротоари, а и осветени; 3) вина на служителите и работниците на О., натоварени с тази дейност и 4) виновно бездействие по нормативното задължение на О. - причината ищецът А. И. Т. на 07.02.2017 г., около 21.00 ч. да се подхлъзне, да изгуби равновесие и да падне на покрит със сняг и лед участък от улицата пред № 17, който освен това е бил и неосветен, а да претърпи болки и страдания от травматичното увреждане – множествени закрити счупвания на двете кости (тибия и фубила) в долната трета на подбедрицата на левия крайник, с външно завъртане на ходилото. Неоснователно е възражението, че ищецът е следвало да избере друг маршрут, за да се прибере в дома си, а като не е сторил това – вредите от травматичното увреждане са по причина на неговия лош избор. О. е длъжна да поддържа чиста, осветена и проходима за пешеходци всяка улица, на която е собственик. Като съобрази възрастта на ищеца към непозволеното увреждане (на 57 години), преживените стрес и ужас в периода от около половин час, в който ищецът е пълзял и лазил около 30-40 м. през неосветения участък от улицата в тъмната част от денонощието през зимния период, изпитвайки нетърпими болки, дългият период на възстановителния процес, необходимостта от чужда помощ в обслужването, рязката промяна в активността и работоспобността на ищеца, а и обществено-икономическите условия в страната, сумата от 15 000 лв. е адекватният, справедлив размер на дължимото обезщетение (чл. 52 ЗЗД).

Касационният състав намира също, че по причина на травматичното увреждане ищецът е направил разходи за сумите 2 040.00 лв. – цена на плака за глезенната и за дисталната тибиални фрактури и 109.56 лв. – цена на предписаното медикаментозно лечение.

Причинно-следствената връзка за разхода за сумата 240.00 лв. обаче прекъсва решението на ищеца да се възползва от подобрените, а на от обичайните условия при първия си болничен престой. Обичайните условия са здравно-осигурителен риск, а възползвайки се от настъпилото събитие, което покрива НЗОК, ищецът не би направил разходи за престоя си в болница. Платената сума за 240.00 лв. е резултат на неговото решение, а не следва да се поставя в тежест на О..

Представената данъчна фактура доказва, че ищецът е платил сумата 4 850.00 лв. за лечебни масажи. И този разход няма за причина неизпълненото от ответника нормативно задължение. Първо, дадените лекарски предписания са били за лечебна физкултура, която също е покрит риск от НЗОК. Второ, периодът на данъчната фактура предхожда и следва периода на предписаната ЛФК.

Изложеното налага касационната инстанция съответно да измени въззивното решение в обжалваните осъдителни части.

Решението следва да бъде отменено в частта по разноските. Касационният състав следва да определи отговорността на страните за разноските по делото в зависимост от крайния изход на спора. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се постави сумата 3 133.14 лв. – разноските, сторени от ищеца, които съответстват на основателната част към предявения размер на иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се постави сумата 3 942.38 лв. – разноските, сторени от ответника, които съответстват на неоснователната част към предявения размер на иска.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 155/ 07.10.2019 г. по гр.д. № 293/ 2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за сумите 240.00 лв. и 4 850.00 лв., както и в частта по разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. Т. ЕГН [ЕГН] срещу Община Перущица с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за сумата 240.00 лв. – разходи за болничен престой и за сумата 4 850.00 лв. – разходи за масажи.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите осъдителни части.

ОСЪЖДА Община Перущица да заплати на А. И. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 133.14 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА А. И. Т. да заплати на Община Перущица на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 942. 38 лв. – разноски по делото.

Решението поражда и действие по чл. 233 ГПК, тъй като „Асс-Синко“ ЕООД ЕИК 203161719 е конституиран като помагач на ответника Община Перущица. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.