Отмяна на решение при твърдения за ненадлежно служебно представителство

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 23.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4239/2019 година.
Производството е по чл. 307, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Подадена е молба от В. Д. К., чрез пълномощниците му адв. П. М. и адв. А. М., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 196/18 от 18. 03. 2019 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о., с което е отменено въззивно решение № 1152 от 22. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 133/2017 г. на Софийския апелативен съд и е уважен предявеният от Б. Д. И. против В. Д. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху апартамент № 11 /стар № 5/, находящ се в [населено място], [улица] /стар 50А/, вх. А, ет. 2, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, килер, главно и черно антре, със застроена площ от 104 кв.м., заедно с таванско помещение № 15 и с 51/1000 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел ...., м. „Ц.“, с площ от 538, 10 кв.м.

Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителя по делото по следните съображения: а/. и пред трите инстанции е бил представляван от служебен адвокат, определен в производство по чл. 95 ГПК, въпреки правната помощ да е била допусната само до приключване на производството по първоинстанционното дело, съгласно определение от 25. 08. 2015 г. по гр. д. № 4544/2015 г. на СГС, I ГО ; б/. не е връчено копие от исковата молба, с възможност за отговор в срока по чл. 131 ГПК, на служебно определения в производството по чл. 95 ГПК адвокат; в/. представителството на молителя е осъществявано не от адвокат К. В. Я., определен в уведомително писмо № 05835/2015 г., изх. №[ЕИК] от 28. 08. 2015 г. Софийска адвокатска колегия и назначен като негов процесуален представител, а от адв. В. А. Я. и то без надлежно упълномощаване на последния. Иска се отмяна на решението на ВКС и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по молбата Б. Д. И., чрез адв. Р. Д., САК, изразява становище за недопустимост на същата, поради липса на надлежни твърдения за наличие на основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Развива съображения и за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на разноски, направени в производството по отмяна на влязлото в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 5 от 13. 01. 2020 г. по гр. д. № 4239/2019 г. на ВКС, I г.о.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежно представляване на страната, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител.

Неоснователен е доводът на молителя за нарушено право на участие при разглеждане на делото пред въззивната и касационна инстанции, тъй като в производството пред тези две инстанции е бил представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 95 ГПК, а правната помощ е била допусната само до приключване на исковото производство пред първата инстанция. С определение от 25. 08. 2015 г. по гр. д. № 4544/2015 г. на СГС, I ГО е допусната правна помощ на молителя, изразяваща се в процесуалното му представителство в образуваното срещу него исково производство по чл. 108 ЗС. Правната помощ е допусната по гр. д. № 4544/2015 г. на СГС, ГО, 1 г.о., тъй като към този момент все още не се е развило въззивното и касационно производство, но съдебният акт не съдържа израз, въз основа на който би могло да се приеме, че правната помощ е допусната само до постановяване на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПП, органът по чл. 25, ал. 1 ЗПП назначава определения адвокат за процесуален представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражения за това. В случая възражения в този смисъл не е имало, правната помощ не е била прекратена на някое от основанията по чл. 96 ГПК, молителят не е бил лишен от правна помощ по реда на чл. 97 ГПК. Учредената представителна власт на назначения по реда на чл. 95 ГПК адвокат не е била прекратена и същият е бил оправомощен да осъществява процесуално представителство на молителя пред всички инстанции, до приключване на исковото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Неоснователен е доводът на молителя за нарушено право на участие при разглеждане на делото пред трите инстанции, тъй като процесуалното му представителство е осъществявано не от адвокат К. В. Я., определен в уведомително писмо № 05835/2015 г. изх. №[ЕИК] от 28. 08. 2015 г. Софийска адвокатска колегия и назначен от съда, а от адв. В. А. Я. и то без надлежно упълномощаване на последния. Във въззивното производство, по указания на състава на апелативния съд, е представено пълномощно от 4. 11. 2015 г. (л. 44 от делото на САС), с което адв. К. В. Я., назначен като процесуален представител на В. Д. К. по реда на чл. 95 ГПК с определение от 3. 11. 2015 г. по гр.д. № 4544/2015 г. на СГС, I-1 с-в, е преупълномощил адв. В. А. Я. с право да извършва всички позволени от закона правни и фактически действия по защита на законните права на ответника по иска В. Д. К. във всички съдебни инстанции до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с право при нужда да преупълномощава други колеги адвокати вписани в списъка на НБПП с гореизброените права. Адвокат В. А. Я. е вписан в Националния регистър за правна помощ под регистрационен № 2191. Преупълномощаването е извършено при спазване изискванията на чл. 26, ал. 3 ЗПП, според която норма назначеният адвокат може да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ, и представителната власт на адв. В. Я. е била надлежно учредена.

Във връзка с коментираните по-горе основания за отмяна следва да се посочи, че дори да се приеме, че представителната власт на адвокатите К. Я. и В. Я. не е била учредена надлежно, то представляваният В. Д. К. с конклудентни действия е потвърдил извършените от негово име от посочените адвокати процесуални действия (няма спор в практиката, че потвърждаването по чл. 101 ГПК може да бъде извършено както изрично - писмено или устно в съдебно заседание, така и с конклудентни действия). Същият е присъствал на всички открити съдебни заседания, проведени пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, наред с процесуалните си представители. Не е възразил срещу участието на адвокатите К. Я. и В. Я. като негови представители, съгласил се е същите да правят изявления, искания и предприемат процесуални действия от негово име.

Неоснователен е доводът на молителя за нарушено право на участие при разглеждане на делото, поради невръчване на препис от исковата молба, с възможност за отговор по чл. 131 ГПК, на служебно определения в производството по чл. 95 ГПК адвокат. Препис от исковата молба с приложенията и с указания за възможността за отговор в едномесечен срок е връчен лично на ответника В. Д. К. на 23. 07. 2015 г., в съответствие с изискванията по чл. 131 ГПК. На 24. 08. 2015 г., в едномесечния срок и преди съдът да се произнесе по направеното искане по чл. 95 ГПК, ответникът е подал отговор по чл. 131 ГПК, който е подробен, аргументиран, съдържа множество фактически и правни твърдения, възражения и доказателствени искания и към който са приложени писмени доказателства. Отговорът е подаден след подаване на молбата по чл. 95 ГПК и преди произнасянето на съда, когато срокът по чл. 131 ГПК е спрял да тече (по аналогия на чл. 259, ал. 2 и ал. 3 ГПК). След назначаването на служебен процесуален представител на ответника същият не е подал допълнителен отговор на исковата молба, а в хода на производството процесуалните представители на ответника са заявявали изрично и нееднократно, че поддържат подадения отговор, оспорените със същия фактически и правни твърдения на ищеца, направените възражения, вкл. за нищожност на придобивното основание на ищеца и за придобивна давност, направените доказателствени искания (напр. писмената защита на л. 74 от делото на ВКС, писмена защита на л. 142 от делото на СГС, становища в проведени заседания). Не са въвели никакви допълнителни твърдения, възражения, доводи, а доказателствените им искания са били уважавани. Искането за допускане на правна помощ в исково производство чрез процесуално представителство на страната не лишава последната от възможността да извършва определени процесуални действия. А процесуалното поведение на назначения по реда на чл. 95 ГПК адвокат, предприетата от същия защита, изразени становища и искания нямат отношение към правилата, гарантиращи правото на ответника да вземе участие в производството.

Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Молителят В. Д. К. ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата Б. Д. И. сумата 830 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. К. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 196/18 от 18. 03. 2019 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о.

ОСЪЖДА В. Д. К. да заплати на Б. Д. И. сумата 830 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: