Доказване на собственост при отрицателен установителен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 4263 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

с участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4263 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. М., Д. М. С., К. Л. К., Я. Г. К., Я. Т. К., Р. Т. К., Д. А. П., Д. К. А., К. К. И. и В. К. А. срещу решение № 1021 от 27.07.2022 г. по в.гр.д.№ 1188 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260137 от 04.03.2022 г. по гр.д.№ 2650 от 2021 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Г. Н. и Г. Д. Н. отрицателен установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № .... по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], общ.В., целият с площ от 639,76 кв.м.

С определение № 1328 от 30.05.2023 г настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Какъв е предметът на предявен отрицателен установителен иск за собственост: правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Ответниците по жалбата С. Г. Н. и Г. Д. Н. и третото лице- помагач „Ронева И.“ Е. не се явяват в проведеното открито съдебно заседание, не изпращат представител и не вземат становище.

Третото лице- помагач на страната на ответниците Т. Г. Н. с писмено становище от 11.10.2023 г. оспорва жалбата и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендира за разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, по поставения правен въпрос приема следното: Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца. Поради това в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот на всички претендирани от него основания. Ако той не стори това, отрицателният установителен иск следва да бъде уважен- тоест следва да се постанови, че спрямо ищеца ответникът не е собственик на процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже само правния си интерес от завеждане на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът претендира самостоятелно право върху същия имот, което се оспорва от ответника или когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ако ищецът не докаже правния си интерес, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, каквато представлява Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По съществото на жалбата настоящият състав на ВКС приема следното: Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 515 по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], общ.В., целият с площ от 639,76 кв.м. В исковата молба ищците са мотивирали правния си интерес от завеждане на този иск с това, че ответниците претендират да са били собственици на процесния имот и разполагат с легитимиращи ги документи за собственост и с това, че ако отрекат правата на ответниците върху този имот, ищците имат правно очакване на придобият правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ /със заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земя в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/.

Правният си интерес от предявяване на иска ищците са доказали с представените по делото писмени доказателства /констативен нотариален акт № ..... от 01.09.1993 г., нотариални актове № ..... от 01.09.1993 г., № ...... от 01.04.2005 г., № ..... от 01.04.2005 г. и № .... от 25.03.2019 г., които легитимират ответниците пред трети лица като собственици на процесния имот № .... по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], и решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ- [населено място], с което на ищците като наследници на К. М. К. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 4 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Крушева градина“- в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ/, както и със заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.Д.К. и комбинираната скица към него. Според това заключение описаният в исковата молба имот /600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 515 по плана на СО „Крушова градина“ в землището на [населено място], общ.В./ изцяло се включва в границите на стар имот пл.№ 601 по кадастралния план на селото, с площ от 3,569 дка, записан в регистъра на името на наследодателя на ищците К. М. К., върху който имот би следвало да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на К. К., ако са налице и другите предпоставки на ЗСПЗЗ за това възстановяване. Предвид това заключение на вещото лице налице е идентичност между имота, за който е предявен отрицателния установителен иск за собственост, и имота, по отношение на който ищците ще имат възможност да придобият правото на собственост със заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако отрекат правата на ответниците.

Предвид факта, че ищците са доказали правния си интерес от предявяване на иска, съдът е следвало да се произнесе по предмета на спора, като реши дали ответниците са собственици на процесния имот или не. Вместо това, в противоречие със закона и с приетото в горепосоченото тълкувателно решение, съдът е постановил решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, без да се произнесе по правото на собственост на ответниците върху процесния имот, а само с мотив, че ищците не са доказали идентичност между имота, описан в исковата молба и имота по решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ- [населено място], на което се позовават. С това въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди събраните по делото доказателства за правото на собственост на ответниците върху процесния имот, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, касаещи това право на собственост и да постанови решение дали ответницитне са придобили валидно правото на собственост върху имота или не.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1021 от 2707.2022 г. по в.гр.д.№ 1188 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.