Присъждане на законна лихва само при изрично искане от страните

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60109

София, 23.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1238/2020 година.
Производството е по чл. 250 ГПК.

Подадена е молба вх. № 169179/2. 03. 2021 г. от Й. Г. К. и Д. Д. К., чрез адв. Н. А., за допълване на решение № 146 от 15. 02. 2021 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., като К. Г. К. и Б. П. В. бъдат осъдени да заплатят на Й. Г. К. и Д. Д. К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 3460 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане, а Е. С. С. бъде осъдена да заплати на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 3460 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане. Твърдят, че законни лихви върху присъдените суми се дължат на основание чл. 86 ЗЗД, както и че същите подлежат на присъждане и без да е направено изрично искане, считано от предявяване на претенцията.

Подадена е молба вх. № 269525/5. 03. 2021 г. от Г. Й. К., за допълване на решение № 146 от 15. 02. 2021 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., като К. Г. К. и Б. П. В. бъдат осъдени да заплатят на Г. Й. К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 8196, 67 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица], считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане, а Е. С. С. бъде осъдена да заплати на Г. Й. К. законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 8196, 67 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица], считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане. Твърди, че законни лихви върху присъдените суми се дължат на основание чл. 86 ЗЗД, както и че същите подлежат на присъждане и без да е направено изрично искане, считано от предявяване на претенцията.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците по молбите К. Г. К. и Б. П. В., както и Е. С. С. не изразяват становище по същите.

Молбите за допълване на решението са подадени в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК и от легитимирани лица, но са неоснователни.

Постановеното пред касационната инстанция решение не е непълно, тъй като съдържа произнасяне по целия спорен предмет, включително и в частта му касаеща претенциите на Й. Г. К. и Д. Д. К. срещу К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. с правни основания чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, за присъждане увеличената стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, както и в частта му касаеща претенциите на Г. Й. К. срещу К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. с правни основания чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, за присъждане увеличената стойност на допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица]. Към тези претенции няма заявени (с писмените молби по чл. 246 ГПК, с уточняващите молби или устно в проведените открити съдебни заседания) допълнителни искания за присъждане на законни лихви върху обезщетенията по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, считано от предявяването им по реда на чл. 346 ГПК (18. 02. 2013 г.) до окончателното им изплащане.

Неоснователен е доводът на молителите, че съдът дължи служебно присъждане на законни лихви върху претендираните парични обезщетения за подобрения от предявяването им с подаване на молбите по чл. 346 ГПК до окончателното им изплащане. Тази теза противоречи на установения в чл. 6 ГПК принцип на служебното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът не може служебно да разшири предмета на делото, като присъди повече от поисканото – в тази хипотеза ще е налице недопустимост на решението, поради произнасяне по незаявена претенция.

Като неоснователна, молбата за допълване следва да бъде оставена без уважение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Г. К. и Д. Д. К. с правно основание чл. 250 ГПК, за допълване на решение № 146 от 15. 02. 2021 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., като К. Г. К. и Б. П. В. бъдат осъдени да заплатят на Й. Г. К. и Д. Д. К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 3460 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане, а Е. С. С. бъде осъдена да заплати на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 3460 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане. Твърдят, че законни лихви върху присъдените суми се дължат на основание чл. 86 ЗЗД, както и че същите подлежат на присъждане и без да е направено изрично искане, считано от предявяване на претенцията.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Й. К. по чл. 250 ГПК, за допълване на решение № 146 от 15. 02. 2021 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., като К. Г. К. и Б. П. В. бъдат осъдени да заплатят на Г. Й. К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 8196, 67 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица], считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане, а Е. С. С. бъде осъдена да заплати на Г. Й. К. и законна лихва върху присъдената на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС сумата от 8196, 67 лв., представляваща увеличена стойност на допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица], считано от 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки) до окончателното й изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: