Дължимост на сметка за ток при намеса в електромера и липса на правила

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60154

гр. София, 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2545 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Г., против въззивно решение № 625 от 1 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 211/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 5630 от 2 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 10066/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че А. Д. Г., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 10511,52 лева, представляваща стойност на доставена и начислена електрическа енергия за периода 29.05.2017 г. – 28.05.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица], ап. 3.

С определение № 51 от 10 февруари 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о

В посоченото решение, както и в константната практика на ВКС (решение № 9 по гр. д. № 3700/2013 г., I г.о.; решение № 27 по гр. д. № 4265/2014 г., IV г.о.; решение № 470 по гр. д. № 1318/2010 г., IV г.о., решение № 220 по гр. д. № 2314/2015 г., ІІІ г.о., и други) се приема, че съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът е длъжен служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая, като определи правната квалификация на предявения иск, независимо дали тя е посочена от ищеца в исковата молба или съображенията за това са били наведени като довод във въззивната жалба. Цитираната практика се споделя от настоящия състав. В допълнение към нея следва да бъде посочено, че както първоинстанционният, така и въззивният съд е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електрическа енергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствието между реално потребената и платената електрическа енергия, съдът, без да променя изложените факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, след което да се произнесе дали е налице или не основание да бъде уважен предявеният иск.

Касационната жалба е основателна.

В противоречие с цитираната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните за релевантните към спора факти, въз основа на което е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното количество електрическа енергия на абоната. И в отговора на исковата молба, и във въззивната жалба на касатора са наведени доводи, че дори и да се приеме, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ не е приложима, то начислената сума по фактурата, представляваща стойността на реално доставената електрическа енергия, се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, но този довод не е разгледан от въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че към момента на проверката ПИКЕЕ не представляват приложим закон, както и че ответното дружество не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на потребителя, доколкото в общите условия на дружеството не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От приетите по делото доказателства, се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството касатор захранва процесния обект на ищеца с електрическа енергия; че при извършена на 28.05.2018 г. техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано в обекта, служители на касатора са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър, като показанията са отчетени общо в сумарен регистър; че при извършена проверка в Българския институт по метрология е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но при софтуерно „прочитане” на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия от 57499 кВт/ч в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3. Според приетата по делото електротехническа експертиза не е констатирано неправомерно вмешателство в схемата за присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа, а е налице софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, тъй като същият е параметризиран да отчита по две тарифи като за битов абонат, а са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Посочено е, че отчетените в тарифа Т3 количества са доставени, преминали през средството за търговско измерване и потребени, но не са инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Посочено е, че е възможно натрупаното в регистър Т3 количество електроенергия да е преминало през средството за търговско измерване за период, по-голям от една година. Освен това съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не може да се каже със сигурност дали към момента на монтажа на електромера показанията във всички регистри са били нулеви.

Правилно е приетото от въззивния съд, че сочените от касатора разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилно е прието, че до приемането на нови ПИКЕЕ доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като правно основание за доставчика да търси в подобни случаи заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време.

Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о., и решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о. ), и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. „а“ ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респективно на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати.

Касационният съд счита, че от значение за изхода на спора е дали процесното количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено и от кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в скрития регистър – обстоятелства, които не се установяват от изслушаната от първата инстанция експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.

Предвид извода за допуснато нарушение на съдопрпоизводствените правила и на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 925/21.05.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; какво означава заявеното в констативен протокол № 925/21.05.2019 г. на Българския институт по метрология, че електромерът не съответства на технически характеристики; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. ,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 625 от 1 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 211/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: