Ред за оспорване на припознаване и актове за раждане поради нищожност

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50287/2022 г.

гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1317 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Р. Н., с адрес в [населено място], против въззивното решение № 59 от 13 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 297/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение № 173 от 7 май 2021 г., постановено по гр.д. № 3168/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което са отхвърлени предявените от Н. Р. Н. срещу Р. З. К. насрещни отрицателни установителни искове за установяване неистинността на: съобщение за раждане № 1405/27.05.2009 г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Триадица, София, за раждането на детето Р. Н. Н. на ..... г., декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н. с нотариална заверка на подписа от 30.05.2009 г., рег. № ..... на нотариус В. И., рег. № ...... на НК, район на действие Районен съд София, акт за раждане №....../....... г. от [община], район Триадица, съобщение за раждане № 1415/17.05.2015 г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Триадица, София, за раждането на детето Н. Н. Н. на ...................г., декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н., с нотариална заверка на подписа от 18.05.2015 г., рег. № ...... на нотариус Т. В., рег. № ..... на НК, район на действие Районен съд София; акт за раждане №.........../.................. от [община], район Триадица; упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Н. Н. и Н.Н. Н. са предоставени на майката – Р. З. К., при която е определено и местоживеенето на децата; определен е режим на лични контакти на децата с бащата Н. Р. Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден на територията на [населено място], както и първата половина от определените за детските заведения и училища пролетни и есенни ваканции, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, четните години - през първата половина на Коледните и Новогодишни празници, и втората половина на Великденските празници, за рождения ден на бащата - два последователни дни, четните години - два последователни дни за рождените дни на децата, след което бащата да връща децата по местоживеенето им; бащата има право да осъществява контакт с децата и по всяко друго време, по взаимно съгласие на родителите; Н. Р. Н. е осъден да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител Р. З. К., месечна издръжка от по 162,50 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 610 от 28 юли 2022 г., постановено по настоящото дело, поради вероятността то да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба във връзка с необходимата обосновка на правния интерес от предявяване на насрещните отрицателни установителни искове с предмет оспорване истинността на съобщенията за раждане, декларациите за припознаване и актовете за раждане.

В съдебната практика (напр. определение № 195 по ч.гр.д. № 6800/2014 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 271 по гр.д. № 913/2019 г. на ВКС, ІV г.о.) се приема, че припознаването е способ за установяване на произход и от двамата родители без намесата на съда и представлява едностранно и формално заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Волеизявлението не може да бъде контролирано относно верността му от административния орган, който го приема; той няма нито право, нито задължение да го проверява. Когато се оспорва актът за раждане в частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, при твърдение, че такова не е било извършвано или е нищожно на друго основание – напр. поради недостатъци във формата, неистинността се установява по реда на чл. 547 ГПК. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане, или исковия ред по чл. 124 ГПК. При уважаване на молбата по чл. 547 ГПК, като последица, компетентният административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението и електронен личен регистрационен картон – чл. 27, т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът Н. Н. е посочил, че предявява инцидентен установителен иск за неистинност на представените по делото съобщения за раждане, декларации за припознаване и актове за раждане. С последваща молба е уточнил, че документите са нищожни като съставени не по установения законов ред и неотразяващи действителната воля на лицето. Твърдял е, че декларациите и актовете за раждане не съдържат неговия подпис и не е налице ясно и недвусмислено изявление за припознаване. Изложените доводи следва да се определят като такива за нищожност на припознаването, поради което неистинността на актовете за раждане следва да се установи по реда на чл. 547 ГПК. В това производство следва да участват и децата като лица, пряко засегнати от действието на атакуваните актове за раждане, както и съответната община, издала актовете за раждане, Дирекция „Социално подпомагане“ с оглед защитата интересите на децата и прокурорът. Обжалваното решение, постановено без участието на изброените лица, е недопустимо в частта му относно предявените от ответника инцидентни установителни искове (съобразно дадената им квалификация като такива), затова подлежи на обезсилване заедно с потвърденото с него първоинстанционно решение в посочената част. Делото следва да се върне на първата инстанция с указания за привеждане на исковата молба в редовност и конституиране на изброените заинтересовани лица, като по отношение на тях производството следва да започне с връчване на препис от исковата молба, подадения от ответника отговор от 30.12.2019 г. и молба от 29.05.2020 г., и даване на възможност за отговор и изразяване на становище.

Касаторът не е заявил пороци на въззивното решение в частта му относно исковете по чл. 127, ал. 2 СК, извън бланкетно посоченото, че определения от съда режим на лични контакти е на практика неосъществим, защото му било дадено формално право да вижда децата, но само на територията на [населено място]. Във въззивното решение са изложени лаконични мотиви във връзка с постановения от първата инстанция режим на лични отношения на бащата с децата, обосновано с липсата на доводи във въззивната жалба за незаконосъобразността на първоинстанционното решение в тази му част. След като оплаквания, подобни на въведените с касационната жалба, не са били заявени пред въззивния съд, то съдът не е имал каквото и да е основание да се произнася в такава връзка, и въззивното решение в тази му част, както и в частта по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и издръжката, следва да се остави в сила.

По искането на ответницата за присъждане на разноски, по реда на чл. 294 ГПК ще се произнесе съдът, на който делото се връща.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 59 от 13 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 297/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин и потвърденото с него решение № 173 от 7 май 2021 г., постановено по гр.д. № 3168/2019 г. по описа на Районен съд Видин, в частта му по исканията на Н. Р. Н., квалифицирани като инцидентни установителни искове, за установяване неистинността на: съобщение за раждане № ....................................................... г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Триадица, София, за раждането на детето Р. Н. Н. на 27.05.2009 г.; декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н. с нотариална заверка на подписа от 30.05.2009 г., рег. № ...... на нотариус В. И., рег. № ....... на НК, район на действие Районен съд София; акт за раждане № ....../............... г. от [община], район Триадица; съобщение за раждане № .........../......... г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Триадица, София, за раждането на детето Н. Н. Н. на 17.05.2015 г.; декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н., с нотариална заверка на подписа от 18.05.2015 г., рег. №..... на нотариус Т. В., рег. №...... на НК, район на действие Районен съд София; акт за раждане № ......../............... г. от [община], район Триадица.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд в [населено място] за ново произнасяне в тази част по реда на чл. 547 ГПК.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: