Отнемане на имущество от КОНПИ и отчитане на неналичните активи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50109/23

София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3932 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. К. срещу решение № 748 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 3068/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 180/13.07.2020 г. по гр. д. № 670/2018 г. на Врачански окръжен съд, с което са отнети в полза на Държавата: на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ от касатора: 1/ поземлен имот, представляващ нива от 5 дка, земя четвърта категория, намираща се в местността "Крушовски дол", имот № 017036, парцел № 36 от масив № 17, придобит с нотариален акт № ...., том ....., рег. № ...., дело № ................... г., с пазарна стойност 5 000 лв.; 2/ лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 220 D", рег. [рег.номер на МПС] , рама № WDB2021211F083273, двигател № 60491012002603, дата на първа регистрация 15.04.1994 г, придобит с договор от 08.07.2014 г. за сумата 1 950 лв., с пазарна стойност 1 500 лв.; 3/ лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "S 500 4 М.", с рег. [рег.номер на МПС] , рама № WDD2211861A116155, двигател № 27396830117203, дата на първа регистрация 18.12.2006 г., придобит с договор от 26.09.2014 г. за сумата от 9 900 лв., с пазарна стойност 20 500 лв.; 4/ сума в размер на 18 382. 80 лв., представляваща вноски от трети лица по банкова сметка, открита на 2.01.2007 г. в "ЦКБ" АД с титуляр К. М. К.; 5/ сума в размер на 5 950 лв., представляваща вноска по банков депозит, открит на 02.01.2007 г. в "ЦКБ" АД, с титуляр К. М. К.; 6/ сума в размер на 27 830 лв., представляваща вноски по спестовна сметка, в периода 29.11.2008 г. - 2012 г., открита в "ЦКБ" АД, с титуляр К. М. К.; 7/ сума в размер общо на 24 800 лв., представляваща вноски от трети лица по спестовна сметка в "ЦКБ" АД; 8/ сума в размер на 5 000 лв., представляваща продажна цена на дружествен капитал на ЕООД "Крис-строй 87"; 9/ сума в размер на 15 440. 06 лв., представляваща върната сума от лизингодател "Софам лизинг" ООД по договор за лизинг № 82033/31.07.2014 г. за лек автомобил марка "Мерцедес", модел "С 500", с рама WDD2211711A059641; на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ от касатора: 10/ сума в размер на 1 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот, представляващ нива от 8. 800 дка в землището на [населено място], общ. Бяла Слатина, с идентификатор .................; 11/ сума в размер на 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот-нива от 4. 573 дка в землището на [населено място], общ. Бяла Слатина, с идентификатор 154016; 12/ сума в размер на 2 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот-нива от 13. 847 дка по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Борован, обл. Враца, с идентификатор 025014; 13/ сума в размер на 1 050 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот-нива от 5 000 дка, в землището на [населено място], общ. Бяла Слатина, с идентификатор ..............; 14/ сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка "Ауди", модел "А 6", с рег. [рег.номер на МПС] ; 15 сума в размер на 12 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка "Ауди", модел "А8", рег. [рег.номер на МПС] ; 16/ сума в размер на 1 594 лв., представляваща заплатената сума за лизингов автомобил с марка "БМВ", модел "730Д", рег. [рег.номер на МПС] , и 17/ сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", рег. [рег.номер на МПС] .

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, приемайки че процесните вземания не са погасени по давност. Поддържа, че неправилно е определено приложимото значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ в размер на 150 000 лв., вместо 250 000 лв., доколкото проверката спрямо проверяваното лице е започнала на 15.06.2016 г., когато е действала материалноправната норма в първоначалната й редакция. Твърди също, че неправилно апелативният съд при изчисляването на значителното несъответствие е включил всички имуществени права, преминали през патримониума на ответника, без оглед на това кои са били налични в края на проверявания период и без да съобрази, че наличните имущества към този релевантен момент са на стойност едва 27 000 лв.. Счита този механизъм за изчисляване на значителното несъответствие за изначално опорочен, несъобразен с практиката на ВКС, при който се стига до гражданска конфискация на неналични имущества, както и до включване на такива, които не са трансформирани в придобити други налични имущества, преминали през патримониума през проверявания период, но обусловили извод за значително несъответствие между законния доход и придобитото имущество. При това положение поддържа, че е неправилен решаващият извод за осъществяване на изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация. Моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено или отменено като вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни всички предявени искове за гражданска конфискация. Претендира съдебно – деловодните разноски за трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба /ищец в исковото производство/ - КОНПИ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила, а евентуално да бъде отменено само досежно отнетите неналични имущества. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

С определение № 221 от 02.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните правни въпроси: Следва ли имущество, което не е налично, но е преминало през патримониума на ответника през проверявания период, да се приравнява на налично в края на проверявания период /имущество по смисъла на пар. 1, т. 7 ЗОПДНПИ /отм.// и неговата стойност да се включва в изчисленията за определяне наличието на значително несъответствие? и Подлежат ли на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на ответника или през неговото имущество, но които не са налични към края на проверявания период и към датата на исковата молба? Подлежи ли на отнемане равностойността на движимо или недвижимо имущество, което е преминало през патримониума на ответника, но е било отчуждено преди края на проверявания период и не е налично?. Според дадените по тях задължителни разрешения в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Горепосочените задължителни разрешения на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъдат съобразени в настоящото производство като приложими и по ЗОПДНПИ /отм./.

По съществото на касационната жалба :

Обжалваното въззивно решение е допустимо. Изложените в тази връзка оплаквания на касатора са неоснователни. Исковата молба не е нередовна, като въпросът за това кои имущества, предложени за отнемане от КОНПИ са налични и кои неналични в началото и в края на проверявания период е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде изследван от решаващия съд чрез събиране на необходимите доказателства, в случай, че ответникът оспорва заявените твърдения по него от ищеца. По отношение на наличието на висящо производство пред СЕС по преюдициално запитване, касаещо предмета на спора, следва да бъде посочено, че за въззивния съд не съществува задължение да спре исковия процес, а освен това към настоящия момент е налице произнасяне на СЕС по запитването, който е в смисъла, възприет в атакуваното решение.

Съобразно дадения задължителен отговор на правните въпроси в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът К. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК, за това, че в периода от началото на 2013 г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. Враца е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Ц. К. Ч., в която са участвали и други лица, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С протокол за започване на проверка от 16.06.2016 г. на директора на КОНПИ, [населено място], е образувана такава за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника, за изясняване произхода на имуществото, местонахождение, начин на придобиването и на преобразуването му, съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗОПДНПИ /отм./, завършила с предявяване на настоящата искова молба за отнемане на незаконно придобито недвижимо и движимо имущество и на парична равностойност на отчуждено такова.

Въззивният съд е посочил, че според чл. 21, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, производство по този закон се образува, когато може да се направи основателно предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а съгласно ал. 2 на същия текст „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Съгласно разпоредбата на закона значително несъответствие между имуществото и нетния доход е това, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период /пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм. //. Доводите на ответника, че е изтекла погасителна давност е намерил за неоснователни, тъй като Държавата има право да установява наличие на незаконно придобито имущество за период от 10 години назад от датата на протокола за започване на проверката по отношение на ответника. Посочил е, че предвиденият в чл. 73, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ 10 - годишен срок за погасяване по давност на правата на Държавата по този закон не изтича към момента на предявяване на искането пред съответния окръжен съд, а към момента на започване на проверката. Правото на Държавата да иска отнемане на имуществото не се е погасило, тъй като е упражнила правата си в рамките на предвидения 10 - годишен абсолютен давностен срок, поради това, че всички движими и недвижими имоти, предмет на отнемане са придобити след 15.06.2006 г.. Софийски апелативен съд е счел въз основа на приетите доказателства и заключението на икономическата експертиза на вещото лице Д. Б., че са изпълнени изискванията на чл. 62 и чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като не е установен законен източник на средства според чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ и е налице основателно предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице – в случая за периода, предмет на проверката: 20.06.2006 г. - 20.06.2016 г., като придобитото имущество е в размер на 510 837. 38 лв., установен е отрицателен нетен доход в размер на - 62 547. 18 лв. и е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на лицето в размер на - 573 384. 56 лв., което е значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ вр. с чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, т. е. над 150 000 лв.. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, които да оборят този извод, от което следва, че процесното имущество е незаконно придобито, без установен законен източник на доходи и подлежи на отнемане в полза на държавата.

Според настоящия състав на Върховния касационен съд, макар от приетото заключение на икономическата експертиза на вещото лице Б. и от мотивите на първоинстанционното и на въззивното решения да не може да бъде направен извод, какви са отнетите имущества по уважените искове за гражданска конфискация срещу касатора – налични или неналични в края на проверявания период, респективно дали са били трансформирани в други имущества, както и какви са участвалите при определяне размера на значителното несъответствие по смисъла на закона имущества, от диспозитива на решенията следва, че по - голяма част от отнетите имущества са неналични такива, за които липсват доказателства да са трансформирани в други, с оглед посоченото основание на гражданската конфискация за част от тях по чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), последният аналогичен на чл. 151 ЗПКОНПИ. Следователно дадените правни разрешения в атакуваното решение противоречат на горепосочените задължителни разрешения в горецитираното тълкувателно решение, при което въззивното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основание за неговото касиране. Тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства за установяване на правнорелевантни факти, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция следва да допусне нова икономическа експертиза със задача да даде заключение за съотношението между законния доход на ответника и придобитото от него имущество през целия проверяван период, при съобразяване със задължителните разрешения в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според които при изчисляване на значителното несъответствие по смисъла на приложимия специален закон се взимат впредвид само наличните имущества в края на проверявания период или трансформираните такива в други налични имущества. След приемане на горепосоченото експертно заключение въззивният съд следва да постанови решението си, съобразявайки задължителните разрешения на горепосоченото тълкувателно решение, според които на гражданска конфискация подлежат само останалите налични в края на проверявания период имущества с незаконен произход, вкл. преобразуваните в други такива.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 748 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 3068/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: