Определяне на приложимото право при трудова злополука на кораб

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79
София, 30.05. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова

гр. дело № 3184/2021 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Н. С., чрез адв. М. П., срещу въззивно решение № 914 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 3337/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260359/23.09.2020 г. по гр. д. № 21037/2019 г. на Районен съд – Варна. С последното са отхвърлени предявените от Е. Н. С. срещу „Богдан Меритайм Лимитед“, „Параходство Български морски флот“ АД и „Дъ Уест ъф Инглънд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Л.)“ искове за солидарно осъждане на ответниците на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД да заплатят на ищеца: 1) сумата от 93 154 щатски долара, представляващи обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан“, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.2016 г. до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума; 2) сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода февруари 2018 г. – декември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответниците по касационната жалба „Дъ Уест ъф Инглънд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Л.)“, „Параходство Български морски флот“ АД и „Богдан Меритайм Лимитед“, в самостоятелни писмени отговори излагат съображения за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът „Дъ Уест ъф Инглънд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Л.)“ чрез адв. Т. взема становище за неоснователност на жалбата и поддържа отговора си по нея. Сочи, че въпреки предприетите от въззивния съд действия за установяване на малтийското законодателство, съдът е приел, че приложимо е българското право.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът „Параходство Български морски флот“ АД чрез юрисконсулт К. взема становище за неоснователност на жалбата като поддържа и подадения писмен отговор. Поддържа също, че доверителят му не е пасивно легитимиран по предявения иск.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът „Богдан Меритайм Лимитед“ не се представлява.

С определение № 97 от 10.02.2022г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед преценката на приложимото право.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като съобрази данните по делото, установи следното:

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука и с иск по чл.86 ЗЗД.

По възражението на тримата ответника за международна некомпетентност на българския съд на основание чл.8 т.1 от Регламент (ЕО ) №593 / 2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения /Р. 1/ , съдът е приел, че същото е неоснователно и българският съд е компетентен да се произнесе по спора. За да обоснове този си извод е посочил, че страните по трудовия договор са избрали за приложимо право българското законодателство и същият се съдържа в издадената от третия ответник – застрахователят, застрахователна гаранция / лист 60 от делото/. Определението, с което е оставено без уважение искането на ответниците за прекратяване на производството и изпращането му на компетентния малтийски съд е влязло в сила. С постановеното решение първоинстанционният съд по възраженията на страните – както на ищеца, така и на ответниците, за приложимост на малтийското право е счел, че са неоснователни, че приложимо е българското право, както и, че след анализ на доказателствата – исковете са неоснователни поради липса на доказателства злополуката да е регистрирана като трудова по реда на КСО и поради неспазване и на предвидената в колективния трудов договор процедура.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца, в която отново е релевирано възражение за приложимост на малтийското право.

Въззивният съд с решението си е приел за установено, че по моряшки трудов договор от 04.08.2016г. ищецът в периода 12.08.2016г. – 24.12.2016г. работил като моряк на борда на кораба Богдан, собственост на „Богдан Меритайм Лимитед“, плаващ под малтийски флаг и че част от договора на ищеца е и колективният трудов договор от 16.05.2016 г., сключен между „Богдан Меритайм Лимитед“ и Моряшки синдикат. Приел е, че приложими в случая са разпоредбите на колективния трудов договор от 16.05.2016г., тъй като отношенията между страните не са уредени с повелителни разпоредби нито на българските, нито на малтийските закони.

С аналогични на изложените от първостепенния съд мотиви за неизпълнение на разписаната в К. процедура съдът счел за неоснователни предявените искове.

Настоящият състав, както е посочил и в определението си по чл.288 ГПК, счита, че в производството спор е породил въпросът за определяне на приложимото към отношенията между страните право. Районният съд в проекта си за доклад по делото е приел, че по смисъла на чл. 8, т. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета страните са избрали за приложимо българското право, като се е позовал на писмо от ответника -застрахователна компания до ищеца, в което е уговорено предоставянето на застрахователна гаранция. В о.с.з. от 18.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че тази уговорка не се прилага в отношенията между работника и ответника-работодател и е възразил, че приложимото право е малтийското. Това възражение е поддържано и от ответниците по исковете, а също така и отново от ищеца във въззивната жалба. Втората инстанция е изложила мотиви, че приложими към спора са разпоредбите на колективния трудов договор от 16.05.2016г., тъй като отношенията между страните не са уредени с повелителни норми нито на българските, нито на малтийските закони. Посочила е, че приложение би намерил чл. 12 от К., който препраща към закона на знамето на кораба (в случая Република Малта) само ако спорните отношения не били регулирани от колективния трудов договор. Колективният трудов договор обаче не представлява самостоятелен правен ред. Самият той се регулира от дадена позитивноправна уредба, която е следвало да бъде установена от сезирания съд, защото именно в нея се съдържат правилата за действието на колективния трудов договор спрямо страните. Постигнатите между страните по трудовото правоотношение договорености не могат да бъдат анализирани самостоятелно и извън материалното право на дадена държава. Не може да се твърди и че колективният трудов договор регулира отношения, които не са уредени с императивни правни норми нито на българското, нито на малтийското право, без да се посочат конкретни правни норми и от двата правопорядъка, въз основа на които е направена тази преценка.

С оглед на това, че въззивният съд не е изложил съображения кое е приложимото към спора право, се обосновава извод, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Преди произнасянето си съдът следва да определи приложимото право като съобрази и това, че писмото от ответника -застрахователна компания, до ищеца, в което е уговорено предоставянето на застрахователна гаранция, не се прилага в отношенията между работника и ответника – работодател, и няма правното значение на постигната договореност между тях относно приложимото право при спор, свързан с трудовото правоотношение и свързаните с него права и задължения.

Въззивният следва да се произнесе и по въпроса за разноските, сторени в настоящото производство.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 914 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 3337/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: