Неуважена молба за отмяна на решение за сметки за вода поради ново доказателство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338

гр. София, 04.06.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

При секретаря Иванка Палашева

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 871 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. П. П. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Д. С. от ВТАК, молба с вх. № 183 от 07. 01. 2026 г. с правно основание в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 244 от 12.05.2025 г. по в. гр. д. № 198/2025 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1622/05.12.2024 г. по гр. д. № 876/2024 г. по описа на Великотърновския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Г. П. П., че дължи на "Водоснабдяване и канализация Й." О., ЕИК[ЕИК], сума в размер на 585.90 лева - главницата за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в [населено място], [улица], вх. ***, с абонатен № ***, за периода от 02.07.2019 година до 06.03.2023 година, за която сума са издадени фактури в периода 31.12.2021 г. - 31.03.2023 г., сума в размер на 77.16 лева - мораторна лихва за забавено изпълнение за по всяка от съответните фактура за периода от 31.01.2022 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1538 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 година по ч. гр. д. № 3799/2023 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

В молбата се поддържа, че изводите на двете инстанции са незаконосъобразни и неправилни, доколкото карнетите, на които се позовава ищецът, както и фактурите, издадени от него, удостоверяват само факта, че техен издател е ищцовото дружество и доколкото удостоверяват изгодни за представилата ги страна факти, те не могат да имат обвързваща за съда доказателствена стойност и да установят категорично, че ищецът реално е доставил, а ответникът реално е потребил посоченото количество вода.

Сочи се, че междувременно "Водоснабдяване и канализация Й.“ О. е подало искова молба за нов период, по която е било образувано гр. д. № 1254/2025 г. по описа на Великотърновския районен съд. На 07.10.2025 г. по това дело "Водоснабдяване и канализация Й." О. е депозирало молба, с приложен към нея констативен протокол от 07.05.2019 г., докладван и приет от съда в съдебното заседание на 08.10.2025 г. Молителят твърди, че по посоченото дело, с оглед констативния протокол от 07.05.2019 г., съдът е приел, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води за периода до 07.05.2019 г., когато е констатиран отказ на абоната за достъп и отчитане на водомера му и че при липсата изобщо на представени подписани документи за извършване в обекта на реален отчет на водомера през процесния период, по делото не са доказани твърденията на ищеца за доставена през този период питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води.

Молителят заявява, че по предходното гр. д. № 876/2024 г. по описа на РС - В. Т. констативният протокол от 07.05.2019 г. не е бил представен от ищцовото дружество, наличието му не е било известно при решаването му и с което, поради липсата на знание за съществуването му, молителят е нямало как да се снабди своевременно, нито е можело да му е известно обстоятелството за служебно начислявана консумация на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ, за да направи съответни оспорвания досежно посоченото основание.

Молителят излага съображения, че непредставянето на констативния протокол от 07.05.2019 г. е опорочило съдебното решение, чиято отмяна се иска; че същият е от съществено значение за делото, вкл. да се изследва подлежи ли на уважаване иска за реално доставена през процесния период питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води при служебно начислявана консумация на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ, евентуално валидно ли е начислявана служебна консумация на основание и при условията на чл. 24, ал. 4 от ОУ по основание и размер.

Моли за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 244 от 12.05.2025 г. по в. гр. д. № 198/2025 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

Ответникът по молбата "Водоснабдяване и канализация Й.“ О. чрез М. Х. Й. - гл. юрисконсулт, е подал писмен отговор по нея със становище за нейната неоснователност.

В съдебно заседание страните не изпращат представител. Депозирани са писмени бележки от адвокат С., в които молбата за отмяна се поддържа.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 1375 от 18.03.2026 г. тя е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

С решение № 1622/05.12.2024 г. по гр. д. № 876/2024 г. по описа на РС - Велико Търново съдът е приел за установено по отношение на Г. П. П., че същият дължи на ищеца „В и К Й.“ О. сумата от 585, 90 лв. главница, представляваща общ размер на неплатените суми за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води за обект в гр. В. Т., [улица], вх.***, с абонатен № *** за периода 02.07.2019 г. - 06.03.2023 г. по издадени фактури в периода 31.12.2021 г. - 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 14.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77, 16 лв. мораторна лихва върху вземането по всяка от съответните фактура за периода от 31.01.2022 г. до 27.11.2023 г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение № 1538 от 19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 година по ч. гр. д. № 3799/2023 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

С решение № 244 от 12.05.2025 г. по в. гр. д. № 198/2025 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, чиято отмяна се претендира, въззивният съд е потвърдил така описаното решение по следните основни изложени съображения:

Съдът е посочил, че за релевантната част от исковия период 02.07.2019 г. - 06.03.2023 г. ответникът е титуляр на партида с абонатен 1169024, разкрита при ищеца относно доставката на питейна вода и предоставяне на В и К услуги за имот, находящ се в гр. В. Т., [улица] вх. ***, ет. ***, ап. ***, чийто собственик е ответникът съгласно нот. акт № ***, том ***, рег. ***, дело № ***от 10.10.2017 г.; потребяваните от ответника В и К услуги са отчитани от водомер, монтиран след закупуването на жилището, за което е съставен акт за демонтаж/монтаж № 166480/15.05.2018 г.; не е спорно по делото, че договорните отношения между страните във връзка с продажбата на питейна вода и В и К услуги са регламентирани от ОУ от 2014 г., а съгласно представените по делото извлечение от ел. карнет за процесния обект и фактури, издадени в периода 31.07.2019 г. - 31.03.2023 г. в ответното жилище е отчетена консумация на питейна вода в общ обем от 170 куб. м. за времето от 02.07.2019 г. до 06.03.2023 г. на стойност 585, 90 лв.

В тази връзка въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че в процесния период в имота на ищеца е имало монтиран метрологично годен измервателен уред, доколкото от датата на монтажа му през 2018 г. до края на исковия период - 06.03.2023 г. не е бил изтекъл 10 годишния период; че от представените доказателства категорично се установява, че през процесния период измерването на доставеното количество вода е ставало чрез отчитане на водомера на ответника по ел. път, за което е представен водения по партидата му ел. карнет; че в него е посочена отчетената консумация и периода, за който е направен отчета; че представеният ел. карнет е нормативно установен документ за отчитане на В и К услуги чрез дистанционен достъп до средството за търговско измерване, който не следва да е подписан от потребителя; че предвид тази уредба на дистанционното отчитане на водомерите и доколко ответникът не е оспорил данни от ел. карнет, в заседанието, в което последният е представен, следва да се приеме, че абонатът е потребил посочените в него количества питейна вода.

Въззивният съд е отбелязал, че ответникът в срока по чл. 131 ГПК изобщо не е оспорил отразеното в приложените с исковата молба фактури потребено количество питейна вода и начислени В и К услуги, издадени въз основа на вписванията по карнета; че оспорването на доказателствената стойност на ел. карнет с въззивната жалба е несвоевременно заявено и е преклудирано във въззивната инстанция; че ел. карнетът е представен в съдебното заседание, в което делото е докладвано с обявяване на предварителния доклад за окончателен, поради което е бил своевременно представен и правилно приет от районния съд, тъй като не е била настъпила преклузия за събирането му.

С тези основни съображения въззивният съд е приел предявения иск за основателен в съответната му част като е потвърдил в тази част обжалваното пред него съдебно решение.

Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство, на което се позовава молителят в настоящото производство, а именно - констативен протокол от 07.05.2019 г., установява следното: на 07.05.2019 година служители в ответното дружество са извършили проверка на адрес: [населено място], ул. Г. Б.“ № ***, ап. *** с аб. № *** с титуляр Г. П. П., които са констатирали, че „при посещение на адреса абонатът не осъществи достъп за проверка и отчет на водомера. Същият не отговаря на обажданията и не осигурява контакт“. Констативният протокол е подписан от двамата служители.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, като прецени изложените от страните доводи и данните по делото, намира молбата за отмяна за неоснователна поради следното:

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

Новите обстоятелства, респективно новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение.

В случая обстоятелствата, установени с представеното писмено доказателство, нямат значението на доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението, чиято отмяна се иска. Фактът, че на 07.05.2019 г. молителят не е намерен, за да бъдат установени показанията на водомера, не е в състояние да промени направените от въззивния съд изводи. Въпросният констативен протокол не е с пряко и съществено доказателствено значение за спора.

Обстоятелството, че в последващо съдебно производство решаващият съд на базата на въпросното писмено доказателство е приел за недоказана исковата претенция на ищцовото дружество за последващ период, е ирелевантно. Какви доказателства е представил ищеца в това производство и как и с какви възражения се е защитавал молителят като ответник в него, са обстоятелства извън предмета на настоящото дело.

Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не би могло да послужи при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не се обосновава наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от спора на ответната по молбата страна следва да се присъдят разноски в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. П. П. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Д. С. от ВТАК, молба с вх. № 183 от 07. 01. 2026 г. с правно основание в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 244 от 12.05.2025 г. по в. гр. д. № 198/2025 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

Осъжда Г. П. П., ЕГН [ЕГН], от гр. В. Т., [улица], вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на "Водоснабдяване и канализация Й." О., ЕИК[ЕИК], сумата от 100 евро направени по делото разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: