Дължимост на коригирана сметка за реално потребена електроенергия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.София, 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3516 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-В. Т. срещу решение № 260228 от 29.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1184/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 1071/02.03.2020 г. по гр.д.№ 5431/2018 г. на Районен съд Варна и е уважен предявения иск на П. С. С. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/....... г. коригирана сметка за електроенергия, за периода от 09.02.2017 г. до 08.02.2018 г., на обект в [населено място], [улица].

Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на решението по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

Допустимостта на иска се определя от наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича и съдът винаги е длъжен да преценява, въз основа на конкретните обстоятелства по възникналия правен спор. В мотивите на т.2 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, е изяснено, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Отрицателният установителен иск е допустим в случай, че ищецът защитава свое право отричайки правото на ответника, което му пречи да осъществи собственото си право върху същия обект, т.е. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ще е налице и когато ищецът може да придобие права, като отрече правото на ответника. Когато обаче за ищеца ще е невъзможно да придобие права, дори при позитивно за него решение, не може да се обоснове извод за правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В тези случаи, произнасянето на съда при липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск ще е основание за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството.

В допълнение следва се посочи, че както първоинстанцонният съд, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, с оглед на което при твърдения за доставено на абоната определено количество електрическа енергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствие между реално отчетената и доставената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на спора, като уважи или отхвърли иска. В случая, правният интерес от отрицателния установителен иск се обосновава с довод, че при позитивен за ищеца резултат, той може да получи обратно платената от него /след завеждане на делото/ коригирана сметка за електроенергия по фактура № [ЕГН]/....... г.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на търсената от ищеца защита, поради което възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на решението е неоснователно.

С оглед дадения отговор, въззивната инстанция правилно приема, че искът на ищеца да се установи незаконосъобразно коригиране на сметката му като потребител на електроенергия е допустим и основателен, независимо че за същия период ищецът е погасил своето задължение на 07.06.2018 г., т.е след подаване на искова молба с вх.№ 25573/17.04.2018 г. С оглед данните по делото за вида и обема на търсената от страните защита, въззивният съд правилно е преценил допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК, но в нарушение на материалния закон е приел, че към датата на техническата проверка - 08.02.2018 г., следва да бъде спазено изискването на чл.47 ПИКЕЕ. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г., петчленен състав на ВАС /обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г./ са били отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са приложими до изричната им отмяна с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. Следователно, съдът е приложил разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ, която не е действала към датата на извършената проверка от служители на ответното дружество.

В обжалваното решение се посочва, че договорните отношения между страните се уреждат от Закона за енергетиката, Общите условия по договора за доставка и продажба на електроенергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г., обн. ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., с изключение на чл.48–51) и след изменение на Закона за енергетиката от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване, както и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които предпоставки не са били налице. Абонатите дължат реално потребената ел.енергия и при неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, което обаче според въззивния съд не се доказва, с оглед на което предявеният иск е основателен.

Крайният извод е неправилен. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на електроразпределителната мрежа, който е длъжен да осигури правилното му функциониране. При несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година, съгласно чл.50 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на проверката . В конкретния случай, от данните по делото се установява, че служители на ответника са констатирали неправомерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и действително консумираната електроенергия на обект в [населено място], [улица]., поради което операторът е коригирал сметката на абоната за периода 09.02.2017 г. до 08.02.2018 г. От заключението на вещото лице е видно, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 49 558 квч,, на стойност 8519 лева, не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване поради софтуерна външна намеса в тарифната схема на електромера.

При тези фактически обстоятелства следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, но не поради липса на действащи правила за корекция на сметката и за уведомяването на потребителя, както приема въззивният съд, а поради това, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при средство за техническо измерване с възможност за дистанционно отчитане. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на Върховния административен съд/, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, според констатациите на експертите от БИМ, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стоки по чл.183 ЗЗД. В обобщение следва да се приеме, че извършената корекция на сметката не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената електроенергия, която не е била заплатена, в който смисъл е и заключението на вещото лице, с уточнението, че натрупването е за повече от 1 година. В този смисъл, изводът на въззивния съд, че липсва основание на абоната да му бъде начислена допълнителна сума за реално доставената до неговия обект електроенергия е незаконосъобразен и направен в нарушение на материалния закон.

От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „М.“ РО Р. се установява, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, тъй като при софтуерно четене е установена електроенергия в невизуализираната част на дисплея, поради което средството за техническо измерване не отговаря на техническите изисквания. Изводите са възприети от вещото лице по делото, което посочва, че е налице натрупано количество електроенергия в скрития регистър на дисплея поради външна намеса, чиято стойност е отразена правилно във издадената фактура на абоната. Вещо лице, обаче, не дава отговор на въпросите за начина по който е било осъществено софтуерното въздействие в тарифната схема на електромера и възможно ли е натрупаното количество електрическа енергия да е резултат на техническа грешка или обективно да не е била потребена от абоната.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, отчитана от тарифната схема на електромера и натрупаното количество електрическа енергия в него да е резултат на друга техническа грешка или обективно да не е била потребена от абоната; Има ли данни кога и за какъв период от време е въздействано на електромера преди демонтирането му, и на какво основание натрупаното количество ел.енергия е фактурирана на абоната по цена за 1 Квч „по технологични разходи“.

Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260228/29.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1184/2020г. на Окръжен съд Варна и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.