Ефективно изтърпяване на наказанието при катастрофа с четири жертви

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 301

гр. София, 29 юни 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора И. С., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 306 по описа за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид:

Настоящото, трето по ред, касационно производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Т., чрез защитника адв. Б. Е., против въззивно решение № 3/06.01.2026 г., постановено по внохд № 802/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата е заявено само касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, изразяващо се единствено в отказа на въззивния съд да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в максимално определения от закона срок, така както е постановено в предходните решения. Според защитника при наличието на всички обективни предпоставки за приложение института на условното осъждане съставът на апелативния съд е направил погрешен извод относно невъзможността целите на наказанието на бъдат постигнати без подсъдимият ефективно да изтърпи наложеното му основно наказание. Нещо повече - именно условното осъждане би осигурило реална възможност в изпитателния срок двадесет и две годишният Т. да демонстрира поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание. В случая въззивният съд пренебрегнал указанията, залегнали в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС; не е оценил подобаващо направеното самопризнание и значителното съпричиняване от страна на загиналия водач на другия автомобил, който бил правоспособен едва от 40 дни, включително и че скоростта от 161 км./ч., с която подсъдимият управлявал автомобила, макар и превишена, не била в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. В жалбата се твърди, че несъразмерно е надценена тежестта на наложените в предходен период административни наказания, което е довело до неправилния извод за завишена обществена опасност на подсъдимия, която не кореспондира с останалите установени факти за личността му, а и възприетата като висока обществена опасност на самото деяние е обусловена единствено от тежкия съставомерен резултат - смъртта на четирима човека. Отправена е претенция да се измени атакуваното решението, като се постанови приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода се отложи за срок от пет години.

В съдебно заседание подсъдимият К. Т. и защитникът адв. Б. Е. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят за справедливост.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Частният обвинител К. К. и повереникът й адв. Д. Д. не се явяват, редовно призовани. В постъпилото писмено възражение се настоява де се остави без уважение подадената касационна жалба като неоснователна, доколкото не са налице основания за отмяна или изменение на въззивното решение.

Частните обвинители С. Г., М. А., П. П. и С. А. не се явяват, редовно призовани. Частните обвинители К. П., В. П. и С. А. и повереникът на всички адв. Я. Д. пледират, че целите на индивидуалната и на специалната превенция биха могли да бъдат изпълнени единствено при потвърждаване на решението, т.е. при ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда от 23.10.2023 г. по нохд № 325/2023 г., постановена от Окръжен съд - Перник, подсъдимият К. П. Т. е признат за виновен в това, че на 02.04.2022 г., на път П 63, в землището на с. Мещица, общ.Перник, при управление на МПС - л.а. „****“, със скорост от 161 км./ч. е превишил максимално допустимата за извън населено място от 90 км./ч., с което е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на С. С., Е. С., С. С. и на Т. А., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„Б” вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява това право. С присъдата в тежест на Т. са възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на 4 889,12 лв. лв., като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

По протест на прокурор от ОП - Перник и жалби на частните обвинители чрез поверениците им съответно адв. Я. Д. и адв. Д. Д. е образувано внохд № 93/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение № 176/23.05.2024 г., на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, първоинстанционната присъда е потвърдена.

По касационен протест и жалби на частното обвинение с решение № 478/08.10.2024 г. по образуваното кнд № 683/2024 г. по описа на ВКС, II н.о. на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 20/17.01.2025 г. по образуваното внохд № 1295/2024 г. по описа на Апелативен съд - София за втори път на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК е потвърдена порвоинстанционната присъда.

По касационни жалби на частните обвинители чрез поверениците е образувано кнд № 403/2025 г. по описа на ВКС, III н.о. С постановеното решение № 310/25.06.2025 г., след като изрично е прието, че в частта за приложението на чл.66 от НК апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изложил непълни, противоречиви и превратни мотиви, което е довело до нарушение на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, отново на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1,т.2 от НПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С третото по ред въззивно производство - внохд № 802/2025 г., с решение № 3/06.01.2026 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК е изменена пъроинстанционната присъда, като е отменена в частта относно приложението на чл.66, ал.1 от НК и е постановено наложеното наказание от три години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

В изпълнение на указанията, дадени в предходното отменително решение на ВКС, третият въззивен състав след детайлен анализ на доказателствата по делото е дал аргументиран отговор на въпроса относно начина на изпълнение на лишаването от свобода, като е достигнал до правилния извод, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не биха могли да се постигнат без изолирането на Т. в пенитенциарно заведение. Действително в случая липсват формалните обективни пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан до момента и наложеното наказание, определено при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК, от три години лишаване от свобода е в допустимия от закона размер за това. При решаването на въпроса относно начина на неговото изпълнение въззивният състав не може да бъде упрекнат, че е пренебрегнал указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС и не е оценил адекватно като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание. Наистина то е заявено още на досъдебното производство, но по никакъв начин не може да се приеме, че е изиграло основна роля за своевременното разкриване на престъплението, неговия извършител и механизма на настъпването му, както се твърди в жалбата. За установяване мястото на удара в районна на процесното кръстовище, механизма на настъпилото ПТП и поведението на всеки един от участниците в него, тъй като първоинстанционното производство е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, предходните инстанции изцяло и приоритетно са възприели заключенията на назначените на досъдебното производство автотехническа и съдебномедицински експертизи, поради което няма основание самопризнанието да се интерпретира допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Лишено от основание е и следващото възражение в касационната жалба - като смекчаващо отговорността обстоятелство да бъде включено значителното съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на пострадалия - водач на другия лек автомобил „*****.“ и една от четирите жертви - С. С.. В тази насока на първо място следва да се посочи, че съобразно ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, съпричиняването на резултата от пострадалия при ПТП не е определящ фактор, а има само косвено значение, при преценката на възможността за постигане целите на наказанието, при решаване на въпроса за отлагане или не на изтърпяването му, тъй като законодателят акцентира върху поправянето на дееца, което обстоятелство има приоритет при решаване на основния въпрос по делото. В случая въззивният съд не е имал основание да пренебрегне залегналата в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология, съобразно която основната причина за възникване на произшествието е именно - изключително високата скорост, с която подсъдимият е управлявал л.а. „******“, както и че Т. е разполагал с възможност да предотврати настъпването на сблъсъка ако е се е движил със скорост, която не надвишава максимално разрешената за конкретния пътен участък от 90 км./ч. и ако е реагирал своевременно, като задейства спирачната система на автомобила, да намали скоростта и да спре, т.е. да предотврати настъпването на ПТП. Несъмнено за настъпване на произшествието е допринесъл и С. С., който е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е целял да предприеме завой наляво, но не е пропуснал движещият се срещу него автомобил и е отнел неговото предимство.

В случая броят на пострадалите лица, макар да надхвърля необходимия за наличието на съставомерния квалифициращ признак, той не е съзнаван от страна на подсъдимия, както младата възраст на пострадалите, включително и на 7-годишното дете. В настоящия казус завишената степен на обществена опасност на деянието се извежда най-вече от извършеното изключително грубо нарушение на правилата за движение, регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управлението на автомобила със 161 км./ч., при това по второкласен републикански път, състоящ се от едно платно, с по една лента, през тъмната част на денонощието, по неосветен участък, приближавайки Т -образно кръстовище. Именно начинът, по който се е стигнало до изключително тежкия резултат, съпроводен с непоправимо засягане на множество човешки съдби, отличава настоящото деяние като такова с висока степен на обществена опасност.

Няма как да се сподели и възражение за несъразмерно надценена тежест на наложените на подсъдимия административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата за предходен период. Този въпрос, както е посочено и в самата жалба, е пространно обсъден от въззивния съд, който е достигнал до закономерния извод, че К. Т. като водач на МПС се характеризира с по-висока степен на обществена опасност. При отчетените осем нарушения, от които две за превишена скорост, за период точно от една година, считано от първоначалното издаване на СУМПС до инкриминираната дата, с основание е прието, че управлението от страна на подсъдимия със скорост над максимално разрешената не е негова инцидентна проява, а той има склонността системно да нарушава установените правила за движение по пътищата.

По изложените съображения и настоящият състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Т. е наложително той ефективно за изтърпи наложеното му наказание от три години лишаване от свобода, т.е. с отмяната от страна на въззивния съд на приложението на чл.66, ал.1 от НК не е налице явна несправедливост на наказанието.

Съобразно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража след изменението с ДВ, бр. 13/2017 г. въззивният съд правилно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но незаконосъобразно е посочил, че това следва да стане в затворническо общежитие от открит тип. Съобразно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС разпределянето в местата за лишаване от свобода се определя от друг орган, поради което атакуваното решение следва да се измени в тази част, като се отмени приложението на чл.58, ал.1, т.3 от ЗИНЗС .

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 3/06.01.2026 г., постановено по внохд № 802/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, като отменя приложението на чл.58, ал.1, т.3 от ЗИНЗС .

ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: