Отмяна на решение за конфискация поради аритметична грешка и неизяснени доходи

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№157
ГР. София, 12 февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №271/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ, комисията/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №209/19 г. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от държавата, чрез КПКОНПИ срещу И. С. и Д. С. иск по чл.74 от ЗОПДНПИ, отм./ закона/ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 528 618 лв., като на ответниците са присъдени разноските по делото. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради забелязана в мотивите на въззивното решение очевидна грешка в пресмятането при изчисляване на стойността на имуществото на ответниците, отразила се на крайния резултат от спора, с оглед приложимата за случая разпоредба на пар.1, т.7 от ДР на закона, ред. към започване на проверката на 19.06.15 г.
В жалбата се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради незаконосъобразност и необоснованост на решаващия извод на въззивния съд за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците по см. на пар.1, т.7 от закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Ответниците по жалба я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение или делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, за да им се даде възможност да изложат защитните си доводи по същество на спора, останали необсъдени поради постановения в тяхна полза резултат от първата и въззивната инстанции.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По основанието за допускане на обжалването: В практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о., е разяснено, че очевидната неправилност на въззивния акт, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване ( ЗИДГПК , обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК , въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
В случая въззивният съд е приел, че несъответствието в имуществото на ответниците възлиза на 229 022,48 лв. и е под предвидения в закона в приложимата му за производството редакция размер от 250 000 лв. При формирането на този извод е допусната очевидна грешка в пресмятането – сборът от стойността на недвижимите имоти и на автомобилите на ответниците / 139 651,94 лв. + 50 610 лв./ възлиза не на 163 816,94 лв., а на 190 261,94 лв. След прибавяне към тази сума на наличната по банкова сметка сума от 86,50 лв. и стойността на дяловете от капитала на „Мега корект” ЕООД – 200 лв. общият размер на имуществото на ответниците към края на проверявания период възлиза на 190 548,44 лв. Към тях, според приетото от въззивния съд, следва да се прибави отрицателният нетен доход на ответниците в размер на 64 919,04 лв., съгл. вар.ІІ от заключението на в.л. П., на който се позовава комисията във въззивната жалба. Така общият размер на несъответствието в имуществото на ответниците възлиза на 255 467,48 лв. Това несъответствие надвишава посочения в пар.1, т.7 ЗОПДНПИ, отм. размер от 250 000 лв. и е значително по смисъла на закона – чл.21, ал.2 и чл.77, ал.4, т.3. Значителното несъответствие, съгл. чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ, отм. води до обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.
По същество на жалбата: Въззивният състав е отхвърлил иска въз основа на неправилната констатация за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците. Не са изложени съображения за обстоятелствата по чл.77, ал.4, т. 5 от закона, във връзка със защитната позиция на ответниците за произхода на имуществото, както са посочили и техните процесуални представители. В отговора на исковата молба и двамата ответници твърдят, че част от имуществото – посочените недвижими имоти, са придобити с дарени им средства от техните бащи С. Д. и И. С./ починал към завеждане на делото/, всеки от които имал доходоносен бизнес. Тези възражения подлежат на пълно изследване с оглед на практиката на ВКС за подобни случаи. Така в р. по гр.д. №2639/14 г. на четвърто г.о. е прието, че в подобни случаи поради необходимостта от специални знания следва да се назначи съдебно –икономическа експертиза, която да извърши проверка на декларираните доходи на лицата, за които се твърди, че са правили дарения в полза на ответниците / в случая двамата бащи/, към момента на даренията, както и за движението на средства по банковите им влогове, ако имат такива и за разходите им. След изслушване на експертизата следва да се направи извод за законността на средствата, с които е придобито имуществото към момента на придобиването му, като при доказан доход на дарителя даренията следва да се зачетат като законен източник на средства.
В решение по гр.д. №6592/14 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че когато е получен заем от проверяваното лице, съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в това число и доказателствата за погасяване на заема, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума или опрости задължението за връщането й, ако заемът не е погасен. Когато полученият заем е приет като доход на проверяваното лице за придобиване на определен имуществен обект, то погасяването му също се отчита при изследване на имуществото на проверяваното лице.
С оглед приетото в тази практика следва да се преценят декларацията на бащата на ответника С. Д. за придобити от него и дарени на ответниците суми и получените от ответника в заем суми от заемодателя Н. И./ представените два договора за заем и заключение на в.л. П., том 5 от делото, л.24 от заключението/. Необходимо е да се обсъдят и изяснят, вкл. с помощта на нова експертиза, предлагаща алтернативни варианти за приходите и разходите на ответниците възраженията на ищеца в молба на л.1325, том 5 относно доказателственото значение на декларацията на бащата на ответника за подарени на ответниците средства и зачитането на заемните средства като приход, но и на средствата за погасяването на заема като разход на ответника, както и относно стойността на описания в т.3 от заключението апартамент.
Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и поради необходимостта от доизясняване на делото от фактическа страна и обсъждане на твърденията, доводите и възраженията на страните в тяхната пълнота, делото следва да се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №209/19 г. от 2.10.19 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: